Романтизиране на домашното насилие във филми, книги и други

Отвличането, похищението от алфа мъжкар (мафиот, милиардер, пират, вампир, върколак, викинг, дракон, брадясал моторист и т.н.) — е една от най-честите женски еротични фантазии, да не кажа най-разпространената. Като повечето еротични фантазии са просто това — фантазии, сънища, подводни вълнения някъде дълбоко в океана на несъзнаваното — и фантазиращите ги нямат никакво желание да ги изживеят наистина, нито имат влечение към токсични и контролиращи мъже в реала.

Това го има откак свят светува. “Красавицата и Звяра” не е само една френска приказка, а древен и неунищожим архетип в много култури и във всички времена. Хадес и Персефона. Психея и Ерос. Европа и Зевс. Дори в българския фолклор го има — справка всички песни за момата, залюбена от змей. Има и приказка “Вампирова булка”. Доста страшничка.

За да стане един архетип толкова устойчив, той обслужва някаква психологическа нужда, носи някаква мъдрост.

На едно по-дълбоко ниво на анализ красавицата и звяра не е просто евтина еротична фантазия, атавизъм и Стокхолмски синдром, а метафора за трансформиращата сила на любовта и отношенията мъж-жена.

Нямаме контрол върху това кой ще харесаме и в кого ще се влюбим, така че всъщност всяко влюбване е вид отвличане, похищение, насилие над чувствата и свободната воля.

След време сляпото влюбване се превръща в осъзната и избрана любов, ако и двамата работят над това — звярът става принц, тоест цивилизова се, става по-мил и нежен, възприема по-женствени качества, а беззащитната девойка става по-твърда и борбена, научава се да заявява себе си, тоест придобива по-мъжки качества. Любовта и отношенията в двойка помагат и на двамата да станат пълноценни личности.