Нежелание за брак от страна на приятеля ми

Какво общо има бракът със сватба, бели рокли и бла-бла?

Има и обратната страна. Ето пример. Като е само един подпис, какъв е проблемът да го сложиш на документа? Ако за единият е незначително нещо, а за другият значи много, логично е първият да се подпише, за да направи втория щастлив, ако наистина го обича. Работа за 10 минути. Трябват ти само двама близки приятели. Дори цветя не е нужно да купуваш.

В случая - просто за мъжа НЕ Е незначително. В правото си е човека, негова си работа защо. Авторката трябва да си прецени дали я устройва. Има мъже, дето уж не искат с години, после идва нова жена и хоп! - женени след втория месец. Та относителна работа. Ама да влезеш във връзка с надеждата да променниш партньора е малко инфантилно. За съжаление е и масова практика.

Аз пък ще кажа - като не е писано, значи не трябва да става!

За мен, мислите много правилно, авторке. Въпросът защо не иска брак с вас, щом ви обича, е много на място. Бракът дава права; да един подпис не прави взаимоотношенията, но доста често приключват, заради нежеланието на единия да подпише. Това може да е страх, бягство от отговорност, липса на достатъчно любов или тънките сметчици, че без брак много по-лесно ще се оттървеш от другия, направо веднага. Нищо не е толкова елементарно, колкото изглежда. Не е маловажно, че искате официализиране на взаимоотношенията пред закона, напротив, в правото сте да искате да си минете по пътя, както се казва, и да изживеете тази емоция. Без подпис сте със статут любовници. Той не желае да сте негова съпруга, което е наистина  притеснително. Напълно нормално е след като се обичате да сключите брак, да имате дете и да сте с еднаква фамилия всички. На ваше място сериозно бих се замислила означавам ли нещо за този мъж след като отказва да сте и официално заедно. Разберете от какво се страхува точно. И най-вече колко точно държи на вас. Пожелавам ви / с него или друг/ да ви се случи тази емоция. И да бъдете както майка, така и съпруга.

Майната му на брака, тук притеснителното е, че според авторката той се оглежда за нещо по-добро.
Тоя даже не я лъже, директно си е казал всичко - въпроса е тя що стои 5 години?

Мила авторке, бракът е договор. Договор, който пази и предлага известни защити за по-слабия финансово. Зависи и вие на колко години сте. Ако сте на двадесет години и няма да имате скоро деца, наистина не е нужно. Но ако сте „на възраст“ разбери какво се крие зад нежеланието му.
Ако те смята за временен съквартирант, който да му пере гащите и да му готви докато се появи госпожа Правилната, го разкарай.

Ако се притеснява за финансите си. Да кажем има много повече от теб и се притеснява, че при евентуален развод ще го разориш - предложи предбрачен договор и му кажи, че ще се споразумееш да делите само това, което сте купували общо и имате общо участие.

Ако има травма от развода на родителите си и затова не желае брак, разбери дали иска деца? Готов ли е да се  грижи за тях да ги признае и да участва в отглеждането им адекватно. Ако всичко друго ви е наред, освен договора пред държавата, може ли да преглътнеш да си без официален брак? Брака не винаги е равен на любов.
Разбери защо не иска брак.

Познавам една двойка. Мъжа твърдо не желаеше брак защото жената нямаше нищо, а той има добра професия и изобилие от финанси. Тя обаче му каза, ако няма брак, няма да живея с теб и няма да ти раждам дете. Изнесе се.
Той поседя сам няколко месеца. Видя, че на 40 няма изобилие от варианти. Купи си апартамент и други имоти и тогава и предложи.
Хем вълка сит, хем агнето цяло.

Не знам какъв брак ще имат, но тя постигна каквото искаше. В причините за нежеланието е разковничето на твоя въпрос. Открий ги. Дали с директен въпрос или с доказателства няма значение. И  насила хубост не става.

В България се дели само придобитото по време на брака. Ако няма намесени никакви имоти, фактически бракът е един подпис и нищо повече. Ама на който му е толкова мерак....

И аз познавам един такъв жалкар. Заслужават да си останат сами с имотите.

Само да кажа, че брака не спира никого от това да си тръгне. Само после главоболия да се развеждате. Ако целта ти е да го "закотвиш" няма да успееш. Забрави че го обичаш, погледни трезво над нещата, премисли добре какво бъдеще искаш за себе си и дали ще го получиш от този човек.

Една позната дълго драпа за брак, сключиха брак се след 2 деца. Сега пък тя си намери друг човек и почват съдебни битки за децата, за имущество и др.

Човекът си е казал още отначалото, че не иска да сключва брак.  Много хора са с нагласата, че брачната институция не е гаранция, че ще остареете заедно - горе долу половината от съвместно съжителстващите. Ако искаш брак, че да се видиш булка, няма нищо лошо, но не е твоя човек. Ако искаш да се увериш, че ще бъдете заедно до края на живота си - никой няма да ти даде такава гаранция, с подпис, без подпис - все тая.

А по отношение на деца какво сте се разбрали? Ако искате да имате такива, бракът не променя техния статут.

Ми те и с новата пак може да не са искали брак много-много, ама тя ако е казала - или подпис или адиос, а той не е готов да я загуби - хайде работата станала. А пък като каже (като авторката) - ами ОК мило, щом не искаш може и без, и така 5 години - ми закъде да бърза човека
Ако ли пък е готов да я загуби и е уверен, че ще може скоро да я замени с друга - тогава ултиматуми няма да помогнат.

Това, че мъжът е заявил предварително, че не желае брак, не ме учудва.
Това, че авторката привидно се е съгласила, но с тайната вяра, че "той ще си промени мнението", също не ме учудва, има много такива жени.
Това, което ме учудва е, че авторката всъщност не е сигурна в мъжа до себе си, а след цели пет години връзка, това означава само едно - нещо в комуникацията генерално куца. Имаме не малко близки и приятели, които съжителстват без брак дългогодишно, имат вече пораснали деца, общи ипотеки и имоти, и ако човек не е запознат отблизо, няма и да знае, че "не са семейство" Но това са хора, чиито отношения са били двустранно ясни от самото начало - че искат да са заедно, че искат да правят следващи стъпки и да надграждат. Хора, които са си говорили, познават се, имат си доверие, приели са си взаимно доводите, страховете, притесненията, и са продължили напред. Имаме и един случай, в който мъж и жена сключиха брак когато детето им беше на 10 - тогава им дойде момента, тогава го направиха. Но пет години са прекалено дълъг срок за такива терзания.

Между другото, ако искаш старата школа, трябва да играеш старата школа. А старата школа е - не живейте с мъжа, преди да ви предложи.

Ахъм и тогава шанса да си кукува сама се увеличава на 110 % защото никога мъж няма й предложи брак (в днешно време), ако само си играят на гаджета.

Че кой купува котка в чувал?

Двамата сме към трийсетте си години. Нямаме нищо за делене (като стана въпрос за имоти и каквито и да е финанси на половинката), така че не мисля, че това е проблем. Обичам приятеля си повече, отколкото искам да се омъжа. Не мисля, че ще го "закотвя" с брака. Далеч съм от тази мисъл. По-скоро си мисля, че ако човек, иска да е с някого и не желае да се разделя с него, няма причина да не иска брак.