Дълго гледане на дете вкъщи

donau_janine2 пожелавам ви никакви проблеми със здравето да няма те повече. Успех на дете и да си намира приятелчета скоро. Горкичкото. Много е тегава ама важното е да е здраво детето, другото са бели кахъри.

donau_janine2, много здраво да е детето занапред! Минали сте през ада, дано лошото е вече зад гърба ви.

С глисти дори не съм се сблъсквала (пу-пу), струва ми се страшно много дете да хване 7 пъти (!) такива...

Авторке, не си само ти.

Правих календар на боледуванията за миналата година. 5 пъти болничен престой /2 заради обструктивен бронхит, 2 заради епилептични пристъпи, 1 заради грип с 41.4 тенпература навръх Нова година/, била съм в спешното 10пъти, 4 пъти свистене с линейки. От октомври до сега е болен буквално на всеки 15-20 дни. Настина не мога да си поема дъх, а нервите ми са опънати.
Не е бил болен от 10май до 29 август, после  изкара целия септември здрав. Октомври, ноември и декември е бил общо 13 дни на детска…..
Детето ми беше толкова здраво, калено и щастливо, че чак си завиждах на късмета. Ако е боледувал е било леко и на крак. Лятото ежедневно се къпеше в ледената река. В студовете също сме били неуморно навън. Нито съм го пазела от нещо, нито ме е било страх.
После изневиделица дойде жестока болест, просто извади късата клечка и разви усложнения, остра бъбречна недостатъчност и мозъчен енцефалит,  два месеца в интензивно,един в рехабилитация, а тогава беше само на три годинки. Точно миналата Коледа се прибрахме у дома и цялата 2023 беше болен, както изредих по-горе.
Нетърпимо и непоносимо е. Дори ако е здрав в момента съм на тръни какво ще е след дни. Сърцето ми се къса като каже, че иска да има приятели. И за капак сме в чужбина и не знае езика.
Лекарите го следят отблизо заради бъбреците, казват ми, че много деца боледували често и не било чудо-невиждано, уж след 6-7г ставало по-добре. Веднага след интензивното са му правени изследвания за имунната система и са били нормални, дори настояваха да го изпратим веднага на детска (отказах, изкара си 9месеца без детска и септември го записахме).
Настоях за преглед с имунолог (насрочен за март), а дори не знам вече какво да го попитам или искам като изследвания.
 
В момента има скарлатина в детската, няма сила, която да ме накара да го пратя точно сега.

В нашата група имаше и салмонела по едно време.  Общо взето само краста още не се е пръкнала... Аз не случайно наричам градината "бациларника". Те децата там не само споделят играчки и са заедно по цял ден.. те сам се ближат по лицата, плюят се, лигавят се.. От детето ми го знам. Една вечер дойде до мен и ме облиза по бузата. Като я питах защо го прави, така се ближели в детската. После се чудим що са болни през ден..

Защото сте "концентрирана" в болестите.  Защо правите този "календар с болести". Каква е целта? Да се убедите, че наистина детето ви е много болно. Аз чета много и бях прочела за детска клиника в която първото условие, близките на детето не само да не говорят за болести пред детето, но и да се държат  с него сякаш е напълно здраво, това дава удивителни  резултати. Защо? Защото психиката е водеща.

Съжалявам за всичко което описвати, но наистина помислете върху вашето поведение.

И много по-добре шарки, скарлатина да минат в ранна детска възраст, отколкото като възрастни, когато е много рисково и понякога оставя трайни увреждания. Не само, че не ги пазят, ги събират именно с цел децата да преминат това, като малки. Колкото по-рано толкова по-добре. Това пазене е излишно.

"Детето ми беше толкова здраво, калено и щастливо, че чак си завиждах на късмета." това ваше разсъждение е абсурдно, що за "завист" е това сякаш предизвиквате съдбата.

Аз също живея в чужбина и за съжаление виждам, модели подобен на вашия. Защо детето ви няма приятели? Не може около вас да няма градинка, където децата да играят. Само, че от българки чувам доводи, като ами как ще се разбера, ама как ще играе с чужденци, ама....всичко е ама.          
                                    
Едно дете изолирано без среда, игра няма как да е здраво, не само няма да е здраво, но болестите ще се множат. Имам не един и два примера, около себе си. Децата растат без приятели, не знаят език, времето за училище идва, обаче пак ги държат само до обяд и без това тръгнали късно на градина, уж, голяма грижа, за да не боледуват.  Съжалявам, но това е моят опит. Поведение, което разболява.