За отношенията с бабите?

Не знам как ще прозвучи, но аз никога не съм имала този проблем. При нас от двете баби само едната има желание да гледа внучета - майката на мъжа ми, която е страхотна жена и съответно баба. Гледала е сина ми и общо взето винаги се е съобразявала с това, което я съветвам. Много неща пък е правила, които аз не бих направила. Но никога това не ми е било проблем. На когото и да си оставиш да ти гледа детето, няма как да го гледа както би го гледалал майката. Щом съм избрала да работя, трябва да уважа и мнението на човека, на когото съм поверила детето си. Иначе какъв е смисъла?? Все едно аз я задължавам да е вечно под напрежение дали ще покрие моите критерии, при това безплатно. Не го разбирам аз това. Щом детето ми е здраво, храни се хубаво, в добро настроение е и е щастливо - нищо повече не ме интересува. Нито режими, нито нищо. 

А в детската - да - има режим. Питай само че някое дете дали би предпочело днес да иде на детска или при баба си, поне аз не знам някое под 5 год. възраст да се натиска за градина...

Не разбрах много в какво се състои "разглезването"

Генерално - според някакво изследване, което бях чела децата отгледани от бабите и дядовците са по-спокйни и по...умни. Възрастните не се вглеждат толкова в дребни прегрешения, не са толкова стриктни и показват повече любов, загриженост и прочие...

От време на време оставям Дариа на майка ми и знам, че не може да няма последици, защото разбиранията ни са различни. Държа детето да има режим /но това се подкрепя и от нея/, да се храни здравословно и да не се навлич много-много. Каквото и да искам и да не искам знам, че при майка ми тя е центъра на вселената /както и при баща си/. Не виждам да й се отразява фатално. Децата бързо се настройват кое къде може да се прави и къде не.

Не се вторачвай прекалено много и не искай майка ти да е точно като теб. Дръж само на нещата, които са най-важни за теб. В края на краищата бабите са за това. В моя случаи още - бащата, роднините ни, кръстниците на Дариа, всички приятелки на майка ми на нейните години без внуци  Знаеш ли колко много хора прави това 

Бабите и дядовците поразглезват сина ми- определено, но мяма как да им наложа да възпитават детето ми по мои изисквания. Това го правя единственно аз, и от там детето си прави извод, кого всъщност трябва да слуша.
Важно е да има и игри, и възпитание.

Започнах работа, когато Али беше на 6 месеца. Майка ми я гледа оттогава да септември месец. Докато се гледаха и аз имах в началото забележки към майка ми, но с времето нещата се уточниха и малката си имаше режим, такъв какъвто аз съм искала. Майка ми е отгледала мен и брат ми, отгледа и внучката си. Ноооо, гледай какво стана, като тръгна малката на градина и започнаха да се виждат рядко- майка ми се превърна в типичната баба и сега започна да я глези при всеки удобен случай. Та при нас разправиите са сега.
Имай търпение и обяснявай всеки път подробно какво искаш, майка ти все ще се научи.
 

да, кофти работа са отношенията с бабите- тънка е границата между това да си дипломатичен, да не ги засегнеш, а и да се гледа детето по твоите правила.

Мисля понякога, че бавачката е по-добър вариант.

понякога се караме с майка за някои неща които ми е неприятно да ги прави и все едно не ме е чула! но по принцип се съобразяват бабите с мен.Пределно наясно съм че никой освен мен няма да постъпва по същия начин но на моменти много се дразня.От друга страна пък нямам право да и се сърдя защото само на нея разсчитам свекито идва рядко защото .................така си е решила

Хм, аз май съм пример за това, колко НЕ обичах по баби да бъда разнасяна.Предпочитах ако трябва сама вкъщи или даже на седмична градина, но не и при баба/ която не е била зла към мен, за да съм така настроена всъщност/Тогава аз предпочитах да съм с майка си най-вече.След нея-на градина....За детето си усещам същото и не го подлагам на бабиндом.То няма и желаещи де.Вашето положение обаче е различно-вие сте помолили за тази помощ-малко или много трябва И с Бабата да се съобразите-така може, така ви гледа детето в крайна сметка.Когато тръгне на градина ще си създаде някакви навици, малките деца се учат бързо.Пък и тогава няма да се чудите какво да лъжете в работата, когато е болно, а пак бабата ще е на среща.Не бързайте с вглеждането в негативното уж...

Не знам какво да те посъветвам, за съм се примирила, защото вече всяка моя забележка се тълкува като "неблагодарност" и "деца по интернет не се гледат..." и "колко деца те са изгледали..." и отношението ни много се развалиха. Казахме си много неща, за които съжалявам. Затова, според мен, най-добре е да се примириш. С конфротнация нищо не постигнах. Имаше и реплики, че детето "не е моя грижа и отговорност"  Затова, поне знаеш, че детето се гледа с любов, а режима и стягането ще е е при вас и разглезването при бабата. Пък и  до септември не остава много време...   

 При нас само майка ми има възможност да гледа понякога Мария. И не можем да се разберем изобщо - правят си двете каквото искат, без ама изобщо да се съобразяват с моите учтиви молби как бих искала да се гледат. Напр. - майка ми я навлича като космонавт в открития космос, ядът само сандвичи и бонбони - рядко ,оставената от мен храна, няма никакъв режим със спането или пък гърнето... Мария ходи на ясла, но когато е болна понякога майка ми я гледа. Оценявам услугата - не ми е длъжна в крайна сметка да ми гледа детето. Обаче много ми е болно, когато със съвсем дружелюбен тон казвам - следващия път когато гледаш Мария, ако е възможно вместо сандвич да обядвате манджа - отговора е "Щом не ти харесва как ти гледам детето и винаги имаш забележки - повече няма да стъпя у вас!". Следва рев, чантата на рамо и тряскане на външната врата 

И при нас има скандали, но точно за обратното, аз се опитвам да налагам режим на ядене и спане, излизане и игра, гледам да му готвя разнобразно, но щом го вземе майка му всичко отива на кино, яде вафли, сандвичи, банички и бонбони, просто защото и тя яде това, никога не го слага да спи в определения час. И накрая заявява ,че аз съм го разглезвала. Аз не го навличам ,тя ме обвинява ,че искам да и уморя детето, а той почти не е боледувал за 2 г и половина. Ами като е така , нека си го гледа тя, а не после мен да обвинява за всичко. Ноо не, така и е по-лесно, друг да е виновен (говоря за мойта дъщеря и не целя да обиждам никой).

Ще изразя позиция по темата, но от обратната страна, от страната на бабата, която при необходимост и на повикване  се "телепортира" на 160-170 км.  или взема  отпуска, за да се  грижи за внучето и  да отмени мама и тати. Няма значение дали е за една нощ, за два-три дни или за 2-3 седмици, естествено с предварително уточнен дневен режим, хранене - количества, часове..., видове пюрета...., къпане, сън, облекло,бодърстване  и т. н. И въпреки старанието ми да спазвам установения начин на преминаване на ежедневието на детето най-вече с цел то да не се травматизира от промяната, винаги ми е било трудно да  копирам това ежедневие .  Не защото не съм се старала или искала да го постигна, безспорно е, че  сме различни поколения, имаме различно виждане как да отглеждаме децата си, при мен утвърдени от предишни умения, при нея  формирани от това, че е от друго поколение, но най-вече защото самото бебче знае, че с майка му сме два различни индивида и подходът му към нас, макар и не дотам осъзнат като такъв, е различен. То безпогрешно се ориентира във всяка ситуация интуитивно и усеща при всяка от нас какво може да постигне като компромис.
И макар че винаги мама и тати са чувствали разликата от това, че детенцето им е било при баба и дядо, поне до сега не съм получавала критики нито острана на дъщеря ми, нито от страна на зет ми начинът, по който се грижа за бебчето, да е в съществено противоречие с техния, не че винаги съм била права, но са толерантни към дребните различия помежду ни, за което съм им блбагодарна.

Искрено ти съчувствам,при нас е същата работа,плюс това,че ми се прави забележка като ми изкипят нервите и я плесна по дупето(караме тежък пубеитет на 2те години),че съм щяла да я убия....!Мисля,че бабите пречат повече,отколкото помагат,но в твоят случай нещата са доста по-дълбоки...

От 1 година до 1год.и 3 месеца свеки гледаше Бобо през деня докато бях на работа. Много точно изпълняваше инструкциите ми, аз чак се дразнех че не проявава никаква инициативност, но това е друг въпрос.
Сега майка ми се грижи за него и мога да кажа, че общо взето се съобразява с мнението ми. Единственото ни разногласие е по въпроса с навличането, но вече съм се отказала да се боря с нея, защото ако се разболее нали пак тя ще се грижи за него. Каквато и да е да е причината за евентуалното разболяване искам да е убедена че е направила най-доброто за него. Другото нещо за което се сещам е това че докато е при нея Бобо очевидно няма да се научи да яде сам. А като цяло той е ящно дете и според мен ако го остави няколко пъти гладен /т.е. да му сервира, но да не го храни/ колкото и да се тръшка ще се опита да яде сам. Но това е само на теория разбира се!
А относно разглезването – аз съм тази която го разглезвам, защото го виждам само през уикенда, а майка ми се сърди, че развалям дисциплината и после той се опитва да и продава същите номера. Но в края на краищата изхождам от това че майка ми е възпитала мен и сестра ми и мога напълно да й се доверя в грижата за малкия.
Напълно подкрепям мненията на Tess и Isa и смятам че щом си решила да оставиш детето на грижите на майка си /свекърва си/ трябва да им имаш доверие и да не се заглеждаш в дребните неща. Те все пак са баби на детето и желаят най-доброто за него.

Все пак тези баби са възпитавали едно време нас и мъжете ни  (тези, които сме си харесали ние самите). Да не го забравяме.

И ние сме с баба,но ни сме уточнили нещата и тя знае много добре какво искам аз от нея.Е,нормално е да я глези повече от мене и да престъпват някой от забраните,но нали за това са баби.

Ооо, аз харесвам свекърва си и начина, по който е отгледала и възпитала двамата си сина и в частност мъжа ми  Честно казано, нейният стил на гледане на Калина ми допада повече, но за съжаление тя е далеч от нас, пък и има още доста време до пенсия.

  Моите родители глезят децата ми до безобразие, но твърдят, че не е така . Режим се спазва и там  - спане, хранене, миене, но не можах да се разбера с тях, да не ги преследват постоянно с ядене. То вярно, че са злояди, но аз не мога така да вървя след тях - как така съм оставяла децата гладни
  В началото много се изнервях и се карахме, но сега вече ми писна да водя битки с известен край - успокоявам се, че нещата са поправими. Винаги след престой там има период на адаптация при нас.
 Хубавото е, че моите деца са центъра на внимание на родителите ми, там се чувстват много добре - обичани, закриляни и обградени с много внимание.
 Просто плюсовете са в пъти повече от минусите.

И нашите баби глезят дъщеря ми. Обяснявала съм многократно с какво не съм съгласна и как смятам, че трябва да процедират, но.... глас в пустиня. Ядосвала съм се, но вече не. Все пак не е редно да имам претенции щом им я оставям. Както могат, така я гледат. А ако не ми изнася - да се оправям сама. Пък и започнах да си мисля, че все пак за детео е полезно да има любящи, отзивчиви и глезещи баби, стига да не прекарва много време при тях. Все пак възпитанието си е задължение най-вече на родителите.

С майка ми се оправям-слуша ме и никога не се противопоставя на изискванията ми.
Но виж със свеки ...там е друг въпрос.Напоследък все по-рядко прибягвам до услугите й,за да не се ядосвам после.(Оставяла съм Калина дори на комшийка,а не на нея и пак по-добре са се оправяли.)

Не мога да кажа , че го глезят. Даже едната се държи много строго и студено.
Имах проблеми със спазването на дневния режим и начена хранене , но с времето уталожиха нещата.

Старая се много рядко да оставям Силви на баба  точно защото я глези. Дразни ме, че тича с лъжицата след нея, тъпче я с бонбони и калинки и всякакви други шоколадови дреболии. Вечер когато се пребера е малък ад - може да се храни сама, но заявява че иска да я храним, когато и откажа търчи при баща си, ако и той и откаже заявява, че няма да яде. Когато е здрава и на ясла нямам такъв проблем съвсем самостоятелна е. Същото е и за гърнето. Когато и се ходи по нужда, някой трябва да и донесе кукуто и да я събуе, а когато ходи на ясла вечер съвсем сама си взима гърнето, сяда си, дори се опитва да се огащва...
Просто бабите прекаляват с "треперенето" над децата, дори не им дават възможност да покажат че могат сами да се справят...

абсолютно съм съгласна с това- моето дете напредва много в развитето си , когато го гледат бабите. отначало ми се струваше излишно да познава буквите и цифрите преди да се е научил да си обува пантофите, но постепенно видях, че той има потенциал, е защо пък да не го използва...
детето е много спокойно с бабите!

Нати, подобен проблем имам, ама със свекърва ми. Тая жена умира да ми прави напук. Само угажда, лигави и прави каквото си иска с децата. А пред тях казва: Тя, майка ти не дава, ама к`во да правя? 
Разбира се, че случаят е съвсем различен от твоя, но имам впетчатления, че бабите са готови на всичко само и само да се покажат добри пред децата. 

Нати,идентично е положението и при нас.Отдавна съм се отказала да споря с майка ми и мъжа ми(те я гледат през деня),абсолютно безрезултатно е.Те възпитават Ния така,както смятат за правилно,после се прибирам аз,условията се променят,детето се обърква и изнервя...Не мога да си позволя да остана и да си я гледам.Фактите са това,мечтите-друго.

Същото щях да напиша. С тази разлика, че детето е едно и целият лигоч (както го наричам аз) го отнася Гергана

    Не всички баби са готови на всичко.При нас едната дори не я интересуваха,заета с децата на дъщеря си.Е,не е трудно да се сетите в нашия случай за кого става дума. Защо пък да не позволя другата да компенсира: Обичаните деца са и по -самоуверени и по-спокойни,и по-умни и т.н.
                И  не на последно място : И вие ще станете баби,бъдете толерантни.

Нямала съм проблеми с бабите.Всъщност,те са далече и сме я оставяли само за по няколко часа.Винаги съм казвала какво искам и какво не съвсем директно.Е,имало е и глезене,но и мъмрене на бабите след това (без грам дипломация,но за сметка на това не съм оставала неразбрана).


Не вярвам някой да забрави това.Но е факт,че бабите глезят много повече внуците си,отколкото са глезили децата си.Майка ми също си го признава.

Може да съм единствената, която тук ще спомене, че аз не съм особено доволна от начина, по който е гледан съпругът ми на времето-от това, което съм чувала и впоследствие видяла и с очите си.Аз самата имам забележки и към собствената ми майка за много неща, не за едно или две.... Това е една от многото причини, поради които "не давам" детето си на тях, пък то никой и не се натиска де...

Ами просто сте в такава възраст. Приеми го като период, но не отстъпвай от принципите си и изискванията към отглежаднето. В градината ще се адаптира, можеш да си сигурна и пак ще е "най-важна на света" .

Аз имам същия проблем, до някъде с бабите. Свекъра и свекърва ми учат сина ни да ни казва на име, а не мамо и тате (а много държа на тях да има казва баба и дядо и съответно да казва чичо и бати на любимият им син и детето му).  Аз побеснях и съответно повече няма да го оставя, освен за малко в мое присъствие. Оставих го само 2 пъти за 1ч. и сега съжалявам. По добре да си го гледам сама и да ми е трудно от колкото да не мога да си позная детето после.

Ето това ме вбесява... Пример: майка ми вместо да обясни на Калина, че не може да влиза в кошарата с играчките си, защото като стъпи върху тях ги чупи /макар че я оставяше да ги гази и чупи на воля, преди да й обърна внимание.../ й казва "мама не дава"...
Същевременно поддържа къщата "подредена" и не вади по цял ден нито една играчка на Калина, за да играе... Чак вечер, като се прибера от работа ги вадя от кошарата, за да се занимава детето 

Нати, ти все пак си в по- изгодна позиция- тя ти е майка и можеш да й кажеш какво мислиш. А аз с мойто чудо- опитвам се да правя забележка, а тя се фръцва и го играе сърдита. 
Извода- ето, виждате ли- тя е лошата 

Ситуацията не е много по-различна - ако тръгна да говоря с майка ми, тя или излиза небрежно от стаята или  се съгласява с мен, а после старата песен на нов глас или пък ми казва да не я занимавам, защото ще вдигне кръвно...

Ако знаеш само за колко хипертонични кризи съм причина .....
Дано от нас не излязат такива баби 

В нашия случай - доволна съм ако поне за час майка ми има възможността да  я "гледа".  Радвам се на всеки миг когато са заедно... двете са много щастливи и страшно се забавляват... дори и майка ми да я тъпче с бонбони и конфитюр - опитвам се да подтисна възмущението си... на каквито и щуротии да я учи - не е болка за умиране... просто се радвам че са заедно и са щастливи.

ОХ,АМАН
Свекърва ми не е гледала Вероника,но майка ми я гледа през уикенда .Никога до сега не се бях карала с нея но откак се роди дъщеря ми е нетърпима.Понякога имам чувството че я приема за свое дете и често и го напомням,казвам и че е баба ,не майка,аз съм майката и тя трябва да се съобразява с моите желания.През едното ухо влезнало ,през другото излезнало
Как я гледа ли?Ела бабче да те гушкам и започва едно носене цял ден,като чели 2 годишните деца не могат да ходят.Навличане с по 5 ката дрехи и плетен елек задължително когато е у тях Гонене по цял ден с лъжицата,тюхкане после как това дете нищо не ядяло,а като ми изброи колко кроасани и млека и е набутала в устата лошо ми става.Не се съобразява никога с мен ама никога!Вече ми писна и се предадох Трябва иначе да се скараме и въобще да не си говорим.А тя ни обича всички и това ще е удар за нея.Важното е че дъщеря ми я обича безкрайно и е щастлива при нея.

приемам изцепките на бабите като неизбежни и се  примирявам, иначе трябва да напусна работа и да си го гледам здравословно сама... кото изключим шоколадите и огромното количество хляб, носенето на почти 3 годишното "бебе" на ръце, съм доволна- много му четат и  всяка вечер чувам какъв напредък има. а и той се чувства добре с бабите...

Ах, как познато ми звучи всичко това - разнасянето на "бебе" Калина из къщи на ръце и безкрайните количества бисквити и тем подобни "боклуци", които се поглъщат и после вайкане "ах, това дете не ще да яде манджа"...

Знаете ли колко е лошо с шест годишно дете да се държат като с две годишно! А тя е доста умна и веднага разбира с кого по какъв начин да се държи. Затова по-далеч и по-рядко, ако не искаме да "превъзпитаваме" децата, защото в крайна сметка се караме на тях, а не на главния виновник.

Ъъъъъ...извинета, ама ... И аз си нося детето си на ръце 

От съвсем скоро ми разрешава да я гушкам или сама да ме гушне и общо взето я нося с удоволствие - рядък физически контакт... Макар че и това не ми дава много-много. 

Свекърва ми се телепортира при нужда от 300 км. разстояние, когато Алю е болен само и аз не мога да отсъствам от работа.
Като цяло съм доволна от бабите с малки изключения естествено - обещаваните награди за всяко нещо, което го накарат да изпълни и тъпченето с шоколад . Това ме влудява. Иначе спокойно го оставям дори в провинцията да го гледа свеки. Имам й доверие, имам си и опасенията, но като че ли са приели моите норми на гледане. Не мога да им се сърдя, защото не е лесно на 60...и отгоре да тичаш след 3 годишен бяс. Нека им се радват на внучетата. Не се вживявам кой знае колко много

Като си спомня на мен колко ми беше хубаво при баба ми

    И аз съм на същото мнение.Радвайте се на този миг ,защото той отминава и след това и да искате да гушнете,да целунете не ви позволяват,даже ви се карат. Е,бабите сигурно за това глезят повече ,тъй като са изпускали в забързаното ежедневие да целунат и гушнат собственото си дете.Не желаят подобни пропуски в отношенията с децата на децата им.Не изключвам и такива,които правят всичко на пук,но според мен това са единици.Опитайте се да ги разберете.АЗ съм баба и в ежедневието си съм много по-търпелива и по-спокойна към внуците си,отколкото навремето към децата си.Била съм взискателна и стриктна мама /поне аз така си мисля/ и съм искала всичко да е на 6.Сега си отчитам грешките и естествено е да не съм съгласна дъщерите ми да ги повтарят.Помагам когато искат това от мен и не отказвам дори да имам друга работа.Смятам,че те имат нужда от свободно време,млади са,живее им се,а аз мога и да не отида сама на разходка .Бих искала да ви опиша емоциите,които съм изпитала при раждането на внуците ми и особено на първото,но ми е много трудно /иначе съм бъбрица/,а думи не намирам.Единственото което мога да определя с точност първия миг - тогава в лицето на малкото вързопче аз открих чертите САМО на моето бебе,бях на 20 години и поех в ръцете си моето дете.Не ми се вярваше,че това е дете на моето бебе.Живота за мен се върна с 20 години назад.Когато колежките ми казаха,че вече съм баба аз просто се засмях и отговорих,че съм на 20 и нито една диета,козметика,психоаналитик и каквито щете методи не биха могли да ме променят и създадат у мен подобни чувства,емоции и самочувствие.Гледам огледалото и просто не ми се вярва,че не виждам младото момиче с бебе,а баба с внуче.
                Е,дано сте ме разбрали.Толкова бързо излетя времето , в което аз можех да нося,прегръщам и целувам децата си и ми се струва,че е безкрайно далечно.Остава да отдадеш обичта си на най-малките членове на семейство,което е хем твое ,хем - не.И си длъжен да се съобразяваш с реда в него.Слава богу,аз нямам проблеми,когато нося ,целувам или глезя внуците си.Има и плюсове в цялата работа.Тръгват младите някъде и внуците не искат да ходят с тях остават при нас.Така,че те си получават свободата,а ние радоста от общуването с малчуганите. 

Отначало се дразнех и изпусках нервите си, като дъщеря ми беше бебе и като квачки ми пилеха на главата, а сега честно казано бих била щастлива, ако някоя от бабите й реши да я вземе, но едната (моята майка) е далечко и доста ангажирана с работата си,  свекърва ми е постоянно ангажирана, ако не с работа, то с много работа и затова, ако детето не е на ясла, значи 100% сме заедно .. (както в момента) .. Няма нищо да заръчвам, знам че гладна и жадна никоя няма да я остави (като ги знам какви са  ), така че се моля да имат повече свободно време и да я взимат понякога за някой и друг час ... 

Мдаа 

Особенно да дадеш 6 банана на 7-8 месечно бебе, защото било искало и после да се чудиш защо и какво му е на горкото...
Или да ти дават съвет да топиш бибата в мед...
Или да даваш кисело мляко, което е изключително полезно за бебета, а това АМ било някаква измишльотина на новото време...
Или да го мажеш с мас, че новите кремове кой знае какви били...
Да му обуеш терлици при 25 градуса Т в стаята...
И още, и още... и още...

Да го оставя ли детето на баба и дядо, а ?

Стига де, разрева ме чак!Тази нощ не спах, ставах няколко пъти, събудих се точно в часът, в който изплака дъщеря ми и си спомних всичко, и ме достраша, и си помислих, ч е съм женска майка и един ден ще ги мисля и двете така, когато чакат собствените си деца...Дали?А дали моята майка си спомня този миг?Дали е треперила, когато аз напъвах часове?Та тя в момента не знае в кой месец съм...Та-хора разни.....
Извинете за лирическото отклонение...

А по темата:
Глезят, мноого глезят, но такова е положението. Затова са баба и дядо 

                   Мислиш , миличка и още как.И не само мислиш,ами се страхуваш толкова колкото не си се страхувала  когато ти си раждала.
                   Вие сега чакате с нетърпение да гушнете бебчетата си,а аз сигурно бих "превъртяла" календара /ако мога някак си/ за секунди да дойде чакания месец и да видя,че всичко е добре.Да видя малкото човече живо и здраво и собственото си дете - също.Пък после да ми каже някой как няма да го глезя. Ще го глезя и още как.Е,няма да му давам 6 банана,пък и с кисело мляко няма да го тровя.Ще яде АМ ако трябва и до абитурентския си бал щом майка му иска така. Има и други изкушения ,на които бих могла да си го понауча  защото мама все ще изпусне нещо в списъка.
                    Хайде,милички,не се възмущавайте чак толкова и вашите методи ще са остарели и вие ще сте "поизкуфели" когато станете баби. Важното е да сте живи и здрави за да се порадвате и на внуци.Живота е живот и на 100 години и човек е на толкова на колкото се чувства ,а не на колкото му пише в документите.Щот да ви кажа и сред вас /без да ми се обиждате/ има странни персони с възраст някъде към 100-120 години и разбирания  като на прабаба ми.  

   
Размислих се!
С нашите баби- нямам никакъв конфликт, по-стриктни са от мен самата, в спазване на собствените ми изизсквания  , особено свеки, да са ми живи и здрави 

Не мога да изляза на глава с майка ми...Прекрасно се справя - всеки път, макар и за 2-3 дни, се връщат с обновен репертоар - песничка или стихче, дава задачки на голямата, грижите и са на ниво. Обаче как ги глезят с баща ми В това отношение свекърва ми е бетон - двама сина е отгледала, оказва се, че и с госпожици може да се оправя
Да са ни живи и здрави - за по няколко дни в годината ще го преживея разглезването.
Дали и аз ще си глезя внуците? Дали и мен ще ме обсъждат щерките каква съм баба?

Tайна, за момент помислих, че си майка ми - такно регистрирала се, даже отворих снимките да разгледам , ама не си !
Didia, браво! Продължавай да се радваш на живота и внуците си със същата сила! Разпознах се в твое лице след трийсетина години (живот и здраве), само дано имам сили и дано снахата не ме обяви за изперкала и с остарели бг-мама методи.

Аз също я нося на ръце от време на време.
Държа на физическия си контакт с нея и не се оплаквам от липса на такъв, напротив, тя е страшно гушлива и непрекъснато виси на врата ми и ме целува. Дори когато съм в банята и се мия на мивката /примерно/ се качва на тоалетната чиния, за да е на нивото ми и отново да ме прегръща...

Didia, мисля, че има малка разлика  Ох, не искам да оплювам майка си и да я изкарвам виновна, но при нея е по-скоро нежелание да се конфронтира с Калина, за да не се натоварва и оттам идва разглезването /ако изобщо това е най-подходящата дума в случая/.

Охххх, много сложен въпрос.....

Нати, по-добре ли ще се чувстваш , ако детето ти е нервно и вечно хленчещо връщайки се от детската градина, където там с него са се държали ужасно спрямо неговите разбирания естествено, че при една любима баба ще й е 100000 пъти по-добре
 Иса   е изключително права прочети й мнението пак

Shoni , не си съвсем права в случая.И с детската градина е както с "любимата" баба.Един си има бабата,друг не е доволен.В ДГ - също - някой си има любима учителка и се чувства добре , друг е недоволен.Като си помисли човек , това си е жив късмет и в двата случая.Аз не си представям баба,която не иска да гледа внуците си ,защото има някакви мотиви /без значение какви/ , но и такава ми беше дошла до главата.  На абитурентския бал на малката ми дъщеря нашата баба сбърка имената на двете ми деца,обърна се с името на малката към голямата.Това може да ми е послужило за урок да не правя такива грешки и да не изпадам в подобни комични ситуации.Гостите ни щяха да умрат от смях.
              И в ДГ не всички се държат ужасно с децата.И в двата случая не трябва да се правят изводи само за това,че не си попаднал на точните хора.Мисля си , че когато двете страни са с добро чувство и добронамерени един към друг проблеми ,ако има такива, се решават по-лесно и най-вече в полза на малките пакостници.  
                  Нати, "конфронтацията" както ти назоваваш отношенията им, понякога е много необходима при гледане на деца,защото преди всичко е тяхната безопасност.Детето трябва да знае кое може и кое не трябва да прави и ако се налага може и да се потръшка малко , но не трябва да му се разрешават неща,които могат да доведат до неприятности.Същото се отнася и за храни , и за каквото се сетиш в отношенията възрастен - дете. Всичко има граници и майка ти ,ако ги нарушава , просто не е права. А когато се носят,целуват или им се купуват всички детски дрънкулки,които поискат не е толкова страшно.Ето и нас малката ни изстреля до Макдоналдс за някаква си играчка. Не го приемам като някакво престъпление и глезене,нищо,че каза отиваме и това си е.И отидохме....сега се върнахме от там. А в крайна сметка глезеничко ни е ,но нали си е наше.

Аз съм малко против да се гледат децата от баби. Мисля, че ще е по-добре на ясла или градина. Когата се налага викам майка да я гледа, но само за някои друг час. Когато ние излизаме, но тя спазва всичко което и поръчвам с изключение на преспиването (обикновено ни чака) .
  Мисля че щом си решила да и повериш детето значи и имаш достатъчно доврие и трябва да я оставиш да го прави както тя знае, макар и не по твоите правила 

Майка ми е далеч, така че свекърва ми се включва през уикенда. Единственото, което не одобрявам е, че навлича детето прекалено много и за това постоянно имаме дискусии.
През деня я гледа бавачка за няколко часа, докато аз работя в другата стая, така че имам пълен контрол. Мен лично вторият вариант ме устройва повече. По- спокойна съм, като знам,че детето е до мен. Освен това ми е по- лесно да дам инструкции на бавачката, защото и плащам. В другия случай се чувствам малко като в приказката за харизания кон..
Мъжът ми смята, че като се върне от гости при баба си и дядо си, Симона е доста разглезена. Аз не съм забелязала такова нещо.(Сигурно е въпрос на време.)
Но определено децата имат нужда от баба и дядо.  И аз съм го чела това, за което Isa спомена в предишен пост и наблюденията ми показват, че е вярно.

Ей тук и аз не се сдържах.....
Освен, че съм положително настроена към градините, свидетел съм била често и на Любима баба, коят така пердаши внучето, че искало да се люшка....че.....И тази същата баба, като се появи майката си сменя тактиката и поведението драстично...Няколко такива случая знам, виждала съм с очите си.Такаче, както казах-хора разни!

С майка ми и аз се справям. Тя се старае да изпълнява нашите изисквания, има някакъв респект от зет си сигурно
Но свекърва ми... Тя обича да ни изслушва и в момента, в който си тръгнем оставили детето, прави каквото си иска.
Живяхме заедно до преди 1 година. Племенника (на зълва ми детето), много често беше при баба си. В един момент се изтарикати и започна да не иска да си ходи в къщи. Майка му не му дава да гледа телевизия до сред нощите, освен това му ограничава и времето на гледане, държеше той да яде разнообразна храна (а той освен пържени картофи, друго не признаваше). При баба му, обаче всичко това беше разрешено, въпреки изричните заръки на зълва ми. Той не ставаше от леглото вперил по цял ден очи в "Картуна" (или както там се изговаря), сутрин, обед, вечер, цяла ваканция баба пържеше картофи на поразия. И това си беше тяхната тайна.
Гледайки всичко това, аз малко се поуплаших и много рядко и оставям децата. Само, когато наистина много ми се налага, но и нямам доверие, определено.
Иначе нямам нищо против да идва у дома, когато поиска да вижда децата. Но и ние сме там.

Само на майка бих оставила децата за по-дълго(за съжаление тя е в БГ).Свекърва ми взема Саги за няколко часа ....бива ....много ми помага , много съм благодарна , но не бих й оставила малките да  ги възпитава, ц, ц, и пак ц.....До човек е ...до разбирания и възприемане на новите неща , до душевност.Само с  майка съм  спокойна.

Пенелопа и Didia, не случайно бабата съм я определила като любима, а то е ясно , че една такава баба никога няма да удари внучето си.Нямам предвид бабите , които от немай къде се грижат за внучета, тръснати им от майките им работохолички а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща

 Аз пък си мисля, че всички млади майки откриваме Америка-смятаме се за новатори, имаме изисквания, че и повече. Естествено е да искаме най-доброто за децата си.
Но не мислите ли, че "употребяваме" нашите родители в моментите,  когато имаме нужда от тях, за да им поставим усровията си и да им покажем колко по-назад са от нас! Доста често ми е чоглаво, след като ги запозная с режима на гледане, хранене, контакти и начина на осъществяването им. Как ли ще ни критикуват нас след години тези наши скъпоценни дечица!
 Ако бабите и дядовците не глезят, не че мама не го прави, но намира все по-малко време за това, нали и ние самите имаме необходимост да разпускаме, защо не и дечицата да се нуждаят от такива моменти, пък и те най-добре знаят при кого какво и кога да показват. Та си мисля доколко сме прави да изискваме от бабите да бъдат такива на повикване , а после да си заминават  до следващото повикване.

Тя и в момента е нервна и вечно хленчеща, при това без да ходи на градина...И причината е една - има нужда да й бъдат поставени някакви граници, което не се случва. Тя просто пробва докъде може да стигне и се оказва, че може да стигне докъдето си поиска...


Хайде, ако обичаш да не разваляш добрия тон на темата...


Абсолютно съм съгласна с теб!

Я, какъв тон.....
Има такива баби и това е факт.И те са Любими също.Детето расте по този начин, това за него е нормалното.Както вече казах-пред очите ми е, не си го смуча от пръстите.Детето обича да ходи при тази баба, защото тя пък не му ходи по дупето да му дудне за разни неща, но пък го и шамаросва доста бих казала... грубо...Майката не знае!Не вижда, а явно и детето още не си е казало.А работохолички можеш да наричаш някои, на които не им зависи оцеляването от работата например и въпреки това са си дали някъде децата.
Извинете за отклонението и обяснението, честна пионерска, няма да се включвам повече.Просто си разисквахме варианти, нали така?
Все пак хората сме различни..Ако бабата се стикова с майката-какво по-хубаво.Ако на бабата и натежава, но се прави на герой-идва вече мааалко измъчено.Ако майката има само и единствено свои изисквания и не дава малко пространство на човека, който игледа детето-пак идва нанагорно.Компромиси и стиковане-да работят заедно трябва, за да се получи качествено.Така е и в градините, така е и с бабите.За мен поне.Ако има разбиране и съобразяване и от двете страни-проблемите ще са сведени до минимум и Животът ще е песен

Нати, ти искаш мнение или съгласие с теб това е моето мнение по въпроса, по-различно е и най-вероятно за това ти изглеждам груба.

Груб е изказът на мнението ти, иначе далеч съм от мисълта, че всички ще се съгласят с мен  Ако внимателно си чела останалите мнения, доста от тях се различават от моята позиция.

"Ако бабата се стикова с майката-какво по-хубаво.
Ако на бабата и натежава, но се прави на герой-идва вече мааалко измъчено.
Ако майката има само и единствено свои изисквания и не дава малко пространство на човека, който игледа детето-пак идва нанагорно.
Компромиси и стиковане-да работят заедно трябва, за да се получи качествено."


Е, не съм съгласна, че не се прави компромис и стиковане - всяка майка се стреми към добри взаимоотношения в дома си. Аз съм съгласна с Нати.
Имам момченце на почти 3 години - ще кажа, че е осиновено, само защото, когато го взехме беше с абсолютно изградени навици: в момента (след 3-4 месеца у дома) предпочита баба да го храни, не ляга следобяд, вечер заспива след 23 и т.н. само, за да не го накърнят с нещо баба или дядо. Аз се прибирам като лошия умиротворител и...вече започвам да се обърквам - кой е прав и защо аз трябва да се карам или обяснявам непрекъснато. Да не говорим вече за тръшкането, писъците, налагане на мнение...Освен това мисля, че в ДГ досега би разгледал поне 2-3 книжки, а не да гледа ТВ.
Чакам март - за да тръгнем  на ДГ.

.....Пропуснах : не допусках, че можем да си разменяме забележки и реплики, за които да съжаляваме. Сам осиновител съм и някой все пак трябва да работи. Нямам специални изисквания, но усещам, че разваляме навици, които се създават трудно. Родителите ми са с високо образование, но не са ни отглеждали - мен и брат ми, както и други внуци...Искам съвет, МОЛЯ?!

     Давам гаранция на 100 % - по същия начин.

 Цитат на Didia: " Давам гаранция на 100 % - по същия начин. "

  Гаранция на 100 %, че ще ни намират същите кусури, проблемите ще бъдат аналогични на тези, които и нас ни тормозят. Просто животът не прощава нищо и на никого, всяко поколение живее в своето време и все открива топлата вода .