Пак темата за вината

Всъщност си един много объркан човек. За какво ти е да се събираш с мъж, който те е заплашвал с убийство и двамата сте се държали като циркаджии? За да си скапете психически детето със скандали, полиции и заплахи? За да си родител не ти трябва да делиш живот и къща с другия родител. Този мъж може да е пълноценен баща на дъщеря ви и като не сте двойка. Не знам защо това не го разбираш.
Имаш дарбата да попадаш на доста кофти мъже. Подреди си приоритетите. Ти и дъщеря ти да сте здрави и да живеете в спокойна среда на обич и разбирателство. А не да има мъж на всяка цена в картинката. Да, ако срещнеш читав човек, можете да сте двойка и не е нужно този човек да е биологичен баща на детето ти. Достатъчно е да се държи добре, с разбиране и грижа. Новият партньор не застрашава бащата и не го елиминира.

Авторке, бъркаш желанията си със себеотдаване, а това е точно егоизмът - да натресеш емоционално нестабилни, драматични мъже на детето си само за да имаш мъж.
Трябва да погледнеш от друга гледна точка - "желанията ми са егоистични, трябва да бъда добра майка и да създам добър и спокоен дом за детето си. Това ще стане само ако намеря подходящ мъж, зрял, уравновесен, който обичам и ме обича. Иначе не."

Allwewant, съжалявам, че толкова страдаш и си в огромна дупка в момента. Помня предишните ти теми и съм ти писала в едната.

Ти в момента си болна. Много болна, тежко болна, възпалена от стъпалата до мозъка. Трябва да се погрижиш за себе си първо, защото може и да не оцелееш.

Не разсъждаваш рационално и мислите ти са направо налудничави (меко казано), въпреки терапиите и лекарствата.

Моят съвет е да се обърнеш към ендокринолог. Паническите атаки, възпалението на сърцето имат и хормонален, както и микробен компонент. Самият ти глад за сладко го подсказва. В групи за диети съм чела хора, които с години са пили лекарства за панически атаки и още ги имаха, а след лекарства за диабет и диета им изчезваха. Същото с възпаленията. Изследвай си нивата на витамин Д! Ендокринолог може да ти даде лекарства, от които гладът за сладко изчезва (пила съм такова), няма захар, която да храни разни бактерии и гъби и възпалението отшумява.

Паническата атака може да е опит на тялото да се отърве от енергия, която няма къде да дене, защото клетките са препълнени или липсват вещества, които да отварят клетката за да влезе енергията.

Няма как дъщеря ти да има хубаво семейство когато е лашкана  между ненормален, вербално агресивен инфарктен баща и болна, депресирана, работеща без почивен ден майка, която обслужва наркомани и психично нестабилни мъже и се чуди бебе ли да им ражда или да се връща при насилник.

Почни да ходиш бързо, задъхана, по поне половин час дневно! Много помага за всичко - от безсъние, през панически атаки до болки тук там.

Вина, вина, вина. Стига толкоз! Има и шампанско 🥂.

Авторке, имам чувството, че си си измислила един идеален модел и се стремиш с цената на всичко към него.
Само че той не съществува наистина. Този зрял мъж, и ако го няма, животът е безсмислен... Това ново дете, и ако го няма, животът е безсмислен.... И паралелно с това, усещането, че ей на, след 15 минути ще е късно за каквото и да е, защото нали, 33 години са толкова много...

Тотално ти е сбъркана концепцията, според мен. Ако ти сама не си щастлива, друг човек няма да ти донесе щастие. Мъж, дете са отговорни за твоето щастие? Ами, не са.

Ти защо работиш толкова много? Няма ли как да се издържаш с по-малко работа, за да имаш време за себе си, за почивка, за разходка в парка, за нещо, различно от търчане и самообвинения?
И не, не дължиш на дъщеря си да й осигуриш дом с двама родители. Дължиш й да я обичаш и да се грижиш за нея - точка.
На себе си дължиш да си щастлива, защото това е смисълът на твоя живот, а не да раждаш все повече деца на всеки, който мине.

И прочети пак това, което е писала Невена.
Дай Боже да намериш центъра в себе си, не в някакви външни неща, за които искаш да се хванеш като удавник за сламка, а те да ти се изплъзват.

Пак ще дам за пример себе си. При мен така се получиха нещата, т.е. аз си ги наредих, че като се махнах и аз се хвърлих да работя. И на мен ми беше съвестно за децата. Септември - октомври бях пълен тъгъдък и тук там плач вечер.
Сега обаче нещата се забавиха, оправихме графика, виждам си децата, аз имам време за почивка и полека лека се връща чувството, че всичко се нарежда.

Бих Ви посъветвала, докато сте на терапия и приемате медикаменти, да не вземате жизненоважни решения.

Ако е възможно, намалете малко темпото, отпуснете се, направете си някакъв план, който да следвате в близките месеци. В настоящия момент не се съсредоточавайте върху идеята за нов партньор и дете, а върху това - да укрепите физическото и психичното си здраве. Доставяйте си радости, разхождайте се с дъщеря си, пътувайте, общувайте с нови хора, намерете си някакво хоби и приятни занимания... Ценете това, което имате - че сте относително здрава и можете да работите, че имате здраво дете, което въпреки развода Ви общува с баща си (много деца нямат такава възможност), че имате роднини и приятели, че живеете в добре уредена държава... и още много неща.

Търсете още източници за подкрепа.

Невинаги животът ни протича така, както искаме, но дори тогава той може да е хубав и осмислен, да носи радост и удовлетворение. Надграждайте го и го подобрявайте, с течение на времето в него може да се появи и достоен партньор, с когото да изградите хармонична връзка.

Желая Ви здраве и много радости!

amonqk, точно - мъжът е опора. И двамата да сме си опора един на друг, естествено.

Някъде бях срещнала да не се кахъря за здравето на бащата на детето, защото било все едно да се кахъря за здравето на съсед. Ами не е така. Съседът не е като баща на детето, което детето много обича. Естествено че не съм ги спряла нито да си говорят, нито да се виждат.

anonymiss, просто за мен партьорството е много, много важно нещо в живота. Писах, че не държа на всяка цена дете - ако дал Господ, дал. С дъщеря ми отношенията са базирани на здравословна йерархия, каквато трябва да има между родител и дете. Партньорството е друго нещо. И винаги ми е било важно. Не мога да си сменя настройките.

Ефибуш, не ми носи никакво удоволствие да страдам. Малко страдание се понася естествено.

Mandy Bo, много точен коментар. Точно така е. От там и вината, която изпитвам.

Nevena Virolan, цинична както винаги. Спрях да чета коментара ти, съжалявам.

Unncommon, обичам и двете си работи, тъй като много труд съм вложила, за да стана истински добра в тях и да си изградя име. Намалих си часовете на почасовата работа. 

Благодаря ви много за мненията и за градивната критика!
Взех си каквото ми трябва от мненията, благодаря още веднъж за и времето, което сте ми отделили.

Аз не си заключвам темите, и тази ще оставя отключена. Ако модератор прецени, да я заключи, нямам претенции!

е не, то бива да си като кон с капаци, ама тук положението е трагично..
мъж та мъж, на всяка цена..
мии явно ти харесва ситуацията, щом не искаш нищо в себе си да пренастроиш..
никой не може да ти оправи настройката за теб самата, освен ти самата..
ни терапевт, ни мъж ще ти помогне, ако не решиш сама да го направиш..

Боря се, аз си знам как, но се боря. Не съм като кон с капаци. Иначе щях да се забърша с първия срещнат. Не е като да не съм имала оферти за кафенца и лафче. Рязала съм ги, въпреки че после съм го мислела, че може би е било по-добре да дам шанс. Но просто съм си слушала разума. Познавам се - ще хлътна, ще залитна. Първо терапия, емоционална почивка и тогава. Имам си даже пример в семейството за самодостатъчен си човек, един такъв саможив и много ми се ще най-искренно да съм като него, а не все да си мисля за следващ партньор и др. такива. Не се хабите напразно с мненията си. На рационално ниво всичко осъзнавам и предприемам действия. Чувствата си не мога да контролирам и май е по-добре така. Да си ги изживея.

каква борба? оздравяване ти трябва, на теб самата..
чувствата не е нужно да ги контролираш? разбирай ги първо..
не знам защо отхвърляш написаното от Невена, тя се опитва да ти помогне с рационални съвети..
иска ти се да съкратиш пътя, но няма кой да го извърви вместо теб..

Много си объркана, много вменени разсъждения и вини и това предаваш на дъщеря ти. Бйща й живее до вас, реално проблем няма. Излез от драмата и тръшкането, от излишните емоции.
Чети и слушай приложна психология, човешки отношения, родители, деца, бивши партньори и си води записки, периодично препрочитай за да изградиш нови вярвания и невронни връзки. Нама как да сте в такива идиотски отношения и хем да сте заедно уж заради "доброто" на детето. Това не е добро за никого.

Невена даде най-изчерпателният коментар в темата дотук!!! Бързото ходене 30 мин дневно особено ми допадна, ниските нива на вит Д и захарта също. Право в целта.

Allwewant, бориш се, но с вятърни мелници. Тая борба, вината, която изпитваш, самотата, която чувстваш те изцеждат, а имаш и малко дете, което в идните 5-6 години ще е абсолютен приоритет.

Хубаво е човек да си е самодостатъчен, но не всеки го може. Няма как на 33г изведнъж да плеснеш с ръце и да станеш друг човек. Трябва да си намериш битие, което ти харесва и те прави доволна и щастлива.

Защо да не излезеш на кафе и лафче? Аз бих излязла, но не сама с мъжа, а в компания. В компания мъжете са по-внимателни, а и като видят, че имаш много приятели, манипулаторите и енергийните вампири се оттеглят.

Аз не ти пиша, че е грешно да искаш връзка, партньор, гадже, мъж. Пиша ти, че в момента си толкова объркана и нерационална, че целият форум го виждаме. Мъжете се възползват от женската слабост, особено на сама жена с дете.

Явно си много добър човек, обаче нямаш трезва преценка за мъжете и си правиш някакви илюзии, в които започваш да вярваш. Описаните мъже изначално не са ставали за партньори, но ти, вероятно пренебрегвайки съветите на семейство и близки си се влюбила лудо в тях, водена от желанието за партньорска връзка. На всяка може да се случи, но малко от нас бихме изпитали вина, че не се събираме с човек, който ни е заплашвал с убийство и вече сме се разделяли и събирали с него. Можеш да се превъзпиташ и дисциплинираш в това отношение. 

А защо те е страх да не хлътнеш и да не залитнеш?

Хубаво е, че намираш сила да споделиш тук. С приятели споделяш ли? Мисля си, че приятелите ти все могат да те запознаят със свободен мъж, когото познават добре.

Искам да те попитам пробвала ли си да си напишеш на един лист какво искаш да се промени - в тебе самата, живота с детето, нов партньор итн? Понякога изпълнение на малки стъпки помагат да се почувстваш по-добре.

В България ще ходиш ли скоро? Предлагам ти да ти дам координатите на много добър ендокринолог в София. Като тебе имах глад за сладко, не можех да стана от леглото и околните мислеха, че е депресия. С едно хапче от 5 лева месечно до седмица бях нов човек. После си оправих храненето. Изчезнаха ми симптоми, които не мислех, че имат общо с това, което се оказа, че ми има.

Всяка година, в която съм прекарвала зимата в Европа се ошмулвах от октомври до март. Горях на слънце. Вит Д беше 8 при норма 30 до 100. Сега пия вит Д, не горя на слънце и на тропиците и зимата ставам сутрин доволна.

Авторке, ти сама на себе си не можеш да простиш, че хем искаш опора, хем отхвърляш бившия си. Явно идеята за опора ти е водеща, а понякога човек се справя перфектно и сам.
Опитай да си втълпиш, че не ти е все едно с кого ще изкараш остатъка от живота си. Желанието за партньор не би трябвало да води до това да хванеш първия срещнат.
Може би си по-импулсивна и сантиментална и се хвърляш изцяло във връзките. Не е нужно, особено с дете. Ти си лабилна и правиш от всичко трагедия, което е само в твоя вреда.

Невена не е цинична, а с по-устойчив характер и отстоява мнението си. И е права, че притеснения и паник атаки често си имат физическо основание.

разбъркана ви е биохимията. най-доброто което можете да направите е да се поспрете във всичко и най-вече да не предприемате нови начинания. разбирам ви напълно че някакво кътче в главата ви ви изстрелва мисли за дисни живот и дисни принц /не че не съществуват и няма да ви се случат/ но в момента совите не са това което са. гледайте си детето спокойствието и работете за независещото ви от други хора щастие