Древногръцкият философ Сократ много обичал да дава публично морални задачи на своите познати, като ги провокирал сами да търсят отговорите им. Характерно за него било да поставя под въпрос най-съкровените вярвания на хората, тези, които използват ежедневно, но за които дори не се замислят. Един от от любимите му въпроси бил:
„Ако избухне пожар и можеш да спасиш само един човек от цялото семейство, кого ще избереш – жена си или някое от децата?“
Всички мъже – категорично и дори без да се замислят, отговаряли, че ще спасят детето. Но отговорът на Сократ, самият той многодетен баща, бил друг: „А аз бих спасил младата си жена. Ще скърбим и двамата, но тя ще ми роди още деца. Ако спася детето, и двамата ще страдаме силно. Всеки път, щом го погледна, аз ще си спомням за нещастието. Самото дете ще е изгубило не само братята и сестрите си, но и майка си. А по-късно ще се сдобие и с мащеха, която няма да го обича така, както го е обичала родната му майка…“
Споровете „жената или детето“ не стихват и до днес. Вие самите как бихте отговорили на този сократовски въпрос?
Естествено, той е насочен директно към мъжете, но това не пречи и дамите да вземат отношение по тази трудна дилема…
„Ако избухне пожар и можеш да спасиш само един човек от цялото семейство, кого ще избереш – жена си или някое от децата?“
Всички мъже – категорично и дори без да се замислят, отговаряли, че ще спасят детето. Но отговорът на Сократ, самият той многодетен баща, бил друг: „А аз бих спасил младата си жена. Ще скърбим и двамата, но тя ще ми роди още деца. Ако спася детето, и двамата ще страдаме силно. Всеки път, щом го погледна, аз ще си спомням за нещастието. Самото дете ще е изгубило не само братята и сестрите си, но и майка си. А по-късно ще се сдобие и с мащеха, която няма да го обича така, както го е обичала родната му майка…“
Споровете „жената или детето“ не стихват и до днес. Вие самите как бихте отговорили на този сократовски въпрос?
Естествено, той е насочен директно към мъжете, но това не пречи и дамите да вземат отношение по тази трудна дилема…
А това последното е единственото, което май наистина искам от живота. 
