Отношения в двойката

Благодаря на всички ви за мненията и за съчувствието! И за това, че спазвате добрия тон. Сигурно самата аз бих се изкала доста грубо, ако прочета подобни събития в живота на някого.
Мисифу, допуснах да се стигне до такова поведение на свекървата и да ми се качи на главата, тъй като всеки опит за ограничаване от моя страна е завършвал с изказвания от нейна страна, че ние искаме да я оставим съвсем сама (вдовица е) и че не мислим за нея. Да не споменавам, че изпада в нейстов плач поради същите причини. Едно е да търпиш плача на дете, понеже мрънка и се тръшка, но на човек на 65 години, ами... тъжно ми ставаше. Да, знам, че не е нормално да цивриш за такива неща. Но все си казвах: ох, сигурно наистина се чувства зле сега. Което е грешка, знам. Мъжът до мен също се е опитвал да говори с нея по тези теми, но пак резултатът е същия. Като той изпитва и чувство на вина, тъй като смята, че постъпва лошо с жената, понеже е вдовица. Но има и други притеснителни неща. Случва се, когато ни няма у дома, тя да идва (има ключ) и да ползва разни неща от нашите под предлог по-удобни са, по-хубави са. Но аз виждам в това поведение желание за маркиране на територия. Аз поставям граници на личното пространство и те се разрушават до основи.
Да, много от вас не пропускат да отбележат, че аз не знам как се възпитава и отглежда дете, понеже нямам свое. И ви разбирам, нормално е да реагирате така. Надявам се никой от вас да не е в такава ситуация! Все пак не съм идиот и имам някаква представа от деца, от психология и възпитание. Имам роднини с деца, имам приятелки с деца. Говоря си свободно с тях, занимаваме се, не съм коравосърдечна. Но повярвайте, няма нищо по-лошо от това да не можете да имате свое дете и да виждате как едно дете се използва като оръжие от майката. И да сте безпомощна да й обясните какво съкровище всъщност притежава тя.
Повдигала съм въпроса с готвенето и ми се е отговаряло: ами мерси, че си сготвила, но какво, мислиш, че без теб нямаше да се справя? Все щях да измисля нещо.
И сега има възможност да измисля нещо. Но майка му ще е наблизо и тя ще готви. Това е. Може би не споменах, че тя живее толкова близо 10 месеца в годината, 2 не е там. Ама пък точно тези два месеца не са скоро.
Да, Spiritlight, права си, че никой в това семейство не ме уважава. И други техни преки роднини. Но непреките роднини и приятелите му ме уважават много. И самите те са му казвали, че много се раздавам и се старая. И че малко жени биха го направили. Аз също виждам как разсъждават жените, които познавам. И наистина никоя не би търпяла това.

Вместо свекървата да идва у вас заради детето, той да си взима детето и да ходи при нея. Ти чужди деца не си длъжна да гледаш.

Вилма, за големи старания дават чудни тиквени медали. Другият път, овреме поставяй границите. Тук мачът е свирен, според мен. Няма да те оценят, ако ще да се разчекнеш.

Добре де, тая свекърва като идва, със скръстени ръце ли стои?
Класическата свекърва се скъсва от шетане и готвене, веднъж цъфнала на гости. Тая някакъв много странен модел ще се окаже.
Не може ли да сготви тя? Това, което ти написах, Vilma, за теориите за възпитанието на деца, вече го е казал един известен човек, а и на личен гръб го изпитах. Всички теории станаха на пух и прах. Виж свекърва си как описваш. Като малко тръшкащо се, истерично дете. Представи си сега, че си го чакала това дете да се появи 10-15 годинки и че го обичаш повече от всичко на света.
Може би не е лоша идея поне временно да си дадеш почивка от този мъж и всички свързани с него. Ако не те оценят при липсата ти, значи никога няма да те оценят.

Може би наистина трябва да проведеш сериозен разговор с мъжа от типа на - много те обичам, обаче няма как да продължава така. Ако искаш да си с мен нека променим еди-кое си. Нека да си имаме време за нас, в момента съм само прислужница. Но няма как да продължи - не се чувствам добре и ще се разделим най-накрая колкото и да не ми се иска. В този случай ще видиш колко значиш за него - ако положи усилия - това е твоят човек, ако не - не се унижавай да бъдеш с някого, който не те цени. Съжалявам, ама е така.

И аз споделям последния коментар. Ако има как просто поговори с него спокойно и се изнеси за поне един месец. През това време или ще се осъзнае, че си важна за него и ще положи усилия за теб или ти ще разбереш, че не си заслужава за такъв човек да търпиш всичко това. Да не говорим, че ще си и починеш от всички задължения, които са ти вменили.

Изчетох всичко и ми се иска да ти задавам въпроси, за да те накарам да помислиш.

Авторке, това е думата, която е в основата на всичките проблеми. Допуснала си да си прекалено добра, грижовна, мила и отзивчива към всички останали, освен към себе си и своята Душа. В никакъв случай това не е обвинение към теб, а напротив, няма нищо лошо човек да е добър, лошите са хората около него, които го манипулират и се възползват.
Изчитайки всичко, сякаш имам усещането, че при този човек те задържа идеята за детенце? Ще спомена, че имам приятелка с репродуктивни проблеми, която не може да попадне и на подходящ човек (поне за партньор) и вече е решила да има детенце по определни начини. И още една приятелка имам по същия начин, с осиновено детенце. Лично за мен от тази тема изхождат и останалите проблеми. Опитваш се не/съзнателно да докажеш на себе си,  на всички около себе си, че "ставаш" за майка ли? Да, ставаш. Обаче те не стават за твои спътници в живота.

По темите за свекито, за бившата, за това, че спиш в другата спалня.. няма смисъл да ги нищим - къде тук е Мъжът? Да, говорили сте, обаче? Нещата са изпуснати отдавна и НЯМА да се променят.

Как виждаш бъдещето си там.. плюс ваше общо детенце? Моля те, само си го представи, ако ще е по-лесно, напиши мислите си, прочети си ги на глас после, чуй как звучат.
Мисли овреме, ако ти трябва време дори някаква временна раздяла или почивка би ти била полезна!


И не на последно място, за да не звуча голословно, и аз съм в ситуация с мъж с детенце, особени отношения с бившата. И да, страхувам се точно от тези неща, които ти си написала, че се случват Вие в началото обсъдихте ли критичните точки по отношение на детенцето, какво-как-защо-колко се очаква от теб, от него, от вас заедно като двойка? Явно имате открита комуникация, но нещата не се случват така, както сте ги говорили. Ако това е вярно - как би имала доверие, че каквото и да говорите би се случило в бъдеще, как би разчитала на този човек за баща и партньор?

Vilma_, с мъжа имате диаметрално противоположни разбирания за гледане на деца, като ти си се оставила в ролята на прислужница, че и детегледачка на чуждо, за тебе дете.

За съжаление не си поставила ясни граници в началото на връзката и всички са ти се качили на главата.

Въпросното дете има напълно нормално поведение. То е единствено дете и обгрижвано до дупка от родители, които вероятно се чувстват виновни заради това, че детето не живее с двамата, а също и от роти баби. Много деца на разведени родители се навират в леглото на родителя, при когото нощуват. Така правех и аз 🤩. 8 годишното не разбира потребността от секс на родителите. То си иска на топличко и до мама или тате.

Не си длъжна да готвиш първо, второ и трето по вкуса на детето, нито да учиш с нея и още по-малко да си играеш с нея. Аз за собствените ми деца не бих пропуснала преглед и не бих тръгнала да си играя с тях ако трябва и да готвя, а ти за чуждо си тръгнала.

Трудно е да излезеш от ролята на прислужница/готвачка/детегледачка когато отдавна живеете така. Аз бих тропнала с крак и бих си поставила условията, но само ако не ми пука дали ще се разделим. Готова ли си на раздяла с този мъж?

Не мисля е готова, не мисля, че ще си постави условията и ще държи да се изпълнят.
Нахъсана ще проведе някой плах разговор в стил сещай се снахо и всичко ще продължи по старо му.

Мога ли да попитам финансово как стоят нещата в този дом?

Авторке, наистина си мила, грижовна, отстъпчива и добра, но...наистина помисли и за себе си. Как ще я караш така?

Да, сега като питате, съвсем логично е да си помислите, че стоя там заради пари. Не, стоя там, защото виждам потенциал в този мъж, защото знам, че е жертва на отношението на майка си и бившата, на един проклет Едипов комплекс, защото искам да разбере какво точно се случва. Искам да му отворя очите!
И не, не съм финансово зависима от него. И двамата имаме добре платена работа. Аз имам тежка мъжка професия, която обожавам и в която много пъти заставам срещу група мъже и остоявам позиция. Не съм мека мома и галена Богданка.
Отстъпчива съм, но и това си има граници. Тръгвала съм си оттам, когато имахме планове покрай повече почивни дни да пътуваме, но когато той се обади, че ще закара дъщеря си при майка й в уречения още отпреди седмица ден и час, оттам се отговоря: ааа, не, моите планове се промениха сега покрай почивните дни, не съм в града, нека детето остане с теб. Обаче това дете нямаме право да го взимаме с нас навсякъде. Но той не държи сметка на бившата за това поведение. Напротив, щом жената си е направила планове и я няма, добре, тя има право да си почине. Но явно не и аз. Вдигала съм скандал и съм си тръгвала. Какво ме е карало да се връщам, не знам.
Ms.Gorgeous, провеждала съм и плахи разговори с цел да не нараня този отсреща, но са стигали и до повишаване на тон от моя страна. Мога и съм си поставяла условията, но досега винаги с краткотраен ефект.

Вие в началото обсъдихте ли критичните точки по отношение на детенцето, какво-как-защо-колко се очаква от теб, от него, от вас заедно като двойка? 
Такава съм, в началото беше различно. И присъствието на майка му, и отношенията с детето. Детето е много затворено и срамежливо с хора, които не познава или познава бегло. Например, с приятели, които вижда веднъж месечно, не говори. Не се радва на подаръци, не изразява такива емоции. Може би й отне повече от 3 месеца да започне да говори с мен, като съм присъствала при всяко нейно ходене при баща й. Не за цялото време, докато е там, но всеки път сме се виждали. Аз бях непрекъснато увещавана, че това дете е много притеснително, много нежно и с него трябва да се общува много внимателно. Тогава не си давах сметка, че това означава, че детето се качва на главата в един момент. Просто смятах, че е по-затворен тип дете, тъй като майката е такава и не е фен на разни масови детски мероприятия и празници. Тогава просто нямаше как да знам, с течение на времето ми се изясниха нещата.
Може би ми трябва метод, с който да му покажа реално в каква ситуация е. Защото винаги, когато повдигна въпроса за възпитанието на детето или отношението на свекървата, готовият отговор е: аз имам дете, аз имам роднини, трябва да им угаждам.
Благодаря отново за отзивчивостта ви!

Не съм си и помисляла, че си с него за финансова изгода.
Опасенията ми са за обратното.

Вилма, според мен ти не разбра въпроса за парите. Питат те освен с грижи, доколко си натоварена И с разходи. Не дали ти зависиш от мъжа, а дали не си харчиш парите за чуждото семейство и чуждата къща. Аз така го разбрах.

Кауза пердута е това с отварянето на очите. Няма да го промениш. Само може да му се засилят негативните черти с времето.
А защо въобще ще трошиш тези нерви и време да се опитваш да променяш някого? Зарежи я тази жертва, не си заслужава. Намери някой, който не е жертва и си живей живота.

Детето е глезено според мен, твърде много я обгрижват всички и й треперят при кого ще иска да бъде.
А това, че искаш да му отвориш очите го забрави- няма да стане. Не е на 10г,нито пък счита, че има нещо нередно, за да е " склонен" да те послуша. Напротив, цялата ситуация му е удобна.
Подкрепям идеята да му кажеш , че или трябва да промени някои неща, или ти няма да можеш да продължиш с него. За съжаление,може би смята, че не си готова на второто заради репр.проблеми и няма да посмееш.
Има една приказка " Ако останеш дълго време без нещо може осъзнаеш две неща. Или че не можеш без него, или че никога не ти е трябвало ". Според мен и двамата трябва да се поставите в такава ситуация,за да си изясните много неща, но най - вече ти, дали този човек те цени.