Сама на почивка

Аз съм от Бургас. Наоколо не ми се ходи. Варна е морски град и не ми харесва.
София ми е любим град.
За санаториуми пиши "санаториум свободен прием" и ще ти излязат. Май само за болни са санаториумите. Гледам, че се искат епикризи, а у.
За пътнически агенции - "почивки в страната".
Допълвам се. Отворих сайта на първия санаториум, който ми излезе и цената за свободен прием, без да си болен е 44лв. на легло в стая с две легла, хладилник и телевизор. Ако искаш да ползваш стаята сама, трябва да платиш и за другото легло. 88лв. на нощувка в санаториум ми се виждат много. В цената влизат закуска, обяд и вечеря, но съм чувала, че по санаториумите са малки порциите и лично аз не бих разчитала на тамошно хранене.

Виж някое хотелче в Драгалевци, Бояна или Симеоново - това са квартали на София в полите на Витоша. Има шанс за известен retreat, тишинка и спокойствие. Ама провери отзивите, че не се знае. А през деня, ако ти се занимава, взимаш градски транспорт, и слизаш в града. Само имай предвид, че в момента Драгалевци е разкопан заради изглаждане на канализация и движението е затруднено.

Тогава може в Бояна да се потърси настаняване - airbnb, букинг.
София е голям град. На никого няма да му направи впечатление, че си сама. Може да ходиш на кино, на театър, да си поръчаш храна в апартамента, да се разходиш на Витоша, ако знаеш пътеките.

В санаториум не е добра идея. Пълно е с хора на възраст, които са сами и си търсят компания, за да говорят и питат за болести. Винаги може да се държиш като борсук, но за какво ти е санаториум. Ако имаш възможност, отиди на СПА с опции за разходки.

А може за подобни пари да отидеш и някъде в чужбина, където пък съвсем на никого няма да му направи впечатление, че си сама - Рим, Малага, Ница с паркове, музеи, улици, кафенца с хора сами... Вечерта се прибираш навреме и си хващаш книжката.

Малко странно е, че аз давам идеи за пътуване сама, защото аз не обичам да пътувам сама.

Санаториумите не са само за болни, но така или иначе отпадат.

Погледни някое студио или апартамент през аирбнб в София и да е по линиите на метрото, така ще имаш бърз достъп до почти всичко.

Баща ми ходеше сам на санаториум в продължение на десетилетия. Заради кръста.
Сега са го натиснали и други болести, и вече не ходи. Но когато го правеше, му изписваха процедури с минерална вода. В останалото време ходеше на дълги преходи в планината. Това в Родопите. Връщаше се отпочинал и спокоен.
Той не си вземаше стая сам. С когото се случи в стая. Не е човек с големи претенции. Вечер си чете, или се обажда вкъщи.

Не са само за болни. Ходят и приятели, компании. Но има и възрастни хора,  сравнително здрави, които отиват на санаториум, точно за да си намерят и някакви познати за приказка. Понякога се държат не лошо, любезно, но досадно за човек, който иска да остане сам.

Можеш ли да отидеш на санаториум, ако си здрав, без епикриза?

Може. Не е нужно чак да си лежал по болници. Може ортопедът, или неврологът, да ти напише в амбулаторен лист препоръките си. Носиш си изследванията. Ако си по касата, направление за санаториума от ЛЛ. Те на място също имат лекар, който ти изписва процедури.
Може и за леки болежки, не само за сериозни. Както и да си платиш на свободен режим.

Благодаря

Санаториумите са ограничаващи. Моят опит е с Хисаря, няма да повторя.
1) град-призрак, празен
2) храна под точен час, твърде рано за мен
3) пълно със стари и болни хора, които са ...тъжни за гледане

От друга страна,  човекът, с когото бях, ходи вече 5та година. Та, има и хора, на които им допада.

Имаме различен начин на живот и различно възприятие за почивка.
Ето, аз споделих в темата, че сама на почивка не бих отишла и нямам нужда да се усамотявам, но Ябълкова планира точно такова пътуване. На някой му допада санаториума точно поради причините, заради които на тебе не ти допада - не мисли кога, къде и какво ще яде - осигурено му е. Не иска да вечеря късно, доспива му се вечер, дреме му се пред телевизора. Получават басейни, масажи, разходки и храна срещу нормални пари. Нови запознанства също. Има лекари на разположение, на които могат да се оплакват и да им разказват къде и е заболяло. Ядат всичко, не са претенциозни. Заменят сухоежбините вкъщи с готвена храна.

Миналата година ходих сама в Копривщица.
Ангажирах си стая през букинг, с балкон и изумителен изглед към планината. Имаше и оборудвана кухня, така че част от времето си готвех, част се хранех на заведение.
Градът е невероятен, обходих го на длъж, шир и напряко.
Правих и излети в планината, но за кратко и с малко опасение: не обичам да съм сама в планината, предпочитам да съм с някого.
Но самият град предлага доооста много възможности.
Добирането - мъжът ми ме закара, а се докарах обратно сама, с маршрутка и влак: в Копривщица гарата е на една маршрутка разстояние от града.
Днес пък заминавам сама за Вършец. Наех си стая в къща за гости с балкон и гледка. Имам идеи и за там и смятам да си прекарам чудесно три дена.

Хе, хе, радвам ви се на самоорганизираните кратки бягства .
Ако ви се ще компания от малко жизнерадостно кученце и улегнала жузнерадостна дама , свиркайте да се присъедим някога и ние

За напрегнатия ми живот, това е почивка. Понеже с детето е лудница, знам кои хотели са семейни и ги избягвам. Няма такъв кеф да седнеш сам да хапнеш и пийнеш на спокойствие. Нямам притеснения, че съм сама.
Airbnb си е страхотен вариант, където и да решиш.

Никога не съм ходила сама на почивка, но бих препоръчала място, на което наистина си починах и все едно бях сама.
Старозагорски минерални бани, хотел Калиста. Всякакви хора ходят, но никога не е било претъпкано и неуютно.
Докато беше малко детето, мъжът ми се занимаваше с него, аз ходех сама по сауните, на платени процедури(хвойнова вана с поморийска луга), в зоната за релакс с книга или списание, ако се срещнем на басейна, беше колкото се срещам и с останалите. На никого не прави впечатление. В следобедните часове те спяха, а аз отиваха на разходка до селото(около 2 км), там има малко поизоставен парк, магазинче за храна и домашни потреби и също непретенциозно заведение. Заради разходката до парка отивах.Ако ме мързи - излежавах се на шезлонги те извън басейна, четях книги.
Разбира се, хранехме се заедно, но на никого не прави впечатление кой с кого е.
После детето порасна, така се случи, че една година мъжът ми не можа да дойде, отидохме само с детето, вече ученик в гимназията. Пак се хранехме заедно, но имахме абсолютно самостоятелна програма. Той ходеше на фитнес(често беше съвсем сам във фитнеса), аз на басейн и по сауни. Следобед-той на басейн, аз по разходки.
Благоприятно място е за сам човек. Веднъж срещнахме една дама, която беше изпратила детето си на лагер и останала два дни в хотела. Присъедини се към нас само защото не знаеше къде е заведението в селото, а ние я упътихме и отивахме там.
В района може да се отиде до параклиса "Богородична стъпка", около 40 минути бавно ходене е, не е опасно, има винаги хора по пътеката, но не много. Приятна разходка през поляните. Оттам още толкова е пътеката до връх  Големият Кайряк, също много приятна, съвсем малко стръмнина, но там вече не препоръчвам за сам човек, защото не е добра маркировката. Аз ходих пак със сина си, тогава беше на 16г.
За хранене в самия хотел е скъпо(има включена закуска), но може да се включи закуска и вечеря и тогава е приемливо. Ресторантът е достатъчно широк, не е натоварено. Ние никога не пишем вечеря, ходим в съседните хотели, има един по-евтин наблизо "Щастливците", има открита част на поляната и закрита.
Не е евтино особено за самостоятелна стая, но това е мястото, в което съм си почивала най-добре. Сутрин, 8-9 ч и на обяд около 14 ч, както и към 18ч се е случвало не веднъж да съм се всем сама в басейна. Другите хотели в района ми се струват по-натоварени, но имам впечатление само от ресторанта.

-  от терасата.