Не знам дали аз. Майка ми си беше малко фантазьор и се вживяване в разни ситуации. Когато разказваше нещо си го украсяваше и спореше до откат, ако я поправиш.
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 31 май 2024, 22:13 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Не знам дали е същото, но преди време ви разказах за колата на кандидат зетя. Двамата с мъжа ми бяхме убедени, че е малка и черна, защото сме се возили в нея, а тя се оказа светло сив металик и по голяма. Даже и двамата възкликнахме - Ооо, нова кола и го подбъзикнахме защо не е почерпил за новото возило, а той вика - с тази кола съм от 5г. и ни гледа като три лева нацяло. 
Eyia, аз също като дете живеех в нова къща, но построена върху турско гробище. Много от нещата, които си описала ги чувах всеки ден, но никой не ми обръщаше внимание разбира се. Съвсем ясно сега си спомних за звуците като от драскане на клони на дърво, като майка ми ме убеждаваше, че са от една кайсия, която достигна покрива едва като станах студентка. Никой не чуваше и не усещаш нищо - само аз. Последно като живеех там лесно пътувах в астрала и имах усещания и сънища за минали животи. Може би енергията на мястото спомагаше. Но като малко дете ми беше супер страшно.
Малко офф топик, ама ми е много странно масовото явление за къща върху турско гробище. И в темата, но и сред познати съм го чувала десетки пъти. То , ясно е, че от както съществуват човеците, милиони са умирали по цялата земя и няма много места, на които никога никой не е умирал. Ама гробище и то турско си е вече фоста конкретно. Поне 30 човека познавам, дето твърдят че къщата им на село е построена върху турско гробище, отделно много прочетени истории. То колко гробища е имало в България и върху всичките ли сме пострпили къщи? Имайки предвид, че много от къщите в историите са над 100годишни, то си е било прясно-прясно застрояването. В смисъл не е някакво изоставено и забравено гробище от преди век-два-три. Толкова ли не е имало други места за строеж, та баш върху гробищата нарочно сме строили? Каква ли е била причината?
Отдавна ме мъчат тези въпроси😁
Отдавна ме мъчат тези въпроси😁
Причината е, че селото/градът се разраства.
Истината е, че гробищата са били местени и тогава земята е била застроявана.
Истината е, че гробищата са били местени и тогава земята е била застроявана.
Малко офф топик, ама ми е много странно масовото явление за къща върху турско гробище. И в темата, но и сред познати съм го чувала десетки пъти. То , ясно е, че от както съществуват човеците, милиони са умирали по цялата земя и няма много места, на които никога никой не е умирал. Ама гробище и то турско си е вече фоста конкретно. Поне 30 човека познавам, дето твърдят че къщата им на село е построена върху турско гробище, отделно много прочетени истории. То колко гробища е имало в България и върху всичките ли сме пострпили къщи? Имайки предвид, че много от къщите в историите са над 100годишни, то си е било прясно-прясно застрояването. В смисъл не е някакво изоставено и забравено гробище от преди век-два-три. Толкова ли не е имало други места за строеж, та баш върху гробищата нарочно сме строили? Каква ли е била причината?
Отдавна ме мъчат тези въпроси😁
Отдавна ме мъчат тези въпроси😁
Сградата на Парламента не беше ли също построена върху турско гробище? Поне това ми е останало в главата като информация.
Тази къща, за която аз говоря (тя още си я има ) е била на края на селото- там са били ниви. Къщите са строени от роднините на баба ми. Едно време не са идвали като сега майстори да ти строят. Когато са разкопали за основи на къщата съвсем ясно са открити (като при разкопка) турски гробове. Изваждани са цели скелети или кости, имало е и достра дребни пари, вещи и бижута. Така че, при мен лично не градска легенда. На мен това ми го разказаха фоста късно (биа съм поне в началното училище) защото някои хора наричаха хората в този квартал "турците", а то турци няма 
Eyia, аз също като дете живеех в нова къща, но построена върху турско гробище. Много от нещата, които си описала ги чувах всеки ден, но никой не ми обръщаше внимание разбира се. Съвсем ясно сега си спомних за звуците като от драскане на клони на дърво, като майка ми ме убеждаваше, че са от една кайсия, която достигна покрива едва като станах студентка. Никой не чуваше и не усещаш нищо - само аз. Последно като живеех там лесно пътувах в астрала и имах усещания и сънища за минали животи. Може би енергията на мястото спомагаше. Но като малко дете ми беше супер страшно.
След като съм се родила, съм се оказала най-ревливото бебе на света. Ревяла съм с часове, до посиняване, без никой да може да ме успокои. След като съм започнала да вървя и говоря, станало ясно защо. Искала съм при мама. Непрекъснато съм плачела за майка си и съм обикаляла от стая в стая да я търся, крещейки на мама „Ти не си ми майка!”. А майка ми – която винаги е била доста обрана откъм емоции – признава, че това често я е разплаквало.
Аз, естествено, не помня тези случки, които са престанали когато съм била на около три години. Но помня, че до доста по-късна възраст търсех любимата си играчка, която и до днес си спомням ясно – пластмасов зелен крокодил. Играчка, която всъщност никога не съм имала.
И другото странно нещо е, че в продължение на години, като чуех „татко”, си представях не моя баща, а друг мъж. Азиатец, доста дребен, облечен в сив костюм.Този образ свързвах с думата „татко” и изпитвах топлина и обич. В моето семейство всички сме доста високи и този „татко” няма откъде да се вземе в съзнанието ми и то по времето, когато не бях виждала азиатец.
Паметта ти прави тези асоциации Eyia
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Паметта ти прави тези асоциации Eyia
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Скрит текст:
Ами всъщност по това време нямаше много телевизия. Една програма, доста скучна. Не помня и някога да съм гледала, играехме по цял ден на улицата. Но допускам, че е възможно. Не съм журналист, лекар съм.Паметта ти прави тези асоциации Eyia
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Видян крокодил някъде, в друг дом, на друго дете, нормално е да нямаш съзнателен спомен, но да си му приписала притежание
Азиатецът също. Кой знае в кой филм някой с топлина го е нарекъл "татко" и хоп - ето ти асоциация.
Случва се на всеки, при теб може би има лек афинитет към писане на истории (да не си журналист?) и оттам тези връзки
Относно пророческите сънища за неродените деца, като бременна в началото имах повече нагласа за момиченце. Въпреки това срещу Цветница сънувах русичко момченце с очи на хъски, различен цвят. Бях в началото на 3-ти месец и още не знаех пола. После сънувах как една жена ми казва - "момче е". Също така вкъщи се търкулна и се счупи капака на син чайник, от старинните, от времето на баба ми, която отдавна не е между живите, но бяхме много силно свързани. Родих момче, русичко, очите са светли, нещо между синьо, зелено и сиво, еднакви са, но още не може да се определи точния цвят.
Брат ми пък, който тогава още не знаеше, че съм бременна, сънувал, че имам огромна сила и ритам топка на много високо, както и че се боря с крокодили и се учудил каква е тая сила у мене)
Малкият действително дава заявки да е много силен, стиска с малките си ръчички като менгемета и като перне шишето от мляко, отхвърча в другия край на стаята))
Брат ми пък, който тогава още не знаеше, че съм бременна, сънувал, че имам огромна сила и ритам топка на много високо, както и че се боря с крокодили и се учудил каква е тая сила у мене
)Малкият действително дава заявки да е много силен, стиска с малките си ръчички като менгемета и като перне шишето от мляко, отхвърча в другия край на стаята
))
Вчера сутринта се загледах в рамката на стената с картинки от детската на баткото и си викам дано не падне , а тя стои на стената от миналата година. Вечерта слагам децата да си лягат рано към 2:44 се чува туп ама силно и чупене на стъкла , стреснах се направо скочих първо гледам децата дали са добре спят си спокойно ( спим в една стая ) и гледам рамката с картините на малкия паднала и се счупила, доста пъти като си помисля нещо и става . Та се сетих за една случка още ученическите си години .В първи клас съм и имах съученичка , която много ме тормозеше постоянно ми изсипваше брокат в косата , късаше ми тетрадките , спука ми главата и все такива неща , аз не отвръщах бях доста притеснително дете , при поредния път в който ме тормозеше изведнъж от устата ми и казах , дано да паднеш и да си счупиш крака не знам защо въобще съм си го помислила пък и дори и го казах , следващия час имахме физическо на двора физическото ни беше винаги играене с топка дали ритахме дали играехме баскетбол само това ни бе , учителя ни разпредели в отбори и започнахме да играем футбол имахме тогава , ритаме ние аз все бях на вратата и нещо бях погледнала настрани и се чу само вик , тази съученичка беше паднала и си изкълчи крака и все каквото си помисля и все става . Миналия месец си викам една сутрин чакай да взема сироп за температура , че баткото може да вдигне знам ли и вечерта беше с 38.8 направо ме е страх вече
donchevaa123, само положителни мисли за Вас. Пуснете тото и си представете какво парти ще направите, като спечелите големия джакпот. Манифестирайте само хубави неща и те да Ви застигат, а не негативните.
Препоръчани теми