Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

  • 11 480
  • 290
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 1 425
Виж, Нева, животът си е твой. Не е важно какво мисли баща ти, хората какво мислят хората, а е важно ТИ какво искаш.

Не те ще живеят и ще работят вместо теб. Своите избори те са ги направили.

Синът на моя позната учел стоматология, той също се е отказал след третата година обучение. Казал на майка си: „Майко, не мога да бъркам в устите на хората. Това не е за мен“. Разбрала го. Не й е било приятно, каза, че също са дали доста пари – и за обучение, и за материали, но приела избора му. Баща му почина, когато момчето беше студент. То се е сблъскало със суровата действителност и решило поне да не харчи парите на майка си. Сега живеело отделно и работело.

Познавам и младеж, който учеше за морски капитан и също се отказа след втората година обучение. Разбрал, че няма да се справи.

Сега ти е времето да експериментираш, да опитваш нови неща, да опознаваш себе си и другите хора. Имаш още много години пред себе си, важното е да си здрава и щастлива.

Успех!

Последна редакция: чт, 18 яну 2024, 13:55 от Radilena

# 226
  • София
  • Мнения: 16 214
Моят най-малък син се отказа от следване в Щатите след 3тия семестър. Сега учи същата специалност в АУБГ, не му признаха взетите в САЩ изпити и затова е пак първа година студент. Тук е много доволен.

# 227
  • Мнения: 6 252
Болните родителски амбиции никога не завършват добре. Похарчените пари са най малкия проблем. Кво се правите на ударени защо не се била отказала по рано? Питайте баща и, който я е натиснал въпреки явното и нежелание. Парите са негови, да е мислил той, но годините са нейни и никой няма да и ги върне. По добре сега, от колкото да загуби още години накрая пак да няма нищо. Успех на момичето да намери своето призвание.

# 228
  • Мнения: 2 674
Тука, разбира се, виждаме само и единствено нейната позиция. Бащата зъл, свиреп и страшен, иска дъщерята да завърши медицина, тя малка и беззащитна, смазана от неговия авторитет, не смее да гъкне едни 4 години и половина. Две години подготовка за кандидатстване, 4 семестъра, сега 5 тия тече, а тя все не смее да каже, че от нея доктор няма да стане. Сигурна съм, че неговата версия ще е друга, но както и да е, важното е щерката да е щастлива, пък той, балъка, да се бръкне за ново образование. Така де, имал дал, кво толкова.

# 229
  • София
  • Мнения: 16 214
В отношенията баща-дете липсва взаимното уважение. Той изобщо не чува нито дъщерята, нито съпругата си (класически булгарише мачо), за всичко сам взима решения и другите са длъжни да ги спазват. От страна на дъщерята има само страх, уважение и доверие също няма.

Докато по-слабата страна не се вземе в ръце и заяви като възрастен, ще продължава да страда - също като майка ѝ, с тази разлика, че майката има избор (да живее ли с такъв съпруг или не), а дъщерята няма избор - тя не си избира родителите.

# 230
  • Мнения: 6 252
Мда, сигурен съм каква ще е неговата версия - че тя не знае, че тя е неориентирана, че тва са някви си там лиготии, и как така ще решава сама за бъдещето си. Да смачкаш детето си няма две версии, само това мога да кажа

# 231
  • София
  • Мнения: 16 214
Именно.

# 232
  • Мнения: 2 674


Докато по-слабата страна не се вземе в ръце и заяви като възрастен, ще продължава да страда - също като майка ѝ, с тази разлика, че майката има избор (да живее ли с такъв съпруг или не), а дъщерята няма избор - тя не си избира родителите.



Да се вземе в ръце, никой не казва да не се взема. Но да се научи сама да живее, да работи, да учи, да завърши мечтана специалност, да се издържа САМА и да носи последствията от изборите, които прави. Някои хора цял живот родителите са им виновни...

# 233
  • София
  • Мнения: 16 214
Аз, като родител, смятам, че нося финансова отговорност за образованието на децата си, независимо какво следват. А те, като завършат, носят (и финансова) отговорност за изборите, които са направили.

Мен никой не ме е издържал докато съм следвала, с бебета съм и следвала, и работила, но не смятам, че трябва да подложа на същия ад децата си. Най-грешното е да се даваме за пример на децата си. Те и без това попиват всичко от нас. Ето, авторката как несъзнателно се е превърнала в безгласна буква като майка ѝ.

# 234
  • Мнения: 2 389

Да се вземе в ръце, никой не казва да не се взема. Но да се научи сама да живее, да работи, да учи, да завърши мечтана специалност, да се издържа САМА и да носи последствията от изборите, които прави. Някои хора цял живот родителите са им виновни...


Е, да де, тя затова продължава да влачи медицината. Ако е имала подкрепа и разбиране, сега можеше да е 3та година фармация. Определено е много гадна ситуация. Но смятам, че ще се справи. Само, че след няколко години, като се поосъзнае, може и да не погледне баща си.

# 235
  • Мнения: 376
Тука, разбира се, виждаме само и единствено нейната позиция. Бащата зъл, свиреп и страшен, иска дъщерята да завърши медицина, тя малка и беззащитна, смазана от неговия авторитет, не смее да гъкне едни 4 години и половина. Две години подготовка за кандидатстване, 4 семестъра, сега 5 тия тече, а тя все не смее да каже, че от нея доктор няма да стане. Сигурна съм, че неговата версия ще е друга, но както и да е, важното е щерката да е щастлива, пък той, балъка, да се бръкне за ново образование. Така де, имал дал, кво толкова.

Естествено че е важно, дали дъщерята е щастлива.
Ако и покаже вратата какво ? Не е края на света.
Не е малко дете и винаги има решение.
Като толкова иска доктор, да завърши бащата медицина.
Това ако беше на мене баща, отдавна да съм му теглила един шут.
Но да подкрепям, че е трябвало още в самото начало да не почва това учене. Сега след 3 години е малко тъпо …

# 236
  • Мнения: 11 994
Да учеше някаква по-лека специалност, да кажем, че е лиготия, има такива случаи дето всичко им е скучно и все място  не си намират.
Но тук случаят е очевидно друг. Мързелив човек няма как да влезе медицина, очевидно момичето се е старало, подчинявал о се е на родителската воля, на очакването да донесе "престиж" на семейството. Но в един момент става непоносимо, не е нейното.
И ни моли за съвет като зрели хора да дискутираме, тук каква ли не я изкараха.

Казвате, че не е ориентирана, ами да, не сте ли срещали такива деца. Бива ги във всичко, отличница са, старателно са, но не могат да изберат.
Аз продължавам да твърдя, че след като се е готовила по химия и биология, да кандидатства фармация. Ще оползотвори част от знанията си, няма да има пряк телесен досег с болни.

# 237
  • Мнения: 18 381
Да записва друго, ОК, но да си го финансира сама. Ако моя дъщеря ми сервира такова решение(след като са похарчени един куп пари) ще я пратя да работи и сама да сбъдва мечтите си. Уважавам правото на личен избор и т.н, но нека да не е за моя сметка.
По принцип и аз бих разсъждавала така, ако глезанка си избере някоя специалност, а после размисли и иска да почва друга, но не и ако аз съм я натискала въпреки нежеланието й, държейки се като някакъв диктатор, да избере нещо, което мрази.

# 238
  • Мнения: 79
Разбира се, че баща ми не е най-големият злодей. Сама съм си виновна, че не съм се отстоявала. Като цяло е добър баща, бил е до мен в трудни моменти, мотивирал ме е, възпитал ме е, гледал е да сме добре. Но просто сме различни характери. Той е много амбициозен, иска да е най-добрият, съответно и децата му. Аз съм по-скромна и не ми е било интересно да се съревновавам и да се стремя към големи постижения. Някъде сме се разминали.

# 239
  • Мнения: 18 381
Е, метнала си се на майка си.

Общи условия

Активация на акаунт