Търсиш си друга сфера с друг тип работа
- Публикувана: 14 септ. 2023, 00:29 ч.
- Последно мнение: 1 март 2024, 08:01 ч.
Страх от започване на нова работа
Според мен също трябва да получиш някаква консултация със специалист.
Ти имаш нереалистични очаквания, може и да си леко невротична, да си склонна да се фокусираш само върху негативното и да се самосаботираш. На всяко работно място се формира мини общество, в което едни са приятелски настроени, други не толкова, между трети има напрежение и прочее. Това се получава когато хората работят в група и няма как да го избегнеш освен ако не станеш овчар, да речем.
Подобна нагласа ще ти попречи да израснеш професионално и ще те тормози психически. Ако пък толкова работата в офис не е твоето, имаш време да се преквалифицираш - млада си, нищо не те спира.
Ти имаш нереалистични очаквания, може и да си леко невротична, да си склонна да се фокусираш само върху негативното и да се самосаботираш. На всяко работно място се формира мини общество, в което едни са приятелски настроени, други не толкова, между трети има напрежение и прочее. Това се получава когато хората работят в група и няма как да го избегнеш освен ако не станеш овчар, да речем.
Подобна нагласа ще ти попречи да израснеш професионално и ще те тормози психически. Ако пък толкова работата в офис не е твоето, имаш време да се преквалифицираш - млада си, нищо не те спира.
Посока извън офиса обикновено е деквалифициране. А и тя си каза, малко пари се изкарват. Няма пълно щастие.
Не целият свят работи в офис, в крайна сметка.
С работата си винаги се справям, нямам проблем. Средно се задържам година, година и половина във фирмите, След това винаги получавам по-добра заплата и оферта. Обичам да работя, нямам проблем с това, но просто не мога по 9 часа и това да ангажира целия ми ден. Разбира се, че има и проблем в мен, не го отричам, работя върху себе си, но не се получава. И да, хората за злобни, народопсихологията ни е такава.
За това исках да пробвам с хоум офис, поне няма да има колеги до мен..
И да, работа извън офиса е деквалифициране, няма как да се лъжем. За това дилемата в мен е тежка, от една страна сигурността, от друга липсата на воля за нещо мое и страха дали това ще ми донесе приход. Честно плача, тъжно ми е, объркано....
За това исках да пробвам с хоум офис, поне няма да има колеги до мен..
И да, работа извън офиса е деквалифициране, няма как да се лъжем. За това дилемата в мен е тежка, от една страна сигурността, от друга липсата на воля за нещо мое и страха дали това ще ми донесе приход. Честно плача, тъжно ми е, объркано....
Ми недей да работиш и си стой вкъщи като толкова те е страх. Стой си гладна и без пари 
Аман...
Винаги, абсолютно винаги, запомни го, където и да отидеш има един малък % хора, които няма да те харесват.
Това са дребни души, завистливи, комплексирани. На работа си да работиш, не да завързваш някакви лични отношения - любовни или приятелски. И бъди по обрана. Не споделяй много за себе си, къде ходиш, какво правиш, не споделяй лошите си преживявания, не споделяш и успехите си. Не споделяш къде ходиш, с кого ходиш и какво правиш в извънработно време. Освен ако нещо не трябва да уточниш за някоя отпуск, болничен и т.н. Многото споделяне и добро и лошо, предизвикват клюки, завист, обсъждане.
Да променяш хората не можеш, трябва да промениш себе си, начина на поведение към хората, и да не се връзваш на глупости.
И няма как където и да си работила всички да са лоши и зли хора. Няма начин.
Може би е време да се замислиш дали пък ти не си твърде дребнава, твърде емоционална и чувствителна, докачлива. Или пък се мислиш за твърде извисена и всички са ти под нивото.
Аман...
Винаги, абсолютно винаги, запомни го, където и да отидеш има един малък % хора, които няма да те харесват.
Това са дребни души, завистливи, комплексирани. На работа си да работиш, не да завързваш някакви лични отношения - любовни или приятелски. И бъди по обрана. Не споделяй много за себе си, къде ходиш, какво правиш, не споделяй лошите си преживявания, не споделяш и успехите си. Не споделяш къде ходиш, с кого ходиш и какво правиш в извънработно време. Освен ако нещо не трябва да уточниш за някоя отпуск, болничен и т.н. Многото споделяне и добро и лошо, предизвикват клюки, завист, обсъждане.
Да променяш хората не можеш, трябва да промениш себе си, начина на поведение към хората, и да не се връзваш на глупости.
И няма как където и да си работила всички да са лоши и зли хора. Няма начин.
Може би е време да се замислиш дали пък ти не си твърде дребнава, твърде емоционална и чувствителна, докачлива. Или пък се мислиш за твърде извисена и всички са ти под нивото.
Търсиш си друга сфера с друг тип работа
Точно и на мен така ми звучи. че е учила и цели заплата, но не и комфорт и призвание и от там се получава конфликт. т.е. нещо като удовлетворяване на публичните изисквания за престиж и пренебрегване на собственото си чувство за хармония и комфорт.
Т.е. може би и трябва гайдед преоценка и то отвъншен човек без амбиции за нея ... като родител например - той не става/.
ЧС не е лигавщина това а съвсем реален дискомфорт и объркване и търсене на себе си. По мое мнение . Това не винаги е лесен процес, особено при млади хора при които е имало изисквания и очаквания ... от други хора
ЧС не е лигавщина това а съвсем реален дискомфорт и объркване и търсене на себе си. По мое мнение . Това не винаги е лесен процес, особено при млади хора при които е имало изисквания и очаквания ... от други хора
Дискомфортът е реален, така е. Не оспорвам, ама то и една кифла да си супи нокът пак дискомфортът и ще е съвсем реален, нищо че на другите им е смешно. Глезене е отказът да се приемат нещата, да се стегне и да се бори, защото ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ. Имам преки наблюдения над щерка ми с много подобни оплаквания - ама все едно и също, ама не е фън, ама този живот такъв и онакъв... Ми, гледам, че го преодоля. Май е типично за днешните млади, когато напуснат образованието и се сблъскат с реалността. При нас някога май не беше така, защото имахме друга настройка.
Черна станция въпроса е как се реагира на реалния дискомфорт и как се възприема той. Дали счупеният нокът е вид саботаж от конкуренцията или е - ужас, но я да видя как да го замаскирам докато се оправи. Защото и за двата персонажа двата им проблема може да са им еднакво жизненоважни. Т.е. не е лигавщина, а е липса на ресурс и неспособност да възприеме реално ситуацията и да реагира адекватно. Но това се учи в семейството или по-късно с много опит и грешка ... а сега дали ще те срине е въпрос на устойчивост, самочувствие и самооценка
Това според мен.
Like_Smoke някои хора имат нужда от помощ за да се ориентират и да започнат такъв път. Затова същ. някои професии ... хората които помагат при дефицити.
Това според мен.
Like_Smoke някои хора имат нужда от помощ за да се ориентират и да започнат такъв път. Затова същ. някои професии ... хората които помагат при дефицити.
Според мен си интроверт. Просто прекалени контакти с хората за този тип са уморителни. И се изисква време да привикнеш, по-дълго, отколкото за другите. Ти си започвала на няколко места, но за кратко. Това означава, че само си имала възможност да преминеш през етапа на въвеждане в работата и изискванията й, но не и да улегнеш. Повечето интроверти са чувствителни хора и наистина се нагласяват по-трудно към сравнително стандартни ситуации. Не се връзвай прекалено много на какво казват другите. Търси подходите в комуникацията, които работят най-добре за теб - имейл може би е за предпочитане, когато имаш избор. Може би също друга държава да ти се отрази добре, където и мениджмънта и законите и организационната култура са по-стриктни към определен тип неприемливи работни взаимоотношения, които е вероятно да се толерират в държави с по-нервен темперамент. Образовай се малко по отношение на типа характер, който си и си дай време да поработиш върху нещата, които ще ти помогнат да се адаптираш. Няма нищо лошо в това, да си по-чувствителна, ако го осъзнаеш и работиш по въпроса как да си направиш живота по-лесен сред хора, които са по-дебелокожи.
metal.vixen да ти се счупи нокътя при положение че си подсигуряваш живота с външния си вид ... бих казала че е не по-малко важно от това , че нямаш способности за работа в екип, а това е изискване на професията ти ... Т.е. и в двата случая резултира в начин на живот собствено осигуряване.
За рязане на крака къде пък стана дума ? Съвсем се обърках.
За рязане на крака къде пък стана дума ? Съвсем се обърках.
Авторке, година-година и половина задържане на едно място не говори добре на пртенциалния работодател. В момента може да се обясни с това, че си млада, търсиш още, но го имай предвид занапред.
Също така опитният интервюиращ ще те попита каква е причината за тази относително честа смяна, защото той също ще е застрашен да те наеме, да имаш период на адаптация и след това да си тръгнеш.
Вместо да се настройваш колко лоши и нетърпими са всички, опитай да видиш дали имаш повтарящи се оплаквания, ситуации и дали ти нямаш проблеми с адаптацията. Вместо да подскачаш от работа на работа, преразгледай собственото си отношение към работния екип и отношентята в него. Не зная колко работи си сменила, но да твърдиш, че в България всички са лоши и заради това не намираш място, е малко странно.
Също така опитният интервюиращ ще те попита каква е причината за тази относително честа смяна, защото той също ще е застрашен да те наеме, да имаш период на адаптация и след това да си тръгнеш.
Вместо да се настройваш колко лоши и нетърпими са всички, опитай да видиш дали имаш повтарящи се оплаквания, ситуации и дали ти нямаш проблеми с адаптацията. Вместо да подскачаш от работа на работа, преразгледай собственото си отношение към работния екип и отношентята в него. Не зная колко работи си сменила, но да твърдиш, че в България всички са лоши и заради това не намираш място, е малко странно.
Лекарите също не работят по 8 часа в офиса… май май това не е баш деквалификация?
От друга старана супер, че някой бил квалифициран и изкарвал пари, ама ако е супер нещастен от цялата работа и е вечно депресиран.. дали не е по-добре да си намери нещо, което да го прави щастлив? Парите не са всичко в тоя живот
От друга старана супер, че някой бил квалифициран и изкарвал пари, ама ако е супер нещастен от цялата работа и е вечно депресиран.. дали не е по-добре да си намери нещо, което да го прави щастлив? Парите не са всичко в тоя живот
Разбирам какво имаш предвид, но не мога да се съглася - казвам го от личен опит.
Имам занимание, което съчетавам с редовната работа. То е свързано със сериозно обучение, което е напът да стане няколкогодишно. Планирам да остане само то в даден момент и по сметки, които си правя, носи доста по-приличен доход от средна работна заплата на среден офисен работник. Както и да е, ако човек има желание, има и възможности. Ако е мързелив, е мързелив навсякъде - и в офиса, и извън.
Имам занимание, което съчетавам с редовната работа. То е свързано със сериозно обучение, което е напът да стане няколкогодишно. Планирам да остане само то в даден момент и по сметки, които си правя, носи доста по-приличен доход от средна работна заплата на среден офисен работник. Както и да е, ако човек има желание, има и възможности. Ако е мързелив, е мързелив навсякъде - и в офиса, и извън.
Лекарите също не работят по 8 часа в офиса… май май това не е баш деквалификация?
Като сме тръгнали, от офис служител да отделиш тепърва 10 години с нисък/никакъв доход, за да се преквалифицираш на 30 от финансист в лекар - ми може да е преквалификация, ама някой трябва да те издържа. Иначе да, парите не са всичко, особено когато не се налага да ги изработиш лично.
Авторке, търси работа на по малко часове и едновременно с това се квалифицирай за работа, която е по-гъвкава и не е в офис. Например учителите са с много по- гъвкаво работно време и имат повече свободно време.
Също виж в медицинската сфера, преподаватели във ВУЗ, психолози.
Има много информация в нета и всичко е на клик разстояние.
Щом си млада и отсега не ти се работи в офис, помисли за преквалификация.
Имай предвид, че работата в офис също би могла да е динамична. Но 8 часа, са си 8 часа.
Нарциса, хайде малко помисли гъвкаво. Медицински лаборант деквалификация ли е? Учи се 3 години, като последната се работи. И всички останали в мед сферата. А преподавател във ВУЗ деквалификация ли е?
И нищо не пречи на авторката да се преквалифицира от финансист в лекар. Липсата на пари също. Може да работи и да се издържа, за под 35 годишни има студентски кредит със средства за месечна издръжка и семестриални такси.
Също виж в медицинската сфера, преподаватели във ВУЗ, психолози.
Има много информация в нета и всичко е на клик разстояние.
Щом си млада и отсега не ти се работи в офис, помисли за преквалификация.
Имай предвид, че работата в офис също би могла да е динамична. Но 8 часа, са си 8 часа.
Нарциса, хайде малко помисли гъвкаво. Медицински лаборант деквалификация ли е? Учи се 3 години, като последната се работи. И всички останали в мед сферата. А преподавател във ВУЗ деквалификация ли е?
И нищо не пречи на авторката да се преквалифицира от финансист в лекар. Липсата на пари също. Може да работи и да се издържа, за под 35 годишни има студентски кредит със средства за месечна издръжка и семестриални такси.