За отношенията с бабите?

Аз имам същия проблем, до някъде с бабите. Свекъра и свекърва ми учат сина ни да ни казва на име, а не мамо и тате (а много държа на тях да има казва баба и дядо и съответно да казва чичо и бати на любимият им син и детето му).  Аз побеснях и съответно повече няма да го оставя, освен за малко в мое присъствие. Оставих го само 2 пъти за 1ч. и сега съжалявам. По добре да си го гледам сама и да ми е трудно от колкото да не мога да си позная детето после.

Ето това ме вбесява... Пример: майка ми вместо да обясни на Калина, че не може да влиза в кошарата с играчките си, защото като стъпи върху тях ги чупи /макар че я оставяше да ги гази и чупи на воля, преди да й обърна внимание.../ й казва "мама не дава"...
Същевременно поддържа къщата "подредена" и не вади по цял ден нито една играчка на Калина, за да играе... Чак вечер, като се прибера от работа ги вадя от кошарата, за да се занимава детето 

Нати, ти все пак си в по- изгодна позиция- тя ти е майка и можеш да й кажеш какво мислиш. А аз с мойто чудо- опитвам се да правя забележка, а тя се фръцва и го играе сърдита. 
Извода- ето, виждате ли- тя е лошата 

Ситуацията не е много по-различна - ако тръгна да говоря с майка ми, тя или излиза небрежно от стаята или  се съгласява с мен, а после старата песен на нов глас или пък ми казва да не я занимавам, защото ще вдигне кръвно...

Ако знаеш само за колко хипертонични кризи съм причина .....
Дано от нас не излязат такива баби 

В нашия случай - доволна съм ако поне за час майка ми има възможността да  я "гледа".  Радвам се на всеки миг когато са заедно... двете са много щастливи и страшно се забавляват... дори и майка ми да я тъпче с бонбони и конфитюр - опитвам се да подтисна възмущението си... на каквито и щуротии да я учи - не е болка за умиране... просто се радвам че са заедно и са щастливи.

ОХ,АМАН
Свекърва ми не е гледала Вероника,но майка ми я гледа през уикенда .Никога до сега не се бях карала с нея но откак се роди дъщеря ми е нетърпима.Понякога имам чувството че я приема за свое дете и често и го напомням,казвам и че е баба ,не майка,аз съм майката и тя трябва да се съобразява с моите желания.През едното ухо влезнало ,през другото излезнало
Как я гледа ли?Ела бабче да те гушкам и започва едно носене цял ден,като чели 2 годишните деца не могат да ходят.Навличане с по 5 ката дрехи и плетен елек задължително когато е у тях Гонене по цял ден с лъжицата,тюхкане после как това дете нищо не ядяло,а като ми изброи колко кроасани и млека и е набутала в устата лошо ми става.Не се съобразява никога с мен ама никога!Вече ми писна и се предадох Трябва иначе да се скараме и въобще да не си говорим.А тя ни обича всички и това ще е удар за нея.Важното е че дъщеря ми я обича безкрайно и е щастлива при нея.

приемам изцепките на бабите като неизбежни и се  примирявам, иначе трябва да напусна работа и да си го гледам здравословно сама... кото изключим шоколадите и огромното количество хляб, носенето на почти 3 годишното "бебе" на ръце, съм доволна- много му четат и  всяка вечер чувам какъв напредък има. а и той се чувства добре с бабите...

Ах, как познато ми звучи всичко това - разнасянето на "бебе" Калина из къщи на ръце и безкрайните количества бисквити и тем подобни "боклуци", които се поглъщат и после вайкане "ах, това дете не ще да яде манджа"...

Знаете ли колко е лошо с шест годишно дете да се държат като с две годишно! А тя е доста умна и веднага разбира с кого по какъв начин да се държи. Затова по-далеч и по-рядко, ако не искаме да "превъзпитаваме" децата, защото в крайна сметка се караме на тях, а не на главния виновник.

Ъъъъъ...извинета, ама ... И аз си нося детето си на ръце 

От съвсем скоро ми разрешава да я гушкам или сама да ме гушне и общо взето я нося с удоволствие - рядък физически контакт... Макар че и това не ми дава много-много. 

Свекърва ми се телепортира при нужда от 300 км. разстояние, когато Алю е болен само и аз не мога да отсъствам от работа.
Като цяло съм доволна от бабите с малки изключения естествено - обещаваните награди за всяко нещо, което го накарат да изпълни и тъпченето с шоколад . Това ме влудява. Иначе спокойно го оставям дори в провинцията да го гледа свеки. Имам й доверие, имам си и опасенията, но като че ли са приели моите норми на гледане. Не мога да им се сърдя, защото не е лесно на 60...и отгоре да тичаш след 3 годишен бяс. Нека им се радват на внучетата. Не се вживявам кой знае колко много

Като си спомня на мен колко ми беше хубаво при баба ми

    И аз съм на същото мнение.Радвайте се на този миг ,защото той отминава и след това и да искате да гушнете,да целунете не ви позволяват,даже ви се карат. Е,бабите сигурно за това глезят повече ,тъй като са изпускали в забързаното ежедневие да целунат и гушнат собственото си дете.Не желаят подобни пропуски в отношенията с децата на децата им.Не изключвам и такива,които правят всичко на пук,но според мен това са единици.Опитайте се да ги разберете.АЗ съм баба и в ежедневието си съм много по-търпелива и по-спокойна към внуците си,отколкото навремето към децата си.Била съм взискателна и стриктна мама /поне аз така си мисля/ и съм искала всичко да е на 6.Сега си отчитам грешките и естествено е да не съм съгласна дъщерите ми да ги повтарят.Помагам когато искат това от мен и не отказвам дори да имам друга работа.Смятам,че те имат нужда от свободно време,млади са,живее им се,а аз мога и да не отида сама на разходка .Бих искала да ви опиша емоциите,които съм изпитала при раждането на внуците ми и особено на първото,но ми е много трудно /иначе съм бъбрица/,а думи не намирам.Единственото което мога да определя с точност първия миг - тогава в лицето на малкото вързопче аз открих чертите САМО на моето бебе,бях на 20 години и поех в ръцете си моето дете.Не ми се вярваше,че това е дете на моето бебе.Живота за мен се върна с 20 години назад.Когато колежките ми казаха,че вече съм баба аз просто се засмях и отговорих,че съм на 20 и нито една диета,козметика,психоаналитик и каквито щете методи не биха могли да ме променят и създадат у мен подобни чувства,емоции и самочувствие.Гледам огледалото и просто не ми се вярва,че не виждам младото момиче с бебе,а баба с внуче.
                Е,дано сте ме разбрали.Толкова бързо излетя времето , в което аз можех да нося,прегръщам и целувам децата си и ми се струва,че е безкрайно далечно.Остава да отдадеш обичта си на най-малките членове на семейство,което е хем твое ,хем - не.И си длъжен да се съобразяваш с реда в него.Слава богу,аз нямам проблеми,когато нося ,целувам или глезя внуците си.Има и плюсове в цялата работа.Тръгват младите някъде и внуците не искат да ходят с тях остават при нас.Така,че те си получават свободата,а ние радоста от общуването с малчуганите. 

Отначало се дразнех и изпусках нервите си, като дъщеря ми беше бебе и като квачки ми пилеха на главата, а сега честно казано бих била щастлива, ако някоя от бабите й реши да я вземе, но едната (моята майка) е далечко и доста ангажирана с работата си,  свекърва ми е постоянно ангажирана, ако не с работа, то с много работа и затова, ако детето не е на ясла, значи 100% сме заедно .. (както в момента) .. Няма нищо да заръчвам, знам че гладна и жадна никоя няма да я остави (като ги знам какви са  ), така че се моля да имат повече свободно време и да я взимат понякога за някой и друг час ...