Редно е да имаме предвид, че е било друга епоха, друг начин на живот, други възгледи и ценности.
- Публикувана: 24 ян. 2024, 16:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 20:13 ч.
Въпросът на Сократ: „Жената или детето?“
А жена кого би спасила, детето или мъжа си по времето на Сократ? И днес.
[/quot
Детето. Ще ви извадя един цитат от велик роман. Първо може и да се ококорите, даже и да се ядосате, но…. Тезата е, че ако можем да направим този избор между детето и мъжа, самият факт, че можем да го направим, не означава, че обичаме повече детето, а че не обичаме мъжа. “Професор Авенарий обуваше чорапа си, когато Агнес си припомни следната фраза: “ Една жена винаги предпочита детето пред съпруга си”. Беше я чувала от майка си(при вече забравени обстоятелства), когато бе на двснайсет или тринайсет години. Смисълът на фразата става ясен, ако поразсъждаваме над нея - да кажем, че обичаме А повече от Б, не означава да сравним две равнища на любов, а означава че не обичаме Б. Защото, ако обичаме някого, ние не го сравняваме с друг. Обичаният е несравним. Дори когато обичаме и А, и Б, ние не можем да ги сравняваме - ако можем, значи сме престанали да обичаме единия от двамата. А ако заявяваме публично, че предпочитаме единия пред другия, то не е, за да признаем пред всички обичта си към А( би било достатъчно да кажем “Обичам А!”), а за да дадем да се разбере дискретно, но ясно, че Б ни е напълно безразличен. Един от най-големите психолози - литературни гиганти на нашето съвремие - Милан Кундера. Темата е дълбокофилософска и затова.
[/quot
Детето. Ще ви извадя един цитат от велик роман. Първо може и да се ококорите, даже и да се ядосате, но…. Тезата е, че ако можем да направим този избор между детето и мъжа, самият факт, че можем да го направим, не означава, че обичаме повече детето, а че не обичаме мъжа. “Професор Авенарий обуваше чорапа си, когато Агнес си припомни следната фраза: “ Една жена винаги предпочита детето пред съпруга си”. Беше я чувала от майка си(при вече забравени обстоятелства), когато бе на двснайсет или тринайсет години. Смисълът на фразата става ясен, ако поразсъждаваме над нея - да кажем, че обичаме А повече от Б, не означава да сравним две равнища на любов, а означава че не обичаме Б. Защото, ако обичаме някого, ние не го сравняваме с друг. Обичаният е несравним. Дори когато обичаме и А, и Б, ние не можем да ги сравняваме - ако можем, значи сме престанали да обичаме единия от двамата. А ако заявяваме публично, че предпочитаме единия пред другия, то не е, за да признаем пред всички обичта си към А( би било достатъчно да кажем “Обичам А!”), а за да дадем да се разбере дискретно, но ясно, че Б ни е напълно безразличен. Един от най-големите психолози - литературни гиганти на нашето съвремие - Милан Кундера. Темата е дълбокофилософска и затова.
, ако поразсъждаваме над нея - да кажем, че обичаме А повече от Б, не означава да сравним две равнища на любов, а означава че не обичаме Б. Защото, ако обичаме някого, ние не го сравняваме с друг. Обичаният е несравним. Дори когато обичаме и А, и Б, ние не можем да ги сравняваме - ако можем, значи сме престанали да обичаме единия от двамата. А ако заявяваме публично, че предпочитаме единия пред другия, то не е, за да признаем пред всички обичта си към А( би било достатъчно да кажем “Обичам А!”), а за да дадем да се разбере дискретно, но ясно, че Б ни е напълно безразличен.
Според мен цялата работа е как Б приема мисълта че А е по-обичан от него. Примерно всяка майка би предпочела детето да е по-обичано от нея. Но не всеки баща би го приел толкова лесно. Затова и въпросът на сократ е към мъжете ( като по-непредвидима човешка единица) а не към жените, защото при тях отговорът е дефолтен.
Въпросът на Сократ е към мъжете, защото той е общувал с мъже, не с жени.
"въпросът на Сократ" в смисъла който ползвам е нарицателно. Видимо е че стремежът на авторката е подобен. Трябваше да го сложа в кавички, за да не се изпада в двусмислие. Съответно интересът не е защо го е задал на мъже, а не на жени. А защо продължава да е актуален за мъжете и все по-малко актуален за жените.
Защо да не е актуален, това е ситуация, която може да се случи всеки момент - катастрофа, природно бедствие. Съвемения морал води към избор на детето. Не мисля, че който и да е от двамата родители би останал с човек, който е измъкнал от смърт него, а е оставил да загине детето им.
И все пак при такъв изключителен случай ще действам така,както инстинктът ми подскаже. И без да изпитвам морални угризения...
Не се съмнявам, а съм напълно убедена, че Сократ не е задавал подобен въпрос и дори теоретично е невъзможно да го зададе. Защото всеки древен грък би отговорил, без да се замисля, че избира жената. Не само, защото тя ще му роди други деца, а защото децата до съвсем скоро (откакто не се раждат на конвейр) изобщо не са се ценяли. Не че гърците и жените много са ценяли, но децата са ценяли много по-малко. Неизмеримо по-малко.
Не знам как така децата не са се ценяли изобщо, говорим от мъжете. Това, че утре можеш да заплодиш някоя робиня и пак да имаш дете след 9 месеца, защо да значи, че не цениш детето си, ако си един древен грък? Хайде да отидем в средновековна Англия, вижте Хенри 8, който пък е убивал жени на конвейр, за да се сдобие с момче. В крайна сметка е бил наследен от момичетата си, тоест и те са били ценност.
А един селянин, който си е имал 12-13 деца, също си ги е ценял, а ако жената се спомине, ще си намери друга да ги гледа, както се е правело от вдовците.
Тоест, и жените, и децата са били ценни по своему.
Аз не знам какво си е мислел Сократ, но според мен по-скоро е искал да подчертае, че жените са ценност, а не, че децата не са.
А един селянин, който си е имал 12-13 деца, също си ги е ценял, а ако жената се спомине, ще си намери друга да ги гледа, както се е правело от вдовците.
Тоест, и жените, и децата са били ценни по своему.
Аз не знам какво си е мислел Сократ, но според мен по-скоро е искал да подчертае, че жените са ценност, а не, че децата не са.
