Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

Това го дъвкахме преди няколко месеца, още ли не си го измислила...
А какво друго смислено, да речем, смяташ да учиш / работиш, че хем да докажеш, че можеш да се справяш сама, хем да не изглежда всичко залудо...
Животът си е твой, да. Но когато знаеш какво искаш да правиш. Няма да учиш медицина. Прекъсваш, ок. Няма да си първата, нито последната.
После какво?

Непопулярно мнение-не е драма ако прекъснеш (за баща ти ще е, но това е друг въпрос) обучението за известно време. Важно е да имаш план защо го правиш и как ще продължиш.
Ако поработиш няколко месеца и видиш как работи светът и как се изкарват парите, може да размислиш за ученето. Или да се ориентираш към нещо съвсем различно.
Лесно няма никъде.
Дерматологията не те ли влече? Доста печеливш е разкрасителният бизнес и клиентите може да не са непременно болни/пациенти.

Още едно непопулярно мнение - според мен е неразумно с лека ръка да се захвърля преполовено следване, още повече по медицина. Още три години и си завършила, освен ако нямаш затруднения с изпитите… Обикновено това е най-честата причина за drop outs сред престижните специалности - право, медицина, бизнес администрация. Медицинската диплома ще ти отвори много врати, като не е задължително да работиш с пациенти изобщо, както вече се спомена. Но твое решение в крайна сметка.

Аз не съм лекар, медицинска сестра съм, тук, в Англия.
Не се отказвай просто така, моето момиче! Лекарите живеят добре навсякъде по света! Може да станеш офталмолог примерно, тогава няма да пипаш пациенти и да им гледаш телата.

Разбирам баща ти, честно казано. С фармацията цял живот ще продаваш лекарства в аптека. С медицината имаш десетки други възможности за разнообразна, престижна и добре заплатена дейност. Можеш да станеш лекар в разработката на лекаства, ако толкова те влече фармацията. Научен кадър. Сътрудник в университет. Лекар в тв-продукции. Лекар в предприятие с работно време 9-5 и рутинни прегледи. Лекар на плажа. Възможностите са много. С престижа и заплатата на лекарската професия. Само да не съжаляваш един ден за прибързано решение на 21-годишна възраст.

Аз бих казала, а ти какво обичаш, какво би искала да работиш?
То е чудесно да си лекар, но ако не ти идва отвътре ще си много нещастен лекар.

Ако например си добра по история или психология, а не химия и биология...
Или искаш да си програмист например, съвсем нищо общо с медицината.

За да го пишеш това, явно наистина не ти харесва.

Аз си губих времето така, и сега съжалявам, че не съм прекъснала навремето.
Нищо, че завърших с отличен, един ден не съм работила по специалността си.
Пак нашите искаха това да уча.Аз не.

Животът си е твой, не е редно да ти се натрапва нежелана професия. В миналото така са натрапвали брачни партньори от съображение за "обезпеченост и престиж"и са съсипвали съдби. Виж там как стоят нещата с прехвърляне във фармация. Или запиши биология, аз май и в предната ти тема те съветвах за биология.
На родителите си дължим уважение, внимание, но не и изборите си. Няма да си добра пък едва ли и богата в професия, в която работиш с нежелание. Дори и в най-желаните професии има понякога елемент на досада, какво остава ако въобще не ти е по сърце. Отстоявай по-решително себе си.

Като фармацевт може да се работи в много хубави фирми на висока заплата. Между другото също се завършва трудно.Може би част от изпитите се припокриват и могат да бъдат признати при прехвърляне в друга специалност?
И аз не мога да се занимавам с медицина.
Недоумявам как 21 годишна се води по акъла на баща си въобще.

Тя не е попаднала на 21 в медицината. Започнала е с уроци на 15-16-17г
Според мен й е станало доста сложно вече и тва с голите тела й идва добро оправдателно. Иначе колко варианти й се предложиха извън работа с телеса и човешки течности... Ако беше за това има цяла вселена избори...

То като ти е противно да го завършиш, как да стане?

Напълно те разбирам, аз съм в сходна ситуация. Също по настояване на баща ми се захванах с нещо, което тотално обърка живота ми. Да, престижно и доходоносно е, но съсипа нервната ми система и се отрази ужасно на семейството ми (имам две деца и съпруг). Ужасно съжалявам, че се подадох на натиска и внушенията на баща ми, макар намеренията му да бяха добри. Сега ми предстои да напусна и тепърва да търся професионалния си път. Съветватвам те да следваш собствените си усещания и интуиция,  дори и с цената на влошени отношения с баща си. Ако решиш, пиши ми ЛС.

Със сигурност щях да се чувствам по същия начин, ако бях следвала плана, който баща ми и майка ми имаха за мен. Само че при тях не ставаше дума за неосъществена тяхна мечта, а за продължаване на семейна традиция - да съм четвърто поколение в професията. Те дори не го обсъждаха като план - то някак се подразбираше, че няма как да се занимавам с нещо различно. След гимназията се скарахме жестоко, думите му бяха "Докато си под моя покрив, ще правиш каквото аз ти кажа!", затова напуснах дома си. Беше много тежък период - емоционално, материално, дори и чисто физически. Живеех в разни дупки, учех и работех на две места, за да се издържам. Не си говорихме и не поддържахме връзка три години. Всички сме тежки характери, инатливи и упорити. Само с едната ми баба поддържах връзка, но тя не им е разказвала подробности, а само най-общо - спокойно, жива и здрава е. Не съм взела една стотинка от тях. Видяхме се и се сдобрихме по тъжен повод, и пътят ни обратно едни към други беше много дълъг и труден.
Към днешна дата родителите ми много се гордеят с мен и професионалния ми път, признават грешките си и съжаляват, че не са ме подкрепили. Не си правя илюзии обаче, че ако не бях достатъчно успяла според техните критерии, а се бях "провалила", щяха да натякват точно обратното  
Не казвам, че еманципацията от родителското влияние трябва да се случва точно по този драстичен начин, моите действия бяха доста крайни и платих не малка цена за това, съответно не мога да кажа, че препоръчвам точно това. Но отделяне трябва да има, и колкото по-рано се случи то, толкова по-добре.
Времето е изключително ценен ресурс, от всяка гледна точка. Мисля, че авторката е загубила достатъчно, и колкото по-бързо предприеме действия за промяна, толкова по-добре за нея. Инвестирани са много време, средства и усилия до тук, но какво от това, след като не смята да се възползва от тази инвестиция и само мисълта за това и е неприятна? Повечето от съветите да преодолее неприязънта си и да завърши, са заради ореола на лекарската професия и евентуалната добра реализация след това. Но както някой беше обяснил по-нагоре, дори да "завърши", я чака още много дълъг път на специализация, преди да може да се "реализира" пълноценно. Затова моето мнение е, да изпие горчивата чаша на влошените отношения (като направи всичко възможно да минимализира щетите и да мине по-гладко), и да направи крачки в посоката, която счита за вярна.

Аз се изумявам какви родители има. Имам двама сина и никога не бих ги насилвала да осъществяват мечтите ми. И двамата промениха насоката в която бяха тръгнали. Първият в последствие се върна към нея, но никога не съм се налагала за каквото и да било. И да, издържахме ги и двамата.
Това, което мога да е посъветвам - огледай се, намери си работа и се отдели от родителите си, ако е толкова тежка ситуацията. После реши какво ти искаш да учиш и започвай да се подготвяш. Няма да ти е лесно никак обаче.

Не си за медицина, моето момиче. Дори да завършиш, ще се моля да не попадам на теб някога.

Синът ми така направи - опълчи се в 3 курс на баща си и прекъсна. Две години работи и сега започна да учи това, което на него му харесва. Първи курс е, сам си плаща образованието. Работи и учи задочно.
При авторката не знам как ще стане с това да работи и да учи и да се самоиздържа, защото медицинските специалности се учат редовно и си ангажиран от сутрин до вечер.

“Майка ми не се меси, защото не иска да има скандали. “

Копирам само това изречение от първия пост на Neva. Ами да се намеси, явно така е свикнал баща ти да командва парада и всички да му стъпвате на пръсти. Било е ясно, че не искаш да учиш медицина, майка ти го е знаела и си е мълчала, ами възмутена съм. Поговори си откровенно с нея и да ти каже може ли да очакваш подкрепа каквото и да решиш, ако не смее поради някакви причини ще трябва да решаваш сама.Успех!