Тиймбилдинг, фирмени събирания, приятелства на работното място...

  • 11 929
  • 386
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 600
Според нашето законодателство фирмата може да ти определи кога да си ползваш до 50% от отпуската. Почти във всички фирми, които са в сферата на производството е така по производствени причини. За заетите в сферата на образованието е същото. Преди години работех като счетоводител. Никога не можехме да си пуснем отпуска между Коледа и Нова година и това беше ок за мен, защото тогава си има достатъчно дни, нямах близки надалеч. Първият път, когато ми дадоха 2седмици отпуска по Коледа, с голям кеф отидох при сестра ми в чужбина. И лепнах един чужбински вирус, та едвам се прибрах. И сега тези 2седмици почивка покрай Коледа са ми много. Не обичам да ходя никъде в студа, работата някаква не можеш да свършиш, защото всички институции почиват, ремонти и подобни също не става. Подобно е положението и при производствени отпуски края на юли, началото на август, мразя жегата и лудницата, институциите също почиват, поне някой ремонт можеш да врътнеш. Най обичам пролетта и топлата есен, а за тогава отпуска не остава.

# 46
  • Мнения: 10 910
Като нищо не работи и е студено, релаксираш.. Аз пък най-мразя да си хабя отпуската за ремонти, чистене и ходене по институции...

Работих 5-6 години в туризма и не можехме да си вземем отпуска лятото, от май до септември вкл. Ходех в Турция тогава октомври месец и ме беше яд, че си губя лятото да бачкам. Сега абсурд да си причиня такова нещо. Много държа на почивките, да си ги взимам, когато поискам, а не някой си да ми дава наклон в живота И за това...

# 47
  • Мнения: 600
Да релаксирам, но работата в къщи няма кой да ми я свърши. По институции, лекари не мога да ида в работно време, като се регистрирам на турникети, за да изляза трябва да пускам неплатена отпуска. Най-обичам да ходя на море септември, но тогава все имаме работа и не мога да се доредя до отпуска. И ах този късмет 2017 и може пак да го имам 2027. Но идеални работи няма, до момента не съм била на работа на която да мога да си взема цялата отпуска, когато искам.

# 48
  • София
  • Мнения: 17 852
Винаги съм имала по 2-3ма човека, с които се сближавам и са ми приятни. Ако всички са ме неприятни, щеше да е притеснително, нали знаете вица - всички имаме по един глупав колега, ако ти нямаш - значи другите имат. И те така - ако на всяко работно място всички са ти неприятни, най- вероятно ти си бил неприятният за всички други.

Long story short - "ЗА" съм създаване на контакти на работа, но моите ги упражнявам съвсен извънработно - виждания, разговори, кафета. Регулираните срещи и вечери вече са друго. Макар че пак можеш да намериш нещо приятно, не е нужно да висиш на з@дника на шефа. Ще си пийнеш едно, ще си поговириш, посмееш. И кой от къде е.

Харесвам хората, които харесвам, но корпоративното задължаване вечно да си нахилен и са отговаряш с едни и същи глупости - това вече е натоварващо. Определено виждам как някои хора яко правят политика и фалшиви комплиненти на такива, от които ще имат полза. Сближават се целенасочено.

Самата аз имам такъв според мен. Преди изобщо не сме комуникирали, държеше се дръпнато, а откакто работим заедно и има пряк интерес от мен, нещата се завъртяха не просто до колегиална дружелюбност, а до опит за влизане под кожата. Само че аз помня. Joy

Не спя с колеги, макар че при нас е разграден двор и единият шеф се прави на мат и маскара дори като излезнем да обядваме в офиса. Обядът става 5- часов и почва да те дърпа да оставаш да си пиете.
Работя в изцяло мъжки екип и съм чувала покъртителни неща за колежките, които пускат...

Последна редакция: пт, 13 окт 2023, 17:16 от The Catcher in the Rye

# 49
  • София
  • Мнения: 23 109
Според нашето законодателство фирмата може да ти определи кога да си ползваш до 50% от отпуската. Почти във всички фирми, които са в сферата на производството е така по производствени причини.
Фирмата не е в сферата на производството. И предната ми не беше. Не ми правят услуга, понеже зимата никъде не обичам да ходим, а отлично мога да релаксирам и без да ми вземат от отпуската, която ми е за екскурзии и почивки. За това ме е яд, че ще виря крака на дивана за едното нищо. Е, ако ни подаряваха тези дни, нямаше да го правя на проблем.

Та стискам зъби и отивам на партито. Дъщеря ми е достатъчно голяма и ми е отлична компания. Днес казах на мъжете, че ще съм на тяхната маса. Grin

# 50
  • Мнения: 5 276
Много мразя да ме разпитват лични неща на работното място. Някои хора си въобразяват, че чрез това ще ми станат супер близки, а си личи, че не запомнят, а само играят на много заинтересувани. На мен човек може да ми е приятен, ако просто си върши работата и е любезен с някакъв нормален възпитан тон. Повече не изисквам в офиса.

Дали имам приятелки колежки? Имам две много много близки към днешна дата приятелки, с които съм работела преди години заедно. Станали сме такива, обаче след като не бяхме вече колежки, а и след години, през които контактът ни е преминал от "нетуоркинг на бивши колеги" в добро познанство и до фазата приятелство.

А тиймбилдинг правим като че ли само в тиймове, където нещо куца. Иначе редовно имаме събития, излизания, обяди.. Ок е, защото повечето хем могат да говоря два часа с теб, хем да не засягат лични теми Simple Smile

ПП На отпуска мога да отида, ако една определена колежка ме замества, докато ме няма. Същото важи и за нея. В момента даже уча една друга сфера, за да мога да замествам и втора колежка, защото иначе не може да излезе в отпуска.. Не сме в производството, но IT и Sales.

Последна редакция: пт, 13 окт 2023, 18:23 от Ли Лу

# 51
  • Мнения: 9 701
По принцип съм против налагането на нещо задължително. Където съм работила досега не е било задължително да идваш на фирмени мероприятия. Никой няма нищо против хората, които не идват. Също така това за фирменото семейство е булшит тотален, както и да се опитват да те убеждават шефовете, че им пука за теб и тн. Като изключим това, на мен колегите ми винаги са ми били в голямата си част приятни и ми харесва да ходя на фирмени събития, партита и тийм билдинги. Това не означава, че ги възприемам като семейство и си говорим искрено и лично, просто се забавляваме. Но имам и колежки, с които сме си станали приятелки. Харесвам и двудневни тийм билдинги - хапване, пийване, танци и смях. Разтоварвам се. Прекарвам си добре и с хора извън семейството ми. Но фирмените събития така или иначе не се случват прекалено често.

# 52
  • Мнения: 600
Ако тиймбилдинга е задължителен и аз съм против. За късмет в такава фирма не съм била. Дори е имало случаи колеги да си ги организираме с лични средства, ако фирмите са нямали пари, когато съм имала желание и възможност, участвала съм.

# 53
  • София
  • Мнения: 1 670
Като чета повечето мнения, си мисля какъв късмет съм имала с работодателите си до момента Simple Smile Невинаги средата е била супер, но не е била и изключително токсична, никойт не ми е натяквал, че сме семейство и т.н. Освен тренингите, които са обикновено в работно време (и се случват относително рядко), нищо друго не е от задължителен характер. Тиймбилдинги с преспиване имаме в най-добрия случай два пъти  годишно (дори в повечето случаи е веднъж годишно), обикновено сравнително близо до София - тръгва се следобед (без да си пускаш отпуска, дори и да не ходиш на партито) и се прибираш на следващия ден до обяд. Няма задължителен характер, идва който иска. Екипните събирания в заведения, бири след работа и разни подобни инициативи също не са задължителни, нито са толкова чести - веднъж на 2-3 месеца. Това, което не мога да разбера при нас е защо въпреки всичко изброено по-горе, има хора, които непрекъснато натякват как едва ли не това много ги натоварва, отнема им от времето със семейството и т.н., след като ако искат, може и да не идват.  Аз поне не съм забелязала да има различно отноешние към колеги, които предпочитат да не присъстват, а и след пандемията, все по-рядко успяваме да се съберем.
За мен подобни събирания са по-скоро полезни, защото наистина виждаш и опознаваш малко повече човек извън работните му задължения - невинаги ти прави приятно впечатление, но може да си обясниш защо прави или не прави определени неща. Приятелства на работните места не мисля, че имам - да, имам колеги и колежки, с които съм по-близка, виждаме се от време на време и извън офиса и ходим на театър, примерно, но не са ми толкова близки, колкото приятелите ми.

# 54
  • Мнения: 1 747
Който твърди, че професионалният живот не изисква внимателно поддържан образ, свързан със специфичните норми на местоработата и индустрията, подхожда повърхностно. Има много добре обусловена разлика между какво е човек в личния си живот, и как трябва да представя себе си спрямо конкретната работна култура на колектива. Това изисква много добро себепознание и нагласяване, когато е необходимо. Затова и е по-добре да се избягват много близки приятелства или лични отношения, защото ако тези тръгнат в неочаквана неприятна посока, заради работа или личностни неразбирателства впоследствие, възможността за проблеми е голяма. Дали е лесно да се постигне баланс на лична отдалеченост и колегиалност, зависи от комуникационните качества на страните, но по-скоро балансът не е лесен. Затова социалните мероприятия са полезни, но винаги имайки “едно наум”.

# 55
  • Мнения: 9 701
Ами за мен при фирмени мероприятия има две основни правила - не храни колеги или мениджмънта и не прави секс с колеги. Може би и не налитай на бой Simple Smile Тогава всичко е точно.

# 56
  • Мнения: 6 891
Къде е тънката граница между профисионалния и личен живот, извън задължителното време на работното място умело се налага идеята, че фирмата сте едно семейство, наскоро в международното проучване което правят във фирмата ни имаше въпрос дали имате най-добър приятел на работното място. Аз съм на мнение, че трябва да има добра работна атмосфера, но човек трябва да разграничава личния от професионалтия живот, да внимава какво споделя и говори. Следя един психолог, който разказваше за случай от неговата практика и съсипана кариера на негов клиент, защото всичко което е споделил на своя приятел в работа си е предадено на шефа му и от там многото съпътстващи проблеми. А друга е темата той какво реално е казал, а другия предал. Лично аз съм против и тиймбилдингите за "разчупване" на междуличностните отношения, считам, че прекомерния обикновенно двудневен контакт не носят позитиви, особено поляти с обилно количество алкохол. Игри които понякога могат да са опасни, така моя позната остана с траен проблем за цял живот от отборна игра.  Да, парти по някакъв повод, Коледа чудесно, но с мярка.
Sephora много странно звучи написаното. Аз не бих гледала толкова негативно на нещата. Въпреки че зависи и какво точно работиш и къде и с каква позиция. Също и не знам защо толкова много недоверие имаш към работодателя си. Аз лично не бих гледала на въпроса за приятеля на раб. място негативно. В много случаи при проблеми е добре да имаш  доверен човек. Предполагам това са искали да знаят. Че всеки се чувства поне малко незаплашен от враждебности и подобни идеи. Също на тимбилдинга предназначението ми се струва ндоразбрано. Целта не е да се сближите, следите, шпионирате, послушвате, клюкарите и то до удавяне в алкохол. Предполагам това не е и целта на работодателя ви. Не разбирам. Обясни?
Допълвам , че между личен и професионален живот няма тънка граница. Има много ясна граница. Затова се наричат и по различен начин. И т.н. . А дали даден човек има проблем с терминологията и с определянето / квалифицирането реалистично на различни свои реакции си е до личностна характеристика. Според мен.

moonriver как да ги храниш? Да ги черпиш ?

Последна редакция: сб, 14 окт 2023, 15:46 от bella-ciao

# 57
  • София
  • Мнения: 17 852
Неофициалната цел на тиймбилдинга обикновено е да се пон@***те, за да изпуснете напрежението. Ние никога не сме имали тиймбилдинги с преспиване.

Веднъж бяхме на Коледна вечеря и нещо се сдърпаха за снимките. Петък вечерта преди ваканциите. В понеделник шефът вече знаеше коя е се харесвала на снимката. Доносницата, която донася всичко, беше му изтропала.

# 58
  • Мнения: 8 933
Неофициалната цел на тиймбилдинга обикновено е да се пон@***те, за да изпуснете напрежението. Ние никога не сме имали тиймбилдинги с преспиване.

Веднъж бяхме на Коледна вечеря и нещо се сдърпаха за снимките. Петък вечерта преди ваканциите. В понеделник шефът вече знаеше коя е се харесвала на снимката. Доносницата, която донася всичко, беше му изтропала.
И при нас е така. СЕО-та и ВП-та знаят шокиращи подробности и клюки за хора от мениджмънта и не само. Просто около тях има клика от хора, които снасят всичко надлежно и своевременно. Затова аз не споделям абсолютно нищо лично с никой, което не искам да бъде разнасяно и коментирано.
Ако някой си мисли, че в средни и големи компании интриги и клюки не са често срещани, или не внимава в картинката достатъчно, или самият той участва активно и му се струва като част от нормалния живот.

# 59
  • Мнения: 9 701
"Храня" на жаргон значи да злословиш за някого Grinning същото като "да му сипваш"

Общи условия

Активация на акаунт