Отношения в двойката

Детето си е надминало правомощията, отдавна в това съжителство. Авторке, как позволи детето да те изрита от спалнята на мъжа ти?
На 8 години децата се занимават сами, играят, четат, гледат телевизия, телефон и т.н.,и не всички големи се занимават с тях и всичко се върти около техните желания и прищевки.

Ти не проумяваш ли, че си станала дотолкова удобна, че чак незабележима за тоя мъж?
И за какво си причиняваш всичко това?

Този мъж се опитва да е добър баща и син. Добър бивш. Но добър съпруг не е. Просто не можеш да си добър за всички, камо ли за 4 жени едновременно. Много мъже имат проблем да осъзнаят това. Тя и предишната явно не е изтърпяла тази негова черта. Постави му въпроса директно на масата. Според мен си му доста удобна с тези репродуктивни проблеми. Той за второ дете няма да има вече никакъв ресурс. Свекървата не може ли да поеме част от грижите за дъщеричката като я занимава в някаква часова зона, през която вие двамата да прекарвате време заедно? Весто да ви се натриса, нека насочи енергията си към внучето, след като е такава традиционалистка.

Изнеси се и си живейте разделени като гаджета, така няма да е обвързващо с неговото семейство, но ще си го имаш до себе си щом ти харесва във всичко останало.

Защо се подлага на това?
 Явно мъжът ти си е търсил готвачка
На никой не си длъжна. Всеки ти се е качил на главата.
 Да, точно удобна.

Симпатична ми е авторката и силно съчувствам, затова ще задам още един въпрос за размисъл- ако имате ваше дете след инвитро, как то ще бъде отглеждано и възпитавано? Свекървата директно ще се нанесе у вас, а льольото ще абдикира напълно от отговорност? Той и сега показва бягство от родителска отговорност и е заел позиция на готиния тати, който само и единствено глези дъщеря си, но не участва по никакъв начин във възпитанието освен като подрива авторитета на майката, защото са нея остава незавидната роля на злия цербер. Помисли за това, защото дори да имате дете, тези двамата - имам предвид семейството на свекърва ти и сина й - няма да те оставят да се махнеш просто така. Ти лично не си семейство с този мъж, той все още и вероятно завинаги ще е семейство с маминка. Ако имаш комуникация с бившата, можеш да получиш твърде отрезвяваща информация дори да се вземе предвид субективността...
Абе...на твое място не бих инвестирала повече време в този батак.  Ти се вариш като жаба в тенджера. Мисля, че при този мъж те държи всъщност надеждата за биологично дете. Надявам се от все сърце да се сбъдне желанието ти, но този "баща" е кофти. Казвам го като жена, чийто бивш също се опитва да го играе "доброто татенце". Тези опити вредят най-много на децата.

Събираш си багажа и се махаш. Как търпиш  такова унижение и защо? Обичай се, постави се в центъра на живота си!

Благодаря ви за отговорите и за отделеното време! То е видно, че съм объркана.
Може би е редно да спомена, че аз имам доста трески за дялкане. Не съм перфектна, мога да вдигна скандал, мога да повиша тон, мога да си защитавам тезата с часове с цел конструктивен спор. Но не смятам, че съм тежък характер.
По отношение на общо дете, имах надежди, че нещата биха били различни. Че когато аз участвам във възпитанието му от малко, не бих позволила на 8 години да има подобно поведение. Напротив, аз смятам, че възпитанието трябва да е полезно за детето. А не лесно за родителя. Далеч съм от мисълта, че едно наше общо дете може да оправи нещата помежду ни. Не бих създала дете с тази идея. И не ми е фикс идея да имам дете, но да - мечта ми е. Но и решението да си осиновя дете без партньор също не се взима лесно. Та нали това дете няма да има пример за нормално семейство. За отношения между мъж и жена. Да, сигурно е по-добре да има уютен дом и полусемейство, вместо да е в институция. Тепърва ми предстои да реша тези въпроси за себе си. Опитът ми с мъжете е толкова прекрасен, че надали бих имала вяра и желание да се доверя на някого отново. А и не е само отглеждането на дете, а създаването на семейство. Децата порастват и напускат гнездото, тогава оставаме с партньора си. Мъжът и жената са основите на едно семейство, не децата. Децата го допълват и го завършват.
Аз съм наясно, че отговаряйки на всяка прищявка на едно дете, ние го учим, че всичко става по неговия начин, а в живота далеч не е така. И не го учим на самостоятелност, а на зависимост, а да е самостоятелен е необходимост на всеки индивид. Рано или късно ще се сблъска с действителността и колкото по-късно и по-силно се сблъска, толкова по-трудно е. По-добре човечето от малко да знае, че има правила и трябва да се съобразява с тях. Да знае, че е по-добре да може да разчита на себе си, защото мама и тати няма да са винаги около него. Като нямам предвид да го хвърлим на вълците да се оправя самò, имам предвид да се сблъсква с мънички трудности, които да се учи да преодолява, а не в един момент да се сблъска с огромна трудност, защото досега сме го предпазвали от мъничките и да се почувства напълно безпомощно.

Да, говорили сме с приятеля ми за това, че той абдикира от ролята на възпитател, а е само палячо. Че няма как да заслужи уважението на дъщеря си. Че я печели с евтини номера. Че един ден ще му е благодарна и ще си спомни, ако й е давал житейски уроци и методи за справяне с проблемите. Отговорът му е, че той й угажда, защото ако тя усети трудност, ще каже, че не иска вече с него, иска при мама. Защото при мама не е само мама, там са и баба, и дядо и някой от тях винаги е свободен да играе. При мама е лесно. При тати също. Което не знам доколко е полезно. Но аз пък смятам, че ако се размрънка, че иска при мама
може да й се обясни, че сега не може. Че има правила, че нещата, които й се казват не са нейно лошо, а напротив - за да са й от полза. Вярвах, че нашето общо дете няма да има този избор и начин за избягване на правилата, оттам и вярвах, че приятелят ми няма да е такъв тип баща. Не знам дали може човек да е различни бащи на различните си деца, всъщност.
Аз също съм се питала, ако имаме дете дали свекървата няма да идва още по-често, за да си вижда внучето. Но аз ще съм му майка на това дете и ще имам правомощия да казвам, че то има режим и точно сега не е време за баба или че баба може да се обажда, преди да идва. Някой ме беше питал дали бабата се занимава с внучка си. Да, занимава се, но не дълго. А и бащата изпитва гузно чувство, че не е обърнал внимание на детето си, а го е оставил с бабата. Баща хеликоптер...
Иначе и аз много пъти съм му казвала, че той няма нужда от семейство. Той си има такова с майка си. Той търси жена, която да е майка му плюс още някои добавки, да не изброявам, че ме е срам. С бившата не са живели там, а далеч от мама, по-близо до мама на бившата. И повече време са прекарвали с онези роднини. Явно отмъщава сега.
Странно, но очевидно все още има хора, които живеят с разбиранията от родовото общество. Забелязала съм, че отношението му към преките му роднините е доста по-различно от това към индиректните, т.е. тези, с които няма кръвна връзка, чуждите. Кръвните са прекрасни, перфектни, просто чудо, докато чуждите... хмм, нещо гнило има там.
Честно казано, не знам как се забърках. Влюбих се и в началото той определено много повече се съобразяваше. Майка му също, питаше дали е удобно, тръгваше си набързо. После явно се почувства винаги добре дошла, заради доброто ми отношение. Но ми се е струвало грубо да я отпращам. И тя затова злоупотребява. Общо взето, ако всяка жаба си знаеше гьола, нямаше да сме стигнали дотук. Нооо жабите не си го знаят. Съответно и аз съм жаба, де.

Ужас! Да, детето винаги трябва да е най-важно и все пак, трябва да му се поставят и здравословни граници. Както на него, така и на бившата. Все пак Вие сега също сте част от живота на този мъж и той трябва да положи усилия и за Вас.
Прави ми впечатление, че той не уважава Вашето време и усилия. Вие нямате деца, не сте длъжна да се грижите и все пак полагате всичко усилия за неговото. Ако бяхте мащехата на моето дете, щях да Ви благославям! Та в този ред на мисли е абсолютно нормално да бъдете предупредена как да си разпределите времето и отговорностите.
Опитайте се да говорите с мъжа си без емоции, просто му споделете, че не усещате, че уважава времето, усилията и личните Ви граници. Ако и това не помогне - мисля, че знаете какъв е изходът



На първо място, едно дете може да направи връзката страхотна, но само ако тази връзка има солидна основа. Ако е разклатена още преди детето, става абсолютен кошмар след това.
А семейство изобщо не е нужно (еле пък в 21 век) да е съставено от мъж, жена и дете. Семейство са две майки, или двама бащи, или мама и дете, или татко и дете. Баба и дете също е семейство.... Едни от най-силните, успешни и интелигентни хора които познавам са израснали в нетрадиционно семейство.

Относно възпитанието на детето е добре да имаш предвид, че доста често човек от позицията си на наблюдател осъжда дадени модели, а после като стане родител се оказва друго. Всяко дете е с характера си и по-добре да не се заричаш какво не би допуснала, докато не ти дойде на главата. Още повече, ти си допуснала мъж, свекърва и дете да ти се качат на главата и да ти прекрачат всички граници на нормалното и очакваш като имаш родно дете или осиновено, с него да е различно. Как точно?
Детето на мъжа ти може макар и неволно да минипулира, особено като го вижда, че поддава. Доста деца до определена възраст искат да спят със майките си, страх ги е от тъмното и събирането на родителите в семейното ложе се оказва доста трудно постижимо за дадени периоди, което пък може доста да изнерви отношенията. Аз не знам какво си си мислила като си се събирала с този човек. Не беше ли ясно от самото начало как стоят нещата. Майката и детето не са от вчера, а още отпреди връзката ви. Вероятно поради ниска самооценка си допуснала задълбочаването на тази връзка, но мисля, че си още твърде млада, за да се отписваш като жена и майка и е добре да си с човек, който иска да градите ЗАЕДНО.

Само не знам защо Вие имате отговорност към игрите, заниманията, приготвянето на храна и т.н. на това дете. То не е Ваша отговорност, че да не можете да си свършите задълженията, защото то иска игра. Да си играе баща му с него. Не, че е лошо да му обърнете внимание, но оставам с впечатление, че се разчита, че Вие ще го гледате.

Сериозно ви използват всички. Раздавате се, но не ви ценят и уважават.

Много си ми симпатична, личи си, че си трезв, разумен и отговорен човек.
Възгледите ти за отношенията в една двойка, децата, възпитанието им - правилни, поне от моята гледна точка.

И заради това


най-добросърдечно те съветвам - намери си друг човек, който за теб ще бъде семейство. С деца или без, да сте семейство.

Наистина, рядко симпатична авторка. Толкова ме е яд, че се е подхлъзнала и попаднала в тази конфигурация. Не, бащата няма да е различен баща на двете си деца - все ще си е неангажиран, както досега. Възгледите ви за възпитанието и на двама ви коренно се различават. Бабата направо ще се нанесе у вас. Не видях нито един човек да те уважава в това семейство, не си част от тях, а някакъв придатък.

Vilma, след като на всичкото отгоре си виновна, че не обръщаш внимание на детето, следващия път като дойде, не готви, поръчайте от  ресторант и...започни да спиш до късно. Само че то..мандалото вече е хлопнало. Границите, както с децата, така и с възрастните, се слагат овреме.

И сега не е късно, но е хубаво да му съобщиш в аванс, че не трябва да очаква обслужване, а трябва да си поеме отговорност.
Как ли няма да си отменя час за лекар, че трябва да готвя. На мамин къде да му кунките?