За да не я принизяваме, кажи какво конкретно те вълнуват чуждите решения? На тази възраст би трябвало да ти е важно твоето семейство, а решенията на другите са си за тях.
- Публикувана: 1 фев. 2024, 09:20 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:21 ч.
Семейството след 20 г брак
20 години? Какво говориш. Открита непоносимост вече демонстрират откровено още след няколко месеца, да не кажа и по-рано. И се чудя, тия двамата какво изобщо ги държи заедно. Че то от километри се вижда, че не могат да се дишат. Ама виж пък откъм жестове, постинги и подобни нагледни материали са ненадминати. Ако не си изкарал час-два с тях, ще си кажеш: Е@а си и романтиката!
Изхабяват се връзките, браковете, много хора не успяват да ги съхранят правилно. Трупа се огорчение, разочарования, всеки започва да се затваря в себе си и търси опит да се самолекува....
Нормални са за мен разводите, ненормално ми е да живееш зорлем.
Около мен има разтрогнати семейства, но съхранилите са си съвсем наред и не са малко. Живеят, пътуват, правят секс, работят, радват се на децата и един на друг.
Сега, че авторката жали за собствения си социелен живот и защо трябва излизането да е по двойки - не знам. В моята група сме всякакви и във всякакви конфигурации, понякога особено странни.
Всеки човек има право да е щастлив, без значение на каква възраст и при какви обстоятелства.
Нормални са за мен разводите, ненормално ми е да живееш зорлем.
Около мен има разтрогнати семейства, но съхранилите са си съвсем наред и не са малко. Живеят, пътуват, правят секс, работят, радват се на децата и един на друг.
Сега, че авторката жали за собствения си социелен живот и защо трябва излизането да е по двойки - не знам. В моята група сме всякакви и във всякакви конфигурации, понякога особено странни.
Всеки човек има право да е щастлив, без значение на каква възраст и при какви обстоятелства.
Тези семейства може би са създадени в резултат на романтична връзка, с "пеперуди в стомаха" и "желязо в гащите", но без мисъл за ценности, произход, възгледи и пр. Така романтиката отлита за няколко години и започва досадата. Появяват се изневерите, от едната или и от двете страни. Лъжите и измамите, преструвките, отравят всичко.
За да се запази една двойка, трябва и двамата да се стараят да поддържат огъня помежду им жив, да споделят, да общуват и да не заместват връзката си с нещо друго, защото повечето други фактори (вкл. децата и работата) са принципно за много по-кратко време в ежедневието на двойките, отколкото са партньорите им.
Мисля, че комбинацията от тези две мнения е правилният отговор. Първо за брак са нужни не само пеперуди и страст, а и малко мозък и анализ. Все пак между изживяване на любов и брак има разлика. И, както много пъти съм казвала, успешният брак е между равни - по образование, култура, религия и религиозност, възпитание, социален произход и прочее. Ако има различия с времето те се задълбочават най-често.
И след това вече идва необходимостта и двамата да се грижат за този брак, както е казано в цитата. Едно цвете ако го оставиш без грижа неизбежно ще увехне.
П.П. И не става дума да се насилват да живеят заедно хора, които не могат да се дишат, а да не се допуска да се стигне до там. И според мен ако са спазени двете горни условия много рядко ще има такива ситуации на взаимна непоносимост.
Моето обяснение е, че горе долу тогава дори най-големите оптимисти осъзнават, че надежите с човека до тях да гледат в една посока, са безпочвени. И напред ще става само по-зле. Зряла възраст, в която доста хора стават реалисти - животът минава бързо и няма смисъл да търпят повече. Децата са поотраснали, няма го и вече оправданието - да не растат без баща/майка.
Но като цяло около мен нямам такива наблюдения. Повечето ни приятелски двойки са на възраст м/у 45 и 55 г. и не виждам вълна от раздели. Такава имаше в началото, до средата на 30-те.
Но като цяло около мен нямам такива наблюдения. Повечето ни приятелски двойки са на възраст м/у 45 и 55 г. и не виждам вълна от раздели. Такава имаше в началото, до средата на 30-те.
И около мен бракове и връзки падат като домино. Мисля, че има различни причини за това.
Някои, двойки имат обич в началото, но с времето в рутината, трудностите в ежедневието лека по лека се отдалечават в един друг. Един ден, децата им порастват и осъзнават, че човека отсреща не е този, за когото си се оженил. Той вече не е техният истински север, а всеки гледа в различна посока. Има различни мечти и цели.
Други пък се оказва, че зад фасадата на "прекрасно семейство и подреден дом" е стояло дългогодишно търпене и трупане на неприязън. Стоят заметени под килима изневери или множество малки предателства и когато детето отлита от гнездото, подават молба за развод.
Трети пък се развеждат защото ги хваща кризата на средната възраст и искат пак огън в слабините и пеперуди в стомаха
Четвърти, изначално са се оженили по грешните причини и е нямало обич в началото.
Има още много варианти.
За да не се стига до разпад е добре да се полагат двустранни усилия за запазване на връзката. И да не се почват връзки по грешни причини. И да си даваме време, и да си прощаваме. Не съм експерт, но си мисля, че ако хората полагат повече усилия във връзките си, нямаше да се разпадат толкова. Това разбира се не важи за токсичните отношения и за крайностите.
Някои, двойки имат обич в началото, но с времето в рутината, трудностите в ежедневието лека по лека се отдалечават в един друг. Един ден, децата им порастват и осъзнават, че човека отсреща не е този, за когото си се оженил. Той вече не е техният истински север, а всеки гледа в различна посока. Има различни мечти и цели.
Други пък се оказва, че зад фасадата на "прекрасно семейство и подреден дом" е стояло дългогодишно търпене и трупане на неприязън. Стоят заметени под килима изневери или множество малки предателства и когато детето отлита от гнездото, подават молба за развод.
Трети пък се развеждат защото ги хваща кризата на средната възраст и искат пак огън в слабините и пеперуди в стомаха
Четвърти, изначално са се оженили по грешните причини и е нямало обич в началото.
Има още много варианти.
За да не се стига до разпад е добре да се полагат двустранни усилия за запазване на връзката. И да не се почват връзки по грешни причини. И да си даваме време, и да си прощаваме. Не съм експерт, но си мисля, че ако хората полагат повече усилия във връзките си, нямаше да се разпадат толкова. Това разбира се не важи за токсичните отношения и за крайностите.
Проблемът е, че бракът/дългата връзка изисква екипна работа и ако единият е махнал с ръка, другият нищо не може да направи.
Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост.
Класика.
Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост.
Класика.
Проблемът е, че бракът/дългата връзка изисква екипна работа и ако единият е махнал с ръка, другият нищо не може да направи.
Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост. Класика.
Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост.
Класика.И също толкова благотворна за много повече хора да си намерят оправдание във факта, че е масово и следователно нормално явление и нямат ама хич никаква вина за разрива. То все едно градушка паднала - божа работа, какво да правиш
Здравейте. Искам да ви попитам нещо което забелязвам в обкръжението ни. Около 75% от семействата около нас се разведоха или ако още не са демонстрират нескрита непоносимост един към друг. Толкова страшно изглежда отстрани.
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒
Идеалистичният поглед към семейството няма да ти помогне да разбереш приятелите си. Има много неща в една връзка, които може да нагорчат, и не е редно да очакваш да си наясно какво точно е станало с твоите приятелски семейства, там има болка или срам, или гняв, които не са за чужди очи. Доверието често се разрушава рязко, трагично и непоправимо. А приятелите не са такива само защото някога са се били вписали в определена "нормалност". Надали сте ги харесали само защото отговарят на удобния критерий за сплотена щастлива двойка и като излязат от там - опа, нещо им има. Плюй си в пазвата и извличай поуки, доколкото е възможно.
Според мен, за да се разпадне един брак след 20 години, когато потърпевшите са към 45, е точно криза на средната възраст и нищо друго.
Не ги свързват вече грижите по децата и в този момент или двамата ще се преоткрият, или ще се разлетят в различни посоки, защото ей го, "на попрището жизнено средата".
Без наистина да са остарели, започват да се паникьосват, че малко остана и започват да наваксват.
Което е разбираемо и оправдано, един живот е и няма смисъл да го живееш, както не искаш.
Не ги свързват вече грижите по децата и в този момент или двамата ще се преоткрият, или ще се разлетят в различни посоки, защото ей го, "на попрището жизнено средата".
Без наистина да са остарели, започват да се паникьосват, че малко остана и започват да наваксват.
Което е разбираемо и оправдано, един живот е и няма смисъл да го живееш, както не искаш.
Salvina Не се опитвам да разбера приятелите ми. Опитвам се да разбера тенденцията.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.
Никак не харесвам общоприетото мнение, чекъм 40-50 годишна възраст жените и мъжете изтрещяват и изведнъж зарязват всичко и хукват да търсят пеперуди в стомаха.
Към 40-50 годишна възраст си достатъчно осъзнат, знаеш какво искаш, знаеш какви компромиси можеш да направиш и какви - не, и също така знаеш, че няма да живееш вечно и не си заслужава да стоиш във връзка, която си е отишла, само защото иначе приятелите ще цъкат с език.
Освен това да се опитваш да спасиш една връзка,която си е отишла, само защото преди е хубава, е глупаво и безсмислено и е като да ядеш развалена храна, защото преди е била вкусна.
Всъщност,колкото по-дълъг е брака, толкова по-трудно е решението, отстрани изглежда като"изведнъж заряза всичко". Обичайно всъщност е резултат от много дълъг процес на осъзнаване,че тази връзка е добре да бъде приключена.
Към 40-50 годишна възраст си достатъчно осъзнат, знаеш какво искаш, знаеш какви компромиси можеш да направиш и какви - не, и също така знаеш, че няма да живееш вечно и не си заслужава да стоиш във връзка, която си е отишла, само защото иначе приятелите ще цъкат с език.
Освен това да се опитваш да спасиш една връзка,която си е отишла, само защото преди е хубава, е глупаво и безсмислено и е като да ядеш развалена храна, защото преди е била вкусна.
Всъщност,колкото по-дълъг е брака, толкова по-трудно е решението, отстрани изглежда като"изведнъж заряза всичко". Обичайно всъщност е резултат от много дълъг процес на осъзнаване,че тази връзка е добре да бъде приключена.
Тенденция е в мало преди време, всеки да е в брак и той да се крепи с все сили.
Много причини има един брак да се разпадне и като я няма стигмата разведен, е лесно да се направи крачката.
това би трябвало да е отговорът.
Много причини има един брак да се разпадне и като я няма стигмата разведен, е лесно да се направи крачката.
...Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот...