Баланс в отношенията с родителите

Родителите са си родители, никой не ги избира, радвайте се, че ги има.
И двамата с мъжът ми сме вече сами, малко над 50г.възраст ме.
Голямата ми дъщеря може би има повече мнение по темата, но добре, че има негативно мнение за форума и не  пише

Сложно. Баща ми почина. Не бяхме в добри отношения в последните 2 години. С майка ми е още по-сложно, защото не може да приеме, че брат ми ме хвана за гушата за имоти. Сега иска и нея да разкара ако може, не го интересува нищо свързано с нея. Ако нещо й се случи, няма да разбере, защото не вдига телефона и не връща обаждане. Тя не проумява ситуацията, иска само да се разбираме. Вече няма как. 
Дистанцирала съм се от много години, оправям се сама още откакто бях в университета. Не съм позволявала да се месят. Живея отделно от много години и определено се чувствам добре. Виждам при доста приятели вмешателства от родителите. Хем големи хора, хем се влияят. Странно ми е защо допускат.

Никакъв баланс няма при мен, майка ми много често прави глупави импулсивни неща и след това не поема отговорност. Имам чувството, че след толкова време, аз се превърнах в родител на нея.

С годините всъщност с майка ни станаха по-добри отношенията. Чуваме се често (или си пишем), поне по 2-3 пъти на седмица, говорим си дълго. Живеем близко, но се виждаме 1-2 пъти макс в месеца. Всеки си има живот, пътува си с половинката, ходи на работа и прочие. Не се караме, не спорим, изслушваме се. Не съм се замисляла за баланс и правене на нещо специално за постигането му, просто се получи от само себе си разбирателството. Тя не ми държи сметка и не ми се бърка, аз на нея също. Ако има някой нужда от съвет - тогава се изказваме. Абе обичам си я тази жена. Има неща,които смятам за криви у характера й, но и тях си ги обичам. Моята майка си е, с всичките й трески. Дано дълги години още да й слушам прекалееено дългите разкази за абс маловажни според мен неща, които са й направили някакво впечатление и желае да ги сподели. Не искам дори да се замислям какво би било без тях.

Имам чудесни отношения с родителите си. Винаги сме били близки, но преди детето се виждахме веднъж седмично. След като се роди малкото, се виждаме всеки ден, живеем на десетина мин. Майка ми го гледа, за да не ходи ясла, после го гледа като боледуваше първа група, сега лятото пак го гледа, за да не ходи на сборни групи. Малкото понякога чак се бърка и ми казва "бабо" та, покрай детето си станахме още по-близки, много си споделяме, помагат ни много с гледането, вземат го и да пренощува при тях, а ние да си имаме наше време с мъжа ми.
Майка ми ми е най-добрата приятелка, честно да си призная

Зависи от възрастта им и дали са си още двамата заедно или единият е останал сам.
Докато живеехме близо едни до други, се виждахме често (бяхме съседи). Гостуванията са ни били по празници, но се засичахме почти всеки ден и с едните родители, и с другите.
Откакто живеят на морето, срещите ни са ежедневни през лятото, а през другите сезони се чуваме (почти) ежедневно и се виждаме за големите празници.
Вече са на около 80 и отгоре и вероятно скоро ще имат нужда от физическа грижа, но засега още са си заедно и двете двойки и са близо едни до други, което ни успокоява. В един момент вероятно ще се наложи да ги вземем при нас или поне близо до нас. Или ние да идем при тях. Дано да не е скоро, но със сигурност ще е в обозримото бъдеще.
Налице са и при четиримата старчески инат, егоизъм, следване на техните си разбирания, но съм наясно, че всички хора вървим по този път и гледам да не обръщам внимание на дразнещите ме реакции.

За жалост, не се получава. Остана ни само моята майка, понякога е като малко дете и така ми става мъчно, сама е, болна. Но основно се държи като тънкообиден генерал. Наблизо сме, мога да помагам, но ми идва в повече - всяка вечер трябва да се чуваме иначе реве, а в седмицата 2-3 пъти да я наобиколиш. Мога да не го направя, разбира се, ама после си "плащам". Все пак майка ми е, оправяме се, но коренно се променят като останат сами.

plqsak,  уви хората, когато остареят, стават тотално различни. Дядо ми сега на 80 няма вече нищо общо с какъв човек бе преди. Стана прихав, сърди се, кара се с нас, вика. Все неща, които никога не е правил, ама ей на. Вдетенява се освен това вече. Тъжно е да гледаш човек,който ти е скъп, как лека полека се променя и си отива, но няма как

Добре сме. Моите са възрастни, живеят си двамата и се грижат един за друг. Чуваме се веднъж седмично някъде. Виждаме се по-скоро рядко. Никога не ги натоварвам с абсолютно нищо и не им казвам лоши новини.

Кажи-речи спазвам изброеното в първия пост.
Чуваме се, но информацията, която споделям е избирателна и отгоре-отгоре. Лични, семейни неща не обсъждам - те касаят мен и мъжа ми, а не разширените семейства.
Виждаме се веднъж на месец-месец и половина - лично на мен ми е достатъчно, аз не обичам да прекарвам повече от ден-два с майка ми. Помогам финансово когато се налага, но по-скоро го правя за мое удоволствие.
Отдавна съм се отказала да променям когото и да е. Големи хора са, да правят каквото сметнат за добре и преценят.

Моите родители са около 80 годишни. Всеки ден се обаждам по телефона, а в почивния ден ходя да ги видя. Казвам им само хубавите новини. Майка се самонавива и си търси неща за ядосване. Това ме влудява, особено ако касае детето.
Има дни, в които не ми се говори, но няма как да не звънна. После ще има - не се чувате никакви.

Болна тема ми е тази напоследък. Отглеждам баща си и определено не успях да постигна баланс. Сега е "голямото" ни дете.
Живее сам и успешно се дистанцира от всичките си роднини и приятели. Сега има само нас (моето семейство) и понеже няма какво да прави по цял ден, идва до вкъщи и започва да шета (ооох). Изхвърля всичко, което не му харесва и после ме лъже, че не е пипал нищо. Забранила съм да пипа каквото и да е и му обещах, че ще отида у тях и ще хвърлям наред. Сърди се, когато нямам задача за него. Той все искал да ни помага, а ние хич  не сме се сещали за него. Е, на 45 години мога да напазарувам и сготвя за семейството си . Звъни по два пъти на ден на децата, а като дойде у дома после се сърди, че те не му обръщат внимание. И въобще, всичко трябва да се върти около него.
 Купихме си селска къща и сега всяка секунда трябва да сме там и да правим ремонти. Били сме се мотали, кога сме щели да я оправим.  Когато сме там и правим нещо, то трябва да стане по неговия начин, а не както иска ММ. И нормално, ММ взе да му се дразни и да му говори троснато. Татко се нацупи какво толкова бил направил, той само помагал. Хубаво, ама къщата е наша и ние искаме други неща, и да се случват по друг начин.

Предният уикенд отидохме на разходка до Румъния и за първи път не го взех с нас.  Обясних му, че пътя е тежък, програмата наситена и нямам нужда от неговото черногледство - вече два дена ходи като умиращия лебед, нацупен и много обиден. Правя се, че не го виждам, но съвестта ми тайно ме трови.

Баща ми е, как да го оставя, при това е сам?!?!  Добре, че ММ има волско търпение и ме обича много, иначе досега да ми е събрал куфарите и да ме е пратил при татко

Напоследък и някак отведнъж се загуби балансът. Не са много възрастни, дори не са стигнали пенсионна възраст, но поведението и приказката им жестоко се изкривяват. Забравят, изопачават, лъжат, мнителни са, натъкмяват според както им изнася. Постигането на баланс означава аз да се тровя, което няма да стане.
Честно казано, един от големите ми ужаси е да не стана и аз такава.

Възрастните родители могат да са големи манипулатори. Разбира се, те не го правят напълно съзнателно и умишлено, но това е техен начин да постигат желаното. Вменяване на вина, непоискана помощ, приготвяне на храна, внезапно прилошаване, ако нещо не е по техния вкус... всичко това може да натиска бутоните на децата им независимо на колко години са.
Преди време и аз подскачах в такива моменти, но после си наложих да спра да реагирам на всяко Мрън, защото това Мрън никога няма да има край. В момента обяснявам еднократно позицията си мноооого ясно и това е. Другата страна може да се тръшка, има това право, а аз имам правото да имам собствен избор. Майка ми хич не й се нравеше в началото, но после видя, че това е положението и го прие.
На мен много ми помогна работа с терапевт и затова препоръчвам, защото семейните отношения са сложна работа и е друго когато някой ти помогне да видиш и осъзнаеш ситуацията трезво.