За отношенията с бабите?

Мдаа 

Особенно да дадеш 6 банана на 7-8 месечно бебе, защото било искало и после да се чудиш защо и какво му е на горкото...
Или да ти дават съвет да топиш бибата в мед...
Или да даваш кисело мляко, което е изключително полезно за бебета, а това АМ било някаква измишльотина на новото време...
Или да го мажеш с мас, че новите кремове кой знае какви били...
Да му обуеш терлици при 25 градуса Т в стаята...
И още, и още... и още...

Да го оставя ли детето на баба и дядо, а ?

Стига де, разрева ме чак!Тази нощ не спах, ставах няколко пъти, събудих се точно в часът, в който изплака дъщеря ми и си спомних всичко, и ме достраша, и си помислих, ч е съм женска майка и един ден ще ги мисля и двете така, когато чакат собствените си деца...Дали?А дали моята майка си спомня този миг?Дали е треперила, когато аз напъвах часове?Та тя в момента не знае в кой месец съм...Та-хора разни.....
Извинете за лирическото отклонение...

А по темата:
Глезят, мноого глезят, но такова е положението. Затова са баба и дядо 

                   Мислиш , миличка и още как.И не само мислиш,ами се страхуваш толкова колкото не си се страхувала  когато ти си раждала.
                   Вие сега чакате с нетърпение да гушнете бебчетата си,а аз сигурно бих "превъртяла" календара /ако мога някак си/ за секунди да дойде чакания месец и да видя,че всичко е добре.Да видя малкото човече живо и здраво и собственото си дете - също.Пък после да ми каже някой как няма да го глезя. Ще го глезя и още как.Е,няма да му давам 6 банана,пък и с кисело мляко няма да го тровя.Ще яде АМ ако трябва и до абитурентския си бал щом майка му иска така. Има и други изкушения ,на които бих могла да си го понауча  защото мама все ще изпусне нещо в списъка.
                    Хайде,милички,не се възмущавайте чак толкова и вашите методи ще са остарели и вие ще сте "поизкуфели" когато станете баби. Важното е да сте живи и здрави за да се порадвате и на внуци.Живота е живот и на 100 години и човек е на толкова на колкото се чувства ,а не на колкото му пише в документите.Щот да ви кажа и сред вас /без да ми се обиждате/ има странни персони с възраст някъде към 100-120 години и разбирания  като на прабаба ми.  

   
Размислих се!
С нашите баби- нямам никакъв конфликт, по-стриктни са от мен самата, в спазване на собствените ми изизсквания  , особено свеки, да са ми живи и здрави 

Не мога да изляза на глава с майка ми...Прекрасно се справя - всеки път, макар и за 2-3 дни, се връщат с обновен репертоар - песничка или стихче, дава задачки на голямата, грижите и са на ниво. Обаче как ги глезят с баща ми В това отношение свекърва ми е бетон - двама сина е отгледала, оказва се, че и с госпожици може да се оправя
Да са ни живи и здрави - за по няколко дни в годината ще го преживея разглезването.
Дали и аз ще си глезя внуците? Дали и мен ще ме обсъждат щерките каква съм баба?

Tайна, за момент помислих, че си майка ми - такно регистрирала се, даже отворих снимките да разгледам , ама не си !
Didia, браво! Продължавай да се радваш на живота и внуците си със същата сила! Разпознах се в твое лице след трийсетина години (живот и здраве), само дано имам сили и дано снахата не ме обяви за изперкала и с остарели бг-мама методи.

Аз също я нося на ръце от време на време.
Държа на физическия си контакт с нея и не се оплаквам от липса на такъв, напротив, тя е страшно гушлива и непрекъснато виси на врата ми и ме целува. Дори когато съм в банята и се мия на мивката /примерно/ се качва на тоалетната чиния, за да е на нивото ми и отново да ме прегръща...

Didia, мисля, че има малка разлика  Ох, не искам да оплювам майка си и да я изкарвам виновна, но при нея е по-скоро нежелание да се конфронтира с Калина, за да не се натоварва и оттам идва разглезването /ако изобщо това е най-подходящата дума в случая/.

Охххх, много сложен въпрос.....

Нати, по-добре ли ще се чувстваш , ако детето ти е нервно и вечно хленчещо връщайки се от детската градина, където там с него са се държали ужасно спрямо неговите разбирания естествено, че при една любима баба ще й е 100000 пъти по-добре
 Иса   е изключително права прочети й мнението пак

Shoni , не си съвсем права в случая.И с детската градина е както с "любимата" баба.Един си има бабата,друг не е доволен.В ДГ - също - някой си има любима учителка и се чувства добре , друг е недоволен.Като си помисли човек , това си е жив късмет и в двата случая.Аз не си представям баба,която не иска да гледа внуците си ,защото има някакви мотиви /без значение какви/ , но и такава ми беше дошла до главата.  На абитурентския бал на малката ми дъщеря нашата баба сбърка имената на двете ми деца,обърна се с името на малката към голямата.Това може да ми е послужило за урок да не правя такива грешки и да не изпадам в подобни комични ситуации.Гостите ни щяха да умрат от смях.
              И в ДГ не всички се държат ужасно с децата.И в двата случая не трябва да се правят изводи само за това,че не си попаднал на точните хора.Мисля си , че когато двете страни са с добро чувство и добронамерени един към друг проблеми ,ако има такива, се решават по-лесно и най-вече в полза на малките пакостници.  
                  Нати, "конфронтацията" както ти назоваваш отношенията им, понякога е много необходима при гледане на деца,защото преди всичко е тяхната безопасност.Детето трябва да знае кое може и кое не трябва да прави и ако се налага може и да се потръшка малко , но не трябва да му се разрешават неща,които могат да доведат до неприятности.Същото се отнася и за храни , и за каквото се сетиш в отношенията възрастен - дете. Всичко има граници и майка ти ,ако ги нарушава , просто не е права. А когато се носят,целуват или им се купуват всички детски дрънкулки,които поискат не е толкова страшно.Ето и нас малката ни изстреля до Макдоналдс за някаква си играчка. Не го приемам като някакво престъпление и глезене,нищо,че каза отиваме и това си е.И отидохме....сега се върнахме от там. А в крайна сметка глезеничко ни е ,но нали си е наше.

Аз съм малко против да се гледат децата от баби. Мисля, че ще е по-добре на ясла или градина. Когата се налага викам майка да я гледа, но само за някои друг час. Когато ние излизаме, но тя спазва всичко което и поръчвам с изключение на преспиването (обикновено ни чака) .
  Мисля че щом си решила да и повериш детето значи и имаш достатъчно доврие и трябва да я оставиш да го прави както тя знае, макар и не по твоите правила 

Майка ми е далеч, така че свекърва ми се включва през уикенда. Единственото, което не одобрявам е, че навлича детето прекалено много и за това постоянно имаме дискусии.
През деня я гледа бавачка за няколко часа, докато аз работя в другата стая, така че имам пълен контрол. Мен лично вторият вариант ме устройва повече. По- спокойна съм, като знам,че детето е до мен. Освен това ми е по- лесно да дам инструкции на бавачката, защото и плащам. В другия случай се чувствам малко като в приказката за харизания кон..
Мъжът ми смята, че като се върне от гости при баба си и дядо си, Симона е доста разглезена. Аз не съм забелязала такова нещо.(Сигурно е въпрос на време.)
Но определено децата имат нужда от баба и дядо.  И аз съм го чела това, за което Isa спомена в предишен пост и наблюденията ми показват, че е вярно.

Ей тук и аз не се сдържах.....
Освен, че съм положително настроена към градините, свидетел съм била често и на Любима баба, коят така пердаши внучето, че искало да се люшка....че.....И тази същата баба, като се появи майката си сменя тактиката и поведението драстично...Няколко такива случая знам, виждала съм с очите си.Такаче, както казах-хора разни!

С майка ми и аз се справям. Тя се старае да изпълнява нашите изисквания, има някакъв респект от зет си сигурно
Но свекърва ми... Тя обича да ни изслушва и в момента, в който си тръгнем оставили детето, прави каквото си иска.
Живяхме заедно до преди 1 година. Племенника (на зълва ми детето), много често беше при баба си. В един момент се изтарикати и започна да не иска да си ходи в къщи. Майка му не му дава да гледа телевизия до сред нощите, освен това му ограничава и времето на гледане, държеше той да яде разнообразна храна (а той освен пържени картофи, друго не признаваше). При баба му, обаче всичко това беше разрешено, въпреки изричните заръки на зълва ми. Той не ставаше от леглото вперил по цял ден очи в "Картуна" (или както там се изговаря), сутрин, обед, вечер, цяла ваканция баба пържеше картофи на поразия. И това си беше тяхната тайна.
Гледайки всичко това, аз малко се поуплаших и много рядко и оставям децата. Само, когато наистина много ми се налага, но и нямам доверие, определено.
Иначе нямам нищо против да идва у дома, когато поиска да вижда децата. Но и ние сме там.