Ефективни трикове за успокоение при детски истерии

  • 4 359
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 123
Период е, през който минават всички деца, просто при някои е по-леко. Което няма нищо общо с възпитанието.
Приятелка, която се беше видяла в чудо с детето си(чести и продължителни истерии) използваше свирка. За мен  първоначално беше странно, но при нейното дете вършеше работа от раз. Та няма правилно и грешно.

# 16
  • Мнения: 1 033
Ние с ММ сме от "смахнати" семейства, двамата сме срамежливи, стеснителни и т.н.т. Винаги, когато правя нещо мисля. Не искам детето ми да е срамежливо, като нас, не искам и да го плаша (на 2г и 2м е). Повишавам тон и дори пляскам, през ръце/дупе единственно, когато е животозастрашаващо и преди пляскането тона не е помогнал. Към тръшканиците съм претръпнала, прави го от 9 месечна. Излизам от стаята и толкоз, да се натръшка на воля, понякога човек има нужда да изрази чувствата си. Когато е на улицата- прибирам и пак излизам от стаята. (За няма 2мин се успокоява, не говори още). Понякога излизам извън релси от умора, но си повтарям, че е период. Излизам да изпуша 1 цигара, да се успокоя и аз, след това и на двете ни е минало и си започваме с игрите. Но, преди е имало моменти, в които тя реве и се тръшка, аз рева и се тръшкам, а ММ седнал се държи за главата 🤣🤣. Разбрахме, че не действа и претръпнахме, колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.

# 17
  • Мнения: 6 608
Винаги има причина за тръшкането. Няма как да се тръшка ей така за кеф. Във всеки случай трябва да знаеш причината,за да може да обясниш. Моето на тази възраст ревеше истерично, защото искаше все да го нося, не искаше да върви навън. И не можеше баща му да го носи, само аз. До късна възраст излизах само с количката дори и н акратко разстояние, защото нямах възможност да го нося постоянно. Постепенно отмина това. Също все още има проблем при смяна на облеклото сезонно. Примерно сега лятото не може да го убедиш да обуе маратонки /ако вали примерно/ и ходи само и единствено със сандали, само едни, които си харесва. А е вече на 4г. Ем примирявам се, и си цопа в локвите със сандали... И други неща има, но мисълта ми е, че няма как да няма причина. Просто трябва да разбереш какво иска и тогава вече действаш според зависи - или отстъпваш и даваш каквото иска или обясняваш и обясняваш защо не даваш и не може. Ако отстъпиш, край, за това нещо повече не може да се наложиш, но ако кажеш не, си изтрайваш тантрума и разсейваш с нещо друго.
Пп. Сега се сетих още. Моето не дава да му режем ноктите на краката и се налага баща му да го държи, и аз режа, а той реве и пищи истерично и вика помооооооощ. Ама ги режем, кво да правим.... И така с инатите, понякога си правиш каквото трябва въпреки ревовете. Друг път, отстъпваш. Важното е да си избираш битките.

# 18
  • Мнения: 745
Дъщеря ми е на 2г.3м., тръшка се от 8 месец, но от 10 дни прави зверски истерии. Крещи и се дере без спирка. Все едно пада перде и започва да рита, бута, хапе, скубе. Преди я гушках, а сега и това не иска.
Крещи и се мята. Говори, но в тези ситуации не иска да обясни какво иска и защо го прави. От 5 дни се събужда през нощта и прави същото.
Не знам как да реагирам вече. Баща и се изнервя много, аз изчаквам да и премине и говоря през времето на истерия.
Преди дни беше обяснявала на баща си, че плакала силно. Не знам дали само инат бие или друго я тревожи. Моите родители станаха свидетели на няколко нейни изблика преди дни и се шашнаха. Не живеем е едно населено място, но е привързана към тях. Грам не се трогна, че го прави пред тях и ги плаши.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 571
Е, тя няма как да знае, че ги плаши. Помислете дали има смяна в обстановката, която вие не отразявате, но за нея може да е много важна. Освен това децата и много усещат, ако има някакво напрежение между родителите, или като цяло хората, които са в един дом с тях. Миналото лято синът ми всеки ден ревеше истерично преди градина. На 4 и няколко месеца, говори и обяснява прекрасно. Но не казваше защо реве. Около два месеца по-късно разбрахме, че е защото са сменили госпожата за лятото само и е била по-груба. Децата наистина си имат отделен си свят и неща, които ги тревожат.
Мая, съгласна съм, че реват с причина. Но за моя син причина може да бъде, че франзелата, която сме взели, се е пречупила и сега няма да я яде. И е готов да се разплаче с глас. Еми…в такива случаи го оставям да му мине. Бързо му минава.

# 20
  • Мнения: 1 021
Да, за какви ли не глупости изпадат е истерия. Наскоро истеряса, защото навън стана топло и му махнах суитчъра...

# 21
  • Мнения: 491
Айде бе ! Моята на 4 години реве , защото слънцето се е скрило! Истерично , със сополи и сълзи !!! След три минути се показа и край - рязко всичко спря 🤐😀. Преди няколко дена, падна - стана и каза , че нищо и няма и е добре. След пет минути се разплака , защото не съм ѝ казала , че ще падне !!! Моля се Господ да ми даде търпение и да не се гръмна 😓🤐

# 22
  • Мнения: 3 202
Моята плака, защото като обели целия банан, той се счупи и не исках да го залепя с тиксо...

# 23
  • Мнения: 6 608
Ама,разбира се. Моя също на 4г реве за счупена солета/франзела/пуричка и тн. Оправям го с един въпрос "ти тая франзела цяла ли ще я гълташ?" "не" "ами като е не, що ревеш? Яж или стой гладен, твой избор." И край. Излизам от стаята и толкова.

# 24
  • Мнения: 708
И аз съм на тази вълна в момента. Дъщеря ми на 1г.10м. започна да прави жестоки тантруми от няколко месеца - реве, крещи, блъска, удря се. Почти всеки ден се случва. Винаги има причина, например днес искаше да я приспивам на ръце. Не отстъпвам. Стоя при нея, предлагам й да я гушкам на леглото и лека полека отминава. После все едно нищо не е било.
Не мога да я оставя да си реве сама. Това само по себе си е тригър за още по-голяма драма.
Не знам дали е правилния подход... само се надявам да имам здрави нерви да го издържа този период. Че при нас от ден 1 е сблъсък с характер.

# 25
  • Мнения: 1 033
Аз да вметна, че излизам от стаята, но не я оставям сама. Тоест, вратата е отворена, може да ме последва ако иска, но не го прави.

# 26
  • Мнения: 6 608
Всъщност оставянето да се нареве самО не е чак толкова подходящо. Малките деца не могат сами да регулират емоцииите си, защото предния дял на мозъка, който отговаря за самоконтрола, не е развит. Т.е. ние като родители е добре първо да разпознаем емоцията и причината, да назовем емоцията и да я валидираме /да, виждам, че си ядосан, защото ти се счупи солетата/ и след това да покажем на детето как да я преработи /ела сега да потърсим друга цяла солета/. Нещо такова.
Може да потърсите Teal Swan, има доста добри клипчета по този повод. И всъщност тя обяснява, че ако оставим детето да се нареве самО, то нищо не научава, остава в нищото и не знае как се чувства и защо, остава невалидирано, научава, че чувствата му нямат значение за нас. Като в последствие все по-трудно разпознава и овладява емоциите си и тантрумите вместо да намаляват се увеличават. Затова е по-подходящо да говорим, да назовем емоцията, да гушнем детето, за да се почувства чуто и валидирано. Пък дори и да е за счупена солета. За нас това е нищо, но за него е целия свят в него момент.

# 27
  • Мнения: 2 352
Ако е счупена солета ще я подменим, до тук добре. Обаче ако е нещо, което не можем да изпълним? Дъщеря ми (4г) е във фаза Аз искам. Разсейване, уговорки, убеждения изобщо не я вълнуват. Можеш да си говориш, колкото искаш. Абсолютно за нея няма проблем ти да си говориш, тя иска и точка Grinning
Сутринта я вдигам за градина. В началото започвам с нежен подход да я събудя и да отидем към тоалетната. След известно време губя търпение и тя започва да реве, че иска баба си. Толкова ми е писнало този репертоар, че си нямате и на представа. Оставям я да се нареве и толкова.

# 28
  • Мнения: 6 608
Аз в такива ситуации, когато не може да стане това, което иска, казвах "да, разбирам, че не искаш на градина и затова си тъжен, но трябва да се ходи на градина. Всички деца ходят, както и големите ходят на работа. На мен и на тати също не ни се ходи работа, но ходим, защото трябва." Ето, валидирам чувствата, приемам ги, правя връзката с нас, големите, ние се чувстваме по същия начин, но и се случва, каквото трябва, защото няма избор, трябва да се отиде на градината. После детето самО започна да си казва "не искам,ама трябва" за разните неща, които не иска, ама трябва да се случат. И така. Моето също е на 4г. Вече разбират всичко и може да се разберете с обяснения. В по-малка възраст с по-прости и кратки фрази.
Пп. Да добавя, че идеята не е детето да не плаче преди градината или оше по-малкото да се радва, че трябва да ходи. Не, идеята е да го оставим да си поплаче, да си преживее фрустрацията, но ние да сме до него и въпреки това да го заведем на градината. Т.е. той може да е тъжен на градината. Не е задължително да е радостен. Няма нищо "неправилно" в това да отидеш тъжен на градина, защотоне ти се ходи. Но отиваш въпреки това, защото трябва. Т е. Не си променяме чувствата, а действаме докато чувстваме, каквото чувстваме.

Последна редакция: ср, 30 авг 2023, 07:38 от maiathebee

# 29
  • Мнения: 2 352
Тя обича да ходи на градина, ходи с желание. Но е кисела, че я събуждам и отказвам да върша дейности вместо нея. Отделно брат и я дрязне за нещо, пък на нея целия свят е крив. Съответно се започва с едно непрестанно мрънкане, че на всичкото отгоре започна и да посяга на брат си като нещо не е на кеф. Цирка е пълен.
Пришки на устата ми излязоха от постоянно говорене. Ама често я оставя да се навика и нареве на спокойствие. Тогава идва сама се гушка и си казва, че не е трябвало да постъпва така. И така до следващия път.
Не знам моя праг на търпимост ли е нисък или детето много мрънка, но на моменти направо ме боли главата. Вечно е в опозиция, вечно за нещо трябва да побутвам, да напомням. Отделно, че и малкото тръгва по нейните стъпки... Копира всяко нейно действие, чудо е.

Общи условия

Активация на акаунт