Страх от шофиране

И аз така бях.
Първо разпитай познати, приятели за мега спокоен и забавен инструктор, при който са минали курса и се запиши при него.
Ако е някой нервак , който да ти се кара ще те спече още повече.
Второ-практика, практика, практика.Карай при всеки удобен случай първо по познати и не толкова натоварени участъци.
Трето много важно-не се учи при мъжа ти, брат ти, баща ти! Чувстват се всемогъщи, подценяват жените и ги стресират до такава степен, че ги стресират и се чувстват още по-нервни от шофирането.
Успех и съм сигурна,  че скоро няма да слизаш от колата и ще се чудиш защо толкова те е било страх.

Дано, чул те Господ😂. За момента това търся, някой спокоен, но всички познати са карали курсове преди 15+ години и немогат да ми препоръчат. Искам не искам ще трябва да се кача, защото иначе нямам представа, как ще подкарам учебната. Поне да разбера, що е то палене. Много сложно ми се вижда, за автоматик на този етап нямам възможност, защото баща ми, ми купи преди 2г такава със скорости. После се чудят, защо твърдя, че са сто годишни.. 😂😂

Гадното при курса за шафьор сега е,че плащаш цялата цена на курса и караш само при един инструктор.Луд,щур,нервак,псуващ-караш при него и нямаш шанс да се откачиш докато не свърши кърса.А при опреснителните курсове не е така.Плаща се на учебен час и като не ти харесва инструктора,прекратяваш ходенето при него и търсиш друг по-спокоен.Аз бях така,първия нервак и пушещ в колата нон-стоп,като минем покрая някоя мацка,ми обяснява как и тая я бил минал,пък каква била в леглото....Не можах да го изтрая и му платих последния час и се махнах.Сондирах мнения в групите за нашия град за читав и спокоен инструктор и реших прия коя жена да бъда.Сега не знам дали все още е така,но преди 15 години беше.Който е карал курса по-скоро може да каже дали и сега е така.

Ако мъж от семейството е спокоен, аз пък препоръчвам на авторката да се учи с него.
Не всички са нерваци, подценяващи жените и прочие. Има търпеливи хора, които ще ти обяснят как да подходиш в ситуации, които не сте коментирали на курса или не са се случвали. Благодарение на бившият ми мъж започнах отново да шофирам, а заради баща ми бях спряла за доста дълго време.
За мен беше от ползва да се уча на кола като модел и марка като нашата семейна. Вече карам друга, но тогава се успокоявах, че щом на едната свикнах, а другата е същата, няма какво да ме притеснява 😂 Тогава се ужасявах да карам различни марки и модели коли, защото се притеснявах дали ще се справя. С времето разбираш, че това почти не е от значение, защото принципът е еднакъв, но тогава ме успокояваше.

Всички ни е било страх, обикновено очите на страха са големи, пък в действителност не е нещо толкова страшно! Пробвай и виж как се чувстваш:) В крайна сметка шофирането е голям плюс, но не е задължително.

Да, мисля да се доверя на тати. Той е много спокоен човек, а и само на него имам доверие, защото ме молеше да я взема тая пуста книжка, молеше ме да ме заведе на някой полигон да пробвам..

Записах се на курс, след като родих второто ми дете. Бях на 33 години, бебето беше на 4 месеца, само на кърма, на поискване.
Ужасно ме беше страх, но го исках много.
Това е потвърждение, че когато искаш нещо много силно, намираш начин.
Това беше преди почти 8 години.
От тогава, не съм спряла са шофирам и не си представям да не го правя.

аз се притеснявам като, че ли от останалите коли, и ако ми бипкат...почвам да правя глупости

Да, като ги игнорираш, няма да правиш Ако успееш, пиши как. Сутринта от бързане да не задръствам улицата пред нас се бутнах в едно дърво и сега ламарината на багажника е леко вдлъбната. Успокоявам се, че можеше и по-зле да бъде.

а защо на жените ни е толкова трудно, а някой прост мъж се качва и кара даже без книжка и не знае правилника

Не че ни е трудно, ами се оставяме да ни натякват колко е сложно, как трябва опит и т.н. Преди малко един идиот ми отне предимство и ако не бях реагирала, щяхме да се ударим. И със сигурност има самочувствие, че е добър.

Той точно затова ти е отнел предимството - защото има самочувствието на по-добър/бърз шофьор, а не от незнание.

Преди много ме притесняваше като ми гаснеше колата по светофари, клаксони не могат да ме трогнат. В повечето случаи даже не разбирам на мен или на друг свирят 😂

Страхът от шофиране идва в 95% от случаите от това, че човек няма увереност в способностите си. Увереността се постига с практика. Това важи за абсолютно всичко в тоя живот. Не можеш да започваш нещо с презумпцията, че няма да се справиш. Затова си ученик – учиш се, набираш знания и опит за нещо, което не можеш. Ще се научиш да палиш, да тръгваш, да спираш, да въртиш волана и още много неща.
И няма нужда от кола с автоматични скорости. С практиката работата със съединителя и смяната на скоростите се автоматизира до такава степен, че буквално не можеш да обясниш защо го правиш. Първо човек ги мисли тия работи, после всичко става автоматично.

И като изгасне колата какво? Палиш и продължаваш. Аз съм на 75 години, шофирам от 55 години и пак ми се случва да ми изгасне колата особено ако съм с някоя, на която не съм ѝ свикнала.

Да си бибиткат. Ти се учиш. Набираш практика. Не можеш да имаш реакциите на опитен шофьор, затова действаш по-бавно.  Ако чак е толкова зле положението и се паникьосваш, пускаш аварийните, събираш си акъла и действаш. Да те заобикалят, да си бързат и да ходят където щат. Нищо толкова фатално не е станало.

И един съвет: като изкараш курсовете, ако мислиш, че е нужно, запиши няколко допълнителни часа, за да затвърдиш по-сложните неща като леви завои, кръгови или неща, които те затрудняват. След което карай сама. Мъже, братя... Има хора, които са способни да те сринат психически и да се откажеш, а не трябва. Трябва да не слизаш от колата докато не свикнеш.

Е, не е да няма нужда от автоматици, по - удобно си е с тях.

Можеш да го смениш, ако той не ти харесва, и да си поискаш парите - да си приспаднат, и да върнат остатъка. Минах по тоя път.
Аз взех книжка преди 1 г. и с някои неща посвикнах, за други ми трябва още практика, но поне не се шашкам. Ученето е процес и зависи от много неща. Навремето  ми беше доста по-трудно да се уча да работя на компютър, а после и със смартфон Ръчкаш там, питаш, ядосваш се.

И аз да се наредя. От  супер паника  и страхливите съм. Изкарала съм шофьорски преди 10г, но само няколко пъти шофирах и от тогава съм само пътник. Такъв страх, само като си помисля и... Но съм вече с дете, а колата си е удобство и необходимост. Та някой може ли да препоръча спокоен инструктор за гр. Пловдив, по възможност колата да е автоматик даже, че с тия скорости не се разбрахме...
 И взехме кола автоматик, която уж да карам и аз, но....
Благодаря Ви!