- Публикувана: 2 фев. 2024, 13:16 ч.
- Последно мнение: 8 март 2024, 22:55 ч.
Брат/сестра си или детото си бихте спасили първо?
Понеже има тема пусната наскоро тук ,,Жената или детето", реших да задам този казус. Също така, попаднах на интересна арабска история в Quora по темата, не мога да дам линк към нея, но беше в отговор на пак от този тип въпроси кой бихте спасили първо. А историята е следната.
Някога един цар пленил жена от вражеска държава, заедно с нейния съпруг, син и брат. Той заповядал пленените мъже да бъдат убити, а жената започнала да го моли за милост. Тогава владетелят ѝ казал, че може да пощади само един от тях, който тя избере, но останалите двама ще загинат. Последвало дълго мълчание, а царят, стражите му и събралият се народ пред двореца били в очакване кого ще реши да спаси жената. Най - накрая тя заявила, че иска да бъде пощаден брат ѝ. Владелят се много се очудил на този избор и поискал отговор. Жената казала, че тъй като тя е още млада, ако изгуби съпруга и сина си, може да си намери друг мъж и да роди друго дете, но ако загуби брат си, няма как да има нов брат и заради това той е незаменим. Царят казал, че това е мъдър отговор, защото всеки на нейно място би избрал да спаси сина си, след което обявил че пощадява всички и пуснал пленниците да си вървят.
Също така, да уточня, че тук под детето ви, се предвид не само времето докато е малко, а и като порасне или иначе казано, при опасна ситуация, ако недай си Боже, брат/сетра ви и синът/ дъщеря ви са в опасност, кой бихте спасили първо. Аз самият нямам нито братя и сестри, нито деца( засега нямам деца, на 24 съм), така, че може да се каже че съм безпристрастна страна по този въпрос.
Някога един цар пленил жена от вражеска държава, заедно с нейния съпруг, син и брат. Той заповядал пленените мъже да бъдат убити, а жената започнала да го моли за милост. Тогава владетелят ѝ казал, че може да пощади само един от тях, който тя избере, но останалите двама ще загинат. Последвало дълго мълчание, а царят, стражите му и събралият се народ пред двореца били в очакване кого ще реши да спаси жената. Най - накрая тя заявила, че иска да бъде пощаден брат ѝ. Владелят се много се очудил на този избор и поискал отговор. Жената казала, че тъй като тя е още млада, ако изгуби съпруга и сина си, може да си намери друг мъж и да роди друго дете, но ако загуби брат си, няма как да има нов брат и заради това той е незаменим. Царят казал, че това е мъдър отговор, защото всеки на нейно място би избрал да спаси сина си, след което обявил че пощадява всички и пуснал пленниците да си вървят.
Също така, да уточня, че тук под детето ви, се предвид не само времето докато е малко, а и като порасне или иначе казано, при опасна ситуация, ако недай си Боже, брат/сетра ви и синът/ дъщеря ви са в опасност, кой бихте спасили първо. Аз самият нямам нито братя и сестри, нито деца( засега нямам деца, на 24 съм), така, че може да се каже че съм безпристрастна страна по този въпрос.
Много егоистични разсъждения, бих казала, съответно за моя мироглед абсурдни. Щяла да има друг мъж и друго дете, тва да не са чашки, че като ги счупи да си купи нови? По тая логика ако има 2 деца едното веднага може да го бракува, нали има заместител. А ако имаше двама братя?
Винаги ще избера детето си!
Абсурден въпрос.
Арабска приказка с арабски цености.
Ако остане сама с детето, за нея няма кой да се погрижи.
За тях децата нямат тази стойност, която ние имаме. Използват децата си като щит при нападения, военни действия , размирици и т.н.
От гледна точка на родата на жената е важен техния род, а не на мъжа и.
Ако остане сама с детето, за нея няма кой да се погрижи.
За тях децата нямат тази стойност, която ние имаме. Използват децата си като щит при нападения, военни действия , размирици и т.н.
От гледна точка на родата на жената е важен техния род, а не на мъжа и.
А историята е следната.
Някога един цар пленил жена от вражеска държава, заедно с нейния съпруг, син и брат. Той заповядал пленените мъже да бъдат убити, а жената започнала да го моли за милост. Тогава владетелят ѝ казал, че може да пощади само един от тях, който тя избере, но останалите двама ще загинат. Последвало дълго мълчание, а царят, стражите му и събралият се народ пред двореца били в очакване кого ще реши да спаси жената. Най - накрая тя заявила, че иска да бъде пощаден брат ѝ. Владетелят се много се учудил на този избор и поискал отговор. Жената казала, че тъй като тя е още млада, ако изгуби съпруга и сина си, може да си намери друг мъж и да роди друго дете, но ако загуби брат си, няма как да има нов брат и заради това той е незаменим. Царят казал, че това е мъдър отговор, защото всеки на нейно място би избрал да спаси сина си, след което обявил, че пощадява всички и пуснал пленниците да си вървят.
Някога един цар пленил жена от вражеска държава, заедно с нейния съпруг, син и брат. Той заповядал пленените мъже да бъдат убити, а жената започнала да го моли за милост. Тогава владетелят ѝ казал, че може да пощади само един от тях, който тя избере, но останалите двама ще загинат. Последвало дълго мълчание, а царят, стражите му и събралият се народ пред двореца били в очакване кого ще реши да спаси жената. Най - накрая тя заявила, че иска да бъде пощаден брат ѝ. Владетелят се много се учудил на този избор и поискал отговор. Жената казала, че тъй като тя е още млада, ако изгуби съпруга и сина си, може да си намери друг мъж и да роди друго дете, но ако загуби брат си, няма как да има нов брат и заради това той е незаменим. Царят казал, че това е мъдър отговор, защото всеки на нейно място би избрал да спаси сина си, след което обявил, че пощадява всички и пуснал пленниците да си вървят.
Дрън, дрън.
Имам сестра, която много обичам и сме много близки, но имам и 5 деца. Децата ми са ми еднакво ценни и са преди сестра ми, колкото и да държа на нея. Все едно да трябва да избирам между децата си. Ако си отрежеш един от пръстите, все ще те боли, независимо кой от тях избереш.
Имам сестра, която много обичам и сме много близки, но имам и 5 деца. Децата ми са ми еднакво ценни и са преди сестра ми, колкото и да държа на нея. Все едно да трябва да избирам между децата си. Ако си отрежеш един от пръстите, все ще те боли, независимо кой от тях избереш.
Детето, без да се замисля.
Този коментар е право в десетката.
Този коментар е право в десетката.
Арабска приказка с арабски цености.
Ако остане сама с детето, за нея няма кой да се погрижи.
За тях децата нямат тази стойност, която ние имаме. Използват децата си като щит при нападения, военни действия , размирици и т.н.
От гледна точка на родата на жената е важен техния род, а не на мъжа и.
Ако остане сама с детето, за нея няма кой да се погрижи.
За тях децата нямат тази стойност, която ние имаме. Използват децата си като щит при нападения, военни действия , размирици и т.н.
От гледна точка на родата на жената е важен техния род, а не на мъжа и.
Аз самият нямам нито братя и сестри, нито деца( засега нямам деца, на 24 съм), така, че може да се каже че съм безпристрастна страна по този въпрос.
Напоследък често ми се струва, че бг мама е станала място за обучаване на ИИ...
Въпросът е глупав/без реална стойност, тъй като няма универсален отговор. Всеки човек има собствено виждане по темата според сбствената си ситуация и ценности; при достатъчно много отговори и само 3 варианта разпределението ще е +/- 33%. Та, каква е целта на всичко това, може ли да ме светне някой??
Въпросът е глупав/без реална стойност, тъй като няма универсален отговор. Всеки човек има собствено виждане по темата според сбствената си ситуация и ценности; при достатъчно много отговори и само 3 варианта разпределението ще е +/- 33%. Та, каква е целта на всичко това, може ли да ме светне някой??
По-скоро горките ние, дето след 10г колите ни ще взимат решения бабата или количката да бутнат (или нас - в дървото) на база тия тъпизми...
Нима очаквате някой да посочи друг отговор освен първия?!
Относно разказаната по-горе арабска притча, може би има в нея логика, ако се е знаело предварително, че при много мъдър отговор от жената, царят би пощадил всички. Та напълно логично е да се избере най-нетривиалния отговор.
Но в една реална ситуация, ВСЕКИ би избрал детето си.
При все, че ние имаме народна песен с подобен сюжет - "Сестра кани брата на вечеря" където майката избира да жертва най-хубавото си от 9 деца заради брат си. Но това е литературна творба и хиперболата е допустима, за да се подсили нещо - в случая да се покаже, че лирическият герой би жертвал всичко заради брат си.
Относно разказаната по-горе арабска притча, може би има в нея логика, ако се е знаело предварително, че при много мъдър отговор от жената, царят би пощадил всички. Та напълно логично е да се избере най-нетривиалния отговор.
Но в една реална ситуация, ВСЕКИ би избрал детето си.
При все, че ние имаме народна песен с подобен сюжет - "Сестра кани брата на вечеря" където майката избира да жертва най-хубавото си от 9 деца заради брат си. Но това е литературна творба и хиперболата е допустима, за да се подсили нещо - в случая да се покаже, че лирическият герой би жертвал всичко заради брат си.
Само, че жената се е отделила от рода си и е създала ново семейство, брат й остава на заден план следвайки здравата логика.
Не и в арабския свят. Там си остава в бащиния род и се жени за син на брат на баща си. Ако мъж, който не и е роднина иска да се ожени за нея, трябва да иска разрешение от роднините и по мъжка линия и може и да го убият.
Аз бих спасила детето, но нямам брат или сестра и не зная какви отношения бих имала с тях.
Такъв избор ще ти даде само някой садистичен изрод, преди да ви изтрепе всичките.
За кръвнина иде реч в песента. Не за осиновяване.
Братът е заклал момче от друго семейство, без братя и сестри.
Алтернативите са няколко: братът се жертва сам и родът на жената по бащина страна приключва съществуването си, защото братът е още ерген; майката доброволно жертва най-малкото си дете; няма доброволна жертва и другият род преследва и убива всички роднини от мъжки пол на убиеца.
Това е тълкуването според историци, което съм срещала.
По нашите земи е имало подобна традиция, подобно на тази в Италия и в Албания. Дори в Албания традицията е съществувала в някои общности буквално допреди няма и 2 поколения.
Братът е заклал момче от друго семейство, без братя и сестри.
Алтернативите са няколко: братът се жертва сам и родът на жената по бащина страна приключва съществуването си, защото братът е още ерген; майката доброволно жертва най-малкото си дете; няма доброволна жертва и другият род преследва и убива всички роднини от мъжки пол на убиеца.
Това е тълкуването според историци, което съм срещала.
По нашите земи е имало подобна традиция, подобно на тази в Италия и в Албания. Дори в Албания традицията е съществувала в някои общности буквално допреди няма и 2 поколения.
Ужасна е, да. Но е реална. Сестрата избира да жертва най-малкото си дете, но да спаси останалите си 8 сина и брат си, а така косвено и родителите си от страдание, че ще загубят единствения си син. Животът, дори и сега, не е само цветя и рози. Дай, Боже, никога да не изживяваме подобни избори,защото в сегашната ситуация в света нямаме гаранции какво може да се случи утре.
Прочете и гръцката митология, там има подобен сценарий, ако бяхте залягали повече над книгите и анализите по литература в гимназията, щяхте отдавна да се сблъскате с тези разсъждения.
Митове, легенди и притчи са си точно такива. В истинския живот се подчиняваме на друга логика.
Митове, легенди и притчи са си точно такива. В истинския живот се подчиняваме на друга логика.
Всички нормални хора си обичат децата, но детският живот като такъв не е еднакво ценен във всички култури и епохи.
Отношението към децата е малко по-различно в общества с висока детска смъртност и многодетни семейства. Бедността и мизерията също са фактори.
Но дори да оставим настрана икономическите и битовите условия, има и много значими културни особености. Това, което ние разбираме под “дете” (като социално, правно и културно понятие) е резултат първо на християнството и по-късно на Ренесанса и Просвещението и все по-голямото значение, което западната цивилизация отдава на индивида за сметка на колектива. Децата се еманципират и получават права и протекции от държавата в продължение на векове подобно на жените.
И до ден-днешен има незападни култури, които не придават такова значение на децата, както ние.
В много общности в мюсюлманския свят, Индия и други има убийства на честта, в които бащи убиват непълнолетните си дъщери. Тоест честта на семейството, на бащата (дори не живота му!) е много по-важна от живота на детето.
Масово семейства в Африка и Близкия Изток пращат непълнолетните си момчета (а в много случаи и малолетни) сам-сами на изключително опасни пътувания с каналджии — така наречените “деца-котви” — като целта е децата да се “закотвят” в Европа и по-нататък или да издърпат цялото семейство, или да им пращат пари.
В Афганистан пък мизерстващи семейства женят шестгодишните си момичета за петдесетгодишни мъже, за да облекчат семейството финансово.
В аналогични ситуации повечето европейци биха пратили бащата или пораснал син на гурбет или опасно пътуване, а ако се налага някой да проституира, за да помага на семейството финансово, ще се жертва майката.
Отношението към децата е малко по-различно в общества с висока детска смъртност и многодетни семейства. Бедността и мизерията също са фактори.
Но дори да оставим настрана икономическите и битовите условия, има и много значими културни особености. Това, което ние разбираме под “дете” (като социално, правно и културно понятие) е резултат първо на християнството и по-късно на Ренесанса и Просвещението и все по-голямото значение, което западната цивилизация отдава на индивида за сметка на колектива. Децата се еманципират и получават права и протекции от държавата в продължение на векове подобно на жените.
И до ден-днешен има незападни култури, които не придават такова значение на децата, както ние.
В много общности в мюсюлманския свят, Индия и други има убийства на честта, в които бащи убиват непълнолетните си дъщери. Тоест честта на семейството, на бащата (дори не живота му!) е много по-важна от живота на детето.
Масово семейства в Африка и Близкия Изток пращат непълнолетните си момчета (а в много случаи и малолетни) сам-сами на изключително опасни пътувания с каналджии — така наречените “деца-котви” — като целта е децата да се “закотвят” в Европа и по-нататък или да издърпат цялото семейство, или да им пращат пари.
В Афганистан пък мизерстващи семейства женят шестгодишните си момичета за петдесетгодишни мъже, за да облекчат семейството финансово.
В аналогични ситуации повечето европейци биха пратили бащата или пораснал син на гурбет или опасно пътуване, а ако се налага някой да проституира, за да помага на семейството финансово, ще се жертва майката.
При все, че ние имаме народна песен с подобен сюжет - "Сестра кани брата на вечеря" където майката избира да жертва най-хубавото си от 9 деца заради брат си. Но това е литературна творба и хиперболата е допустима, за да се подсили нещо - в случая да се покаже, че лирическият герой би жертвал всичко заради брат си.
И съжалявам, че обиждам свинете.
Не ми се вярва да е имало такава традиция.
Аз не бях чувала за такава песен. Ей сега я намерих, с някаква много приятна народна музика, което прави цялата работа още по-нелепа. Все пак, ако беше имало такава традиция, нямаше ли да има и някакви разкази, приказки, пиеси даже? Супер дивашко. Една единствена песен не знам за какво да е доказателство.
Не ми се вярва да е имало такава традиция.
Прочети за кръвнината. Имало я е. И не само в България. На целите Балкани я е имало, в Италия и Албания също. В Албания съвсем доскоро - допреди 1-2 поколения. В някои страни (мюсюлманските основно) сигурно още я има.
Има достатъчно информация. Просто у нас в повечето случаи са се разбирали да се откупят с пари.
Както казах, сега също я има. И се наследява. Просто е юридически формулирана и законово обоснована.
Прочетох, намирам кръвнина като плащане, не като даване на някое дете в замяна на убито друго дете. Че някой може да реши да мъсти и убие убиеца, е разбираемо, аз и сега бих изтрепала лично разните убийци на деца. Но да се наеме някой да отглежда чуждо дете в замяна на своето, или какво - да си даде ей това дете да му го убият - няма никакъв смисъл в това.
Става въпрос за така наречените кръвни вражди. Кръвнината може да се плати с пари, може и с кръв. Обикновено тази на убиеца или негов роднина (мъж), с което дългът се счита за изплатен и (уж) се предотвратяват поколенчески кръвни вражди, саморазправа и социална нестабилост.
Библейското око за око, зъб за зъб е на същия принцип. Само че евреите винаги са предпочитали финансовата кръвнина и равините го тълкуват по този начин.
С една дума алтернативен метод за решаване на спорове и налагане на правосъдие в кланови общества без съдилища и официални институции. Имало го е в почти целия свят общо взето. В някои селски райони на Албания още се практикува тайно, дори познавам две момчета, които са избягали точно поради тази причина.
Библейското око за око, зъб за зъб е на същия принцип. Само че евреите винаги са предпочитали финансовата кръвнина и равините го тълкуват по този начин.
С една дума алтернативен метод за решаване на спорове и налагане на правосъдие в кланови общества без съдилища и официални институции. Имало го е в почти целия свят общо взето. В някои селски райони на Албания още се практикува тайно, дори познавам две момчета, които са избягали точно поради тази причина.
Имам бегъл спомен, че народната песен май сме я учили в училище. И доколкото помня, сестрата дава най-малкото си дете като откуп. Другото семейство получава наследник. То ще израсне там като техен наследник, няма да го убият. И да, много е гадно, че й се налага да го прави, но по този начин спасява и собствените си деца. Избира най-малкото, защото няма да помни, с по-голямо дете няма да се получи.
Ако се върнем назад в историята, учили сме, че Борис излиза от манастира, сваля Владимир от престола, ослепява го, защото е тръгнал като владетел срещу воляната на баща си и делото му и заповядва 52 рода на първенци, застанали на страната на Владимир, да бъдат заличени от земята, за да няма кой да търси отмъщение.
Ако се върнем назад в историята, учили сме, че Борис излиза от манастира, сваля Владимир от престола, ослепява го, защото е тръгнал като владетел срещу воляната на баща си и делото му и заповядва 52 рода на първенци, застанали на страната на Владимир, да бъдат заличени от земята, за да няма кой да търси отмъщение.
Аз не бях чувала за такава песен. Ей сега я намерих, с някаква много приятна народна музика, което прави цялата работа още по-нелепа. Все пак, ако беше имало такава традиция, нямаше ли да има и някакви разкази, приказки, пиеси даже? Супер дивашко. Една единствена песен не знам за какво да е доказателство.
Според мен в песента изобщо не става дума за даване на дете за наследник, а дете да го принесат в жертва,
Янтра, ако е голямо, вече отгледано, да. Кой би убил малко дете на 1-2-3 годинки? Особено пък семейство, което остава без деца. Те няма да спечелят от такава мъст, защото пак остават без дете и наследник. Има го този момент - едната майка губи единствено дете, вече отгледано, другата има 9 момчета. Дава едното, най -малкото, което няма да помни, с което най-малко време е била и, което ще израсне в чуждото семейство като техен син. С тази саможертва спасява брат си, който ще има шанс да продължи бащиния й род, и ще спаси останалите си деца от смърт или кръвна вражда. Изборът не е лек, безспорно. Не знам доколко и братът го заслужава, но тя го прави.
А Спасов ден е бил шансът на бездетно семейство да се сдобие с рожба. Днес е анонимно донорство, тогава е бил един ден в годината и не се е правело с комшията. Не знам дали жените са знаели от кого зачеват, но мъжете после не са имали право да търсят дете. Правело се е само в бездетно семейство, в което жената не зачева. Помниш ли, че в недалечното минало се говореше за едни от минералните ни бани, че бездетни жени са ходели там, за да заченат? Зачевали са не от водата, а от мъже. Три седмици балнеолечение и се връщат някои бременни. Даже го имаше отразено и в някакъв български филм. Имаше и някаква книга - в болницата една възрастна жена разказва историята си на съседката си по легло. Историята е следната. Синът й е карал заушка и тя е наясно, че няма да има деца, но той не знае. Жени се. Случва се така, че сестричката му забременява извънбрачно. Свекървата дърпа снахата настрани, казва й, че ако иска да има дете трябва да отиде на тези бани и да се върне бременна. Снахата ражда близнаци, дъщерята - едно дете. Свекървата урежда да родят по едно време и докторът да размени едното близначе с детето на дъщеря й, след което разменената близначе е дадено за осиновяване. Историята свършва започва и свършва в болничната стая - влиза семейството с вече порасналите "близнаци". А в Русе 70-те или 80-те години има история завършила с убийство - двама братя, единия не може да има деца, молят другия да направи дете на бездетното семейство. Той го прави. След време избухва спор между братята за жената и детето и завършва със смъртта на единия.
А Спасов ден е бил шансът на бездетно семейство да се сдобие с рожба. Днес е анонимно донорство, тогава е бил един ден в годината и не се е правело с комшията. Не знам дали жените са знаели от кого зачеват, но мъжете после не са имали право да търсят дете. Правело се е само в бездетно семейство, в което жената не зачева. Помниш ли, че в недалечното минало се говореше за едни от минералните ни бани, че бездетни жени са ходели там, за да заченат? Зачевали са не от водата, а от мъже. Три седмици балнеолечение и се връщат някои бременни. Даже го имаше отразено и в някакъв български филм. Имаше и някаква книга - в болницата една възрастна жена разказва историята си на съседката си по легло. Историята е следната. Синът й е карал заушка и тя е наясно, че няма да има деца, но той не знае. Жени се. Случва се така, че сестричката му забременява извънбрачно. Свекървата дърпа снахата настрани, казва й, че ако иска да има дете трябва да отиде на тези бани и да се върне бременна. Снахата ражда близнаци, дъщерята - едно дете. Свекървата урежда да родят по едно време и докторът да размени едното близначе с детето на дъщеря й, след което разменената близначе е дадено за осиновяване. Историята свършва започва и свършва в болничната стая - влиза семейството с вече порасналите "близнаци". А в Русе 70-те или 80-те години има история завършила с убийство - двама братя, единия не може да има деца, молят другия да направи дете на бездетното семейство. Той го прави. След време избухва спор между братята за жената и детето и завършва със смъртта на единия.
И аз само за Албания съм го чувала това за кръвната мъст (убиването) като факт, а не предположение. Разбира се, нямам нужните познания по история, етнология и пр., за да отсека, че тук го е нямало в далечно минало или пък по времето, когато е създадена песента. Това е песен, позната у нас най-вече в изпълнение на Любка Рондова и по всяка вероятност от нейния роден край, Беломорието, Костурско, днес на територията на Гърция, сравнително близо до границата с Албания, но населявано тогава от българи. Което не значи, че такава традиция не може да е имало и другаде, АКО е имало. Аз съм го чувала само като традиция на етнически албанци, не изобщо на всички, живеещи близо до тях.
Подобен въпрос, зададен в български форум на майки, сам по себе си е абсурден. Отговорът е ясен. За съжаление светът е голям и не е само нашата култура. Напоследък гледам филми и чета книги не от нашата култура. Мога само да благодаря на Господ, Вселената или Съдбата, че съм се родила бяла жена в западния свят.
Подобен въпрос, зададен в български форум на майки, сам по себе си е абсурден. Отговорът е ясен. За съжаление светът е голям и не е само нашата култура. Напоследък гледам филми и чета книги не от нашата култура. Мога само да благодаря на Господ, Вселената или Съдбата, че съм се родила бяла жена в западния свят.
Янтра, не мисля, че някоя майка би отговорила в бг-мама,.че ще плати кръвнина на брат си с детето си. Звучи ми абсолютно абсурдно. Светът е широк обаче и там далеч от нас има такива неща.
Преди няколко години имаше документален филм за Албания и кръвнината. Хората споделяха, че още се практикува и някои сериозно се страхуваха и вземаха мерки. Говоря за "дълбоки" села...
Не помня по коя телевизия беше, но помня ясно филма. Бях искрено потресена.
На въпроса в темата няма да отговарям. Обичам и детето ми и брат ми. И знам брат ми какво би ми казал в такъв момент.
Не помня по коя телевизия беше, но помня ясно филма. Бях искрено потресена.
На въпроса в темата няма да отговарям. Обичам и детето ми и брат ми. И знам брат ми какво би ми казал в такъв момент.
Всяка друга любов е прашинка, в сравнение с любовта към детето. Не ми се мисли обаче, ако изборът трябва да е на едно от децата. Като малка бях гледала такава сцена от филм, как майка трябваше да избере кое от децата и да живее. Тогава нямах 10г. но до ден днешен я помня може би към 37-38г да са минали вече - говоря за Изборът на Софи.
Всяка друга любов е прашинка, в сравнение с любовта към детето. Не ми се мисли обаче, ако изборът трябва да е на едно от децата. Като малка бях гледала такава сцена от филм, как майка трябваше да избере кое от децата и да живее. Тогава нямах 10г. но до ден днешен я помня може би към 37-38г да са минали вече - говоря за Изборът на Софи.
Имаше филм с Маколи Кълкин и Илайджа Ууд. Майката на героя на Маколи трябваше да избира дали да спаси него или племенника (може би осиновено дете, не помня), избра вторият, защото биологичния й син беше психопат. Беше тежка сцена.
В реалния живот едва ли ще се случи подобен избор.
За тази жена съм гледала няколко пъти. Ако е същия случай де, през годините са правени някалко репортажа с нея и с кадри от дома и и увреденото дете. Дъщеря и и нейния съпруг преди 20-на години са пометени една вечер на пешеходна пътека. Младата жена е бременна в 7-я месец. Младата двойка загива, лекарите спасяват живота на бебето, но то е с тежкки увреждания - ДЦП. Запомнила съм случая, защото по въпросното време и аз станах майка. Та мога да я разбера бабата, но ще влезем в друга тема.
Майка ми казва че внуче се обичя по друг начин, по-мило е.
Майка ми казва че внуче се обичя по друг начин, по-мило е.
Детето си го обичаш с цялото си сърце, внучето нали пак с цялото сърце, така че няма начин да е повече.
Но внучето ако е малко, умилението от детенце е друго от любовта към порастналите дъщеря и син.
И все пак за детето ти цялата отговорност и грижа е твоя, докато е малко. За внучето има други отговорници. А и мама е едно, мама е свята, докато баба, колкото и да е мила, е по-втора ръка роднина.
От там за мен повече се обича собственото дете.
Но внучето ако е малко, умилението от детенце е друго от любовта към порастналите дъщеря и син.
И все пак за детето ти цялата отговорност и грижа е твоя, докато е малко. За внучето има други отговорници. А и мама е едно, мама е свята, докато баба, колкото и да е мила, е по-втора ръка роднина.
От там за мен повече се обича собственото дете.
Препоръчани теми