И въпросния друг мъж ще встъпи в истински бащински грижи, на неговото рамо ще заспива това дете, на неговото рамо ще реве, когато падне и се удари, в неговите прегръдки ще се лекува, когато е болно, той ще му чете приказки, той ще го прибира посред нощ, когато реши да се бунтува, той ще го води на почивки и все в този дух
Както казах- имам тинейджър. момиче, красавица, умна и побесняла във всяка една посока.
Може и да не знаеш, но ръката, която люлее люлката, управлява света. Децата, когато пораснат, независимо от тинейджърския си бунт, се доверяват на този, който преди това е инвестирал в тях грижа, любов и внимание.
Това не е моя гледна точка и не е моето семейство, аз изобщо не съм обект на този разговор.
Съвсем обективно, разделят ли се двама души- няма никакъв шанс да се упражнява родителство пълноценно, ако не живеят заедно. Просто описвам какво е родителството, в някакъв миниатюрен вариант. Иначе, нищо не пречи бащата да изпълва двете втори съботи и недели от месеца и десетте дни лятото, несъвпадащи с отпуската на майката.
Съвсем обективно, разделят ли се двама души- няма никакъв шанс да се упражнява родителство пълноценно, ако не живеят заедно. Просто описвам какво е родителството, в някакъв миниатюрен вариант. Иначе, нищо не пречи бащата да изпълва двете втори съботи и недели от месеца и десетте дни лятото, несъвпадащи с отпуската на майката.
И все пак, ако родителството е споделено, дори да е 75 на 25 (образно казано), няма как да лишиш другия родител от неговата една четвърт от времето с детето. Да не говорим, че може и 50 на 50 да е. А ако се стигне до съд и съдът присъди основният отглеждащ да е бащата, а майката да прекарва само уикендите с детето и бащата вземе, че замине с детето в чужбина и така възпрепятства контактите между майка и дете? Тогава майката как ще се почувства? Ето тази перспектива се опитваме да изясним също.
И точно това казвам, че ако поискам, мога да лиша другия родител, без значение какво казва съда. Не казвам, че ще го направя, но бих съобразила живота си и този на децата си в зависимост от това, кое е най-добро за нас. И ако това е да живея в чужбина с децата, няма да се спра, за да може да бъде удобно на евентуалния ми бивш съпруг да може да упражнява бащинството си. Ако иска да го упражнява- голям човек е, да заповяда в новата държава, където живеят децата и да ги вижда когато пожелае, както и във времето, когато на мен ми е удобно да се връщам.
