Баланс в отношенията с родителите

Аз мисля, че първата причина за лошите отношения е възпитанието, много грубо и невъзпитано отношение навсякъде. Дали между родители и деца или на улицата факт е, че отношенията са груби, понякога дори не е нужно да се говори, нацупената физиономия е достатъчна.  Един възпитан човек ще се държи добронамерено, няма да се заяжда, няма да влезе в конфликт, ще се съобрази как и какво ще каже. Обикновенно се почва с крясъци, викове и обвинения. Да не говорим за конструктивен разговор, когато има проблем се говори само за него, а не за още 10 проблема с викове и накрая никакво решение. Но още по-голям проблем е, че хората масово живеят в някакви абсурдни модели. Наскоро четох някъде за Гала, как свекърва й и е сърдита от години, защото тя била разделила някога синът й с първата му жена. И то е сърдене, цупене за нещо, което въобще не е нейна работа да се меси, синът й решава с коя жена иска да е, с коя да не е и в цялата ситуация дали Гала е най-"черната" или вярванията на свекърва й и това поведение трови всички, включително тя себе си, същото и за Рачков, не одобрявали бившата му Анита настоявали да се разделят, била много по-млада, ....но работа ли им е да се мешат в живота и изборът на вече възрастни хора.
Още един пример гледам едно предаване, където булката отива да си избира рокля с роднини и приятелки, тя е решила какво иска, обаче майката, бабата тръшкат се, не роклята трябва да е такава, докараха булката в и без това в напрегнатия момент до истерия, защо? Защото всеки има някаква представа в главата си и се налага. Чист егоизъм, да е "на моето". Ако има възпитание, осъзнатост и балансирани отношения много от проблемите няма да ги има.

Това е бил нейния избор. И то не се знае до колко не е ходила на бар.

Sepfora при възрастни индивиди всичко опира до интелект. Имаш някаква база от семейство и училище, но попадайки в света на възрастните вече тръваш по своя път - отговорности, съзнание, отношение и т.н. формираш със собственото съзнание и потенциал.

Може да си много интелигентен, но тук опира до невероятен натиск от страна на родители и родата, могат да те побъркат. Искаш да се отделиш, да не се месят, но те изпиват емоционално с мрънкане, налагания, изисквания, манипулация, вменямане на вина....и това е масово поведение. Често изхода е просто да тръгнеш и да си далеч.

Да водиш безсмислени битки цял живот освен непродуктивно е и адски изморително. Тези хора не се променят, по-добре да се съхраниш като им отнемеш достъпа до психиката ти.

Интелект за мен е осъзнаване на ситуации и вземане на адекватни решения. Пълнолетен, физически здрав, вменяем човек взема решения,  поема рискове и носи последствия. Това, че стои в подобна среда на манипулиране и зависимост е изцяло негово решение , търпи последствията, но съчуствие не мисля, че заслужава. Когато не можеш да промениш нещо или някого , приемаш го каквото е и увеличаваш дистанцията до степен игнориране, а енергията си я влагаш в бъдещето.

Не е отговорност на децата....Не е отговорност на теб, не е на мен, а на кого е?
Все пак, някой трябва да сложи начало, да опита поне. Ако старите не го направят, нека да го направят младите и обратно - според зависи кой ще се реши да протегне ръка. Нищо лошо няма в това да опиташ да направиш нещата хубави, добри за всички. Това ще донесе и на теб принос някакъв, ако не нещо друго, поне ще си спокоен, че си опитал, така мисля. Пък ако видиш, че отсреща не те разбират, не те приемат, тогава ще получат същия отговор и това е.

А и още нещо, без да го натрапвам на никого. Ако видиш, че някой ти носи мекички в 6 часа сутринта, не бързай да му отнемаш ключа и да му набиваш канчето. Човекът е решил да ти покаже любовта си по този начин. Седни и си поговори човешки с него, благодари му за мекичките и му обясни, че в 6 часа сутринта ти е раничко за мекички, а мъжът ти по това време ходи наоколо без смокиново листо. Усмихни се, почерпи го едно кафе, човекът ще те разбере, поне така се надявам.

Е, добре де – хем цитираш отговора, хем питаш...

Ти пък сега, защо се заяждаш?
Не е добре да вадиш изречение от контекста, защото по този начин се получават недоразуменията.
Не се четем, не се слушаме във форуми, на улици, вкъщи и така стават проблемите.

Задаваш конкретен въпрос, цитирам конкретния отговор.

Ок, разбрах те.
Значи ще чакаш вашите да ти протегнат ръка - няма лошо. Дано да го направят, пък ако ли не - здраве.

Не, не си ме разбрала.
Разцъфването на родителите е отговорност на родителите.


Ето го вече извън цитатите, за да е безкрайно ясно.

Е да де, аз нещо различно ли казах? Няма да ги караш да разцъфват, разбрах те.
(Аз визирах разцъфването във връзка с вашите отношения, дано и ти да си ме разбрала - говорим за едно и също. Ще ги оставиш да се пържат в собствен сос, разбрах те. Предполагам те мислят същото за теб.)

Хм, понеже не помня за никакво пържене в собствен сос, съответно се върнах да ровя и наистина никой не е споменал за такава ситуация. Или бъркаш темата, или пренасяш някаква ситуация, за която нямам представа и съответно не мога да коментирам.
Така че моля обясни какво точно разбираш под "разцъфване на родителите"?

Е, как какво, да ги дондуркаш и да пренебрегваш себе си, децата си и мъжа си, за да разцъфнат родителите.
Ако възрастен човек, с акъла си, не се спира да влиза неканен в апартамента на порасналото си дете в 6 ч. сутринта, носейки мекици, всякакви разговори са безсмислени. И единственото работещо е да си вземат ключа.