Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Бери заявява, че концепцията, че единствено хората са отговорни за увеличаването на CO2, е съмнителна.

Според Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) към ООН, от 1750 г. насам концентрацията на CO2 се е увеличила от 280 частици на милион (ppm) до над 420 ppm, като МГИК твърди, че това увеличение е антропогенно, или по-точно причинено от човека.
„Настоящите концентрации на CO2 и CH4 [метан] в атмосферата далеч надхвърлят прединдустриалните стойности, установени в записите на полярните ледени ядра за състава на атмосферата, датиращи отпреди 650 000 години“, заявява МГИК.

„Многобройни доказателства потвърждават, че слединдустриалното покачване на тези газове не се дължи на естествени механизми. … Емисиите на CO2 от използването на изкопаеми горива и от въздействието на промените в третирането на земята върху растителния и почвения въглерод са основните източници на повишения атмосферен CO2.“

Бери нарича изявлението на МГИК „пълен боклук“.

„Използвах собствените данни на МГИК за въглеродния цикъл, които според МГИК са с точност до около 20 процента“, казва той. „Моделът не дава възможност на хората да произвеждат 140 ppm. Той се доближава до 30 ppm. Което по същество означава, че МГИК греши.“

Бери казва, че няма научна основа за твърдението, че „определено количество въглероден диоксид във въздуха води до определено увеличение на температурата“.

„Те казват, че трябва да намалим (CO2) до 350 ppm, за да може температурата да се охлади до тази, която е била преди време? Това няма никаква физична обосновка“, заявява той. „Цялото това твърдение е пълна глупост. СО2 не предизвиква промяна в температурата; температурата предизвиква промяна в СО2“.

Температура и CO2
Една от основните области на изследване на Кларк е палеоклиматологията (изучаване на климатичните условия с помощта на косвени записи, като например данни от пръстени на дърветата, ледени ядра и други косвени записи), и по-специално арктическата палеохидрогеология, която представлява изучаване на водата на Земята в исторически план.

„По време на ледниковите епохи е имало големи температурни колебания и това е свързано не с пряката слънчева активност, а с количеството слънчева активност, която попада върху Земята на определени важни географски ширини, като всичко това е причинено от небесни събития“, казва Кларк.

„Земята в нашата Слънчева система се движи и е била разтърсвана във времето. Имаме различни модели на орбитално движение, които влияят на слънчевия поток, и това създава ледникови и междуледникови периоди – в какъвто се намираме и сега. И въглеродният диоксид зависи от това. Така че ще наблюдаваме огромни температурни промени, преминавайки от ледникови към междуледникови периоди, а CO2 става много нисък по време на ледниковите периоди и много висок по време на междуледниковите периоди.

„И това създава впечатлението, че CO2 движи климата, но всъщност той го следва. Той изостава с около 800 години.“
Кларк казва, че по време на ледниковите периоди, и особено през последните 10 000 години, учените имат доста добра представа за температурата благодарение на прокси записи. Според тях средновековният топъл период вероятно е бил много по-топъл от днешния и земеделието и цивилизацията са процъфтявали.

Но след това от 1400 г. до 1800 г. е последвал малкият ледников период. „И тогава хората са имали трудности със земеделието“, казва Кларк.

„Темза е замръзвала. Имаме най-различни спомени за това колко студено, а някои биха казали и мизерно, е било тогава. Но след това отново започва да се затопля. И така, на всеки около 1000 години се наблюдават тези колебания. Това се дължи на слънчевата активност и именно тук виждаме значението на Слънцето, което е крайният източник на енергия извън геотермалната и ядрената енергия. Слънцето определя климата.“

„Ако напълно прекратим емисиите, CO2 ще спре да се увеличава със сегашните си темпове“, каза Кларк. „Но вероятно ще продължи да се покачва до определен момент, а след това може да се понижи. Но това ще се определя от температурата.“

Кларк твърди, че в различните части на света и по различно време на годината CO2 се колебае „между 15% и 20%“ и това се определя от температурата на сезоните.

„Ако летата започнат да стават по-хладни, а зимите по-студени, тези колебания ще започнат да водят до по-нататъшно намаляване на CO2. Но като цяло климатът ще прави това, което слънцето диктува“, казва той.
„Имало е римски топъл период, след това средновековен топъл период, а сега имаме съвременен топъл период; едно, две, три. Историята и записите ни показват, че те продължават само няколкостотин години, а ние вече сме навлезли в този период от стотина години.“

Освен че не влияят на температурата, Кларк заявява, че опитите за намаляване на CO2 са опасни заради очаквания ефект върху растенията.

„Растенията C4, като царевицата, са се развили само преди 20-30 милиона години. И те са се развили в отговор на намаляването на CO2 в атмосферата. Така че са дошли относително късно в нашата биосфера и отразяват опасността от намаляването на CO2“, казва той.

По-голямата част от растенията, като например дърветата, пшеницата и ориза, са така наречените С3 растения, които виреят при по-високи нива на CO2 от 800 до 1500 ppm.

Кларк твърди, че една от ползите от увеличаването на CO2 е подобряването на световните добиви на зърно и общото озеленяване на планетата.