Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 18 833
  • 131
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 144
Здравейте! Имам близнаци на 1 година и 3 месеца, момче и момиче.
Правим консултация с терапевт по хранене - логопед и жената ме посъветва да ги разделям колкото може повече, защото близнаците имали проблем с концентрацията   понеже постоянно си дърпат играчки и не могат да се заиграят с нищо. Каза ми също в детската градина да ги разделя в различни групи, после класове. Така щели да се развият като отделни личности. Какво мислите за тази практика с разделянето?  
За момента момчето е по комуникативно, а момичето дори го е страх и някой път срам, примерно ако мъж влезе вкъщи тя се крие и плаче в някой ъгъл с главата към ъгъла или другия вариант стиска очи, за да не го вижда . Мисля, че най- вече от мъже я е страх, не зная от къде идва това. Тя играе повече сама, това също ме притеснява, защото някак няма толкова контакт с мен. Момчето е буквално залепено за мен и виждам, че започна да разбира повече като му говоря. А някак имам усещането, че момичето изостава, заради по малкото контакт. В същото време, като опитвам да играя с нея, тя просто бяга от мен, намира си друга играчка и потегля на някъде, не мога да ѝ задържа вниманието в нещо.  Заради това ми е много трудно и да я науча на нещо. Опитвам се поне  събота и неделя, таткото да излиза с момчето, за да успявам на нея да обърна повече внимание. Моля дайте съвети за отглеждането, както и разделянето на близнаци, какво мислите по въпроса?

Последна редакция: пн, 27 ное 2023, 23:16 от Lizi:) :)

# 46
  • Мнения: 63
Здравейте! Дъщеря ми е на 14 години- тийн, който преминава през промените доста трудно! Смяна на настроения, мнения. В началото на учебната година ( тази година е 8 клас), доста плака преди първия учебен ден. Каза, че не иска да се запознава с нови деца, срамува се.
 В училище си намери среда, деца сходни с нейната емоция. От известно време забелязвам, че от време на време говори превъзбудено, емоционално, и в тези моменти виждам как ръцете и потреперват. Това доста ме притесни, незнам, с който и да говоря казват, че пубертета за децата е най-трудния период на промени, емоции и хормони.  Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна ( което мнозина казват, че ще премине). Но като майка искам най-доброто за своето дете!
У дома е растяла в спокойна среда, никога не сме се карали, не сме спорели- всичко се решава с приказки.
Тя има цялата ни подкрепа!
Моля споделете техники, за личностна подкрепа!

# 47
  • Мнения: 60
Здравейте! Имам близнаци на 1 година и 3 месеца, момче и момиче.
Правим консултация с терапевт по хранене - логопед и жената ме посъветва да ги разделям колкото може повече, защото близнаците имали проблем с концентрацията   понеже постоянно си дърпат играчки и не могат да се заиграят с нищо. Каза ми също в детската градина да ги разделя в различни групи, после класове. Така щели да се развият като отделни личности. Какво мислите за тази практика с разделянето?  
За момента момчето е по комуникативно, а момичето дори го е страх и някой път срам, примерно ако мъж влезе вкъщи тя се крие и плаче в някой ъгъл с главата към ъгъла или другия вариант стиска очи, за да не го вижда . Мисля, че най- вече от мъже я е страх, не зная от къде идва това. Тя играе повече сама, това също ме притеснява, защото някак няма толкова контакт с мен. Момчето е буквално залепено за мен и виждам, че започна да разбира повече като му говоря. А някак имам усещането, че момичето изостава, заради по малкото контакт. В същото време, като опитвам да играя с нея, тя просто бяга от мен, намира си друга играчка и потегля на някъде, не мога да ѝ задържа вниманието в нещо.  Заради това ми е много трудно и да я науча на нещо. Опитвам се поне  събота и неделя, таткото да излиза с момчето, за да успявам на нея да обърна повече внимание. Моля дайте съвети за отглеждането, както и разделянето на близнаци, какво мислите по въпроса?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Разбирам объркването Ви, което вероятно идва от разминаването в съветите и препоръките, които сте получавали от различни източници. Всяко дете, без значение дали е близнак, или не, е уникално само по себе си и трябва да се отнасяте към него като към такова. А на въпроса Ви дали е добре да ги разделите, ми е трудно да Ви дам конкретен отговор, защото всички деца и семейства (с близнаци) са различни и понякога имат нужда от индивидуален подход. По-скоро бих Ви насърчила да наблюдавате дали и как се променят реакциите, поведението и емоционалното им състояние по време на раздялата. Ако усетите, че момиченцето е по-спокойно и момченцето, от своя страна, не показва крайности в емоциите, значи това е работещо за Вас и е добре да ги разделяте в определени ситуации.
Ако обаче забележите, че раздялата засилва тревожността при някое от децата, означава, че това не е подходящият подход. Затова ви препоръчвам да  започнете постепенно да ги разделяте и наблюдавайте какво се случва, така сами ще разберете кое е работещо във Вашия случай.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 01 дек 2023, 09:37 от Рaдост

# 48
  • Мнения: 2 144
Ами за момента разделени, са много по спокойни, направо са различни деца. За жалост нямам много опции за разделяне на този етап, иначе мисля че е полезно за тях. Не съм сигурна единствено за разделянето в детската градина, защото ще е голяма промяна раздялата с мен, те са много привързани и дори с баща си плачат, като ме няма , а  като са заедно на детска градина/ясла ще се заиграват и успокояват. От друга страна ме е страх да не са си самодостатъчни в градината и да не искат да контактуват с останалите деца.... Общо взето, притеснението ми е, да не им дойде в повече, едновременната раздяла с мен и близнака, на веднъж. Много ще е трудно решението!

Благодаря за отговора!



Здравейте! Имам близнаци на 1 година и 3 месеца, момче и момиче.
Правим консултация с терапевт по хранене - логопед и жената ме посъветва да ги разделям колкото може повече, защото близнаците имали проблем с концентрацията   понеже постоянно си дърпат играчки и не могат да се заиграят с нищо. Каза ми също в детската градина да ги разделя в различни групи, после класове. Така щели да се развият като отделни личности. Какво мислите за тази практика с разделянето?  
За момента момчето е по комуникативно, а момичето дори го е страх и някой път срам, примерно ако мъж влезе вкъщи тя се крие и плаче в някой ъгъл с главата към ъгъла или другия вариант стиска очи, за да не го вижда . Мисля, че най- вече от мъже я е страх, не зная от къде идва това. Тя играе повече сама, това също ме притеснява, защото някак няма толкова контакт с мен. Момчето е буквално залепено за мен и виждам, че започна да разбира повече като му говоря. А някак имам усещането, че момичето изостава, заради по малкото контакт. В същото време, като опитвам да играя с нея, тя просто бяга от мен, намира си друга играчка и потегля на някъде, не мога да ѝ задържа вниманието в нещо.  Заради това ми е много трудно и да я науча на нещо. Опитвам се поне  събота и неделя, таткото да излиза с момчето, за да успявам на нея да обърна повече внимание. Моля дайте съвети за отглеждането, както и разделянето на близнаци, какво мислите по въпроса?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Разбирам объркването ви, което вероятно идва от разминаването в съветите и препоръките, които сте получавали от различни източници. Всяко дете, без значение дали е близнак или не, е уникално само по себе си и трябва да се отнасяте към него като към такова. А на въпроса ви, дали е добре да ги разделите, ми е трудно да ви дам конкретен отговор, защото всички деца и семейства (с близнаци) са различни и понякога имат нужда от индивидуален подход. По-скоро бих ви насърчила да наблюдавате, дали и как се променят реакциите, поведеншието и емоционалното им състояние по време на раздялата. Ако усетите, че момиченцето е по-спокойно и момченцето, от своя страна не показва крайности в емоциите, значи това е работещо за вас и е добре да ги разделяте в определени ситуации.
Ако, обаче забележите, че раздялата засилва тревожността при някое от децата, означава, че това не е подходящият подход. Затова ви препоръзвам да  започнете постепенно да ги разделяте и наблюдавайте какво се случва, така сами ще разберете кое е работещо във вашия случай.
Поздрави и успех!

# 49
  • Мнения: 60
Здравейте! Дъщеря ми е на 14 години- тийн, който преминава през промените доста трудно! Смяна на настроения, мнения. В началото на учебната година ( тази година е 8 клас), доста плака преди първия учебен ден. Каза, че не иска да се запознава с нови деца, срамува се.
 В училище си намери среда, деца сходни с нейната емоция. От известно време забелязвам, че от време на време говори превъзбудено, емоционално, и в тези моменти виждам как ръцете и потреперват. Това доста ме притесни, незнам, с който и да говоря казват, че пубертета за децата е най-трудния период на промени, емоции и хормони.  Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна ( което мнозина казват, че ще премине). Но като майка искам най-доброто за своето дете!
У дома е растяла в спокойна среда, никога не сме се карали, не сме спорели- всичко се решава с приказки.
Тя има цялата ни подкрепа!
Моля споделете техники, за личностна подкрепа!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Хващам се за това Ваше изречение: „Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна (което мнозина казват, че ще премине).” И тук възниква въпросът дали отскоро е станала притеснителна, или от малка е така.
В зависимост от отговора на този въпрос може да се разбере дали това притеснение е свързано с пубертета, или е от типа висша нервна система на дъщеря Ви, която се предава генетично от родителите, по-скоро от единия родител.
Такъв тип притеснителност не преминава от само себе си, а е нужно да се работи с нея.
От професионалния ми опит, а и не само, съм разбрала, че по-чувствителните деца, растящи в любяща среда, без спорове, без сериозни граници и ограничения, се адаптират по-трудно и по-трудно се справят със стреса и с промените.

Както всеки път, тук отново ще подчертая, че не съществува универсална рецепта, която да работи за всички, но все пак мога да дам някои насоки, които да Ви бъдат от полза:

Насоките са и към двамата родители, защото и двамата са отговорни по равно. Майките често пренебрегват значимата роля на бащата, а тя е точно толкова важна, колкото и майчината роля.

Изслушвайте дъщеря си, когато говори, без да я прекъсвате.
Опитайте се да не давате съвети, ако не ги е поискала.
Старайте се да не давате негативни оценки или критики.
По-скоро я питайте как се чувства и от какво има нужда.
Не се опитвайте да ѝ помагате, ако не го е поискала от вас. Често тийнейджърите имат нужда да опитат сами да се справят, дори и да е непосилно за тях. Ако разбере, че не може, сама ще потърси помощ.

Вместо да се фокусирате върху безпокойството, можете да подчертавате положителните качества на дъщеря си. Например правете комплименти за нейната внимателност, доброта или внимание към другите. Ако тя има силни интелектуални черти или черти на характера, които я карат да се откроява като личност, напомняйте ѝ го.

Посочете, че уникалността е нещо, което трябва да я радва, вместо да се чувства така, сякаш не се вписва.
Можете също така да ѝ напомните колко време е посветила на учене и подготовка например. Това ще ѝ покаже стойността на усилията, които е положила, за да успее, вместо винаги да се тревожи за резултата.

Ако дъщеря Ви има особен интерес или склонност към изкуство, музика или атлетика, можете да използвате това, за да поддържате мотивацията й. Показването на това колко се гордеете с нея и признаването на нейната отдаденост ще укрепи  увереността ѝ.
Овладяването на нови и различни умения ще изгради самочувствие и ще отклони вниманието ѝ от тревожните мисли. Не забравяйте, че тук не става дума за опит да бъде перфектна, важно е да ѝ напомняте това; целта е да положи най-добрите  усилия, на които е способна, и да се фокусира върху процеса, а не върху резултата.

Бъдете наясно с очакванията, които поставяте. Тийнейджърите често могат да се чувстват претоварени от високи очаквания и натиск да успеят.

Покажете стойността на това да се помага на другите. Включването в полезни дейности, които помагат на другите, може да повиши самочувствието на дъщеря Ви и да бъде продуктивно, здравословно разсейване от безпокойството ѝ. Насърчете я например да търси възможности за доброволчески труд в общността за каузи, към които биха ѝ допаднали.

Имам наблюдения върху мои клиенти (тийнейджъри) и резултатите са очевидни. Когато помагаме на другите, ние се чувстваме стойностни и значими хора и това повишава не само самооценката, но и нивата на допамин, ендорфин, серотонин, т.е. хормоните на щастието.  

Присъединяването към група или клуб с други тийнейджъри, които споделят общи интереси, също може да подобри социалните умения и да осигури чувство за принадлежност.
И не на последно място, погрижете се за себе си, защото спокойните родители имат по-спокойни деца и тийнейджъри.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 01 дек 2023, 09:44 от Рaдост

# 50
  • Мнения: 63
Здравейте! Дъщеря ми е на 14 години- тийн, който преминава през промените доста трудно! Смяна на настроения, мнения. В началото на учебната година ( тази година е 8 клас), доста плака преди първия учебен ден. Каза, че не иска да се запознава с нови деца, срамува се.
 В училище си намери среда, деца сходни с нейната емоция. От известно време забелязвам, че от време на време говори превъзбудено, емоционално, и в тези моменти виждам как ръцете и потреперват. Това доста ме притесни, незнам, с който и да говоря казват, че пубертета за децата е най-трудния период на промени, емоции и хормони.  Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна ( което мнозина казват, че ще премине). Но като майка искам най-доброто за своето дете!
У дома е растяла в спокойна среда, никога не сме се карали, не сме спорели- всичко се решава с приказки.
Тя има цялата ни подкрепа!
Моля споделете техники, за личностна подкрепа!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Хващам се за това ваше изречение: „Спрямо останалите деца не виждам промяна, просто е по-притеснителна ( което мнозина казват, че ще премине).” И тук възниква въпросът, дали от скоро е станала притеснителна или е от малка е така.
 В зависимост от отговора на този въпрос може да се разбере, дали това притеснение е свързано с пубертета или е от типа висша нервна система на дъщеря ви, която се предава генетично от родителите, по-скоро от единия родител.
Такъв тип притеснителност не преминава от самосебе си, а е нужно да се работи с нея.
От професионалния ми опит, а и не само, съм разбрала, че по-чувствителните деца, растящи в любяща среда, без спорове, без сериозни граници и ограничения, се адаптират по-трудно и по-трудно се справят със стреса и с промените.

Както всеки път, тук отново ще подчертая, че не съществува универсална рецепта, която да работи за всички, но все пак мога да дам някои насоки, които да ви бъдат от полза:

Насоките са и към двамата родители, защото и двамата са отговорни по равно. Майките често пренебрегват значимата роля на бащата, а тя е точно толкова важна, колкото й майчината роля.

Изслушвайте дъщеря си, когато говори, без да я прекъсвате.
Опитайте се да не давате съвети, ако не ги е поискала.
Старайте се да не давате негативни оценки или критики.
По-скоро я питайте как се чувства и от какво има нужда.
Не се опитвайте да й помагате, ако не го е поискала от вас. Често тийнейджърите имат нужда да опитат сами да се справят, дори и да е непосилно за тях. Ако разбере, че не може, сама ще потърси помощ.

Вместо да се фокусирате върху безпокойството, можете да подчертавате положителните качества на дъщеря си. Например,  правете комплименти за нейната внимателност, доброта или внимание към другите. Ако тя има силни интелектуални черти или черти на характера, които я карат да се откроява като личност, напомняйте й го.

Посочете, че уникалността е нещо, което трябва да я радва, вместо да се чувства така, сякаш не се вписва.
Можете също така да и напомните колко време е посветила на учене и подготовка, например. Това ще и покаже стойността на усилията, които е положила, за да успее, вместо винаги да се тревожи за резултата.

Ако дъщеря ви има особен интерес или склонност към изкуство, музика или атлетика, можете да използвате това, за да поддържате мотивацията й. Показването на това колко се гордеете с нея и признаването на нейната отдаденост ще укрепи  увереността й.
Овладяването на нови и различни умения ще изгради самочувствие и ще отклони вниманието й от тревожните мисли. Не забравяйте, че тук не става дума за опит да бъде перфектна, важно е да й напомняте това; целта е да положи най-добрите  усилия, на които е способна и да се фокусира върху процеса, а не върху резултата.

Бъдете наясно с очакванията, които поставяте. Тийнейджърите често могат да се чувстват претоварени от високи очаквания и натиск да успеят.

Покажете стойността на това да се помага на другите. Включването в полезни дейности, които помагат на другите, може да повиши самочувствието на дъщеря ви и да бъде продуктивно, здравословно разсейване от безпокойството й. Насърчете я, например, да търси възможности за доброволчески труд в общността за каузи, към които биха й допаднали.

Имам наблюдения върху мои клиенти (тийнейджъри) и резултатите са очевидни. Когато помагаме на другите, ние се чувстваме стойностни и значими хора и това повишава не само самооценката, но и нивата на допамин, ендорфин, серитонин, т.е хормоните на щастието. 

Присъединяването към група или клуб с други тийнейджъри, които споделят общи интереси, също може да подобри социалните умения и да осигури чувство за принадлежност.
И не на последно място, погрижете за себе си, защото спокойните родители имат по-спокойни тийнейджъри.
Поздрави и успех!
Благодаря Ви! Винаги я насърчаваме и подкрепяме. Да, тя има изразена пристрастност към рисуването и ходи на рисуване с момиче от класа. Никога не сме я натоварвали с отговорността да е отлична ученичка- тя се справя сама и то успешно.
Това притеснение го усетих от около година назад, но нямам представа какво го е породило.
Взема участие в часовете, говорих с учителите и казват, че там е спокойна, но това ще отмине. Надявам се да е така, а ние ще бъдем до нея и ще я подкрепяме.
Ще последвам и Вашите съвети! Благодаря Ви!❤

# 51
  • Мнения: 60
Ами за момента разделени, са много по спокойни, направо са различни деца. За жалост нямам много опции за разделяне на този етап, иначе мисля че е полезно за тях. Не съм сигурна единствено за разделянето в детската градина, защото ще е голяма промяна раздялата с мен, те са много привързани и дори с баща си плачат, като ме няма , а  като са заедно на детска градина/ясла ще се заиграват и успокояват. От друга страна ме е страх да не са си самодостатъчни в градината и да не искат да контактуват с останалите деца.... Общо взето, притеснението ми е, да не им дойде в повече, едновременната раздяла с мен и близнака, на веднъж. Много ще е трудно решението!

Здравейте! Имам близнаци на 1 година и 3 месеца, момче и момиче.
Правим консултация с терапевт по хранене - логопед и жената ме посъветва да ги разделям колкото може повече, защото близнаците имали проблем с концентрацията   понеже постоянно си дърпат играчки и не могат да се заиграят с нищо. Каза ми също в детската градина да ги разделя в различни групи, после класове. Така щели да се развият като отделни личности. Какво мислите за тази практика с разделянето?  
За момента момчето е по комуникативно, а момичето дори го е страх и някой път срам, примерно ако мъж влезе вкъщи тя се крие и плаче в някой ъгъл с главата към ъгъла или другия вариант стиска очи, за да не го вижда . Мисля, че най- вече от мъже я е страх, не зная от къде идва това. Тя играе повече сама, това също ме притеснява, защото някак няма толкова контакт с мен. Момчето е буквално залепено за мен и виждам, че започна да разбира повече като му говоря. А някак имам усещането, че момичето изостава, заради по малкото контакт. В същото време, като опитвам да играя с нея, тя просто бяга от мен, намира си друга играчка и потегля на някъде, не мога да ѝ задържа вниманието в нещо.  Заради това ми е много трудно и да я науча на нещо. Опитвам се поне  събота и неделя, таткото да излиза с момчето, за да успявам на нея да обърна повече внимание. Моля дайте съвети за отглеждането, както и разделянето на близнаци, какво мислите по въпроса?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Разбирам объркването ви, което вероятно идва от разминаването в съветите и препоръките, които сте получавали от различни източници. Всяко дете, без значение дали е близнак или не, е уникално само по себе си и трябва да се отнасяте към него като към такова. А на въпроса ви, дали е добре да ги разделите, ми е трудно да ви дам конкретен отговор, защото всички деца и семейства (с близнаци) са различни и понякога имат нужда от индивидуален подход. По-скоро бих ви насърчила да наблюдавате, дали и как се променят реакциите, поведеншието и емоционалното им състояние по време на раздялата. Ако усетите, че момиченцето е по-спокойно и момченцето, от своя страна не показва крайности в емоциите, значи това е работещо за вас и е добре да ги разделяте в определени ситуации.
Ако, обаче забележите, че раздялата засилва тревожността при някое от децата, означава, че това не е подходящият подход. Затова ви препоръзвам да  започнете постепенно да ги разделяте и наблюдавайте какво се случва, така сами ще разберете кое е работещо във вашия случай.
Поздрави и успех!

Благодаря за отговора!

Бих Ви препоръчала да се погрижите и за собственото си спокойствие, защото притеснението на родителите се отразява негативно и на децата. Опитайте различни варианти, но ги правете плавно, за да могат децата да се адаптират по-лесно. При нужда може да направите консултация и с детски психолог, който, когато се запознае по-подробно със семейната история и индивидуалните нужди на децата, ще може да Ви даде по-конкретни насоки как да подходите към всяко дете поотделно.

Последна редакция: пт, 01 дек 2023, 09:46 от Рaдост

# 52
  • Мнения: 338
Здравейте,

Бихте ли коментирали кой би бил възможно най-добрият вариант при "въвеждането" на нов мъж (партньор на майката) пред детето? Разделени родители от 2 години, детето (момче) е на 4.5г., добри/нормални взаимоотношение между родителите, детето прекарва време редовно с всеки родител.

Как влияе появата на нов мъж?
Има ли правилен момент за запознанството между мъжа и детето?
Как се представя мъжът?

Благодаря!

# 53
  • Мнения: 60
Здравейте,

Бихте ли коментирали кой би бил възможно най-добрият вариант при "въвеждането" на нов мъж (партньор на майката) пред детето? Разделени родители от 2 години, детето (момче) е на 4.5г., добри/нормални взаимоотношение между родителите, детето прекарва време редовно с всеки родител.

Как влияе появата на нов мъж?
Има ли правилен момент за запознанството между мъжа и детето?
Как се представя мъжът?

Благодаря!


Здравейте и благодаря за въпроса!
Да запознаете детето си с нов партньор невинаги е лесна задача. Моите наблюдения показват, че голяма част от децата  не приемат лесно новия партньор на майка си, разбира се, има и изключения, а и това много зависи и от мъжа. Въпреки това, ако смятате, че моментът във връзката ви е подходящ да запознаете детето с новия си приятел, следващите стъпки ще Ви дадат някои насоки как да направите запознаването по-лесно за Вас, Вашето дете и приятеля Ви.

Първо се уверете, че Вие и Вашият партньор имате стабилна и щастлива връзка с потенциал за бъдещето, преди да правите каквото и да е представяне. Смяната на партньори и запознаването им с детето Ви може да бъде емоционално вредно и объркващо за него. Ако връзката е нестабилна и партньорът Ви напусне, детето Ви също ще понесе загубата. Бъдете сигурна във връзката си, преди да вземете каквото и да е решение.

Преди да запознаете детето с новия мъж, може да започнете да споменавате името му в разговор. Така детето ще разбере, че имате нов приятел, с когото прекарвате времето си. Освен това, може да му позволите да говори с него по телефона от време на време, така че детето  да започне да свиква с този нов човек, макар и само на вокално ниво като начало .

Изберете внимателно мястото за представяне. За да улесните запознаването на детето, дръжте мястото неутрално и в зона, където детето се чувства спокойно и щастливо. Например в парка или на площадката за игра, където детето ще бъде спокойно в социална среда, и срещата на хора е нормална, което прави запознаването свързано със забавление. Няма да е добра идея още на първата среща да поканите партньора у дома си.

Представете гаджето си като Ваш приятел. Когато представяте детето на партньора си, вероятно е най-добре да го представите като приятел в началото, докато детето свикне с него.  

Направете прехода възможно най-лесен за вашето дете. Опитайте се да поддържате нещата възможно най-прости, особено в началото. Излизайте тримата и се забавлявайте заедно, но ограничете физическия контакт между Вас и приятеля Ви около детето и сведете до минимум нощите, в които той остава. Не забравяйте, че участието на новия партньор в живота и на двама Ви може да накара детето да се чувства несигурно и уплашено, особено ако смята, че времето му с мама е компрометирано.

Помогнете на приятеля си да се свърже с детето Ви, като му кажете предварително какво харесва и какво не харесва Вашето дете. По този начин той може да даде чудесен старт на разговора с нещо, което е интересно за детето. Опитайте се навлизането в живота на новия мъж да става плавно и постепенно за детето.
Надявам се тези насоки да Ви бъдат от полза. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 11 дек 2023, 10:15 от Рaдост

# 54
  • Мнения: 78
Здравейте!
Дъщеря ми е на 10 г. и имаме огромен проблем с храната. Тотално отказва готвена храна (с изключение на тестени храни и сладкиши, от месните - кюфтета и кебапчета). Предпочита т.нар. "джънк фууд". Говоря, обяснявам - глас в пустиня. А вече е с инсулинова резистентност и повишена пикочна киселина. Отчаяна съм тотално - писна ми всеки ден да водя тази борба! А у дома винаги има домашна храна. Отделно и поведеднието и е отвратително (това го отдавам на настъпващия пубертет - спори, не слуша, държи се нагло и арогантно). Моля, дайте ми някакви насоки, не издържам вече!

# 55
  • Мнения: 758
Здравейте! Нормално ли е дете на 3 години да има въображаеми приятели? Често детето ми се прави, че си играе с цяла компания от анимационни герои, които гледа. Освен това редовно вкарва мен и мъжа ми в играта като ни кара да им казваме разни неща. Има ли нещо притеснително в това?

# 56
  • Мнения: 60
Здравейте!
Дъщеря ми е на 10 г. и имаме огромен проблем с храната. Тотално отказва готвена храна (с изключение на тестени храни и сладкиши, от месните - кюфтета и кебапчета). Предпочита т.нар. "джънк фууд". Говоря, обяснявам - глас в пустиня. А вече е с инсулинова резистентност и повишена пикочна киселина. Отчаяна съм тотално - писна ми всеки ден да водя тази борба! А у дома винаги има домашна храна. Отделно и поведеднието и е отвратително (това го отдавам на настъпващия пубертет - спори, не слуша, държи се нагло и арогантно). Моля, дайте ми някакви насоки, не издържам вече!


Здравейте и благодаря за въпроса!
Въпреки че е голямо предизвикателство да накараш дете, обичащо джънк фууд, да се откаже напълно от текущия му навик на хранене, това наистина може да се подобри с известно търпение и последователност.
Важно е Вие да се чувствате добре с дългосрочните си цели и да се стремите към малките победи всяка седмица. Ако детето Ви се движи в тази посока, тогава не е нужно да се притеснявате!

1.Изпразнете шкафа с лакомства и пакетирани храни
Ако искате детето Ви да се храни със здравословна храна, е нужно всички вкъщи да се храните така. Важно е нашите деца да ни виждат как купуваме пресни храни в магазина. Всъщност това е страхотна дейност, с която Вашето дете може да помогне. Когато сте в хранителния магазин, помолете я да отиде да вземе домати или банани например и да ги натовари в количката.
Накарайте я да Ви помогне да разопаковате чантите, когато се приберете у дома, и ѝ покажете къде отиват тези храни. После се уверете, че няма да пуснете никакви коментари като: „Ще опиташ ли тези банани днес? Мама ги купи за теб!“.  Това ще провали цялото Ви усилие и детето ще откаже да опита каквато и да е предложена от Вас храна. Не й предлагайте и не я притискайте.

2. Бъдете модел за подражание, който се храни със здравословни храни
Вие също яжте храните, които сте купили, и е важно да избягвате всякакви коментари като: „Този банан е толкова вкусен. Искаш ли да опиташ една хапка?“  
Коментари като тези ще имат негативен ефект, просто оставете детето Ви да стане свидетел как ядете храната и без никакъв натиск, можете да говорите за храната само неутрално. Нещо като: „Този банан е сладък и понякога хората го слагат в бисквитки заради вкуса и сладостта му. Освен това е много мек и лесен за дъвчене.“ Не изтъквайте качествата на храната, не казвайте колко е полезна, какво съдържа и т.н. Не говорете за болести или здраве, нито за външен вид като килограми, красота и т.н. Тук трябва да сте много внимателни.

3. Сервирайте здравословни опции
Без да принуждавате детето си да яде други храни, започнете да му сервирате здравословни храни заедно с нездравословната храна, която предпочита. Не правете никакви коментари, просто сервирайте храната. Започнете само с една здравословна храна, поддържайте малко количество и кажете на детето си, че не е нужно да я яде.
Ако тя напълно отказва, сложете я в отделна чиния, докато започне да свиква с нея. Ако не я опита, просто я отсервирайте, без да правите коментари. На следващото хранене повторете процедурата. Това може да отнеме няколко хранения или няколко седмици, ще е необходимо търпение!

4. Купувайте по-малко нездравословна храна
Ако детето Ви постига известен напредък в яденето на здравословни храни, опитайте се да намалите количеството нездравословна храна, която купувате, когато я няма в къщата е по-лесно. Ако детето Ви не яде нищо друго освен нездравословна храна, ще трябва да сте много внимателни тук, защото то наистина трябва да яде нещо!
Много е важно при всяко хранене да ѝ сервирате поне една храна, която очаква да яде.


5. Купувайте „по-здравословна“ нежелана храна
Друг трик е да купувате „по-здравословни“ нездравословни храни, сега има много марки, които дублират най-популярните нездравословни храни, но внимавайте за хранителните оцветители и консерванти.
Потърсете ги, като прочетете гърба на опаковката. Някои преработени храни имат само цели съставки и могат да бъдат много по-здравословен вариант. Може да ги потърсите в диетични или биомагазини.
В същото време можете да направите свои собствени здравословни версии на нездравословни храни с рецепти, които може да намерите в изобилие в Гугъл.
Разберете кои са здравословните заместители на храните, които детето ви обича, и ги направете да изглеждат привлекателни и вкусни.

6. Пригответе храна или лека закуска заедно
Не очаквайте детето Ви наистина да яде храната, това ще Ви спести много разочарования, но я накарайте да изплакне зеленчуците или да накълца някои храни.
Ако откаже да помага, уведомете я по-рано през деня, че това е нещо, което ще правите заедно, и ѝ напомняйте често през целия ден. Направете го забавно, пуснете малко музика. Всяко взаимодействие със здравословни храни е прекрасна възможност и ще помогне по начини, които може да не видите веднага, но ще има дългосрочни печалби.

Резултатите не идват веднага, но е важно да се въоръжите с търпение.
Ако не можете да се справите, потърсете помощта на диетолог и детски психолог.
Пожелавам Ви успех!

Последна редакция: вт, 19 дек 2023, 10:19 от Рaдост

# 57
  • Мнения: 60
Здравейте! Нормално ли е дете на 3 години да има въображаеми приятели? Често детето ми се прави, че си играе с цяла компания от анимационни герои, които гледа. Освен това редовно вкарва мен и мъжа ми в играта като ни кара да им казваме разни неща. Има ли нещо притеснително в това?

Здравейте и благодаря за въпроса!
Обикновено не е нужно да се тревожите за детето си, ако има измислен приятел. Когато децата достигнат втората и третата година от живота си, тяхното въображение се разширява и те могат да играят на преструвки. Много деца знаят, че тези приятели всъщност не съществуват, но се чувстват комфортно благодарение на това измислено приятелство.
Проучванията показват, че около 65% от децата са имали въображаеми приятели в някакъв момент, преди да навършат седем годишна възраст.

Но кога въображаемите приятели може да са сигнал за проблем? Предупредителните знаци, че въображаем приятел може да повлияе негативно на развитието на вашето дете, може да изглеждат така:

•   Ако детето преживява изключително безпокойство, когато сте около други деца;
•   Ако детето многократно разказва на своя въображаем приятел за травматични преживявания в детайли;
•   Ако детето постоянно има нараняващи или неприемливи действия, за които обвинява мнимия си спътник или неговото/тяхното влияние;
•   Когато детето се страхува от  въображаемия си приятел;
•   Когато настъпи необяснима промяна в навиците за хранене или сън на вашето дете;
•   Да имаш въображаем приятел след 12 годишна възраст е признак на психологичен проблем.

Само ако детето показва тези или други тревожни признаци, е нужна консултация с детски психолог.
Поздрави и успех!

Последна редакция: вт, 19 дек 2023, 10:25 от Рaдост

# 58
  • Мнения: 108
Здравейте и от мен!
Не зная дали въпроса ми е за тук- може би поведението на мъника ми е напълно нормално,но реших да се посъветвам .
От около две три седмици насам ,детето ми (на 1.7 месеца почти) , крещи със всички сили и реве много ,ако изгуби баща си от поглед дори. Плаче
дори когато той отиде до тоалетна . Няколко пъти го вижда как тръгва сутрин на работа (7ч) в просъницата си ,събужда се и почва да реве ,опитвам се да го успокоя по всякакъв начин,говоря му че ще си дойде ,опитвам се да го разсея ,получава се,но за много кратко. Сеща се отново и почва силен рев и крещене Таттииииии ,Таттиииииии . Отива до входната врата и започва да го вика и търси. Вече не знам какво да правя и как да реагирам. Опитах се да го оставя да се нареве ,не се получава ,жално ми става и отивам да го гушна ,макар да не иска . Моля за съвет какво може да е това поведение ,нормално ли е ,как да реагирам и какво да правя в такава ситуация . Благодаря !

# 59
  • Мнения: 2
Здравейте.Детето ми е на 3г и 2 м момче.
Не се научи да излезем пеша и да не бяга и аз да го гоня по улиците като луда през целият път.Постоянно е навън от малък сред хора, по площадки,магазини и т.н. Не зачита коли нищо добре че, сме в малък град. и става невъзможно излизането, само с колата.Не иска да се вози в триколка отдавна.
Не слуша прави си каквото иска.
Има всякакви играчки с нищо не се занимава за повече от 10 мин.
Говорим,обесняваме той си знае неговото.
На характер ли да го отдам или че, нищо не му се отказва да не плаче.Какво бихте ме посъветвали?Благодаря.

Общи условия

Активация на акаунт