Не е по темата, но не съм съгласна, че в България останалият жив родител на малолетно дете, има безкрайни права. За да сменят партидите за тока и водата и да не се водят на името на починалия ми мъж, от енергото и ВИК ми искаха удостоверение от съда, че срещу мен няма заведено дело за родителски права. Поне в енергото го смениха от първия път, а във ВИК ходих 5 пъти, мотаха ме 3 месеца и накрая ме глобиха, защото не е преименувана партидата в рамките на законоустановения срок от 30 дни. Редя се в пощата с бабичките да й вземам пенсията, защото иначе трябва да постъпва по спестовна сметка, от която преди да е навършила 18 години, мога да тегля само с разрешение от съда. Иначе за издаване на лична карта и дебитна, както и за получаването им трябва да иде само родител, не мога да пратя дядото например. Знаете ли от работата ми колко възторжено ме пускаха да излизам, а предстои оптимизация на персонала при нас. Когато родителят на детето е извършил престъпление, разбира се, че първо трябва да се защити детето, на мен самата това ми беше първия пост по темата за Габриела, но като цяло не мисля, че законодателството ни дава безкрайни права на хората, загубили половинките си.
Има случаи, в които е полезно родителя да определи кой да изпълнява настойническите му функции след смъртта. Всичко може да се случи с акъла възможностите на останалия сам родител.
А доказването на необходимост от настойничество в полза на детето много често е обречена кауза.
