Във дома, но не в живота

Как да работи с две малки, породени деца? Според мен единствения й изход е да работи в почивните дни на бащата. Така ще му се наложи да се грижи за децата, няма да са заедно и да го търпи и трето ще изкарва пари. Ако се притеснява за сигурността на децата, може  да сложи скрити камери. Освен това като му зареже един куп мръсни чинии, нищо за ядене и куп мръсни дрехи, ще му се наложи и домакинска работа да върши. Това е единственият й шанс, ако няма възможност да си тръгне сега.

Разбира се, че искам да работя и ще си търся работа. В момента не работя единствено защото децата ми за съжаление боледуват много, няма кой да ми помага с тях, няма кой да ги гледа. И както казах - бившите ми работодатели най-любезно не ми продължиха договора щом разбраха, че съм бременна.

Няма нужда да го правиш веднага.
След като и двете деца учат буквички, значи цялата ситуация се е точила с години. Няма как, нито пък трябва да се оправи с едно щракване на пруъсти.
Остави този пишман баща на мира: няма да го промениш, само си късаш нервите. Гони си точките от плана.
Много хубаво е децата да знаят друг език и друга азбука. Ако се върнете с България, много бързо ще наваксат. Едни близки се върнаха от Англия с дете след втори клас, ами справя си се по-добре от другите вече, а като плюс знае още един език.
Ти обмисли финансовата част, осигури подслон. Децата ще са наред, ако са в любяща среда и с щастлива мама.

Не разбрах имаш ли близки в България?

С две породени деца, малки още, всяка развита държава е на твоя страна. Тук в Англия, например, ще получиш и къща, и помощи. Имам такава позната тук, разделиха се, защото той кръшкаше. Тя започна да се храни здравословно, отслабна. Сутрин я виждам, води едното дете на училище, другото на дг, а тя си е свободна, пазарува, пие си кафето. Не работи. Справя се и изглежда щастлива, не както я бях видяла, в сълзи и сополи преди две години.
Та, моят съвет е, раздяла, но остани, където си.

Дечицата ми са на 3 и 5 години, откакто и малкият се появи нещата сякаш много бързо ескалираха. Имам желание да работя, имам семейство, имам някакви опции. Това го пиша за всички, има много въпроси и не успявам да отговоря по отделно. Търся сякаш наистина някой да ми потвърди, че не съм ку-ку. По-късно ще се опитам да отговоря на всички.

Децата са породени, но не са бебета. Т.е. може да се работи.
Извън България, както писаха, да си сама майка с деца, не е мъка. Държавата подава ръка и има подпомагане. А и бащата плаща издръжка.
Трябва да се вземе решение и да се проучи какво се прави в съответната държава. При наличието на желание.
Връщане в България не е решение. Най-малкото, бащата може да не пусне децата, а и да се адаптират тук ще им е голям стрес.

В която и държава да си, има ли желание има и начин. Първоначално можеш да почнеш почасово.
Децата са малки, но не са пеленачета. На колко трябва да станат за да работи майката, особено в положението на авторката?

Е, не било решение! Ако тук има майка и баща, които да ѝ помагат, жилище, където да живее, защо да не е решение. Не е казано, че точно това трябва или ще направи, но е вариант.
Иначе най-добре е да си остане в чужбина, то за това трябват пари. Щото с две малки деца едва ли е цветя и рози в чужбина, пък колкото и държавата да те подпомага.
Първо да си реши какво иска, кога би могла да го направи. Ако той е склонен на раздяла и няма претенции за децата, може и мирно и тихо да се разделят, дори и да получава прилична издръжка, ако той е с хубава професия.
Иначе да гладуват, ама само и само да не се върнат в България, не е опция. Хич даже....
Всъщност, след като вземе решение, да се консултира с адвокат най-напред.


Децата не могат да бъдат оставяни сами. Ако ходят на градина, да, става да почне работа, иначе как....? Ама в чужбина (зависи коя, де) са доста скъпи.

Без съгласието на бащата няма как да се върне авторката с децата. България. Не е й необходимо, социалните ще й помогнат. Моето мнение е, че не е никак ОК една жена да е зависима финансово и всякак от мъжа си, да не работи поне от 6 години с оправданието, че има деца. Да запусне външния си вид пак с някакво оправдание. Не оправдавам мъжа, аз лично не бих го търпяла, но разбирам разочарованието му.

Не знам в коя държава сте, но винаги можеш да намериш помощ и подкрепа от общината и различни институции.
Помисли и прецени как виждаш следващите 3-5 години. Ако вариантът с прибиране в България натежи, то просто говори с близките си какво съдействие бита ти оказали. Ако искаш да продължиш в страната, в която си трябва да работиш в насока финансова независимост. Помощи, курсове преквалификация, работа от вкъщи... Всеки сайт за търсене на работа предлага интересни и полезни съвети. Голяма част от тях имат безплатни курсове. Платените такива имат други опции като гарантиране на поне две интервюта след успешно завършване, стажантско място с опция да премине в постоянно и други.
От теб зависи.

FrauDanna, ти или нямаш деца, или не са породени или имаш помощ от някой. Ад под небето е да се грижиш сама за две малки деца, без да можеш да разчиташ за нищо на никой. Един хляб да ти трябва, не може да излезеш сама. Трябва да облечеш и нарамиш два броя деца.

Тина, не всички сме майки на малки деца. Някои сме си отгледали децата  сега се радваме на внуци. Породени деца нямам, защото съм преценила, че нямам капацитет за това. В историята на авторката децата са на 3 и 5 години, не са бебета, би трябвало да ходят на детска градина и вероятно ходят. Хубаво е да четем с разбиране.

За 5 годишните, даже и в България посещението на ДГ е задължително. Ама четете ли? Авторката писа, че децата посещават такава. Да не говорим, че подкрепа и помощ може да получи от съответните институции, но си трябва желание. А заради боледуването посъветвах за почасова работа.

В Италия съм, кой знае каква помощ няма. Със сигурност жилище няма кой да ми даде. Сама тук като стандарт ще имам един и същ като този, който бих имала в България с разликата, че няма да имам близки, няма да имам най-близките си приятели.. Първо, че жилище на самотна майка много трудно ще дадат под наем, второ, че като платя сметки, останалите разходи и ще съм кажи речи колкото да избутам месеца. Имам опция да си закупя свое жилище в България, но и там има условия, за които ми трябва време. Бащата в българин, ние си имаме генерални пълномощни, аз неведнъж съм се прибирала сама с децата. Той при някакви разговори е казвал, че няма да ми даде без бой децата(което адски ме озадачава на фона на това, че в ежедневието не ги поглежда), и от там идва и другата ми дилема дали изобщо да водя разговори а мирно и тихо разделяне, или просто да си взема децата и докато е на работа да замина. Което пък може да ми доведе правни проблеми и също трябва да та искам.
Той така или иначе е на периоди. Драмите ни не са всеки ден, може би е хубаво да го бях уточнила. Единственото постоянно е нежеланието му изобщо да изгради връзка с децата, да се занимава с тях. Скандалите и обидите съответно не са ежедневно. Дори не се караме често.  Нещата ескалират когато на мен просто ми кипне от поредният ден, в който съм майка, баща, чистачка, готвачка, и т.н. и му кажа в очите какво не ми харесва, кажа му, че имам нужда от помощ, че имам нужда да е татко и т.н. . Критиките и истината не му понасят и това отключва изблиците. Ако не казвам нищо просто си живеем мирно и тихо. Разбираме се дори, имаме общи теми, съвсем нормално семейство. Но аз просто не съм щастлива, изтощена съм физически, психически, емоционално - всякак и съответно не мога вечно да мълча. И щом повдигна темата колелото се завърта. Аз също отвръщам на вербалната му агресия и това също не ми дава мира. Просто от безсилие и изтощение не успявам да се сдържам..
П.С. С почасова работа няма да мога да си покривам нуждите, тук жилища не предлагат, не и на Европейски граждани..