Дълго гледане на дете вкъщи

А има ли някаква медицинска причина за тази “болнавост”? Вероятно не съм първата, която ви го казва, но дете на 6 години да е болно след всяка седмица и то да стига всеки път до антибиотик определено е състояние, което трябва да се изследва. Да работите по закаляване, защото “повече контакти и разходки на въздух” съвсем не са напълно достатъчни имунната система да се среща с атаки и да изгражда отговор. А мислили ли сте дали не сте прекалено обгрижващ родител, който изнежва детето?
Със започване на училището не вярвам нещата да се променят като с вълшебна пръчки. Учениците също боледуват.
Ходи ли детето на спорт? Може би е добре да започне да се занимава с нещо - няколко пъти седмично плуване, футбол … така ще имате и малко време за себе си докато тренира. Ако не успява да ходи на градина наистина потърсете някой да ви замени по няколко часа дневно за да се разведрите. Проблемите, които имате са също от стрес. Успех ви желая!

Подсилвайте му имунната система с естествени и природни средства,спрете да давате антибиотици и лекарства,защото така влизате в омагъосан кръг и боледува още повече.Ако трябва се консултирайте с добър класически хомеопат.

Казват, че първите години болестите идват от майката и това не е случайно, просто вие вярвате във всичко това и това е вашата реалност. Хиляди деца боледуват, имат хронични заболявания, но са на градина, защото майката така е преценила. Всяко дете боледува, няма как да не боледува, и това е нещо съвсем нормално, пазите го и изведнъж на 7 край всичко свършва и вече не боледува, това дете къде да създаде този имунитет и да мине през този процес? Вашата реакция е водещата,  край няма да ходи на градина за да е здраво. Във възпитанието първите 7 г. са водещи и вашето дете в старанието си да го запазите го лишавате от контакта в среда с деца, където да изгради навици и да се социализра, едно е да е само, друго е да е с вас в градинката. Хайде до 3 г. до 3.5 г. останете го вкъщи, да приемем много боледува  но после стига. Освен това в България не е ли задължителна предучилищната подготовка т.е. на 6 г  детето задължително трябва да е или в училище или в последна група на детската градина.

То от 4 г е задължително. И аз много време отлагах хомеопатия и не вярвах много, но при дъщеря ми определено помогна. Съжалявам, че толкова късно започнах даже.

Мислех, че от малкия ми син по-боледуващо не е имало, но явно съм в грешка. Той е отсъствал сравнително поносимо от ДГ.
За мен важен аспект от детското развитие е социализацията. Именно нея трябва детето да има в някаква степен, за да не попадне "неподготвено" в джунглата на 1 клас. Дано е  здравичко занапред и да се впише добре сред другите деца.

Не ви съветвам да подсилвате имунната система с имуностимулатори и билкови разни препарати. Всеки сериозен педиатър би ви отказал от тази идея или най-малкото би ви обърнал внимание да сте предпазлива. Имуностимулаторите съвсем не са така безредни.

За имунната система и аз спрях всичко, то нищо не им е и помогнало, де.

Аз също не видях полза от имуностимулаторите при моето дете. И до ден днешен не ги долюбвам и ги отказвам. Личното ми мнение е, че са нож с две остриета.

Подсилване на имунната система с естествени средства на би трябвало да означава с имуностимуланти, билки и подобни, но явно всеки го разбира различно.

Организмът се калява чрез три неща- вода, въздух и храна.
Лятото минимум 10 дни на море, игри и гмуркане в морската вода и още толкова на планина, може и престой в Сандански през пролетта или есента.
При храната вече е ясно- боклуците до минимум.

Сигурно сте пробвали много неща за лечение, моите деца са на 6 скоро 7 (ученичка тази година) и момченце на 1,9 год. Каката също мн боледуваше, като последните 2 години виждам прогрес, при първи симптоми започваме Авирон и при нас поне на 98% действа. Тази година включихме и Имунотрофината и за зимния сезон не е отсъствала от градина, предните години отсъстваше повече, закрепвах я за седмица две и айде пак я пусна. Пие и сироп от бъз, като цяло гледам да я подсилвам с естествени добавки. При нея проблемът е 3-та сливица, която след много борба да запазим кашлици, хреми, отити, в крайна сметка ще бъде извадена. Аз също съм си вкъщи, от 2 години обаче, сега зимния сезон на моменти ми дотяга и се сдухвам, няма кой да ни помага също, но гледам да се разнообразяваме, излизаме винаги като може, каним си гости, в почивните дни правим нещо семейно. Сега се притеснявам как ще бъде малкия, дано да е по-здрав, лятото ще го пусна на ясла, а аз на работа да видим, дано се получат нещата. Винаги когато мога излизам и сама с приятелка, забелязвам обаче, че старите ми приятели някак се дистанцираха, на принципа са - тя е с 2 деца и няма да може да дойде, ако й се излиза тя да ни търси, та на моменти също ми е самотно. Просто и сезона е такъв, ще мине. Дано до училище вашето дете укрепне и си ходи редовно ❤

А нещо да учите имате ли желание, докато сте в къщи покрай детето, стига да нямате финансови проблеми разбира се? Познавам две дами, които изкараха по едно висше образование, докато си стояха в къщи покрай децата, хем те от тригодишни ходеха на градина, но много отсъстваха. И сега децата са големи, а те се реализираха много добре. Може и да не е чак цяло висше, а например някакъв курс, нов език или втора магистратура, ако вече имате една. Хем е разнообразие, социални контакти, хем в един момент може да донесе едни по-добри доходи за семейството.

Авторке, не си само ти.

Правих календар на боледуванията за миналата година. 5 пъти болничен престой /2 заради обструктивен бронхит, 2 заради епилептични пристъпи, 1 заради грип с 41.4 тенпература навръх Нова година/, била съм в спешното 10пъти, 4 пъти свистене с линейки. От октомври до сега е болен буквално на всеки 15-20 дни. Настина не мога да си поема дъх, а нервите ми са опънати.
Не е бил болен от 10май до 29 август, после  изкара целия септември здрав. Октомври, ноември и декември е бил общо 13 дни на детска…..
Детето ми беше толкова здраво, калено и щастливо, че чак си завиждах на късмета. Ако е боледувал е било леко и на крак. Лятото ежедневно се къпеше в ледената река. В студовете също сме били неуморно навън. Нито съм го пазела от нещо, нито ме е било страх.
После изневиделица дойде жестока болест, просто извади късата клечка и разви усложнения, остра бъбречна недостатъчност и мозъчен енцефалит,  два месеца в интензивно,един в рехабилитация, а тогава беше само на три годинки. Точно миналата Коледа се прибрахме у дома и цялата 2023 беше болен, както изредих по-горе.
Нетърпимо и непоносимо е. Дори ако е здрав в момента съм на тръни какво ще е след дни. Сърцето ми се къса като каже, че иска да има приятели. И за капак сме в чужбина и не знае езика.
Лекарите го следят отблизо заради бъбреците, казват ми, че много деца боледували често и не било чудо-невиждано, уж след 6-7г ставало по-добре. Веднага след интензивното са му правени изследвания за имунната система и са били нормални, дори настояваха да го изпратим веднага на детска (отказах, изкара си 9месеца без детска и септември го записахме).
Настоях за преглед с имунолог (насрочен за март), а дори не знам вече какво да го попитам или искам като изследвания.
 
В момента има скарлатина в детската, няма сила, която да ме накара да го пратя точно сега.

Колко са децата в групата и водят ли ги болни? Това не е нормално,но все пак аз знам че точно преди да се стабилизира организма е най-зле. Има период на влошаване. Едно време много боледувах, но в училище. Майка ми допълнително ме изнежваше, не излизах, претопляше ме. Моето беше на астматична основа, бронхити . Всяка зима много зле, инжекции (тя е мед. сестра и не влизай за това в болница). На 13 бях най-зле с помпичка, следващата година вече бях здрава.
 В градината не съм боледувала, че ходех на селската.

donau_janine2 пожелавам ви никакви проблеми със здравето да няма те повече. Успех на детето и да си намира приятелчета скоро. Горкичкото. Много е тегаво ама важното е да е здраво детето, другото са бели кахъри.