Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

  • 11 442
  • 290
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 2 646
Именно - сама си си виновна, че не си заявила още след първата година, че няма да  учиш медицина. Нелепото е, че си стискала зъби и си учила с нежелание, докарала си нещата до 3 та година, и сега - айде отначало. Мен като родител това би ме разочаровало. Заблуждавала си ме три години!!! Майка ти и тя е за бой. Вместо да те защити и подкрепи, тя е мълчала и на практика е допринесла да си още по страхлива и нерешителна.
Сигурна съм, че през цялото време на подготовка и учене, не си дала вид, че не искаш да учиш точно това. Ето, аз искам малката дъщеря да учи за акушерка, но тя ме е отрязала още в 10 клас.
Какво реши последно, говори ли с баща ти ?

# 241
  • Мнения: 6 197
А той дали е чул тя като се е заявила? Щото май не е искал да чуе ми се струва, а като знам мен да ме чуят трябваше да има счупена мебел, не всеки може да се справи с деспотичен/ни родители. Пак казвам, по добре късно, от колкото цял живот да живее чужд живот

# 242
  • Мнения: 72
Не мисля, че съм заблуждавала някого. Той винаги е знаел, че не ми харесва и не ми понасят болните, но казваше, че трябва да го преодолея, иначе ще се огъвам пред всички трудности в живота. Сега знае, че не искам да го продължавам, но още се надява да размисля и да запиша следващия семестър. Постоянно ми говори, че лекарите взимали по 100 лв за преглед, без да правят нещо особено. Не му отговарям, защото започва да се очертава скандал. Ще кажа за работата, когато ме наемат.
Много дълго се проточи тази тема, но все пак ми беше полезна. Трябваше ми гледната точка на странични наблюдатели, благодаря за което.

# 243
  • Мнения: 2 646
Ох, в голяма заблуда е. 100 лв за преглед може да вземаш след 10+ години учене и специализация. И то трябва да си много, ама много добър в областа си. Бая хляб трябва да изядеш докато я докараш да взимаш 100 лв за преглед Smiley

# 244
  • Мнения: 11 400
Да записва друго, ОК, но да си го финансира сама. Ако моя дъщеря ми сервира такова решение(след като са похарчени един куп пари) ще я пратя да работи и сама да сбъдва мечтите си. Уважавам правото на личен избор и т.н, но нека да не е за моя сметка.

Интересно, а дали пак така щеше да разсъждаваш ако детето ти се бе записало Европеистика и на 3-тата година решеше да прекъсне и да учи в ИТ сектора или медицина?

# 245
  • Мнения: 2 646
Не знам как по меко да се изразя, но не би се стигнало да запише нещо от рода на Европеистика. Подобни амбиции бих потушила още в зародиш с много говорене и примери. Изборът на специалност медицина не се решава за месец два. Това не е като да пишеш всичко и където те приемат.

# 246
  • Мнения: 239
Не съм изчела цялата тема, но ще си позволя един коментар. Виж, Neva7, няма ситуация без проблеми и трудности. И да станеш от леглото сутрин пак иска усилие. Съответно - каквото и да решиш да правиш, то върви в комплект с някакви проблеми, които ще трябва да решаваш, и някакви усилия, които ще трябва да полагаш. Затова - избери си какви проблеми искаш да имаш за решаване. Дали ще е кофти следване, дали ще е цял живот мъка по намиране на работа, дали ще е ниско заплащане, дали на всеки 2-3 години ще трябва да се актуализираш, докато си изпържиш мозъка на 40.. Разбира се, това са сериозните проблеми, но и те са част от картинката. Фармацевтът може днес да работи с повече хора, отколкото един дерматолог. Избери си проблемите, с които искаш да се занимаваш на ежедневна база.

# 247
  • Мнения: 21 571
Била е малка и е повярвала, че баща и и желае само доброто. Него ако го питаме, той и сега ще ни каже така. Има родители, които просто не осъзнават, че не трябва да се налагат, нито с говорене, нито с примери, нито нищо. Казваш си мнението и дотам. Голяма отговорност е да объркаш детето си, прехвърляйки върху него собствените си представи и желания.  И то се влияе, особено пък, ако въпросът се поставя  - ще плащам, ама само ако учиш каквото аз смятам за добре, иначе се оправяй. Подготовката за избор на професия почва докато са още деца,  елементарно е да им се наложим докато и хляба и ножа е у нас.
 
Ако детето иска да учи Европеистика,  нищо погрешно няма, стига да си я е избрало и да може да мотивира избора си и

# 248
  • Мнения: 17 409
Третата година е нищо в сравнение с четвъртата. Нататък няма да обяснявам.
Има хора, които след 6-ти курс се отказват, дипломирани вече. И? Никой не е умрял, освен нечии болни родителски амбиции и младежки ентусиазъм.
П.п. Подкрепям всеки студент, който е изконсумиран и желае да се откаже (ако не желае, помагам му да реши) и мотивирам тези, които са просто в дупка, но имат ресурс.

Последна редакция: ср, 17 яну 2024, 21:05 от Дренка

# 249
  • Мнения: X
Не мисля, че съм заблуждавала някого. Той винаги е знаел, че не ми харесва и не ми понасят болните, но казваше, че трябва да го преодолея, иначе ще се огъвам пред всички трудности в живота. Сега знае, че не искам да го продължавам, но още се надява да размисля и да запиша следващия семестър. Постоянно ми говори, че лекарите взимали по 100 лв за преглед, без да правят нещо особено. Не му отговарям, защото започва да се очертава скандал. Ще кажа за работата, когато ме наемат.
Много дълго се проточи тази тема, но все пак ми беше полезна. Трябваше ми гледната точка на странични наблюдатели, благодаря за което.

На това му се казва тотално, тотално погрешна мотивация да се учи медицина!
Не казвам, че важи за теб, по-скоро за баща ти, но такива лекари си личат отдалеко и даже колегите им се изказват за тях, че са избрали специалността си по погрешните причини.

# 250
  • Мнения: 18 333
По 60-80 лв. съм давала в София, включително за преглед от началник на отделение в болница, както и в частен медицински център, такива неща. 100 лв. не ми се е случвало.
А при джипито ми е такъв ад, такива навалици, че не знам тази жена как издържа ден след ден. Аз не бих могла, затова и не съм учила медицина, макар че имахме лекар в семейството.

Баща ти разсъждава като дъщеря ми: "Ами ти нищо не правиш на работа, само си пишеш нещо на компютъра." Но тя поне е на 8. Grinning
Да решиш, че някоя библиотекарка нищо не прави, само си седи, е едно, ама лекар. Това е несериозно.

# 251
  • София
  • Мнения: 468
Мисля, че авторката взима правилното решение. И това, че ще си търси работа само показва, че реално взима живота си в ръце. Не разбирам истериите тук, 3 години се е опитвала да угоди. Стига толкова, време е да взима решения за себе си и да усети живота сама, за да разбере какво и харесва на нея.

# 252
  • Мнения: 1 257
Моят най-малък син се отказа от следване в Щатите след 3тия семестър. Сега учи същата специалност в АУБГ, не му признаха взетите в САЩ изпити и затова е пак първа година студент. Тук е много доволен.

Чудесно е, че сте подкрепила сина си, а още по-чудесно е, че той е имал доверие да сподели  Hands Plus1 Това за мен е същината на семейните отношения - доверие и подкрепа.
За съжаление имам толкова много примери  на хора, които учиха нежелани специалности, защото "мама и тате знаят най-добре". Някои от тях впоследствие се преквалифицираха и тръгнаха по собствен път. Но повечето хора са инертни, не обичат или нямат капацитет за такива промени. Веднъж завършили, влизат в коловоза, за който споменах - не вечно недоволство. Което, щеш не щеш, се прехвърля и в характера и светогледа, и в личния живот. Много е тъжно това, и никой човек не го заслужава.

# 253
  • Мнения: 1 495
Отговорът е ясен - НЕ. Животът си е твой. Не може да страдаш ден след ден за да живееш чужд живот и чужди амбиции.

# 254
  • Anywhere
  • Мнения: 1 100
Погледни от друга страна, завършвайки медицина изобщо не е задължително да ставаш практикуващ медик. Ако имаш академични знания можеш да останеш на асистентско място в университета. Да работиш като търговски представител на медицинска апаратура и лекарства... Да избереш да специализираш офталмология, изобщо, неща където не се налага да пипаш и гледаш голи пациенти!

Общи условия

Активация на акаунт