Невярна информация е това с цените на билетите по време на ученическите ваканции.
- Публикувана: 7 ян. 2024, 21:49 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2024, 22:58 ч.
Дете от предишна връзка и брак в чужбина
Тези, макар и не много за мен и за теб, но за някои хора определено, около 200 евро месечно, кой ще ги поеме? И по този въпрос трябва да се помисли. След това по всички празници и ученически ваканции билетите са много скъпи, няма евтино там. Детето след година-две ще е ученичка вече. А размотаването на малко дете по самолети и летища? Абсурд, това само на теория изглежда изпълнимо, на практика въобще не може да се получи, без детето да стане разногледо или единият родител (в случая бащата) да вдигне ръце и да се откаже.
Само да кажа, че тя не цели да емигрира за да имат децата по добро бъдеще. Тя цели да се събере с мъжа. Има разлика. Той може да е навсякъде. Ако живееш във френско горно-нанадолнище може и да се окаже по зле от колкото в малък бг град, нищо, че е Франция. Да, тя има право да продължи живота си и да търси любовта, но децата и сякаш нямат избор и е каквото реши майката.
Лично аз много ама много бих внимавала къде водя дете, още повече момичета, които са по уязвими. Ами ако се окаже педофил, как може да знаеш. Това би било огромно притеснение за мен.
Лично аз много ама много бих внимавала къде водя дете, още повече момичета, които са по уязвими. Ами ако се окаже педофил, как може да знаеш. Това би било огромно притеснение за мен.
измамно бащинско чувство.
Смелите решения и поемането на рискове са и в моята природа по принцип, но когато става въпрос само за мен. Когато са замесени други хора (в случая дете и мъж - баща на детето) нещата вече стоят по съвсем друг начин и не може единият да решава от името и на другите.
Имаше и един друг коментар, но отиде доста назад вече относно това, че светът вече е такъв, че не е задължително човек да умре там, където се е родил. Разбира се. Детето, като навърши 18 да отива където иска, но дотогава родителите взимат решенията. И двамата обаче, не само единият, това се коментира в темата.
Уви и с това не съм съгласна.
Теоритично е така, но практически, в моя живот и живота на дъщеря ми, аз взимам решенията.
Използвах "измамно", защото колкото и да е любящ и загрижен бащата, в момента, в който се разделим, той вече не живее с детето си и съдбата му остава свързана с мен /на детето/ и ако аз искам да се омъжа и да продължа живота си с друг мъж, няма земна сила, която да ме спре. Нито ще чакам кротко до 18, за да си продължа живота. И въпросния друг мъж ще встъпи в истински бащински грижи, на неговото рамо ще заспива това дете, на неговото рамо ще реве, когато падне и се удари, в неговите прегръдки ще се лекува, когато е болно, той ще му чете приказки, той ще го прибира посред нощ, когато реши да се бунтува, той ще го води на почивки и все в този дух, а през това време истинския баща ще се опитва в краткото време, което има останло с детето да навакса всичко това, което, на практика, ако не живеете заедно е невъзможно.
Ако новият е от Европа не е толкова сложно да се води детето два пъти в месеца до България.
Билетите с Райънеър са по 40 евро, нищо страшно.
Особено ако още не е ученичка, никакъв проблем, дори няма да изпусне училище.
Билетите с Райънеър са по 40 евро, нищо страшно.
Особено ако още не е ученичка, никакъв проблем, дори няма да изпусне училище.
Според мен, обаче, май авторката изобщо не планира да взима, поне на първо време, голямото дете със себе си, а по скоро да го остави на отглеждане при майка си, демек баба му.
За това и не пита за него...
Само да допълня - нискобюджетните авиокомпании нямат услуга UM - непридружаван малолетен. Искат човек да е навършил 16 г., за да пътува сам.
Малки деца в чужбина да поддържат чести физически/ реални контакти с родител в друга държава, на часове със самолет, е трудно. Тези неща са възможни на близки и уредени разстояния, примерно на разстояние 2-3 часа с влак или кола.
Вариант остават ваканциите и онлайн контактите.
Най-важно е развитието на детето - среда, училище, езици, переспективи.
И двамата родители трябва да обмислят и решат кое е добро за детето.
Малки деца в чужбина да поддържат чести физически/ реални контакти с родител в друга държава, на часове със самолет, е трудно. Тези неща са възможни на близки и уредени разстояния, примерно на разстояние 2-3 часа с влак или кола.
Вариант остават ваканциите и онлайн контактите.
Най-важно е развитието на детето - среда, училище, езици, переспективи.
И двамата родители трябва да обмислят и решат кое е добро за детето.
Azzy, много разнообразни са ситуациите след развод. Изглежда не ти е хрумвало, че има вариант самото дете в пубертета да ти се ядоса за нещо и да каже: "Искам при тате". И тогава ти каквото и да искаш да определяш, ще си останеш с излъгани надежди и представи.
Иначе съм напълно съгласна, че разведената жена с деца трябва да си има личен живот, нов мъж или каквото друго реши. Все пак това е една свободна жена
Иначе съм напълно съгласна, че разведената жена с деца трябва да си има личен живот, нов мъж или каквото друго реши. Все пак това е една свободна жена
измамно бащинско чувство.
Смелите решения и поемането на рискове са и в моята природа по принцип, но когато става въпрос само за мен. Когато са замесени други хора (в случая дете и мъж - баща на детето) нещата вече стоят по съвсем друг начин и не може единият да решава от името и на другите.
Имаше и един друг коментар, но отиде доста назад вече относно това, че светът вече е такъв, че не е задължително човек да умре там, където се е родил. Разбира се. Детето, като навърши 18 да отива където иска, но дотогава родителите взимат решенията. И двамата обаче, не само единият, това се коментира в темата.
Уви и с това не съм съгласна.
Теоритично е така, но практически, в моя живот и живота на дъщеря ми, аз взимам решенията.
Използвах "измамно", защото колкото и да е любящ и загрижен бащата, в момента, в който се разделим, той вече не живее с детето си и съдбата му остава свързана с мен /на детето/ и ако аз искам да се омъжа и да продължа живота си с друг мъж, няма земна сила, която да ме спре. Нито ще чакам кротко до 18, за да си продължа живота. И въпросния друг мъж ще встъпи в истински бащински грижи, на неговото рамо ще заспива това дете, на неговото рамо ще реве, когато падне и се удари, в неговите прегръдки ще се лекува, когато е болно, той ще му чете приказки, той ще го прибира посред нощ, когато реши да се бунтува, той ще го води на почивки и все в този дух, а през това време истинския баща ще се опитва в краткото време, което има останло с детето да навакса всичко това, което, на практика, ако не живеете заедно е невъзможно.
Дори в различен град да отиде майката, връзката с бащата прекъсва постепенно. А за различна държава - почти невъзможно да се поддържат близки отношения. Майката няма ангажимент да води детето при бащата, той има ангажимент да спазва съдебното решение или да ходи когато поиска. Но как се отскача до чужбина току-така и колко пъти в годината е възможно? Това са пари, отпуски, самолети, хотели...
Azzy, много разнообразни са ситуациите след развод. Изглежда не ти е хрумвало, че има вариант самото дете в пубертета да ти се ядоса за нещо и да каже: "Искам при тате". И тогава ти каквото и да искаш да определяш, ще си останеш с излъгани надежди и представи.
Иначе съм напълно съгласна, че разведената жена с деца трябва да си има личен живот, нов мъж или каквото друго реши. Все пак това е една свободна жена
Иначе съм напълно съгласна, че разведената жена с деца трябва да си има личен живот, нов мъж или каквото друго реши. Все пак това е една свободна жена
Разбира се, че го чувам. Имам разбеснял се тинейджър на 18 без три месеца. Момиче. Пазено дете, възпитавано, образовано и прочее. Но много красиво, изключително привлекателна. През ден си събира багажа, за да се изнася,- може да отиде на сто места- включително и при майка ми, която е сама в огромен апартамент и за нея се държи постоянно готова стая с всички удобства.
измамно бащинско чувство.
Смелите решения и поемането на рискове са и в моята природа по принцип, но когато става въпрос само за мен. Когато са замесени други хора (в случая дете и мъж - баща на детето) нещата вече стоят по съвсем друг начин и не може единият да решава от името и на другите.
Имаше и един друг коментар, но отиде доста назад вече относно това, че светът вече е такъв, че не е задължително човек да умре там, където се е родил. Разбира се. Детето, като навърши 18 да отива където иска, но дотогава родителите взимат решенията. И двамата обаче, не само единият, това се коментира в темата.
Уви и с това не съм съгласна.
Теоритично е така, но практически, в моя живот и живота на дъщеря ми, аз взимам решенията.
Използвах "измамно", защото колкото и да е любящ и загрижен бащата, в момента, в който се разделим, той вече не живее с детето си и съдбата му остава свързана с мен /на детето/ и ако аз искам да се омъжа и да продължа живота си с друг мъж, няма земна сила, която да ме спре. Нито ще чакам кротко до 18, за да си продължа живота. И въпросния друг мъж ще встъпи в истински бащински грижи, на неговото рамо ще заспива това дете, на неговото рамо ще реве, когато падне и се удари, в неговите прегръдки ще се лекува, когато е болно, той ще му чете приказки, той ще го прибира посред нощ, когато реши да се бунтува, той ще го води на почивки и все в този дух, а през това време истинския баща ще се опитва в краткото време, което има останло с детето да навакса всичко това, което, на практика, ако не живеете заедно е невъзможно.
Това не е моя гледна точка и не е моето семейство, аз изобщо не съм обект на този разговор.
Съвсем обективно, разделят ли се двама души- няма никакъв шанс да се упражнява родителство пълноценно, ако не живеят заедно. Просто описвам какво е родителството, в някакъв миниатюрен вариант. Иначе, нищо не пречи бащата да изпълва двете втори съботи и недели от месеца и десетте дни лятото, несъвпадащи с отпуската на майката.
И въпросния друг мъж ще встъпи в истински бащински грижи, на неговото рамо ще заспива това дете, на неговото рамо ще реве, когато падне и се удари, в неговите прегръдки ще се лекува, когато е болно, той ще му чете приказки, той ще го прибира посред нощ, когато реши да се бунтува, той ще го води на почивки и все в този дух
Това не е моя гледна точка и не е моето семейство, аз изобщо не съм обект на този разговор.
Съвсем обективно, разделят ли се двама души- няма никакъв шанс да се упражнява родителство пълноценно, ако не живеят заедно. Просто описвам какво е родителството, в някакъв миниатюрен вариант. Иначе, нищо не пречи бащата да изпълва двете втори съботи и недели от месеца и десетте дни лятото, несъвпадащи с отпуската на майката.
Съвсем обективно, разделят ли се двама души- няма никакъв шанс да се упражнява родителство пълноценно, ако не живеят заедно. Просто описвам какво е родителството, в някакъв миниатюрен вариант. Иначе, нищо не пречи бащата да изпълва двете втори съботи и недели от месеца и десетте дни лятото, несъвпадащи с отпуската на майката.
И все пак, ако родителството е споделено, дори да е 75 на 25 (образно казано), няма как да лишиш другия родител от неговата една четвърт от времето с детето. Да не говорим, че може и 50 на 50 да е. А ако се стигне до съд и съдът присъди основният отглеждащ да е бащата, а майката да прекарва само уикендите с детето и бащата вземе, че замине с детето в чужбина и така възпрепятства контактите между майка и дете? Тогава майката как ще се почувства? Ето тази перспектива се опитваме да изясним също.