Самата тема си казва всичко.
Тази година ще правя 24 и скоро ще се женим с мъжа до мен. От година ме човърка сериозно мисълта за детенце, така искам. Знаете как е когато се обичаш с един човек и искаш да продължиш тази любов в нейната физическа форма.
Още откакто бях малка съм убедена, че не копнея за нищо друго така, както това да стана майка
Хората около мен завършват образованието си, намират си постоянни работи, а аз имам още година и половина + изпити... (уча много сериозна специалност). ММ иска поне да завърша, или да поприключвам с обучението, преди да започнем да правим опити. Не е готов напълно и го разбирам, иска да сме по-стабилни, да можем да се отдадем изцяло на детенцето. Искам да подчертая, че той не е студент и има стабилна работа. А аз съм доста заета с университет и работа, но досега съм балансирала всичко идеално. Освен това, знам, че можем да разчитаме на бабите и дядовците на 100%, млади са и живеят в града ни. Хората с желание всякак намират начин да се справят.
Логиката е силна, но сърцето ми крещи друго. Побърквам се вече, мисля само за това... Моля ви, разубедете ме, или поне дайте съвет - как да изчакам още година-две. Със сигурност е имало и има и други дами в това положение
Как да направя времето да минава по-бързо, да се разконцентрирам от тази идея? Как да се подготвям, докато чакам подходящия момент? (Обмислям в свободното време да започна и да спортувам, за да може да направя тялото си по-здраво за бъдещата бременност.)
Тази година ще правя 24 и скоро ще се женим с мъжа до мен. От година ме човърка сериозно мисълта за детенце, така искам. Знаете как е когато се обичаш с един човек и искаш да продължиш тази любов в нейната физическа форма.
Още откакто бях малка съм убедена, че не копнея за нищо друго така, както това да стана майка
Хората около мен завършват образованието си, намират си постоянни работи, а аз имам още година и половина + изпити... (уча много сериозна специалност). ММ иска поне да завърша, или да поприключвам с обучението, преди да започнем да правим опити. Не е готов напълно и го разбирам, иска да сме по-стабилни, да можем да се отдадем изцяло на детенцето. Искам да подчертая, че той не е студент и има стабилна работа. А аз съм доста заета с университет и работа, но досега съм балансирала всичко идеално. Освен това, знам, че можем да разчитаме на бабите и дядовците на 100%, млади са и живеят в града ни. Хората с желание всякак намират начин да се справят.Логиката е силна, но сърцето ми крещи друго. Побърквам се вече, мисля само за това... Моля ви, разубедете ме, или поне дайте съвет - как да изчакам още година-две. Със сигурност е имало и има и други дами в това положение
Как да направя времето да минава по-бързо, да се разконцентрирам от тази идея? Как да се подготвям, докато чакам подходящия момент? (Обмислям в свободното време да започна и да спортувам, за да може да направя тялото си по-здраво за бъдещата бременност.)
аз моя дан съм го дала, внуците са за радване, децата- да си ги гледат родителите. 
