Романтизиране на домашното насилие във филми, книги и други

  • 4 029
  • 96
  •   1
Отговори
# 30
  • INFJ
  • Мнения: 9 375
Дай пример за конкретни сцени и ситуации. От темата се вижда, че не всеки възприема влюбените вампири, като насилници.
И изобщо, много лесно се слага един и същ етикет и на ревнив тийн вампир, и на звяр, който може да те вкара в болница, или в гроба.

Мисля, че така се размива истинският проблем, особено с хвърлянето на енергия по книжки и филмчета. Хитлер не е бил на крачка от превземането на Европа чрез прожектирането на филмчета. Съвсем реални и истински действия са били предприемани в тази насока, години наред.

# 31
  • Мнения: 3 350
От кога психическото насилие, преследването, столкването не е насилие?
В живия живот, ако някой те следи и контролира ще си е баш насилие.
Ходи го обясни това на 14 годишна, която след като е прочела книгите го е сметнала за напълно нормално.

# 32
  • Мнения: 5 903
Всъщност, има 14 годишни и 14 годишни. Зависи от средата и семейството.

# 33
  • Мнения: 533
Arielle, така е. Затова, както казах, някои филми трябва да са с възрастови ограничения (и много са). Родителите също имат отговорност да следят какво четат и гледат децата им. Да разговарят с тях, да обясняват. Учителите също. Да има обществени дебати по определени въпроси.

Но цензурата сама по себе си няма да реши нищо, най-много да избута подобни сюжети в ъндърграунда, където пък съвсем няма контрол. Нито мъжете насилници стават такива, защото са гледали “Здрач”. Нито пък зряла жена ще влезе в токсична връзка, защото е оплакнала очи по Микеле Мороне в “365 дни”. Несериозно е.

Ако трябва да регулираме нещо, по-скоро е достъпът на подрастващи до социалните медии.

# 34
  • INFJ
  • Мнения: 9 375
Мисля, че вадиш ситуации и сцени от контекст, за да защитиш гледната си точка. Вампирът не е насилник, а в едни отношения всеки може да сметне нещо за насилие, докато на истинските участници във връзката, може да си им е много добре. Има жени, които обичат повече контрол, по-малко взимане на решения, това не означава, че мъжете им са насилници, но съм сигурна, че всички феминистки ще изпаднат в истерия, ако наблюдават нещо такова отстрани.
За 14-годишната, отговорност носят родителите й. Много е лесно да хвърлиш вината за собственият си провал върху книжки и филми.
Да чукна на дърво, всеки път като има стрелба в някое училище, или обществено място, все видео игрите и филмите са им виновни. Ами, направо ми се струва жалко такова чудене накъде да прехвърлят отговорност всички, които са спали докато са отглеждали убиец.

# 35
  • Мнения: 5 903
За мен всичко започва и свършва в семейството. Родителите ми разрешаваха да изчета тонове книги, неприсъщи за възрастта ми. Книгата е магия, но и трамплин за човека. И така, книгите ми помагаха да премина през различни изпитания и да вземе доста правилни решения. С четенето натрупваш опит. Говоря за книги, а не за булевардни салфетки. Може би, единственият негатив от прекомерното четене беше, че много бързо си направих преценка за възрастните, които в голямата си степен се оказаха доста глупави същества. А когато едно младо същество осъзнае това за възрастните, стават проблемите. Книгите винаги са били благословия за жадните хора и наказание и заплаха за бедните духом. И така е било откакто свят светува.

# 36
  • Мнения: 18 571
Тезата за игрите с насилие е, че освобождават естествените натрупвания към насилието и отпушват.
 Скоро говорихме у  нас със сина за тук и Швеция, той я  познава добре.
 Все е насилие в някаква форма, при нас физическа заплаха е било да се мълчи, при тях са толерантни ,само в джоба ти бъркат ,глобяват. Просто няма как да има държава, сигурност, без ред. Някъде го държат с парите ти, другаде със заплахи, сега  в Русия  е типичен пример да те вкарат в затвор за плакат.
 Та не книги и  филми са виновни.  Вградено е в човека и  където се опитват да го нулират това насилие, избива на неочаквани места.
 Домашното е на първо място по ред и лесно, там си затворен и сам.

# 37
  • Мнения: 533
Общо взето, това е вечният спор за първопричината на злото — нещо във външния свят или нещо в човешката душа.

По тази логика трябва да забраним алкохола например. Защото за връзката между филми и насилие няма статистически сведения доколкото ми е известно. Но знаем със сигурност, че огромна част от престъпленията в световен мащаб, включително домашно насилие, се извършват под влиянието на алкохол.

# 38
  • INFJ
  • Мнения: 9 375
Външният свят е лесният отговор, този, който те освобождава от отговорност. Как може да сме виновни ние за провалите и неразличаването на добро и зло от децата ни? Стефани Майър е виновна.

# 39
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 164
Та не книги и  филми са виновни.  Вградено е в човека и  където се опитват да го нулират това насилие, избива на неочаквани места.
Битието определя съзнанието, а битието включва книги и филми. За България е голям проблем защото няма откъде да видиш нормални отношения, попива се от средата, а коректив липсва. Фрапиращо е за Европа.

# 40
  • Пловдив
  • Мнения: 14 479
Много странна теза и тема.
Само един филм съм гледала с "романтизиране" на насилие от мъж към жена, и то не беше баш домашно и не беше баш романтизиране, а филма го даваха по тв много отдавна. Не помня заглавие. Сюжетът: бедно момиче сираче от село край имение на богати благородници. Момичето имаше обожател, и той беден, който "по принуда" се ожени за една малко по-богата дъщеря на мелничар ли беше, но ходеше да помага на любимата си безкористно. Момичето обаче го изнасили синът на богатия земевладелец, подтикван от гадната си сестра, а тя защо мразеше момичето - не помня. Момичето май забременя и роди, и това не го помня със сигурност, но 90 на сто имаше дете, за по-голяма драма. В следващите години синът на богаташите, подтикван от съжаление за извършеното, свърши някакви добрини на момичето, което водеше иначе труден живот. Обожателят с мелничарката и той продължаваше да помага и видимо да изпитва любов към нашата героиня. Така цял филм. В един момент богатият син и зададе въпрос дали въпреки лошото, което и е сторил, не изпитва поне малко симпатия към него, и и предложи брак, тя каза, че отдавна изпитва симпатия, той попита: "ами Х?" (обожателят), тя отговори: "той избра мелницата", и the end. С гадната сестра не помня какво стана.

Тогава бях много впечатлена, че лошият се оказа добър, вероятно съм била малка, затова и то ми е останало в паметта.

Последна редакция: сб, 27 яну 2024, 14:17 от Магдена

# 41
  • Мнения: 18 571
Снощи догледах руски филм със същото, братът задлъжнял  хазартаджия продаде сестра си за дълг, малката сестра свястна и девствена, голямата му помага. Излъгаха я да отиде при богат , иначе сестрата отива в бардак. Много интриги в този ред, накрая тя /малката/с детето на богатия се ожени за него. Идилия.
 
 Кара те да мразиш насилието ,не да го прегърнеш.

# 42
  • Мнения: 533
Та не книги и  филми са виновни.  Вградено е в човека и  където се опитват да го нулират това насилие, избива на неочаквани места.
Битието определя съзнанието, а битието включва книги и филми. За България е голям проблем защото няма откъде да видиш нормални отношения, попива се от средата, а коректив липсва. Фрапиращо е за Европа.
Има буквално хиляди американски филми и сериали с хепи енд, без насилие и щастливи семейства с две деца, куче, SUV и голяма къща с бяла ограда в събърбия.

Защо те да не определят съзнанието и модела за семейни отношения, а го определят 50 нюанса, 365 дни и Здрач — общо 11 филма?

Ей, сетих се за още един сериал с романтизирано насилие, само че турски Joy  “Великолепният век” Joy Султанът отвлече Роксана, пльосна я в харема си, завинаги я откъсна от семейството и родината ѝ, направи я сексуална робиня… И тя, завалийката, се влюби в него и стана султанка. И това е по истински случай, не е измислица на оттегчена и загоряла американска домакиня или полска козметичка. Ама не съм чула някой да писка за този сериал, интересно защо. Може би западните феминистки не гледат турски сапунки.

# 43
  • INFJ
  • Мнения: 9 375
Фън-факт: 50 нюанса е фенфикшън на Здрач, а 365 е фенфикшън на 50 нюанса. Според мен това просто показа фантазиите на много жени. Отговорност на жените е да оставят тези фантазии само в главата си, и да не се опитват да ги осъществят, защото вероятно в 99,9% от случаите, няма да им хареса.

# 44
  • Мнения: 5 903
В “Тес от рода Д'Ърбървил” героинята веднъж попита: защо слънцето свети по един начин и за добрите и за лошите? В “Колибата” малко лицемерно се дава отговор отчасти на този въпрос. В “Атомният човек” на Дилов представата е за един свят без лошо. Въображението на писателите е безкрайно, но реалността е различна, понякога съвършено различна.
Изкуството трябва само да носи наслада. А на изкуството се наслаждават дори злите хора.

Общи условия

Активация на акаунт