Отношения в двойката

В бъдеще ще те притесняват все повече.
Слабохарактерен е, така е свикнал, ти си зачислена към обслужващ персонал.

Очакваш да промени бившата, майка му, той да се промени и защо? На него му е екстра.

Съжалявам, защото изглеждаш много кротък и добър човек, но ако осиновите дете, и ти, и детето ще бъдете натирвани в ъгъла. Не ми харесва твоя мъж и ти си много внимателно избрана, за да търпиш това. И мисля, че те мотае за асистираната репродукция и осиновяването.

Да, личи си, че обичаш мъжа, затова търсиш вина къде ли не, но не и в него. Как се връзва вашия чудесен екип с изгонването ти да спиш в друга стая? Ако имате ваше дете, ще си натирена с детето в ъгъла ли? Поставила си се в доста унизителна позиция, хайде, свекървата и бившата са си масов проблем, но мъжът ти те третира като прислужница пред детето. Готвиш, чистиш, играеш, не говориш много-много с господаря и лягаш да спиш в друга стая...

След като той не разбира, че докато детето е там, ти си нон стоп вързана да готвиш, подреждаш и шеташ, остави го той да го върши. Но за целта ,не трябва да си наоколо. Започни да си измисляш задачи за уикендите, единия път уж на фризьор, на някой курс , на фитнес, танци.... Ти може и да се моташ из квартала разбира се, не е задължително да се запишеш на нещо , но въпросът е да му казваш, че имаш задачка навън и го остави той да й готви. Излез с приятелка или просто на разходка. Защо трябва да си вързана вкъщи като детето е там?
Ако си решила твърдо да имате дете, започни да го ангажираш повече - прегледи, изследвания, витамини и тн. Психически да усети, че трябва да дели вниманието и времето си с теб и бъдещите ви планове, не да оставаш на заден план.
С бившата няма как и какво да направиш, може да ви дразни, може и да си е такава.... Аз съм чакала приятелка близо час пред тях, при положение, че уж беше готова да излезе. Прекипя ми, но тя си е тутава, може и тази да е така.
А че спи с 8г. си дъщеря на едно легло ми е странно и неприемливо, кажи му , че не ти е приятно да си в друга стая ..

Той се развел с първата си жена, щото той все при мама кибичел, а тя при техните. Аз на твое място, когато детето дойде при него, се изнасям при своите родители, вместо хем цялата къщна работа за мен, хем после ще ме натирва в другата стая.
Иначе - класически случай на жена без деца, хванала се с разведен с дете /деца. Ти винаги се ще се дразниш от парите и времето, които той отделя за детето,  както и че ти ще поемаш домакинските грижи около детето, няма спасение, виж колко твои колежки по съдба се оплакват във форума от същото.

Не изчетох всичко, но няколко неща ме впечатлиха - бащата очаква от теб да обгрижваш детето му. Защо? Ти не си му майка… Че аз като майка не играя игри постоянно със сина си, че и да му готвя специални менюта. Как дете на 7 не може да се занимава само… но това са проблеми на родителите му. Бащата не вижда проблем, защото му е супер удобно да се прави на добрия баща, докато ти готвиш, чистиш, разтребваш, измисляш десерти И непрестанни забавления за детето.
А майка му явно е пълно куку, за да очаква всяка вечер тримата да вечеряте. Що за наглост… а вие двамата кога ще си кажете ваши си лични неща? Изобщо не знам как търпиш тези отношения, но да знаеш, не са нормални.

Нормално може да е да имате трудности след 20г живот заедно, не след 2. Да кажеш, че се разбирате като цяло, общо взето, горе-долу говори, че правиш големи компромиси още в самото начало, което не си е работа и не си струва да се продължава.

И ти какво му отговаряш?
Нали се сещаш, че това не е нормално. Или ти си някакъв аниматор и роб на това дете?

Но иначе сте чудесен екип с този мъж, мда. В такъв случай каква е целта на тази тема изобщо?

Чакай сега. Т.е. ти си готвачка, чистачка, възпитател и аниматор на чуждо дете, и трябва да си винаги на разположение без значение какви планове може да си си направила, защото мъжът до теб е роб на майка си и на бившата?

Разбирам, че той иска да бъде идеален баща. Но нека идеалният баща бъде ТОЙ, а не ти да си добрата фея, която върши всичко зад кулисите, докато той обира лаврите. Не е честно и не го заслужаваш.

Мъчно ми стана, като те прочетох. Звучи като да се движиш по яйчени черупки, откакто си с този мъж, и всяка стъпка е грешна - или спрямо другите, или спрямо самата теб. Такова напрежение не се издържа, обичай се малко повече.

Него това положение го устройва и няма да иска да се промени, а детето му осигурява перфектното алиби. Помисли си ТИ искаш ли да живееш така? Аз бих се поболяла, признавам си, и ще избягам с двеста от такава връзка.

Звучиш ми като мил и разумен човек. Със сигурност там някъде някой ще те оцени като такъв, а няма да те принизява до безплатна слугиня. Вярвам, че заслужаваш нещо по-добро, честно.

Звучи жестоко, но този човек не е за теб. И не те и обича. Удобна си му. Даже и да ти казва, че те обича това не са дела на влюбен мъж. Не съм убедена, че ще стигнете до реални действия по зачеването на ваше дете. Според мен ще протака докато не ти загуби времето безвъзвратно.
Заложила си отново на куц кон.  Сигурно си много готин и свестен човек, намери си някой available. Този може да се води за такъв, ама е emotionally unavailable. Късмет момиче и обичай първо себе си!

Опитай се да говориш с него и да му споделиш тези неща. Кажи му, че  като иска да е толкова добър баща, можеш да не му отнемаш вниманието, когато е с дъщеря си и да си намериш друго занимание. А за кандидат-свекървата - не допускай да идва всяка вечер. Даже бихте могли да ходите на гости вие, когато и детето е с вас - бабата не иска ли да вижда внучката си? Така си спестяваш и готвене и всичко. Даже би могла да ги оставяш те да посещават майка му докато ти си свършиш задачите или си починеш.

Даже не искам да коментирам отделните абсурдни ситуации, в които си поставена там, където живееш в момента.
Моят съвет е да излизаш оттам възможно  най-бързо, защото шансовете ти да имаш собствено дете намаляват главоломно с всяка минута, в която стоиш с този мъж. Добър човек си, удобна, послушна и те използват на макс.
Напускай прислужническото място и си дай шанс да срещнеш мъж, който ще те обича. А и да не срещнеш, пак ще си по-добре отколкото сега. Поне само за себе си ще имаш да се грижиш.

Децата искат внимание, да. Негови, твои, общи. Само че честно казано при тази обсебеност и всеотдайност не виждам как ще се намери място за едно осиновено дете, което също ще си иска своето, че и още повече отдаденост и внимание. Поне с инвитрото захванали ли сте го хорото, или още сте на фаза обмисляне и там?
Друго, което искам да ти кажа е, че ако детето беше не само негово, а и твое, можеше да си в същата позиция. Просто тогава щеше да приемеш, че е така, защото си майка. А сега стаутът ти е неопределен и страдаш.

Отговарям точно, каквото мисля. Че аз не се включвам в забавленията, за да свърша други неща, които намирам за важни. Че не провалям времето с детето, а напротив, осигурявам условия това време да е максимално задоволително за детето. Не възпитателно. И че това също е моето време, моете почивни дни. Че и аз съм човек и имам право на моите интереси и задачи. Но да, той не ме разбира. И най-много това ме притеснява.
Идеята на темата е да чуя странична гледна точка. Разбира се, това тук е моят поглед върху ситуациите. Ако той напише тема тук сигурно ще е в стил "новата жена не играе с детето ми и не го приема". Допитвала съм се и до психолог, но там получавам една гледна точка. Тук има хора със статистически повече житейски опит.
Осъзнавам, че ме използва, осъзнавам, че съм го допуснала с раздаването и търпението си. Не съм вярвала, че това да си търпелив, внимателен и чувствителен може да е толкова лошо. Защото, колкото повече човек се раздава, толкова повече се обезценява.
И да, надявала съм се да имаме деца. Моето отношение към тях ще е съвсем различно, отколкото към неговата дъщеря. На тях бих могла да им се скарам, да им наложа правила в дома, принципи. А и смятам, че не е излишно това дете да има някой, който да й е приятел, да не я глези и просто да я съветва от сорта: ако сега си напишеш домашното, после ще имаш ховече време да играеш, ако научиш това, то ще ти е полезно в училище и ще си уверена, че го знаеш. Разбирам, че е най-лесно просто да намеря някой друг, но предвид опита ми, не е лесно някой да приеме репродуктивните проблеми. Знам, че не съм втора ръка човек, но може би подсъзнателно някои фактори оказват влияние на самочувствието.
А по отношение на опитите и прегледите, е бил отговорен и заинтересован. Не го написах, защото смятам, че би прозвучало грубо, но той става съвсем друг човек, когато дъщеря му е при нас. А когато не е, не й звъни да я чуе, а аз съм му предлагала да се чуват от време на време през седмицата, да си изградят някаква традиция.
А иначе, щом детето дойде, свекървата смята за свое право да идва по всяко време без предупреждение в къщата. И да, обсъждала съм го с приятеля ми, но той казва: ами баба й е, разбира се, че ще идва. Носи и тя храна, когато детето е при нас, готвя и аз, понеже съм решила да сме независими по това отношение. Аз нямам против да си вижда внучето, напротив, това е съвсем нормално. Имам против сконфузните ситуации, в които изпадам, понеже не знам, че е нахлула в къщата.
Инвитрото сме го захванали, имаме неуспешни опити. Не бих осигурила на собствените ми деца такова възпитание. Да, сигурно ще си кажете, че сега ми е лесно да го кажа, но определено ще се старая да правя домакинските задачи интересни и за тях и във вид на игра. Това и сега го прилагам, но няма ефект, тъй като смятам, че възрастта е вече неподходяща.

Оххх, рядко се ядосвам и ако нямаше репродуктивен проблем нямаше да ме е толкова яд. Като си патка без самоуважение - добре. Но щом все още има шанс за асистирана репродукция и го пропиляваш така... охххх, направо се разтреперах. Махни се от тоя екземпляр, по-добре потърси донор, стани сам родител и направи детето си щастливо щом толкова искаш! Или, ако не искаш хвани самолета за Тайланд и иди на почивка, пък после мисли. Обаче се МАХНИ ОТ ТОЗИ МЪЖ!