Брат/сестра си или детото си бихте спасили първо?

В арабския свят основната роля на жената е да е майка, а най-голямата ценност на семейството са синовете, но лирическата героиня явно не е била на същото мнение

Горкото ИИ с такива заплетени казуси.

По-скоро горките ние, дето след 10г колите ни ще взимат решения бабата или количката да бутнат (или нас - в дървото) на база тия тъпизми...

Нима очаквате някой да посочи друг отговор освен първия?!

Относно разказаната по-горе арабска притча, може би има в нея логика, ако се е знаело предварително, че при много мъдър отговор от жената, царят би пощадил всички. Та напълно логично е да се избере най-нетривиалния отговор.
Но в една реална ситуация, ВСЕКИ би избрал детето си.

При все, че ние имаме народна песен с подобен сюжет - "Сестра кани брата на вечеря" където майката избира да жертва най-хубавото си от 9 деца заради брат си. Но това е литературна творба и хиперболата е допустима, за да се подсили нещо -  в случая да се покаже, че лирическият герой би жертвал всичко заради брат си.

Не и в арабския свят. Там си остава в бащиния род и се жени за син на брат на баща си. Ако мъж, който не и е роднина иска да се ожени за нея, трябва да иска разрешение от роднините и по мъжка линия и може и да го убият.

Аз бих спасила детето, но нямам брат или сестра и не зная какви отношения бих имала с тях.

Такъв избор ще ти даде само някой садистичен изрод, преди да ви изтрепе всичките.

А какви интересни теми е имало преди.
Тъпа пързалка.

И все пак има някой, отбелязал третата опция.

За народната песен - имаше версия, че майката си дава най-малото, най-убавото дете за осиновяване в другото семейство, не за кръвна мъст. Иначе верно би била необяснима извергщина.

За кръвнина иде реч в песента. Не за осиновяване.
Братът е заклал момче от друго семейство, без братя и сестри.
Алтернативите са няколко: братът се жертва сам и родът на жената по бащина страна приключва съществуването си, защото братът е още ерген; майката доброволно жертва най-малкото си дете; няма доброволна жертва и другият род преследва и убива всички роднини от мъжки пол на убиеца.
Това е тълкуването според историци, което съм срещала.
По нашите земи е имало подобна традиция, подобно на тази в Италия и в Албания. Дори в Албания традицията е съществувала в някои общности буквално допреди няма и 2 поколения.

Ужасна песен в такъв случай.

Ужасна е, да. Но е реална. Сестрата избира да жертва най-малкото си дете, но да спаси останалите си 8 сина и брат си, а така косвено и родителите си от страдание, че ще загубят единствения си син. Животът, дори и сега, не е само цветя и рози. Дай, Боже, никога да не изживяваме подобни избори,защото в сегашната ситуация в света нямаме гаранции какво може да се случи утре.

Дано никога не се връщат тези времена и на никой не му се налага да прави подобен избор, но, вярвам, че всеки обича детето си повече от брат/сестра/мъж/жена, дори родители.

Ако не си ИИ... Раждай. Резко ще намалее времето за подобни простотии. Т.е. е възможно да пораснеш. Случва се понякога.

Прочете и гръцката митология, там има подобен сценарий, ако бяхте залягали повече над книгите и анализите по литература в гимназията, щяхте отдавна да се сблъскате с тези разсъждения.
Митове, легенди и притчи са си точно такива. В истинския живот се подчиняваме на друга логика.

Всички нормални хора си обичат децата, но детският живот като такъв не е еднакво ценен във всички култури и епохи.

Отношението към децата е малко по-различно в общества с висока детска смъртност и многодетни семейства. Бедността и мизерията също са фактори.

Но дори да оставим настрана икономическите и битовите условия, има и много значими културни особености. Това, което ние разбираме под “дете” (като социално, правно и културно понятие) е резултат първо на християнството и по-късно на Ренесанса и Просвещението и все по-голямото значение, което западната цивилизация отдава на индивида за сметка на колектива. Децата се еманципират и получават права и протекции от държавата в продължение на векове подобно на жените.

И до ден-днешен има незападни култури, които не придават такова значение на децата, както ние.

В много общности в мюсюлманския свят, Индия и други има убийства на честта, в които бащи убиват непълнолетните си дъщери. Тоест честта на семейството, на бащата (дори не живота му!) е много по-важна от живота на детето.

Масово семейства в Африка и Близкия Изток пращат непълнолетните си момчета (а в много случаи и малолетни) сам-сами на изключително опасни пътувания с каналджии — така наречените “деца-котви” — като целта е децата да се “закотвят” в Европа и по-нататък или да издърпат цялото семейство, или да им пращат пари.

В Афганистан пък мизерстващи семейства женят шестгодишните си момичета за петдесетгодишни мъже, за да облекчат семейството финансово.

В аналогични ситуации повечето европейци биха пратили бащата или пораснал син на гурбет или опасно пътуване, а ако се налага някой да проституира, за да помага на семейството финансово, ще се жертва майката.