Как да избера какво да уча след 12 клас

  • 3 496
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 29 446
Хммм.....съветва чуждо дете да не учи, а да работи плочкаджия и общ работник по строежите, а нейните деца са с по две висши? И това, ако не е лицемерие, здраве му кажи!

Висшето образование е за хора с капацитет и с интереси в някаква сфера, не за такива, които се затрудняват да сглобят по-сложно изречение от За мен едно дълго кафе.

Понеже ти успя да прецениш потенциала на автора по двата реда, написани от него?!?

И, да, виждам доста посредствени хора с претенции и висше, вкл. и във форума.

# 31
  • Мнения: 412
Нарциса, да, има неграмотност. Нивото на висшето образование пада. Да, има хора, които не би трябвало да са завършили, обаче кои сме ние да съдим кой какво да става и с какво да се залавя?
Аз темата я приемам общо. Има неориентирани деца, в последната година от гимназиалното си обазование. И темата могат да я четат всички, които имат сходно терзание, без да е нужно да се пускат нови теми.
Кому помагаме като съдим хората? Той е неграмотен - да става общак! Първо неграмотността (дори и да е факт) не е непреодолимо препятствие. Ако осъзнае някой, че има проблем или нужда от промяна - хората могат се усъвършенстват. С много работа и целеустременост се постигат резултати. И да, висшето образование не е просто учене. То е много, много повече от това. Висшето образование ти дава нова среда. Запознаваш се с хора с различни интереси, често с амбиции и интелект. Академичния живот обогатява културно и интелектуално. Дава възможност да изучаваш нови територии. Разширяваш си не само кръга на знание, но и на интереси. Срещаш невероятни преподаватели, които няма как да срещнеш иначе. Аз например през тези четири години общувах с невероятни хора в университета, които разтърсиха представите ми и ме обогатиха. Двама преподаватели ми помогната да си намеря работа на половин ден, свързана със специалността. Писах статии. Участвах в конференции. А в началото знаех много малко за специалността. Просто бях отворена да опитвам.  Ако има любопитство, ако има жажда за повече, ако задаваш въпроси висшето образование е за теб. Програмата liberal arts е създадена точно за тези, които не могат да решат какво да учат, но искат да намерят тяхното нещо. Дават ти се основите първите две години, в последствие специализираш. Има много пътища до една и съща цел.
Пък и като кажеш на хората, че са неграмотни какво? Ще ги спреш ли да правят каквото са решили? Съмнявам се. Но можеш да ги вдъхновиш! И дори да е само един човек. Стига.

# 32
  • Мнения: 14 891
Нещо не мога да разбера за какво спорите с мен.
Неграмотност в 21. век и след 12 години в училище не се преодолява. Неумението за разбиране на елементарни неща също е нелечимо.
Не защитавам Буболина, а защитавам вашето право да бъдете лекувани от качествени лекари, да живеете в качествени домове, да ползвате бързо и потребителски ориентирано онлайн банкиране, да ви преведат без грешка документ, да знаят как да се погрижат за децата ви в яслата, как да им преподадат разбираемо материала в училище и т.н., и т.н. Тези неща не са заслуга на немислещи неграмотници. Не става дума за автора конкретно, а по принцип. Много е притеснително, че не го разбирате колко всъщност е страшно да имаме такива 'образовани специалисти', каквито излизат от неграмотните абитуриенти, записали квот са ги приели в унито.

# 33
  • Мнения: 25 651
Според мен проблемът не е в грамотността, а в това, че млад човек няма никакви интереси към нищо.
Вие колко младежи на тази възраст познавате? И колко от тях абсолютно нищо не ги интересува извън типично младежките занимания?
От тези, които аз познавам, всички си имаха някакви интереси. По-скоро при тях проблемът беше, че ги интересуваха много и различни неща и се чудеха кое от тях да предпочетат. Но такова безразличие като при автора на темата не съм виждала на живо, даже при най-мързеливите от тях. При него няма дилема право или медицина да уча, проблемът му е, че абсолютно нищо не го интересува.
Да, някои от познатите ми младежи предпочетоха да започнат работа след училище, защото не им се учеше. Но много бързо осъзнаха за какво става въпрос и че без образование или поне печеливш занаят, са за никъде. И се впуснаха да наваксват и да гонят връстниците си. Изучиха се, работят, развиват се успешно.
Затова няма смисъл младежът да харчи напразно парите на родителите си и да се мята от университет в университет. Да започне работа, да се огледа, да се ориентира... Пък току-виж му се появил някакъв конкретен интерес в живота.
А ако се окаже сръчен в ръцете, може да овладее някакъв занаят и да се развива съвсем успешно – много по-успешно от някой пишман висшист, принуден да работи какво да е, защото не може да си намери работа по специалността.

# 34
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 15 410
Проблемът е на държавата, която е допуснала да се нароят 55 университета с безброй факултети, повечето от които с ниво на квартални училища, в които може да влезе всеки който пожелае, дори с успех от дипломата на границата. Тоест хора, които никога не са се старали да учат докато са били в  училище, отиват без проблем да си "доучват" в университет. Ако имаше 20-на ВУЗ-а или по-малко, с квоти, изпити, минимални балове и т.н. нивото още в училище ще се вдигне много, всеки който няма възможност да учи навън щеше да гони цел за постигане за тук. Сега примерно цели Лайстунг паралелки заминават за Германия, борят  квоти, с максимален успех в дипламата за средно са, някъде се влиза с 8 часов изпит, който държат наравно с местните и всички тръгнали за там поне 2 години преди това са си го поставили за цел. Ако тук имаше подобни сериозни изисквания,  ограничаващи посредствеността, такива теми нямаше да съществуват, нито чалгарниците в студентски град щяха да се пукат по шевовете от студенти, които там са с по-редовно присъствие  отколкото във ВУЗ-овете си.Тези от вас които са били приети във ВУЗ преди примерно 30+ години помните ли как се случваше това? В някои университети кандидатстваха 10-12, приемаха един, другаде 3-4:1... В момента картинката е каквото почукало, такова се обадило -  широко отворени врати, резултата  ниско ниво, хора без цели.

# 35
  • Мнения: 29 446
Принципно е така. Много се улесни приемът на студенти. Някъде дори и без изпит или каквото и да било изискване за успех.

# 36
  • Мнения: 5 019
И като го завърши, какво ще работи? Касиер в офис на мобилен оператор или Изипей, ама ще е в офис, за 1500 лева.Ако стане занаятчия, тия пари ще ги взема за няколко дни.

# 37
  • София
  • Мнения: 18 058
Проблемът е на държавата, която е допуснала да се нароят 55 университета с безброй факултети, повечето от които с ниво на квартални училища, в които може да влезе всеки който пожелае, дори с успех от дипломата на границата. Тоест хора, които никога не са се старали да учат докато са били в  училище, отиват без проблем да си "доучват" в университет. Ако имаше 20-на ВУЗ-а или по-малко, с квоти, изпити, минимални балове и т.н. нивото още в училище ще се вдигне много, всеки който няма възможност да учи навън щеше да гони цел за постигане за тук. Сега примерно цели Лайстунг паралелки заминават за Германия, борят  квоти, с максимален успех в дипламата за средно са, някъде се влиза с 8 часов изпит, който държат наравно с местните и всички тръгнали за там поне 2 години преди това са си го поставили за цел. Ако тук имаше подобни сериозни изисквания,  ограничаващи посредствеността, такива теми нямаше да съществуват, нито чалгарниците в студентски град щяха да се пукат по шевовете от студенти, които там са с по-редовно присъствие  отколкото във ВУЗ-овете си.Тези от вас които са били приети във ВУЗ преди примерно 30+ години помните ли как се случваше това? В някои университети кандидатстваха 10-12, приемаха един, другаде 3-4:1... В момента картинката е каквото почукало, такова се обадило -  широко отворени врати, резултата  ниско ниво, хора без цели.

И е така, и не е
Скрит текст:
по отношение на Германия, а и не само - аналогично е в Австрия, Нидерландия и др... Като се изключат някои специалности с квоти, изпити, събеседвания, портфолио , отлична диплома  и т.н,  има всъщност много без квоти и приемът в тях е само на база наличие на диплома за средно ( и сертификат за езика за чужденците), като последната може и да е  много далеч от отлична. Но  схемата е много различна СЛЕД това.. Може да приемат всичките примерно 200 души, кандидатствали в Университет Х за  специалност У, ама  после я завършат 1/5 от тях, я не. Окапват като круши. Тоест на много места фунията е супер широка на входа, но адски се стеснява нагоре, още от първия семестър. Това е разликата с тук.  Има доста специалности (слава богу, не всички) в нашите  ВУЗ, от които щом си "влязъл", гарантирано ще излезеш висшист.

И за да не стане грешка, широкият вход, за който говоря, далеч не е за някакви измислени, лесни за завършване специалности. Често става дума за тежки специалности като Информатика, Общо машиностроене, Приложна математика, Биотехнологии и т.н. Пускат  едва ли не  всеки пожелал,  отговарящ на документалните изисквания и спазил сроковете, защото знаят идеално каква е секирата после. Дори и да си се намърдал  с посредствена диплома вътре, не си ли налегнеш парцалите, шанс да изкласиш нямаш - ежеседмични домашни  с оценяване и с евентуално осигуряване чрез точките от тях само на достъп до изпита (което нищо не гарантира за самия изпит), задължително събиране на определен набор от ECTS точки  до приключването на основната фаза  в края на  2,3-ти семестър по определени предмети, право на явяване на места макс два пъти на изпит, на други три пъти, след което излиташ автоматично от тази специалност без право да  я изучаваш другаде на територията на страната. Просто са  преценили, че не си за нея и толкоз....Та проблемът тук не е входът, а  по-скоро финансирането на нашите ВУЗ според мен. Малко като при делегираните бюджети в  училище е, държат и можещи, и откровено неможещи, за да не губят парите..

Последна редакция: нд, 26 ное 2023, 23:54 от пенсионирана русалка

# 38
  • София
  • Мнения: 818
И сте прави, и не сте.

Дъщеря ми е 1 курс сутдентка, т.е. преди около 6 месеца завърши средно училище. Детето учи, старае се, на матурата по БЕЛ има 5,49. На втората матура по АЕ има 5,83. Не бих казала, че нищо не я интересува, точно обратното. Върви ѝ математика, по всички предмети се справяше между много добре и отлично.
От 9 клас водим с нея разговори каква професия ще избере. Еми не беше сигурна, не знаеше. Първо искаше да става певица, после осъзна, че талантът, който има, няма да ѝ е достатъчен да пробие. После се беше ориентирала към медицина, записа даже профил по химия, за да се подготвя. Да де, ама дойде ковид и тя осъзна, че няма да ѝ понесе психически такова нещо, още повече след загубата на любимия ѝ дядо, който за 2 седмици си отиде именно от ковид. И какво остана математиката, което предполага избор на по-скоро инженерна специалност.
В момента учи в ТУ София, защото заради това, че няколко пъти промени вижданията си, не можа да фокусира подготовката си, за да се подготви в чужд университет.

Така че - да, безспорно, не не нужно всеки да учи висше образование. Обаче доста често нещата не са, че децата нямат никакви интереси, а че никой не иска да им помогне да открият тези интереси, да ги подкрепи да опитат различни неща и да им даде възможност да разберат кое как се случва в реалния живот. Сега хората масово се преквалифицират в ИТ, защото чули-недочули заплатите били 10 хил лв +, за под 7-8 хил. лв никой не става от леглото, буквално. Да, ама изобщо не е така и ако не си замесен от такова тесто никога няма да станеш добър и да достигнеш до тия нива на заплащане. Което е вярно и за преводач, и за юрист, и за архтект, и за всяка професия. Преди години имаше една европейска програма за професионално ориентиране на децата в училище, с удоволствие се писах доброволец да разкажа за моята професия, пък дано вдъхновим 1-2 деца да я харесат. Когато аз бях ученичка, преди много, много години, сме ходили къде ли не, за да разберем какво правят хората, упражняващи различните професии. Сега - нищо. Всеки се оправя сам, родителите, безкрайно заети да свържат двата края, даже не говорят с децата си, което е много тъжно. Затова и смятам, че ако някое дете има желание да учи (приемам, че младежът е просто объркан и неориентиран), смятам, че е и наша задача като общество да подкрепим едно дете, на границата на това да стане възрастен, да намери себе си и да избере точната професия за себе си. Някак си не приемам, че трябва лесно да решаваме кой какво, особено що се касае до чуждите деца.

# 39
  • Мнения: 412
И сте прави, и не сте.

Дъщеря ми е 1 курс сутдентка, т.е. преди около 6 месеца завърши средно училище. Детето учи, старае се, на матурата по БЕЛ има 5,49. На втората матура по АЕ има 5,83. Не бих казала, че нищо не я интересува, точно обратното. Върви ѝ математика, по всички предмети се справяше между много добре и отлично.
От 9 клас водим с нея разговори каква професия ще избере. Еми не беше сигурна, не знаеше. Първо искаше да става певица, после осъзна, че талантът, който има, няма да ѝ е достатъчен да пробие. После се беше ориентирала към медицина, записа даже профил по химия, за да се подготвя. Да де, ама дойде ковид и тя осъзна, че няма да ѝ понесе психически такова нещо, още повече след загубата на любимия ѝ дядо, който за 2 седмици си отиде именно от ковид. И какво остана математиката, което предполага избор на по-скоро инженерна специалност.
В момента учи в ТУ София, защото заради това, че няколко пъти промени вижданията си, не можа да фокусира подготовката си, за да се подготви в чужд университет.

Така че - да, безспорно, не не нужно всеки да учи висше образование. Обаче доста често нещата не са, че децата нямат никакви интереси, а че никой не иска да им помогне да открият тези интереси, да ги подкрепи да опитат различни неща и да им даде възможност да разберат кое как се случва в реалния живот. Сега хората масово се преквалифицират в ИТ, защото чули-недочули заплатите били 10 хил лв +, за под 7-8 хил. лв никой не става от леглото, буквално. Да, ама изобщо не е така и ако не си замесен от такова тесто никога няма да станеш добър и да достигнеш до тия нива на заплащане. Което е вярно и за преводач, и за юрист, и за архтект, и за всяка професия. Преди години имаше една европейска програма за професионално ориентиране на децата в училище, с удоволствие се писах доброволец да разкажа за моята професия, пък дано вдъхновим 1-2 деца да я харесат. Когато аз бях ученичка, преди много, много години, сме ходили къде ли не, за да разберем какво правят хората, упражняващи различните професии. Сега - нищо. Всеки се оправя сам, родителите, безкрайно заети да свържат двата края, даже не говорят с децата си, което е много тъжно. Затова и смятам, че ако някое дете има желание да учи (приемам, че младежът е просто объркан и неориентиран), смятам, че е и наша задача като общество да подкрепим едно дете, на границата на това да стане възрастен, да намери себе си и да избере точната професия за себе си. Някак си не приемам, че трябва лесно да решаваме кой какво, особено що се касае до чуждите деца.

Много ми харесва този коментар. Наистина няма истинско професионално ориентиране. Тук таме, има някакви алабалистики, но реално децата не знаят дори какви опции имат. Не знаят за съществуването на определени професии и с какво се занимават тези хора. Познават само, онова, което са виждали в семейството и приятелския си кръг. Ако имат перспектива, ще е по-добре. И пак опираме до това, че на институционално ниво нещата не са добре.

# 40
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 15 410
Русалка, дали в специалностите с квоти и приемни  изпити, или в тези с широко отворените врати, общото е че старанието в училище, целите с  мисъл за бъдешето идват от рано - ако някой е изпуснал физиката и математиката защо ще ходи в инженерна специалност, ако няма да може да си вземе изпитите?  Както сама си казала имат 2 до 3 опита и после излитат от специалността, при такава система никой няма да си позволи да пропуска лекции, или да неглижира ученето. В този смисъл едва ли е масов случай  някой да се чуди 3-4 месеца преди предварителния прием накъде да се насочи. А тук дори в МУ се влачат по 3 невзети изпита до 4-ти курс. Всичко тръгва още от рано, каквото е в училеще, старание, мотивация, такова ще е и натататък, някъде са го разбрали - квоти и изпити дават високо ниво, фуния пак дава високо ниво.

Слънчезара, моят ученик пък държеше много високо ниво по всичко, до февруари последната година ходеше на допълнителни 3 часа математика, трябваше да му е четвърти профил, но не знам защо така и не го въведоха и сам  реши че ще я учи математиката на частни уроци. В крайна сметка обаче избра медицината, но нищо  не сме оставяли на случайността примерно да чакаме  едно дете само да се сети да се развива. В начялато може да е проба-грешка, но все някак трябва да се прецени и да се помогне на детето да се насочи към областта която му се отдава най-добре.

Последна редакция: пн, 27 ное 2023, 18:10 от Беллора

# 41
  • Мнения: 765
Не всеки се е родил с ясно изразени таланти и знае какво иска на 18. Даже повечето хора не знаят.

Така е. Но и са малцина тези, които на тази възраст нямат никакви интереси. Обикновено е обратното – имат толкова много и в толкова различни сфери, че се чудят по кой точно път да поемат.
Такава липса на интереси като на автора могат да си позволят само тези, чиито родители имат семеен бизнес и бъдещето им е предрешено.
Малко късно намирам темата и затова сега се включвам.
Ние имаме семеен бизнес, но децата не знаят дори цеха къде е! По стечение на обстоятелствата съпругът ми се е развил в тази област и с това си изкарваме хляба. Аз работя в офиса, но много от техническата част ми е далечна. Младите пък не желаят и да чуят, камо ли да продължат този бизнес. Без съпруга ми и аз не бих се справила с него. Та ...нека не правим прибързани заключения кой какво и къде ще работи Simple Smile Нека младите развиват своите интереси, пък някой ден ....не се знае какво ще стане Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт