Имам книжка от 2 г и половина. Изкарах я, защото имах повече време тогава и знаех, че ще е хубаво да я имам и да се науча. Никога не съм изпитвала голямо желание или вълнение да шофирам. Взех заветната книжка, но заради приятелят ми не можах да се науча. Първо, че той е още по-страхлив и от мен и тъкмо се беше научил да кара. Но тъй като нямаше с кой друг да карам, се прежалих. Той си имаше някакъв изграден негов план в главата, с който аз не можех да се съглася. Всеки път да караме по един и същи маршрут, н-брой пъти и чак тогава да се смени с друг. На мен ми беше безкрайно скучно и изнервящо и отделно на някои моменти скачаше и се присягаше. Толкова ми беше дотегнало, че се и карахме за това и аз се отказах. И наскоро пак се сетих и ми беше болно, че съм оставила колата и на инат му казах, че ще се науча каквото и да става и да не ми дудне и да се държи нормално. И с 300 зора и пак малко разправии, той се стегна и се случиха нещата. Гадно е в началото, но се свиква. Страхът трябва да се преодолее. Караш по-бавно, мислиш, гледаш обстановката и да се овладееш.