Сама или сам около 40те години

Мога, ама не искам

Смятам че, първо времето в което живеем е много динамично и много различно от това което в било преди 30 години,когато на 30 си бил бракуван.Годините за учене,уреждане и установяване по някакъв начин са се увеличили поне с 10 лета,а не като в социализма,завършваш на 18 г и си на полето или във фабриката.Защо хората остават сами ли? Моето обяснение е че всеки човек си има път,който трябва да мине според собственото си разбиране,усещане и мироглед- някой с разводи,други заедно от деца,трети до гроб сами...Живота е толкова пъстър,колкото и хората сме...И не, не трябва защото някой така ти е казал че трябва да се случи.Трябва да се случва само това което усещаш и искаш - да си сам,да си с някого,да се събереш, разделиш,раждаш и т.н...Останете със здраве по Вашия път

Да. И аз се смалих с възрастта, а единият ми дядо ми с цели 15см.


При вас има доста араби, които са християни. Повечето ливанци в Америка са християни. Има и такива, които са родени мюсюлмани, но не практикуват религия и им е през оная. Много от старото поколение даже са си сменили религията, особено в Аржентина и Бразилия. Карлос Менем е добър пример. В Куба, Пуерто Рико, Мексико има араби трето и четвърто поколение, които си живеят като местните. Има и смески, като Шакира.

Мнозинството мексиканци наистина са ниски, грозни, трътлести и с лица като луна. Има, обаче и такива с напълно европейски вид, от френски произход. Майката на приятелка на дъщеря ми е руса, висока 1.80м, със сини очи и мексиканка. Сегашният и мъж е холандец, но ако ти кажат, че единият е мексиканец, ще помислиш, че е холандецът защото е тъмен.

Можеш да пробваш и с аржентинци или европеидни бразилци или чилийци. Като поведение мисля, че ще ти паснат. Лошата слава на латиносите идва от бедните индианци и черни, но вече са мръднали, а и доста от тях имат всички позитиви на гърци и евреи, които толкова харесваш, но без негативите. Има и доста евреи и гърци от южна Америка, които живеят при вас. Болшинството не са силно религиозни.

Висок ДА.
Тъмнокос НЕ. Светло кестенява. Къса.

Повече конкретика трябва, Димо. Че тук се смятат за високи едни сантиметри, които са по-скоро норма за мъжете от твоето поколение.

Кажи за тези 2-3 седмици, откакто пусна темата - излиза ли, ама не с роднините, завърза ли някой контакт с противоположния пол...

Ако съм на Равена, бих се оглеждала за мъже с подобни интереси по групите в социалките. В момента там се завъртат страшно много хора. То и за Димо важи това.
Има разкошни мъже сред арабите, да. Но там съм тотален пас. Даже ми е бррр.

//
Елеа, имаме подобни предпочитания, да. И аз съм 170 санта. Има смаляване с годините. Прешлените на гръбнака се "набиват" и човек се смалява. Но ти е раничко.

Димо е противник на социалните мрежи, смята ги за причина за трудните лични отношения в днешно време.
Изобщо, много ограничения налага още преди изобщо да се е доближил до връзка.

То за това няма връзка-заради ограниченията.Да се отпусне и да не го мисли.

По-скоро смятам социалните мрежи за загуба на време. Предпочитам реалните излизания, спорт, разходки, туризъм, кино, кафета и други.


Конкретика в ръст 185см. Не че това е най важно. Но е хубаво да има някакъв баланс визуално между двама. В дългосрочен план всяка огромна разлика в ръст и килограми може да доведе до комплекси и напрежение в някой от двойката.

То това е естествено продължение на една комуникация. Не се изключват взаимно.

Арабите са хубави мъже, харесват ми. И как влюбено и с обожание те гледат, и как мазно ти говорят...Имах един състудент от Йордания, много красив и влюбен в мен беше. Но съм пас, винаги съм била пас.

Замислих се за необвързаните хора около и над 40те, които познавам. Физически са много разнообразни - високи, ниски, слаби, пълни, мургави, русоляви. Не виждам модел, който може да се изведе. Може би ако се направи едно мащабно проучване, ще може да се каже кои са рисковите физически фактори. Но според мен характеровите особености и ценностната система са многократно по-силен фактор от външния вид.
Външния вид се променя с времето, с обстоятелствата, и не е константа. Една от най-красивите жени, които познавам, поради метаболитни заболявания и хормонален дисбаланс, в момента тежи над 130 кг и е много далеч от красавица. Сещам се и за жената на Стефан Данаилов - Мария, същата работа. Никой не е застрахован също така от обезобразяване, загуба на крайник - травми и катастрофи се случват непрекъснато. И макар че не е съвсем по темата, аз много се радвам, когато видя по улицата двойка, в която единият е с някакъв физически проблем. Това за мен е знак, че някои предразсъдъци лека полека си отиват, и че наистина всеки има шанс за щастие и връзка. В моето детство и младост не беше така, затова отчитам промяната и тя ме радва.

Димо, ми ти направо си в таргет категорията на много дами. Сега, по мое не скорошно наблюдение, има няколко вида - семеен тип - около университетските години или +/- 5 свършват семейни. Други, пробват последователно по няколко пъти, докато достигнат до това, което им харесва. Нещо като Маша и трите мечока на Толстой - пробвала Маша, докато намерила креватчето, кашата, лъжичката и тн, която й пасвала. И третия тип, чакащи, да се случи нещо, от самосебе си. Ема ти ги описа. Ми ще си чакаш, може и доста.

Най-добрата ми приятелка на момента е така. 45, много добре изглежда, собствен бизнес, спортува, върти от време на време по някое младо гадже, но не иска да влага особено усилие. Друга моя приятелка също симпатична, но доста по млада, седя 4-5г след последната си връзка и на 32 си намери мъж по интернет. 7-8г са вече заедно. И двете не са българки, а западначки, та са малко по-еманципирани от типичната българка, да кажем, но ако се самоограничаваш, и 1.85г с плочки, зъби и всичката коса, ще си чакаш. Трябва да пробваш от всичко, апетитът идва с яденето.

Стефан Данаилов е срещнал жена си когато тя е била красива, известна манекенка със собствено жилище, а той е бил точно никой. Остава с нея по инерция, но като става известен си е похождал по млади и слаби жени и има дете от друга. Нито Мария, нито Данаилов са били близо до 40г като са се срещнали. И аз познавам доста подобни двойки. Не мисля, че биха се събрали ако се бяха срещнали по-късно.

Имам приятелка, която тежеше 110 кила като се запознахме през 2019г. Сега тежи 130 кг. Има Хашимото. Тежала е 50 кила, била е много красива и все още хваща око. Тя има дебели бедра и задник и доста мъже я свалят. Сама не е останала, но не намира партньор по нейните критерии. Излиза с атлетични младоци, но се оплаква, че не и помагат финансово. Осигурените, атлетични мъже на нейна възраст не се интересуват от нея.

Тези без крайниците и с видимите физически недъзи, които ходят с нормален партньор до тях, вероятно са се намерили здрави и млади. Жените в инвалидни колички си намират читави мъже, но обратното е рядкост. При абсолютно всички познати двойки, в които мъжът е бил инвалид при запознанството, жената е с него по икономически и административни причини, винаги хойкаше и с други и си заминаваше при поява на същата опция другаде.

Ако сега някой от нас се разболее или инвалидизира, ще останем заедно, защото имаме общ живот, общи деца, от кумова срама, дето се вика, обща среда. Ако някой от нас беше инвалид като се срещнахме или просто стар (каквито сме сега), нямаше да се погледнем и сме си го казвали 🥳.

Общо взето, май е като с всичко друго: ако не търсиш начин, а причини, оставаш, където си. Димо видимо търси начин, щом е отворил цяла тема, но ми се струва, че е склонен да намери проблем във всяко решение, а това е основната рецепта да си  сам.
Може да не съм права, но си мисля, че такива хора всъщност подсъзнателно се боят да не би да намерят подходящия / подходящата и тогава да се налага да се съобразяват с някого и да го търпят. От там и настройката за търсене на кусури на всяка цена.

Някой каза "семейно ориентиран". Ами да, това е. Ако не си семейно ориентиран, трудно ще изградиш семейство.