Нежелание за брак от страна на приятеля ми

А за деца на какво мнение е? Деца иска ли от теб?

Защо повтаряш едно и също на всяка страница? Обичаш го, и какво? Това как ти прави живота по-хубав и спокоен? Не получаваш това, което душата ти иска.

Не иска брак, деца и каквото и да е обвързващо за дълъг период нещо, за което човек може да се сети (купуване на жилище) и т.н.


Повтарям го, защото коментиращите ме питат за причината да сме заедно с приятеля ми, след като не сме на едно и също мнение по въпроса. Реално животът ми е много по-хубав, когато сме заедно, нищо че едно от нещата, които искам не се случва.

Тогава за какво стоиш с него?

Не мога да си представя някой от самото начало на връзката ни да ми заяви, че не иска брак, да усещам че търси нещо по-добро и 5 години да седя. Мен поне ме лъжеха, че искат брак. Авторке за всичко сама си си виновна.

Аз мисля, че няма нищо лошо в това човек да си промени мнението. Нямам предвид него, имам предвид теб. Първоначално си си мислела, че можеш да живееш без брак, затова си приела неговото нежелание. Сега обаче не си толкова сигурна. Даже напротив, усещаш, че ти тежи. Кажи му го така. Самата ти не си знаела колко много ти е важно, помислила си си, че да, наистина подписването не е гаранция за любов и че той е прав. Но сега не мислиш така. Липсва ти нещо, липсва ти много. И вече не си така уверена, че можеш да останеш с някого без брак. Не си сигурна, че той наистина те иска, ако не иска да си му съпруга. Просто му кажи. Не мисля, че трябва да влачиш мъка цял живот поради това, че някога преди години си се съгласила с нещо. Съгласила си се - дали от любов, дали от глупост, няма никакво значение. Но ето днес, сега, смяташ, че си сгрешила. Мислела си, че можеш така, но разбираш, че ще ти е трудно и май няма да можеш. Ако не му кажеш, ще събереш огорчението в себе си и рано или късно ще се отдалечиш.

Отделно - аз мога да разбера живеещите без брак, но мисля както някой по-нагоре каза - ако подписването е една хартийка и не означава нищо, защо един обичащ човек да не може да го даде на партньора си, ако за този партньор това е нещо основно и важно.

Навремето един колега, може би на 27-28, дойде на работа разбит. Питат го снощи пил ли е, бил ли се е, да не е починал някой. Не, приятелката му се изнесла. Близо две години бяха живели заедно към оня момент. И момчетата като се хванаха! Единият звъни на шефа, че си тръгват, другият звъни на трети да идва за смяна, друг влачи пострадалия да го облича, и отидоха за пръстен! Мъжете го накараха, не жените. Обичаш ли я, искаш ли я, разбирате ли се, за деца говорите ли, ами какъв ти е проблемът! И айде. Не знам дали младежите са още заедно, обаче ми направи силно впечатление, че всички, а бяхме може би двайсет човека, смятаха, че щом единият държи на брак, значи трябва да подпишат. Дори се учудих на такова единомислие, от възрастните някак го очаквах, но не и от всички, а повечето хора там бяха млади.

Аз всеки път се ядосвам когато жената трябва да заговори за брак. Ако заговори и той се съгласи - все едно го е накарала насила, как да му вярва, че наистина я е искал. Колебая се много дали бих говорила или бих си тръгнала. Ако се фръцнеш, ще те боли, защото искаш да си с човека, така че кажи му, пък каквото стане. Най-малкото ще разбереш колко точно се дърпа.

Надявам се да се разберете, късмет!

Леле, много съжалявам, връзката ви е обречена. Едно е да не иска брак, друго е да не иска НИЩО с теб. Може адски да боли, но по-добре си стягай куфарите. Знам, че звучи жестоко, но ...
А какво му харесваш?
Какво обичаш у него?
Какво ти дава той, което друг не би могъл?

Илюзии някакви, за които ще платиш прескъпо, ако загубиш още време там. Явно няма да ти предложи нищо този човек, и като останеш на 35 сама, без мъж, и без деца, ще видиш как се почва от нулата.
Мъже за обичане има колкото искаш.

Не мисля, че е специфично заради мен. Като изключим липсата на всякаква отговорност е страхотен. Изключително добър и спокоен човек.

И си готова да се откажеш от това да имаш деца заради него? Готова си да се откажеш от липса на сигурност за бъдещето? За дом? Не е ли твърде висока тази цена?

Мисля, че сериозно трябва да помислиш за бъдещето си. Ако искаш брак и деца, това явно не е твоя човек. Да, сега го обичаш, но скоро времето ще почне да те натиска и любовта ще отстъпи пред реалността. Но тогава ще си на 35+, ще се чудиш на къде да поемеш и ще обвиняваш мъжа че ти е пропилял времето, когато ти самата стоиш там. Имало е неедна подобни теми тук.
Ако си тръгнеш сега имаш време да намериш човека, който ще ти даде всичко, което искаш.

Че ти и сама да си, би било нормално да си имаш планове, а не така да нямаш никакви. Дори да не искаш деца, поне свое жилище не си ли мечтаеш да имаш. На човек без планове  не виждам за какво му е брак. Ако и двамата сте така, няма какво да натискаш човека.

Охооо. Това вече в тегаво. Ни деца, ни имот.
Живеете ли заедно?

Това е една от причините, поради която започнах темата тук. Може сега да не ми е приоритет, но след няколко години да съжалявам, че нямам деца и мъж, който да има желание за семейство и дългосрочни отношения със или без брак.


Да, от 5 години. От момента, в който започнахме да излизаме.

Направи каквото трябва за да се погрижиш за себе си и своето бъдеще. Може да боли, но ще мине. Ще има мъже, които ще се радват да им родиш деца, да изградите дом. Знам, че не ти се вярва, но твоя човек не е този. Търси го.