Случи ми се нещо странно XXIX

Има доста хора, които "изчистват" случки и разговори от съзнанието си. Редовно ми се случва с няколко приятелки - не просто не помнят разговори. Едната не помни, че преди години падна в една шахта. Добре че има белег на крака за доказателство. Дъщеря й я попитала преди време как е получила белега и тя не помнела. 🤯

Имам и пресен пример от снощи. Като новоизлюпил се шофьор търся да си купя първата кола. Прозвъних всичките ми познати, които карат същия модел автомобил, който търся,  за да ги увещавам да ми я продадат. Без успех! Това беше преди около месец. И снощи едната ми обяснява, че ако знаела, щяла да ми продаде нейната кола. Аз я увещавах една събота целия ден и какво ли не й наговорих, за да ми продаде колата. Тя не помни, моля ви се!

Напоследък ММ е така, изобщо не помни нищо, което говорим. А уж аз съм отвеяната, той винаги е бил супер точен, всичко помни, всичко чува. От около два месеца пълна промяна. Ежедневно повтарям едни и същи разговори, почна да ми омръзва. Например питам го дали иска да сготвя мусака, той казва ,,да,, и казва, че ще купи кайма. След един час вика ,,Какво ще готвим утре?,, като му кажа че вече сме говорили гледа тъпо. А понякога говоря и той ме гледа, но погледа му минава през мен и нито вижда нито чува.
Като се замисля, само с мен е така, с други хора си е адекватен.🤔

Хората помнят различни неща. Говорим си понякога с мой приятел от студентските ми години. Минали са много години оттогава, няма да казвам колко. И двамата помним различни неща и случки и спорим много. Оказа се, че той не помни и скорошни неща. А един ден твърдеше, че предния ден съм била облечена с рокля, а аз рокли не нося и нямам, второто предположение беше за пола, а аз бях с клин и тениска. Същевременно ми изброи всички вещи, които бях извадила на стълбището за да изхвърля.

Има един израз за щастието, че то се криело в късата памет. Аз вярвам, че е така. Мозъка има функция да изтрива информация за да не се претовари.

С приятелките помним различни неща от периоди, които сме минали заедно и си “помагаме” с памет ☺
Наистина човешката памет е селективна

Следвам Венета Райкова в Инста/ има канал “Марс и Венета” и току каже “спомнете си какво сте правили 8 април 2005” и аз, понеже пазя работни тефтери с години назад вадя и проверявам. Покрай тях ми се освежава паметта. Открих примерно, че периоди на любовно страдание, които помня като дълги и мъчителни, са били по-малко от година и междувременно са минали едни морета, едни чужбини, едни сватби, цял фестивален сезон. Явно статистически изобщо не съм била толкова драматично нещастна
(А по венетините предположения, интересно как понякога има съвпад/вярно предсказание, но по-често просто няма)

Като пишем за детски спомени и аз имам няколко,които не би трябвало да ги имам и докато растях,тези спомени ме смущаваха и за това ги подтисках и не ги разказвах на родителите си.
Имам сестра,която е доста по-голяма от мен.Години след като родителите ни починаха,една вечер си говорихме и аз и разказах ,какво помня.Сестра ми беше учудена,защото случките са били,когато съм била на 2г...
Баща ми,беше много добър човек.Никога не ни е посягал.Мен и сестра ми, с думи ни биеше.Гледаше ни сърдито и ни говореше тихо и спокойно.Обясняваше ни,докато сами осъзнаем грешките си и се почувстваме виновни.Ако нещо се скарат с майка ,той не вдигаше скандали и не спореше, той мълчеше и това негово мълчание беше по-страшно от всякакви скандали.Но един спомен за него,цял живот ме тормозеше.Помнех,че майка и татко се караха.Татко гонеше майка от вкъщи.Беше много сърдит и и каза,да се маха,защото ще вземе брадвата...Знаех си,че татко не е способен,да каже или направи нещо такова,за това и мълчах.Сестра ми ми обясни,какво в действителност се е случило и на мен ми падна един 30г камък от сърцето.
В къщата ни живееха,квартиранти.Родителите ми са купили къщата с квартирантите и по онова време са нямали право да ги изгонят.Едната жена,беше ужасна.Майка ми,не ме пускаше на двора да си играя,защото я беше страх,тя да не ми направи нещо.Та въпросната квартирантка,една вечер е имала доста мъже на гости.Било е посред нощ(както е и в спомените ми) ,те са били много пияни.Тръгнали са да ни притесняват.Чукали са на вратата,викали са.Майка явно нещо е викала,защото помня суматохата.Помня виковете.Тогава татко е излязъл и с типичната му физиономия,която те кара да направиш няколко крачки назад им е казал,да се махат,за да не вземе брадвата.
Оказа се,че помня случилото се,но не съм разбирала какво точно става.
Другия ми спомен,беше за възрастна жена,която идваше посред нощ в къщи и викаше и плачеше,но не знаех коя е тя и защо го правеше.Оказа се комшийка,която е починала ,когато съм била много малка.Имала е склероза и често посред нощ е идвала,плачейки и викайки ,а родителите ми са я успокоявали.
Другия ми спомен(за него нямам доказателство,че е истина,но е ужасно ярък) Била съм ученичка.Гледах някакъв документален филм,за някакъв концлагер.Показваха концлагера отвътре,как е изглеждал.И аз се вцепених.Познавах това помещение,познавах всяка педя от тази килия...дали е истина не знам,но в себе си и до ден днешен съм убедена,че съм живяла в концлагер(в предишен живот).Тази мисъл е като някакъв белег в душата ми,който си е останал

Не знам колко е странна случката ми, но на мен ми беше. Една вечер си говорим на терасата в къщата на един приятел. Понеже пред неговата къща има друга и се заговорихме. Стана въпрос за момче, което е живяло там, но си е счупил врата и умира. Докато приятелят ми обясняваше колко добро момче е бил, лампата в тяхната къща започна да се включва и изключва, около 10 пъти. При което се пошегувах и казах “ Виж, говорим за него и ни поздравява” и той каза “ мани, ама чак грозно ми стана”.


Имам много странни случки, включително, че живях 3 години с полтъргайст, но вече съм разказвала в стари теми.

Ще се радваме пак да разкажеш за полтъргайста. Темите са прекалено многоо, аз от телефона не успявам да търся качествено информация

Живеех на общежитие с други 3 момичета, но странните неща ставаха само когато съм сама, а това беше често, понеже момичетата живееха в близки градове и се прибираха често, а аз не. Първото странно нещо което се случи, беше когато всички бяхме там. На сутринта съквартирантката ми разкажа, че вечерта се е събудила от някакво пеене, в първия момент се е надигнала да провери дали не е от някоя от нас, но всички сме спели и когато е погледала към гардероба е видяла жена, която простира дрехи и си пее. При което тя започва да плаче и се завива през глава, дори е звъняла на баща си. ( момичето тогава беше на 21 години).

Тогава се усъмних, но след това започнаха странните и страшни неща за мен. Винаги ставаха вечерта към 2-3 часа. Най-често се случваше да отваря прозорци или да святка и загася лампата в банята, в зависимост как съм я оставила аз. Ако съм оставила светнало, то загася и обратно. Вечер се събуждах от тресене на леглото ми, но така и не се осмелих да погледна, просто си стоях завита през глава и чаках да спре. Почти всяка вечер ме събуждаше от тресене на леглото и усещах, че има някой до мен. Най-странното нещо, което ми се случи беше една сутрин. Събуждам се и понеже рутера ни е в на пода в ъгъла на стаята, нещо ме накара да погледна натам. Поглеждам и виждам как ютията е включена и е поставена върху рутера, рутера почти разтопен. Оттам започвам да звъня на момичетата, но всички потвърждават, че изобщо не са в града. Аз знаех, че няма как да е някоя от тях, понеже беше заключено и втори ден бях сама, но нямах друго логично обяснение. По-странно е, че до леглото ми има гардероб, върху който стои ютията. Тоест ютията е прелетя някак си около 5-6 метра, включила се е и се е сложила върху рутера.  Един ден имах среща с приятелка, бях я накарала да ме изчака в общежитието, защото бях чак на центъра. Крием ключа до врата ( като филмите) и тя ме чакаше вкъщи. След 20 минути ми звъни уплашена и ми казва, че чува някакви стъпки по железните стълби( които са след вратата и след тях се влиза през друга врата).
Чувала съм почуквания по 2-3 едно след друго от банята. Даже се бях пошегувала “ ако има някой да чукне пак” и нещото чукаше. Отначало ми беше много грозно и страшно, дори се е случвало да не спя цяла нощ. Но в последствие свикнах, понеже нямам избор. Разказвала съм на майка ми, тя ми вярва. Дори се шегувах, че ще си купя златен кръст, но като видях колко пари са и се отказах хаха.
 
Чувала съм да ми вика името посред нощ, също доста често усещах как нещо стои зад мен, докато заспивам, но никога не съм се обръщала. Дори вече спя завита само през глава, в случай, че има нещо пред мен и ако отворя очи да не го видя.


Бях се прибрала в моят град. С майка ми сме вкъщи и ще излизаме. Много добре си спомням как сакът ми стоеше в хола, защото точно се бях прибрала и майка ми казва да го закопчая, защото кучетата влизат вътре. Като излизахме, майка ми казва да държа кафето ѝ, за да заключи врата и тръгваме. След 2 часа майка ми се прибира вкъщи, а мен ме остави до кафене да се видя с приятелка. При което майка ми звъни притеснена и казва “ има нещо у нас”. Питам “ как, така? Какво става?”. Казва, че вратата е била отключена, сакът отворен, кучетата вътре в него и под масата паднала икона с лице нагоре. Всичко от това няма логично обяснение, но най-странното беше, че иконите ни стоят на секцията, пред тях има свещи и декоративни камъни. Тоест иконата е прелетяла над свещите и камъните, без да събори нищо и изхвърча 3 метра напред и пада под масата.

Като малка пък съм виждала покойния ми дядо, който е починал когато съм била на 1г. Виждала съм и покойната ми баба доста пъти, която почина когато вече бях по-голяма. Баба ми пък е виждала самодиви в двора вкъщи и покойният ѝ съпруг. Даже в село на горният етаж постоянно се чуват стъпки и хвърчат тенджери и тн.

Баба ми е разказвала, че една вечер докато е спала, се е опитала да си дръпне одеалото и е казала на дядо в просъница “ Х, моля те мръдни, за да си дръпна одеалото” и след минута по-късно се усеща, че това няма как да стане, защото дядо е покойник. В същия този апартамент и на мен са ми се случвали странни неща. Събуждала съм се от ужасен секунден студ, който минава през мен. Усещала съм отново как стои някой зад мен. Чувала съм как баба ми вика името и когато я питам, казва, че не ми е викала. Един ден докато лежах в  леглото, ластикът ми за коса, който беше на нощното шкафче от другата страна на леглото, изхвърча и ме удря по главата.  В банята докато се къпех, мина отново секунден студ и точно си помислих “ айде пак” и крушката гърми. Абе не знам как не съм откачила, но някак си притръпнах след всички тези неща. 

Дядо ми сънува как покойната ми баба му казва “ Искам бяло котенце”, сутринта дядо чува мяукане, излиза на терасата и вижда малко бяло коте и го кръщава на баба. По-късно разбрахме, че е паднало от горния етаж от съседите, но съвпадението беше странно.

Puke123 историята която описа е смразяваща, направо съжалих че не оставих да я прочета сутринта..... Мога и аз да споделя нещо, но бих искала да го направя като анонимен потребител, а не виждам опцията.

Пробва ли като излезеш от профила си и така да публикуваш мнение? Не мисля, че би станало по друг начин.

Puke123 какви мерки предприехте за да спрат тези събития?

Puke123, твоят разказ ми пропомни случка, за която и до ден днешен търпя подигравки.

В гимназията ставах 5:30 за училище, защото учех в другия край на града и ми отнемаше време докато стигна с градски транспорт. Една вечер, било е около 22ч, си легнах, защото на следващия ден бях на училище. Цялото ми семейство беше в трапезарията, хапваха и гледаха тв. Стаите ни с брат ми бяха преходни. Лягам си аз и след някакво кратко време чувам как се светва лампата в неговата стая. Вратата беше почти изцяло със стъкла и светлината влизаше в моята стая. Станах да изгася, като логиката ми защо лампата светна сама беше, че вероятно при гасенето ключът е застанал някак на кантар и в един момент просто е превключил в едната посока. А ясно чух превключването на ключа и бях сигурна, че не е нещо от мрежата.

Както гася лампата обаче, чух как нещо падна в стаята ми. Имах една касичка, в която държах фиби, ластичета и шнолки. Стоеше на секцията и пред нея имаше лакове, дезедорант...такива неща. Някак касичката беше прескочила всичко останало и се беше озовала на земята. Всичките ми фиби бяха разпиляни, което също беше странно, защото касичката, дори и без катинар, не се отваряше сама. Ако я обърна надолу примерно, нямаше да се отвори.

В резултат, няколко седмици спах на дивана в хола. Към днешна дата нашите чат-пат се сещат за този случай и като отида може да ме посрещнат с "добре дошла в дома на полтъргайста" или по телефона баща ми се е случвало да ми казва, че полтъргайстът напоследък не се е проявявал.😒

Никакви, просто изведнъж спряха. За което наистина се радвам, защото много ме тормозеше физически. Забравих да кажа, че веднъж нещото прояви и физически контакт, но тогава бях малка. Бях на около 9/10 години и спах с тате, тате вече беше заспал, защото хъркаше. Точно заспивам и нещо ме удря по крака с доста голяма сила, имах и отпечатък. При което се стряскам и събуждам тате да го питам дали ме е ударил той и той каза не.

Също така бях споделила в предните теми една история, но хората казаха, че е плод на въображение, но на мен ми се стори наистина много странно. Случката се случва в апартамента на баба ми в който разказах за удара с ластикът по главата. Бях си легнала и точно преди да заспя реших да си отворя очите, не знам защо. Виждам паяк как се спуска от тавана пи паяжина и се стреснах, изправих се в седнало положение и огледах, нямаше нищо. Пак легнах и нарочно отворих отново очи, при което го виждам отново и така още няколко пъти. Накрая се ядосах, обърнах се на другата страна и заспах. Това не съм го споделя на никого. След 2 години баба ми беше на легло след операция. Звъня ѝ един ден да я чуя как е и тя ми споделя нещо много странно по нейни думи. Казва, че докато е лежала е видяла на стената огромен паяк как се спуска по паяжина, но изведнъж изчезва и така още два пъти. Звъннала на баща ми да ходи да го убие, но разбира се няма паяк. Тогава вече ѝ споделих, че и на мен ми се е случвало същото нещо…
Според мен в този апартамент си обикаля дядо ми. Дори в едната стая още от дете като влезна усещах по-странна енергия и усещах безпричинен страх. До ден днешен като влезна там се чувствам така и избягвам.


Знам и доста случки от мои близки приятелки с по-шантави истории с полтъргайст, но не знам дали е удачно да споделя, при положение, че темата е за лични истории.

При такива неща, не знам защо не сте извикали поп в апартамента. Аз не бих оставила нещата така. Трябва да се помогне на тези души да преминат. Най-малкото за да не полудее някой.