Отношения в двойката

Благодаря ви за отговорите и за отделеното време! То е видно, че съм объркана.
Може би е редно да спомена, че аз имам доста трески за дялкане. Не съм перфектна, мога да вдигна скандал, мога да повиша тон, мога да си защитавам тезата с часове с цел конструктивен спор. Но не смятам, че съм тежък характер.
По отношение на общо дете, имах надежди, че нещата биха били различни. Че когато аз участвам във възпитанието му от малко, не бих позволила на 8 години да има подобно поведение. Напротив, аз смятам, че възпитанието трябва да е полезно за детето. А не лесно за родителя. Далеч съм от мисълта, че едно наше общо дете може да оправи нещата помежду ни. Не бих създала дете с тази идея. И не ми е фикс идея да имам дете, но да - мечта ми е. Но и решението да си осиновя дете без партньор също не се взима лесно. Та нали това дете няма да има пример за нормално семейство. За отношения между мъж и жена. Да, сигурно е по-добре да има уютен дом и полусемейство, вместо да е в институция. Тепърва ми предстои да реша тези въпроси за себе си. Опитът ми с мъжете е толкова прекрасен, че надали бих имала вяра и желание да се доверя на някого отново. А и не е само отглеждането на дете, а създаването на семейство. Децата порастват и напускат гнездото, тогава оставаме с партньора си. Мъжът и жената са основите на едно семейство, не децата. Децата го допълват и го завършват.
Аз съм наясно, че отговаряйки на всяка прищявка на едно дете, ние го учим, че всичко става по неговия начин, а в живота далеч не е така. И не го учим на самостоятелност, а на зависимост, а да е самостоятелен е необходимост на всеки индивид. Рано или късно ще се сблъска с действителността и колкото по-късно и по-силно се сблъска, толкова по-трудно е. По-добре човечето от малко да знае, че има правила и трябва да се съобразява с тях. Да знае, че е по-добре да може да разчита на себе си, защото мама и тати няма да са винаги около него. Като нямам предвид да го хвърлим на вълците да се оправя самò, имам предвид да се сблъсква с мънички трудности, които да се учи да преодолява, а не в един момент да се сблъска с огромна трудност, защото досега сме го предпазвали от мъничките и да се почувства напълно безпомощно.

Да, говорили сме с приятеля ми за това, че той абдикира от ролята на възпитател, а е само палячо. Че няма как да заслужи уважението на дъщеря си. Че я печели с евтини номера. Че един ден ще му е благодарна и ще си спомни, ако й е давал житейски уроци и методи за справяне с проблемите. Отговорът му е, че той й угажда, защото ако тя усети трудност, ще каже, че не иска вече с него, иска при мама. Защото при мама не е само мама, там са и баба, и дядо и някой от тях винаги е свободен да играе. При мама е лесно. При тати също. Което не знам доколко е полезно. Но аз пък смятам, че ако се размрънка, че иска при мама
може да й се обясни, че сега не може. Че има правила, че нещата, които й се казват не са нейно лошо, а напротив - за да са й от полза. Вярвах, че нашето общо дете няма да има този избор и начин за избягване на правилата, оттам и вярвах, че приятелят ми няма да е такъв тип баща. Не знам дали може човек да е различни бащи на различните си деца, всъщност.
Аз също съм се питала, ако имаме дете дали свекървата няма да идва още по-често, за да си вижда внучето. Но аз ще съм му майка на това дете и ще имам правомощия да казвам, че то има режим и точно сега не е време за баба или че баба може да се обажда, преди да идва. Някой ме беше питал дали бабата се занимава с внучка си. Да, занимава се, но не дълго. А и бащата изпитва гузно чувство, че не е обърнал внимание на детето си, а го е оставил с бабата. Баща хеликоптер...
Иначе и аз много пъти съм му казвала, че той няма нужда от семейство. Той си има такова с майка си. Той търси жена, която да е майка му плюс още някои добавки, да не изброявам, че ме е срам. С бившата не са живели там, а далеч от мама, по-близо до мама на бившата. И повече време са прекарвали с онези роднини. Явно отмъщава сега.
Странно, но очевидно все още има хора, които живеят с разбиранията от родовото общество. Забелязала съм, че отношението му към преките му роднините е доста по-различно от това към индиректните, т.е. тези, с които няма кръвна връзка, чуждите. Кръвните са прекрасни, перфектни, просто чудо, докато чуждите... хмм, нещо гнило има там.
Честно казано, не знам как се забърках. Влюбих се и в началото той определено много повече се съобразяваше. Майка му също, питаше дали е удобно, тръгваше си набързо. После явно се почувства винаги добре дошла, заради доброто ми отношение. Но ми се е струвало грубо да я отпращам. И тя затова злоупотребява. Общо взето, ако всяка жаба си знаеше гьола, нямаше да сме стигнали дотук. Нооо жабите не си го знаят. Съответно и аз съм жаба, де.