Какво е семейство и кое го определя като такова?

  • 5 060
  • 144
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Ами според някои беше да дадеш подслон и храна + дете,да продължиш рода, да си заедно в добро и лошо, в здраве и болест. Според други освен тези неща -много важна и интимността като морално задължение в съюза между мъжа и жената.
Преформулирам въпроса:ако спреш да изпитваш сексуално привличане към партньора, трябва ли да продължаваш да задоволяваш нуждите като част от семейното задължение? Трябва ли да се примириш? Трябва ли да се разделиш?

Всичко това има някаква причина. Да се примириш и да продължаваш да правиш секс с партньора ще е като да гледаш тавана и да чакаш да свърши. Звучи ужасно. По-скоро някаква терапия, нещо за да се опита да се реши проблема.

# 16
  • Мнения: 3 841
Добре де, сценарии давам:
1. Случва се на по 35-40 г с едно дете
2. Случва се на 50+ с едно дете
3. Случва се на 35-40- без дете
4. Случва се на 50+ без дете

Каква  би била разликата в развоя на събитията?

# 17
  • Мнения: 3 751
В днешно време обаче правната рамка е остаряла, би трябвало кой е семейството ти да е въпрос на личен избор излизащ и извън брак и родни деца. Би трябвало човек да може да заяви А, Б и Ц са ми семейство и закона да ги третира така.
Тоест?
Например русото Миме от втория етаж да ми влезе в семейството, щото мм така е избрал?

# 18
  • София
  • Мнения: 13 460
Семейство сме аз и съпругът ми. Родители, братя и сестри са фамилията. Децата ни са допълнение към семейството и част от него, докато са непълнолетни, а после стават част от фамилията.

# 19
  • София
  • Мнения: 38 653
Семейство са хора, които живеят заедно. Това със секса става много сложно, особено когато има малки деца.

# 20
  • София
  • Мнения: 35 200
Секса винаги си е влизал в съпружеските задължения. Липсата му е повод да разтрогнеш този съюз.

# 21
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 018
Като се превърне в задължение..., не ми го хвали, вече не е секс, а мъка.

# 22
  • София
  • Мнения: 35 200
Е, те и бая бракове така, ама никой не си тръгва.
Причините са ми непонятни.

# 23
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 018
Е как никой, напротив, много хора си тръгват.

# 24
  • Мнения: 6 706
Семейството се създава от обич, а не с подпис. Аз затова не харесвам брака. Някак вкарва някаква задължителност и вечност, пък аз искам да се чувствам свободна. Свободна да избирам във всеки момент дали искам някой да е част от семейството ми. И искам и другия да е свободен, а не да стпи с мен насила . Докато се обичаме, уважаваме и разбираме, ще сме семейство с мъжа ми. Ама ако нещо от това изчезне по някаква причина, няма как някакъв подпис да ме кара да стоя от задължение или той да стои ако вече не ме иска. Човек на първо място трябва да е свободен и независим и чак след това, на тази основа да се събира с друг човек по любов, а не от нужда, и да създава семейство.

# 25
  • София
  • Мнения: 13 460
Бракът не задължава човекът до теб, само ви дава сигурност за лошите моменти.
Иначе съм напълно съгласна, че любовта прави семейството.
Аз самата харесвам бракът като институция. Имам брак. Най-голямата ми дъщеря също. Втората ми дъщеря живее без брак с човека до нея. Не виждам разлика. Не правя разлика. Важно е уважението и отношението, затова подкрепям изборите им. Който не иска да е с партньора си, нито брак, нито деца могат да го спрат.

# 26
  • България
  • Мнения: 6 236
Здравейте мили съфорумци,
въпросът ми се породи от дискусия в друга тема, та… Какво означава за вас “семейството”, какво влагате в това, какво символизира, какви очаквания поражда?
За мен това понятие претърпя промени.
Когато бях ученичка, мислех че семейството ми ще е това, което създам с някого.
След крилатата фраза на бившия ми съпруг "ти не си ми роднина", а по-късно и развод, преосмислих значението на думата "семейство".
За мен това бяха хората, с които се чувствах най-сигурна, най-защитена и подкрепена - да използвам и модерното сега понятие.
Това бяха брат ми, майка ми и баба ми. Баща ми гонеше своето щастие и сам излезе от картинката в един момент.
Имам партньор, който е с подобно мислене.
Двамата сме едно домакинство, едно партньорство.
Дъщеря ми си има семейство - така вижда връзката си с човека до себе си и детето си.
В крайна сметка житейският опит дава отговор на въпроса и той не е общ за всички.

Последна редакция: сб, 03 юни 2023, 11:23 от МоарейнД (от книгата)

# 27
  • Мнения: 3 751
Всъщност семейство са ми хората, които аз приемам и заявявам като такива. Какво казват децата или съпругът (защото това са хората, които аз съм избрала да наричам семейство) си е тяхно лично решение и не променя моята дефиниция. А тя е, че тези, които живеем заедно и споделяме както битовизми, така и генерални общи решения, сме семейство.

# 28
  • София
  • Мнения: 13 460
Понеже се намеси сексът.
Имаме близки, които са на средна възраст, но мъжът претърпя онкологично заболяване и лечение,след което не може да бъде сексуално активен. Двамата много се обичат и уважават, заедно са от 20+ години. Имат 2 деца,едното е още малко. Дума накриво не съм чула да си разменят за времето, откакто са заедно. Не си изневеряват - т.е. тя не поглежда встрани дори сега. Водят се за ръка, целуват се, показват силна обич и привързаност, а излиза, че според някои мнения не са семейство.

# 29
  • Мнения: 1 595
В днешно време обаче правната рамка е остаряла, би трябвало кой е семейството ти да е въпрос на личен избор излизащ и извън брак и родни деца. Би трябвало човек да може да заяви А, Б и Ц са ми семейство и закона да ги третира така.
Тоест?
Например русото Миме от втория етаж да ми влезе в семейството, щото мм така е избрал?

То ѝ сега нищо не му пречи на мъж0 да ти я вкара в семейството, и детето ѝ може да припознае, и имоти да ѝ препише, и всичките ви пари да ѝ даде.

Общи условия

Активация на акаунт