Много копнея за бебче, но не сме готови...

# 105 4 ян. 2024, 14:06 ч.

Мнения: 406

Цитат на: ~Emerald~ в чт, 04 яну 2024, 13:42

Това дете е било тяхното (предполагам - за свекърите става въпрос) внуче, което ги прави не "трети хора", а "семейство". Дърветата имат корен, хората - също.

Накрая са родени и отгледани две деца, а сметките за една - две години помощ са отдавна забравени.

По принцип съм съгласна, че човек трябва да може самостоятелно да се справи финансово, а жената трябва да е самостоятелно осигурена и способна да изгледа децата си; но понякога животът не се развива по план и е най-нормалното нещо да се опре на семейството си в труден момент. Не виждам нищо толкова драматично в това, че двама студенти са изгледали дете с помощ.

По принцип е така. В случая обаче нещата тотално подлежат на планиране, така че "животът не се развива по план" не важи. Авторката казва, че много й се е прищяло да създаде "труден момент" за семейството си (в случая собственото й - мъжът, когото гласи за татко, и също така и околните роднински семейства - нейното и неговото). Тогава следва да обсъди лелеяния труден момент с всички, които ще са потърпевши. За тоя в трудност може да му много готино да се опре на семейството си, ама знам сума ти семейства, дето хич не им е готино от подпиращите се на тях. То и опирането е според разбиранията. Има такива, дето докарват до гроба роднини с това опиране.

# 106 4 ян. 2024, 14:37 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 649

Erebus,
Обсъждаме два различни случая.
За този на авторката дадох конкретни мнения и съвети по-напред.
След това навлязохме в коментиране на други хора и ситуации.
Нюансите са много.

# 107 4 ян. 2024, 15:04 ч.

Мнения: 483

Постът на авторката оставя малко впечатление, че приятелят ѝ не е съгласен, но ако го понатисне - може и да се съгласи. Звучи ми като момиче, което има добро и подкрепящо семейство и готин приятел, всичко е наред в живота ѝ и просто сега като следваща стъпка си е наумила да има "бебче". Може и да не е така, но така звучи - все едно е нужно само да разубеди самата себе си, иначе ако не се разубеди сама, може и да станат нещата, затова и споменава потенциалната помощ от баби и дядовци.

Та затова и в повечето отговори се пренебрегва факта, че момчето засега не иска дете.

Авторке, съветвам те да цениш повече това, че имаш такива стойностни хора в живота си, които правят всичко за да си щастлива. Не си прави сама сметки и стратегии, взимай под внимание малко и техните желания. Щом ти казва бъдещият ти съпруг, че не е готов, прояви уважение към това. Това трябва да ти е достатъчен аргумент за отлагане и достатъчна мотивация за потискане на напиращия "копнеж за бебче". Научи се да проявяваш воля, защото така или иначе животът накрая ни принуждава да се научим на това.

# 108 4 ян. 2024, 15:48 ч.

Мнения: 547

Когато започнах да уча, родителите ми плащаха семестъра + 300лв на месец. Сестра ми получи същото, въпреки че реши и да работи. Родителите ми платиха бакалавърската степен, която завърших на 23г. После имах спестявания от стипедиите да отличен успех. Не съм ходила по дискотеки, живеех в общежитие, готвех си и 300лв ми стигаха и дори оставаха. За магистратурата си пратих семестрите с парите от стипендиите за 4 години по 12месеца бях събрала над 4000лв. Семестрите на магистратурата ми струваха 700лв общо за 3 семестъра 2х250лв + 1 за изработка на дипломна работа - 200лв. Получих еднократна помощ за майка студентка, която беше около 2900-3000лв. И когато започнах докторантура, беше държавна поръчка, не само че нищо не съм плащала, но и получавах пари всеки месец, повече от дохода при МРЗ тогава. Детски вземахме само 2 години, с първото дете. После вече бяхме прекалено “богати” за тях. Така че смятам, че съм се справила и да, помогнали са ни родителите, кой с помощ за гледане на детето, кой финансово, но и нашите са имали бебе като студенти и на тях са помагали. Един ден и аз ще помагам на моите деца, само да сме живи и здрави.

# 109 4 ян. 2024, 16:06 ч.

Мнения: X

Именно. Същото щях да напиша. Има стипендии за успех, почасова студентска работа.
Родителите в България обикновено поемат отговорност за издържката на студента в повечето случаи. В този конкретно - родителите и от двете страни да са помагали финансово за година-две до диплома, след това студентите си взеха хляба в собствените ръце, защото са с перспективни професии. Чак голямо бреме надали е било. Преценили са, че ще се справят, и така стана.

# 110 4 ян. 2024, 16:28 ч.

Sofia
Мнения: 3 044

Заключвам по молба на автора.

Причина:

Причина: