Децата не са предмети - счупило се ще си купим друго!
Жалко, че никой не го е попитал Сократ за старата жена или нея направо би я бутнал в огъня.
- Публикувана: 24 ян. 2024, 16:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 20:13 ч.
Въпросът на Сократ: „Жената или детето?“
ММ понякога пита - ще го къпем ли или ще правим ново? Но времето за ново изтиктака, тъй че го къпя.
Жалко, че никой не го е попитал Сократ за старата жена или нея направо би я бутнал в огъня.
Ако питате моя мъж и той ще каже "жената",но аз съм за "детето".
Преди да родя големия и аз имах такива страхове ако нещо се обърка кой ще избере да спаси и тогава той ми каза,че ще избере мен.
Е, нещата наистина се объркаха,но за щастие не се стигна до този избор.Обаче ако бе избрал мен със сигурност никога нямаше да му простя(та аз още тъгувам по всичките си 5 неродени деца, които изгубих в ранна бременност,не знам как бих живяла ако ми се бе случило другото)...
Животът на детето е по-ценен за мен,то е бъдещето и на него трябва да се даде път и шанс за развитие.
Преди да родя големия и аз имах такива страхове ако нещо се обърка кой ще избере да спаси и тогава той ми каза,че ще избере мен.
Е, нещата наистина се объркаха,но за щастие не се стигна до този избор.Обаче ако бе избрал мен със сигурност никога нямаше да му простя(та аз още тъгувам по всичките си 5 неродени деца, които изгубих в ранна бременност,не знам как бих живяла ако ми се бе случило другото)...
Животът на детето е по-ценен за мен,то е бъдещето и на него трябва да се даде път и шанс за развитие.
Детето има големи шансове днес, в наши дни.
Но в миналото шансовете му за оцеляване са били минимални. Няма адекватна родилна помощ, няма ваксини, няма лекарства, няма обезопасени детски площадки... Има купища болести, епидемии, които са унищожавали цели семейства, войни, глад, природни бедствия, битови инциденти...
Подозирам, че един отгледан вече човек е бил с пъти по-ценен от един евентуален, с малък процент вероятност да доживее до пълнолетие, че и да се възпроизведе.
Но в миналото шансовете му за оцеляване са били минимални. Няма адекватна родилна помощ, няма ваксини, няма лекарства, няма обезопасени детски площадки... Има купища болести, епидемии, които са унищожавали цели семейства, войни, глад, природни бедствия, битови инциденти...
Подозирам, че един отгледан вече човек е бил с пъти по-ценен от един евентуален, с малък процент вероятност да доживее до пълнолетие, че и да се възпроизведе.
A и един мъж може да носи дете, но да носи жена... Чисто прагматично шансът за успешно спасяване е по-голям с детето.
Абе може да я носи, но зависи от килограмите.
Колежката ми е поне с 40 кг отгоре.
Елислава, детето е бъдещето, но конкретното дете може да няма бъдеще и при други обстоятелства - болест, катастрофа... Не знаем при раждането на кого какво му е отредено. В този смисъл големият, активен, който може да се възпроизведе и създаде нови членове на обществото е по-ценен от нероденото или малкото и безпомощно още дете. Не случайно в критични ситуации, тези, които спъват бягството или не могат да се погрижат сами са били изоставяни - бебета и малки деца, старци, болни... Те хабят ценен ресурс и могат да костват живота на всички. В днешно време, когато семейството има ограничен брой деца - 1-2, животът на детето вече е изведен на първо място, но ние живеем в стабилно общество, където има голяма вероятност да отгледаме пълноценен член на обществото. В недалечното минало, преди огромния скок и на медицината е бил в сила естественият подбор - оцелявали са и иса предавали гените си най-силните и приспособимите. Жените са раждали колкото пъти заченат, децата са били работна ръка, но и усти за хранене докато не пораснат достатъчно, за да започнат да допринасят за благосъстоянието на семейството. Просто ние съдим и коментираме от нашата си камбанария - 21 век, християнска Европа. В Азия момиченца се убиват при раждането им, за да не бъдат хранени, а след това да им се осигурява зестра, продават се на възрастни мъже в ранна възраст, умират или биват убивани от съпрузите и семействата си с лека ръка... Светът е шарен.
Може би е важно да се вземе предвид факта, че Сократ е живял във времена, когато детската смъртност е била нещо...да кажем нормално. По- лесно се е пражалвала, доколкото може да св прежали, почти всяко семейство е минавало през това.
Към днешна дата нещата вече са много по- различни, а детският живот е преди всички.
Така че за мен въпрос, който в роден преди толкова векове не може да стои в пълния си смисъл днес.
Към днешна дата нещата вече са много по- различни, а детският живот е преди всички.
Така че за мен въпрос, който в роден преди толкова векове не може да стои в пълния си смисъл днес.
надали има мъж, който би избрал жената пред детето си. То може и да има такива, ама няма да са много.
Ако раждам и трябва да се “избира”, искам аз да живея. Ужасно е, знам но аз на моят съм му казала, че деца няма да имаме, ако не сме на едно мнение.
Филмарка си падам, но и всяка бременност при мен ще е рискова. Обмислила съм ги дълго нещата. Може да е егоистично, но аз съм дете на майка и баща, имам още двама родители, братя, сестра, приятели. Всички тези хора ще страдат за мен и ще липсвам от живота им. За бебето аз и ММ ще страдаме най-много.
При вече по-голямо дете, разбира се него. Ние си имаме домашни любимци и при последното земетресение всеки грабна едно и хайде навън, така че това не ме притеснява 😄
Филмарка си падам, но и всяка бременност при мен ще е рискова. Обмислила съм ги дълго нещата. Може да е егоистично, но аз съм дете на майка и баща, имам още двама родители, братя, сестра, приятели. Всички тези хора ще страдат за мен и ще липсвам от живота им. За бебето аз и ММ ще страдаме най-много.
При вече по-голямо дете, разбира се него. Ние си имаме домашни любимци и при последното земетресение всеки грабна едно и хайде навън, така че това не ме притеснява 😄
Бебето и днес е само хипотетичен, потенциален човек, точно както всяко малко дете по времето на Сократ. Не ги разбирам аз тия неща "искам да се предпочете бебето пред мен", но така или иначе никой не пита в такава ситуация. И изобщо не се пита дали ДРУГ да живее, и така е редно. Нищо ужасно няма.
Сократ си нямал друга работа и философствал. А нашето дете пред чуждо? А нашето пред десет чужди? Ако зависи от нас? Сократ, нали. Добре, че няма такива казуси в реалността.
За нашето куче, "член на семейството", пред чужд човек, няма и да питам, защото ако някой предпочете кучето си, бих го броила за хахо в най-добрия случай.
Сократ си нямал друга работа и философствал. А нашето дете пред чуждо? А нашето пред десет чужди? Ако зависи от нас? Сократ, нали. Добре, че няма такива казуси в реалността.
За нашето куче, "член на семейството", пред чужд човек, няма и да питам, защото ако някой предпочете кучето си, бих го броила за хахо в най-добрия случай.
Препоръчани теми