Защо искате деца ?

  • 58 084
  • 2 566
  •   1
Отговори
# 1 005
  • France
  • Мнения: 13 023
Всъщност какво точно ви интересува в имането на деца, че толкова питате.

Не информирам колежките си за запек и колегите ми кога съм в мензис. И бих искала и те да не ме информират

# 1 006
  • София
  • Мнения: 13 578
Едно време му викахме възпитание и съобразяване. Wink

# 1 007
  • Мнения: 6 825
За мен са направо отблъскващи тези обсъждания на месечен цикъл или секс. Силно неприятни са ми, дори просташки.  А питането за деца направо ми е в графа простащина.

# 1 008
  • София
  • Мнения: 12 925
Аз не питам, но за мен тема табу няма. Когато усетя, че някой иска да говори, да сподели, че е отворен към такива разговори, се включвам с ентусиазъм. Ако усетя обратното, спирам до там. Хората наистина са различни, и възможността да споделят за едни е толкова жизнено важна, колкото нуждата от неприкосновеност за други.

# 1 009
  • Мнения: 113
Според мен е и до манталитет. В БГ се гледа на множенето като на закон за щастлив и дълъг семеен живот. Познавам немалко бивши семейства, при които това не се оказа lucky charm. Разделиха се, и всеки има поне по 1 от др връзка. А възрастните - те си живеят в техен свят, където родът е важен. Ама това, че от Антънито или Джесика-Стелимира може да не излезне нищо святсно някой ден няма значение. Пази боже и да има желание за осиновяване. Как и защо те ще гледат чужда кръв??? (цитат от баба в един вход)..

# 1 010
  • Мнения: 3 159
За мен кола и работа са едно. Там може да питат колкото искат. Разликата е, че спокойно може да кажеш, че не харесваш работата си, мислиш да напуснеш. Или че не харесваш колата, случил си на таратайка и ще я сменяш. Но я кажи, че децата не харесваш деца и затова не искаш да имаш и ще има камара хора, които да те разубеждават.

# 1 011
  • Мнения: 4 057
Аз пък не мога да повярвам, че цитираните по-горе теми се обсъждат в работна среда. Не, никога не съм обсъждала такива с колеги, обсъждаме единствено работни теми и политика, да. Такива теми с приятелки и вкъщи, но не и в професионална среда.

# 1 012
  • Мнения: 3 465
Представа си нямате как и в работна среда се обсъждат подобни неща. Чак е потресаващо - и да за доста хора това си е част от "small talk".

# 1 013
  • Мнения: 3 770
Fever, всичко изброено в първия абзац може съвсем елегантно да бъде част от обикновено бъбрене, а може и да носи усещане за неодобрение, поучаване, нездраво любопитство, придружено с непоискани съвети.
 Случвало се е да кажа на млада, прясно омъжена колежка Лесно ви е на вас, безгрижно, а у нас все има тийнейджър,  пък тя да каже Не си права, децата са си радост или Млади сме, радваме се на живота, не завиждай. Нищо грубо не се случва, типичен small talk. Виж, политиката я избягвам, освен на някоя много скучна нощна смяна и то не с всеки.
 Коко, не знам за бг манталитета, ама аз съм отнесла доста критики, че имам 3 деца без да съм милионерка. Ако нямах никакви, сигурно пак ще ме критикуват, ако съм привърженик на Левски или Байдън също, изобщо, не темата е проблем, а събеседника в повечето случаи.

# 1 014
  • France
  • Мнения: 13 023
Случвало се е да кажа на млада, прясно омъжена колежка Лесно ви е на вас, безгрижно, а у нас все има тийнейджър...
Като била на мястото на младата колежка, такъв тип коментари никога не са ми били ок

# 1 015
  • Пловдив
  • Мнения: 14 736
Според мен е и до манталитет. В БГ се гледа на множенето като на закон за щастлив и дълъг семеен живот. Познавам немалко бивши семейства, при които това не се оказа lucky charm. Разделиха се, и всеки има поне по 1 от др връзка. А възрастните - те си живеят в техен свят, където родът е важен. Ама това, че от Антънито или Джесика-Стелимира може да не излезне нищо святсно някой ден няма значение. Пази боже и да има желание за осиновяване. Как и защо те ще гледат чужда кръв??? (цитат от баба в един вход)..
Изразът "множене" за имането на деца е доста, как да кажа, глупавичък според мен. Знам, че всичко, което в очите на говорещия е лошо, се обявява за "български манталитет", обаче изненада - навсякъде хората имат желание да се "множат" и навсякъде има значение "кръвта", не е някаква българска патология.
Най-нормално нещо е желанието да се "множиш" и ни е природно присъщо, на целия човешки род. Не непременно на всеки негов представител, но на повечето, в различна степен, и няма нищо по-нормално от това.
Често точно бърчещите нос пред "българския манталитет" си кръщават децата с имена като Антъни, от когото може да не излезе нищо свястно, да, точно както от приоритетите, идеалите и заниманията, които и да са те, на немножащите се и бърчещите нос с още по-голяма вероятност може да не излезе нищо свястно, което не знам какво точно доказва за самите приоритети, занимания и идеали.
"Нарича се възпитание" е също декларация. +1 към мнението на Лъвица по-горе.

# 1 016
  • Мнения: 4 526
Аз пък си имам друга теория, която за жалост не винаги е вярна. Има обаче някакъв баланс в живота в много случаи. Така имам в приятелския кръг двойка, които без проблеми имат две деца, планират и повече, иначе нон стоп се събират и разделят, карат се, даже се бият, жената издържа мъжа си и децата. Той обаче си има самочувствие на големия осеменител, че реши да каже на друга двойка в компанията как нямало смисъл да продължават с 10 годишните си опити да имат дете и да се измъчват като не било писано...С най-добри намерения по негови думи го каза. Е, за щастие към ден днешен въпросното семейство има детенце, което отглеждат в мир и любов. И си мисля, че в случая едната е благословена да е здрава, да забременява и ражда без проблем, но има калпав мъж до себе си и реално това не е семейство. Другата се измъчи да забременее, бременността и не беше лека, раждането също, но пък е благословена с любящ мъж, който мина с нея през всичко и са 15+ години заедно.

# 1 017
  • Мнения: 113
Според мен е и до манталитет. В БГ се гледа на множенето като на закон за щастлив и дълъг семеен живот. Познавам немалко бивши семейства, при които това не се оказа lucky charm. Разделиха се, и всеки има поне по 1 от др връзка. А възрастните - те си живеят в техен свят, където родът е важен. Ама това, че от Антънито или Джесика-Стелимира може да не излезне нищо святсно някой ден няма значение. Пази боже и да има желание за осиновяване. Как и защо те ще гледат чужда кръв??? (цитат от баба в един вход)..
Изразът "множене" за имането на деца е доста, как да кажа, глупавичък според мен. Знам, че всичко, което в очите на говорещия е лошо, се обявява за "български манталитет", обаче изненада - навсякъде хората имат желание да се "множат" и навсякъде има значение "кръвта", не е някаква българска патология.
Най-нормално нещо е желанието да се "множиш" и ни е природно присъщо, на целия човешки род. Не непременно на всеки негов представител, но на повечето, в различна степен, и няма нищо по-нормално от това.
Често точно бърчещите нос пред "българския манталитет" си кръщават децата с имена като Антъни, от когото може да не излезе нищо свястно, да, точно както от приоритетите, идеалите и заниманията, които и да са те, на немножащите се и бърчещите нос с още по-голяма вероятност може да не излезе нищо свястно, което не знам какво точно доказва за самите приоритети, занимания и идеали.
"Нарича се възпитание" е също декларация. +1 към мнението на Лъвица по-горе.

Множене - в негативна конотация. Има хора, за които детето/децата са задължителни, ако ще и от грешния човек.  Първият ми сериозен приятел беше така. Той даже си призна, че не иска да е стар татко и затова иска преди 30 да има поне едно дете. Пък вече, дали ще плод на взаимна любов или забежка - няма значение. Човекът си беше с мисия. Последно като се видяхме, имаше 3 деца  от 1 развод и от 2 провалена връзка. НО, първото било родено преди да стане той на 30 г. Имах и колежка на 1-та ми работа - тя реши, че иска дете от тогавашното си гадже. Било му време на момчето, на 31 бил. И забременя. Сега е самотна майка. Но тогава ни ги приказваше как всяка жена била с мисия - да даде живот, да построи дом. Ама нали за тези неща се искат двама - иди обясни сега на детето защо татко му не е до него. Просто човекът не е искал в онзи момент и от точно тази жена. Затова и ползвах "множене" в негативна конотация.

Лично мое мнение е, че дете не трява на всяка цена и от всеки. За себе си мога да кажа, че не ми е било фиксидея да имам дете. Даже напротив, имаше един период в който мислех, че няма да имам, а и не исках. И всички около мен бях - "ей, ся стара мома ше останеш..", "няма да има кой да те гледа на старини", "тц, тц, баща ти и майка ти са такива хубави хора, пък ти не искаш да ги дариш с внуци" и култовото "ако до 25 никой не те вземе, значи не ти е било писано"... Ама, чакай малко, кой век сме? Бием в гърдите, че сме модерни хора - но иначе разсъжадаваме за някои неща като хора от 16-17ти век. Къде остана правото на избор? ММ го срещнах малко преди да стана на 30. И той като мен беше самостоятелна единица, но на 35. Значи имало кой да се прежали да ме вземе Laughing, горкият. Сега, ако някой ме пита дали си е заслужавало да чакам ММ - да. Та, "манталитетът" са неудобните въпроси, засягащи крайно лични избори в живота.

"имам 3 деца без да съм милионерка."  - Лейди Рамкин, Браво!  И аз имам позната с 3 дечица и съм чувала за нея какви неща се говорят. Отвратителна работа сме хората. Хем нямало деца, хем ако са 2+ - въй, как не ги е срам хората.

Последна редакция: чт, 25 апр 2024, 21:33 от kokozavar

# 1 018
  • Мнения: 19 194
Добре де, ти откъде си сигурна, че мъжът, с който си, е правилният за цял живот, и че от детето ти ще излезе нещо свястно? То на практика никой не може да бъде сигурен в подобни неща, освен ако бракът и децата не са на по няколко десетилетия.

# 1 019
  • Мнения: 6 825
И на няколко десетилетия пак няма как да си сигурен. Нищо сигурно няма в този живот. ...

Общи условия

Активация на акаунт