Семейството след 20 г брак

  • 13 254
  • 267
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 147
"- Тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас.
- Нищо подобно, поне за "по-добри от нас". Това, че някой повече е обмислял, а друг е следвал само поривите си не прави никого по-добър и по-лош. Просто неправилна стратегия."


Щастлива съм! Не сме лоши хора! Не сме някакви гадни и зли.
Повишиха ни в първосигнални и малоумни, урраааа!

Не знам кое изобразява търкалям се от смях, но смятайте, че съм го пуснала.Smile

# 166
  • Мнения: 3 448
"Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ Joy
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо. Simple Smile
Напротив, винаги съм твърдяла, че това да срещнеш човека, който и след 20 години ще те търпи, а пък и обича, си е невероятен късмет.
За съжаление, в днешно време хората не са толерантни и търпими към кусурите на отсрещния. Затова и толкова много разводи.

Защото, за да запазиш един брак 20 години трябва много работа и компромиси. Повечето се оставят на "кризата на средната възраст" и предпочитат с лекота да търсят нови "тръпки" и "предизвикателства" като забравят, че на 50+ освен ако не са страшно богати трудно ще прилапат някое младо гадженце.

# 167
  • Мнения: 12 416
Не, браковете не просъществуват, защото се правят твърде много компромиси.
Любовта не е компромис, бракът не е компромис, те са хармония.
И под компромис нямам предвид да се разберете на море ли ще ходите или на планина.
Но всеки път, когато правиш компромис със себе си, за да спасиш брака си, всъщност го доунищожаваш.
Обаче така ни учат, връзката е компромис, борба, усилие. А всъщност тя е лекота, спокойствие и хармония.

# 168
  • Мнения: 41 394
Не, браковете не просъществуват, защото се правят твърде много компромиси.
Любовта не е компромис, бракът не е компромис, те са хармония.
И под компромис нямам предвид да се разберете на море ли ще ходите или на планина.
Но всеки път, когато правиш компромис със себе си, за да спасиш брака си, всъщност го доунищожаваш.
Обаче така ни учат, връзката е компромис, борба, усилие. А всъщност тя е лекота, спокойствие и хармония.

Ама то има компромиси и компромиси, не знам как да ги класифицирам - големи и малки, критични и незначителни, компромиси със себе си и компромис какво да гледате по телевизията.  За големите и критичните изобщо не става дума, те не се правят и толкова. Под компромиси тук става дума за малките, които много хора не правят на инат, за да не се минат и да се наложат.

# 169
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Абе понякога човек трябва да знае колко да говори, да не изстреля нещо за което след час, два като му мине нервата ще съжалява.
Компромиси разбира се , че се правят. Не мрънкам, че подритвам пантофите на мъжа ми , събути в средата на стаята, а просто ги премествам. Приемам някои неща, нищо че не са ми по вкуса - например че ако готви, оставя кухнята като след бомба, пе не забелязва , къде е покапал с кафе пода... Той прави компромис с моя крив и чепат нрав. И основното - за 20 години нито един от нас не е обидил другият с епитет. Може да мрънкам, може да буча, но не обиждам. Той също! Не се следим, имаме си доверие, аз мога за няколко дни да отида при приятелки в друг град на гости, той да ди отиде в неговата страна, а аз да съм тук с детето и грижа за дома. Разбираме се почти без думи, изградили сме живота си като танц. Понякога се настъпваме, но с времето все по- рядко.

# 170
  • Мнения: 2 210
Компромисите са неизбежни, няма как с един човек 50 години винаги да сте на едно мнение и да сте толкова перфектно съвместими, че да няма някоя треска да ви дразни.

Но разбира се, човек никога не трябва да прави компромис с основните си ценности.
И също трябва да има баланс, не само единият да се отказва и да приема.

# 171
  • София
  • Мнения: 13 485
От компромис до компромис има разлика.
Една е да направиш компромис и да ядете тази вечер зелен фасул с телешко, което той обича, вместо пилешко бутче с грах, което ти обожаваш, но не ви се готвят 2 манджи. И друго е да си затваряш очите, че той изхарчва семейните пари в казино или през ден се прибира пиян на талпа.
Компромисите в ежедневието показват грижа и внимание за другарчето, компромисите със себе си и с разбиранията си съсипват правещия ги.

# 172
  • Мнения: 1 336
Някои се разделят, други се сплотяват след 20 години заедно. Точно на тая възраст сме, около 50, и в близкото ми обкръжение повечето са със стабилни бракове и поотрастнали деца. От самото начало много добре се напаснаха, едни още от студентските години, други малко след това.
С еднакъв мироглед и цели се върви лесно в  определена посока. Да даваш повече, отколкото изискваш,  е рецептата за щастлив семеен живот. Да обичаш и недостатъците на другия, това е вече истинска любов.

# 173
  • Мнения: 5 711
Леони,
Людмил Стефанов казва, че обикновено, когато в една връзка единият дава повече другия си тръгва.
Баланс е нужен.

Освен всичко друго, което се изкоментира, разликата в успешните и провалените връзки е в подробностите, които и двата вида не споделят, a често участниците и не осъзнават, че правят.

# 174
  • Мнения: 3 448
Аз говоря точно за дребните недостатъци.
Представа си нямате колко хора се мислят за перфектни и безгрешни и разкарват всеки партньор, с когото са били заради пълни глупости.
Говорел странно, носа му бил крив, гърдите й можели да са по-големи. И седят и си кукуват сами прехвърлили 40. Или още по-зле изпускайки последния влак се хващат с ужасен партньор, тъй като часовника тиктака.Понеже никой перфектен не може да ги достигне.
На 50+ тогава става страшно защото след 20 години брак губиш връзка с реалността. Живееш в някакъв балон понеже цял живот си женен и си въобразяваш, че като се разведеш и всички яки мацки ще почнат да ти се лепят. Да... ама не.

# 175
  • София
  • Мнения: 38 727
Вярно е това с живота в балон. Но аз се уча бързо, за всичко в новия живот. Съвсем различно е, но е хубаво. Не е страшно, малко е предизвикателно.

# 176
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 049
Ако ме дразни как говори, ако не ми харесва носът му или нещо друго, въобще няма да започна връзка с него, а не да се омъжа за точно този, а после да се сетя, че това ме дразни. Какви са тези глупости... Досега не съм чувала някой мъж да е зарязал жена си след години брак, защото ѝ били малки гърдите. Rolling Eyes
Нещо започва да ме дразни реално след години, защото наистина хората се променят и това изобщо не е оправдание, както псевдо психоложката се мъчи да ни убеди. И двамата се променят, и да е за добро, много рядко по едно и също време, по един и същи начин, еднакво. Напротив, точно в развитието си често се разминават. Особено когато са от много млади заедно. И единият ако дръпне напред с образование, кариера и т. н., а другият го влачи инерцията, ами ето променили се и се разминали. В един момент се оказва, че нямат нищо общо, но той този момент се е натрупал с годините. Не е станал човек една сутрин и да се е сетил - ааа тая има малки ц*ци, искам развод.

# 177
  • Мнения: 2 280
От компромис до компромис има разлика.
Една е да направиш компромис и да ядете тази вечер зелен фасул с телешко, което той обича, вместо пилешко бутче с грах, което ти обожаваш, но не ви се готвят 2 манджи. И друго е да си затваряш очите, че той изхарчва семейните пари в казино или през ден се прибира пиян на талпа.
Компромисите в ежедневието показват грижа и внимание за другарчето, компромисите със себе си и с разбиранията си съсипват правещия ги.

Ей, под това се подписвам с две ръце.
И пак няма гаранция за нищо. Никога не се знае кой, кога ще изтрещи. Изобщо много ми е странно самодоволството по отношение на междуличностни отношения. Аз за себе си не мога да гарантирам, как ще реагирам в непредвидена/критична ситуация, какво остава за друг човек.

# 178
  • Мнения: 41 394
Като става дума за компромиси, някои се били развеждали заради капака на тоалетната чиния, за това кой как стиска пастата за зъби или от коя страна се развива тоалетната хартия...  Ей за такива неща е нужно човек да прави компромиси, а не за пиянство, хазарт или насилие.

# 179
  • София
  • Мнения: 38 727
Така е, Аида. Аз още 2017 го усетих това нещо. Все едно аз дръпнах рязко напред, а той пое в друга посока. Хем искаше да се състезава с мен, хем не знаеше как, и естествено, не ме подкрепяше.
Просто пред очите ми се оформи една пукнатина, която ставаше все по-голяма.
За тялото ми въобще не се говореше или нещо друго....

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 19:34 от Rockstar

Общи условия

Активация на акаунт