Брат/сестра си или детото си бихте спасили първо?

Много глупава анкета. Но темата с избора между близки хора е съществувала в митовете и легендите.
Ето картината "Сцена на потопа" - там изборът е между баща, жена и син.

Тази песен ми се струва много абсурдна, ей сега й видях текста. Като си е трепал някого си, да си плаща, какво му е виновно някое невинно дете.

То хубаво да си плаща, но тук говорим за други традиции, а и сега кръвнината се наследява, само дето вече има финансово изражение, а не с животи.

Една от най-противните песни в българската традиция. Не мога да я понасям. Някаква жалка мъжка свиня се напила и убила човек и сестра му трябва да си жертва едно от децата за да го спасява. Отвратително.

И съжалявам, че обиждам свинете.

Не ми се вярва да е имало такава традиция.

Народна песен. Сигурно е имало.

Аз не бях чувала за такава песен. Ей сега я намерих, с някаква много приятна народна музика, което прави цялата работа още по-нелепа. Все пак, ако беше имало такава традиция, нямаше ли да има и някакви разкази, приказки, пиеси даже? Супер дивашко. Една единствена песен не знам за какво да е доказателство.

Прочети за кръвнината. Имало я е. И не само в България. На целите Балкани я е имало, в Италия и Албания също. В Албания съвсем доскоро - допреди 1-2 поколения. В някои страни (мюсюлманските основно) сигурно още я има.
Има достатъчно информация. Просто у нас в повечето случаи са се разбирали да се откупят с пари.
Както казах, сега също я има. И се наследява. Просто е юридически формулирана и законово обоснована.

Прочетох, намирам кръвнина като плащане, не като даване на някое дете в замяна на убито друго дете. Че някой може да реши да мъсти и убие убиеца, е разбираемо, аз и сега бих изтрепала лично разните убийци на деца. Но да се наеме някой да отглежда чуждо дете в замяна на своето, или какво - да си даде ей това дете да му го убият - няма никакъв смисъл в това.

Става въпрос за така наречените кръвни вражди. Кръвнината може да се плати с пари, може и с кръв. Обикновено тази на убиеца или негов роднина (мъж), с което дългът се счита за изплатен и (уж) се предотвратяват поколенчески кръвни вражди, саморазправа и социална нестабилост.

Библейското око за око, зъб за зъб е на същия принцип. Само че евреите винаги са предпочитали финансовата кръвнина и равините го тълкуват по този начин.

С една дума алтернативен метод за решаване на спорове и налагане на правосъдие в кланови общества без съдилища и официални институции. Имало го е в почти целия свят общо взето. В някои селски райони на Албания още се практикува тайно, дори познавам две момчета, които са избягали точно поради тази причина.

Имам бегъл спомен, че народната песен май сме я учили в училище. И доколкото помня, сестрата дава най-малкото си дете като откуп. Другото семейство получава наследник. То ще израсне там като техен наследник, няма да го убият. И да, много е гадно, че й се налага да го прави, но по този начин спасява и собствените си деца. Избира най-малкото, защото няма да помни, с по-голямо дете няма да се получи.
Ако се върнем назад в историята, учили сме, че Борис излиза от манастира, сваля Владимир от престола, ослепява го, защото е тръгнал като владетел срещу воляната на баща си и делото му и заповядва 52 рода на първенци, застанали на страната на Владимир, да бъдат заличени от земята, за да няма кой да търси отмъщение.

Много от историята е замазана и подредена. Много неща са прикрити. Например - със сигурност е била много по-сексуална, но това не се учи в училище. Например традициите за Спасовден. Не се занимавам с етнография, но е очевидно.

Според мен в песента изобщо не става дума за даване на дете за наследник, а дете да го принесат в жертва,

Янтра, ако е голямо, вече отгледано, да. Кой би убил малко дете на 1-2-3 годинки? Особено пък семейство, което остава без деца. Те няма да спечелят от такава мъст, защото пак остават без дете и наследник. Има го този момент - едната майка губи единствено дете, вече отгледано, другата има 9 момчета. Дава едното, най -малкото, което няма да помни, с което най-малко време е била и, което ще израсне в чуждото семейство като техен син. С тази саможертва спасява брат си, който ще има шанс да продължи бащиния й род, и ще спаси останалите си деца от смърт или кръвна вражда. Изборът не е лек, безспорно. Не знам доколко и братът го заслужава, но тя го прави.
А Спасов ден е бил шансът на бездетно семейство да се сдобие с рожба. Днес е анонимно донорство, тогава е бил един ден в годината и не се е правело с комшията. Не знам дали жените са  знаели от кого зачеват, но мъжете после не са имали право да търсят дете. Правело се е само в бездетно семейство, в което жената не зачева. Помниш ли, че в недалечното  минало се говореше за едни от минералните ни бани, че  бездетни жени са ходели там, за да заченат? Зачевали са не от водата, а от мъже. Три седмици балнеолечение и се връщат някои бременни. Даже го имаше отразено и в някакъв български филм. Имаше и някаква книга - в болницата една възрастна жена разказва историята си на съседката си по легло. Историята е следната. Синът й е карал заушка и тя е наясно, че няма да има деца, но той не знае. Жени се. Случва се така, че сестричката му забременява извънбрачно. Свекървата дърпа снахата настрани, казва й, че ако иска да има дете трябва да отиде на тези бани и да се върне бременна. Снахата ражда близнаци, дъщерята - едно дете. Свекървата урежда да родят по едно време и докторът да размени едното близначе с детето на дъщеря й, след което разменената близначе е дадено за осиновяване. Историята свършва започва и свършва в болничната стая - влиза семейството с вече порасналите "близнаци". А в Русе 70-те или 80-те години има история завършила с убийство - двама братя, единия не може да има деца, молят другия да направи дете на бездетното семейство. Той го прави. След време избухва спор между братята за жената и детето и завършва със смъртта на единия.

И аз само за Албания съм го чувала това за кръвната мъст (убиването) като факт, а не предположение. Разбира се, нямам нужните познания по история, етнология и пр., за да отсека, че тук го е нямало в далечно минало или пък по времето, когато е създадена песента. Това е песен, позната у нас най-вече в изпълнение на Любка Рондова и по всяка вероятност от нейния роден край, Беломорието, Костурско, днес на територията на Гърция, сравнително близо до границата с Албания, но населявано тогава от българи. Което не значи, че такава традиция не може да е имало и другаде, АКО е имало. Аз съм го чувала само като традиция на етнически албанци, не изобщо на всички, живеещи близо до тях.

Подобен въпрос, зададен в български форум на майки, сам по себе си е абсурден. Отговорът е ясен. За съжаление светът е голям и не е само нашата култура. Напоследък гледам филми и чета книги не от нашата култура. Мога само да благодаря на Господ, Вселената или Съдбата, че съм се родила бяла жена в западния свят.