Пробвай във фб групата "Търсим се"
- Публикувана: 4 фев. 2024, 01:32 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2024, 12:07 ч.
Търся си дедето
И там пробвах .Аз съм братовчедка имам смътни спомени ,когато я осиновиха казаха ,че майката е млада първо дете ,може би и затова се притесняваха да и кажат защото са предполагали ,че жената може да съжалява да я търси нямам представа защо .Тя е подозирала задавала е въпроси ,но никой нищо не и е казал от семейството само някакви деца са и казали ти си осиновена.Търся контакт с биологичната майка защото ако е била млада и е било първо дете наистина няма начин да не съжалява да не се пита къде е как е какво прави все пак е редно да разбере ,че детето вече го няма починало е .Семейството ми забранява да отварям тази тема с тях те се изнервят не искат да говорят.Редно е да отворят делото да кажат на тази жена която е родила тяхното дете ама не искат дума да се каже .Много съм им гневна
И там пробвах .Аз съм братовчедка имам смътни спомени ,когато я осиновиха казаха ,че майката е млада първо дете ,може би и затова се притесняваха да и кажат защото са предполагали ,че жената може да съжалява да я търси нямам представа защо .Тя е подозирала задавала е въпроси ,но никой нищо не и е казал от семейството само някакви деца са и казали ти си осиновена.Търся контакт с биологичната майка защото ако е била млада и е било първо дете наистина няма начин да не съжалява да не се пита къде е как е какво прави все пак е редно да разбере ,че детето вече го няма починало е .Семейството ми забранява да отварям тази тема с тях те се изнервят не искат да говорят.Редно е да отворят делото да кажат на тази жена която е родила тяхното дете ама не искат дума да се каже .Много съм им гневна
Жалко за момичето, много е тъжно да умре млад човек на тази възраст, ужасен шок е и за близките, особено за родителите, биологични или не. Не подкрепям пазенето на тайни, но не виждам как точно е щяло да я предпази знаенето. Точно никак. А ако в онези групи никой не търси такова дете, нищо не можеш да направиш, за да научи биологичната майка. Има и такива, които не искат да знаят.
Послепис. Не си мисли, че заболяванията могат да се предвиждат по този начин: ако родителят го има, ще го имат и децата, или обратно, щом го има детето, значи непременно го е имал и някой от близките роднини - не е така. Наследяването на заболявания или склонности към тях е сложно, непредвидимо и по най-различен начин за различните заболявания, често неясен.
Епилепсия, независимо генетична или не, се диагностицира и лекува, ако се прояви, не ако я има някой от родата.
Послепис. Не си мисли, че заболяванията могат да се предвиждат по този начин: ако родителят го има, ще го имат и децата, или обратно, щом го има детето, значи непременно го е имал и някой от близките роднини - не е така. Наследяването на заболявания или склонности към тях е сложно, непредвидимо и по най-различен начин за различните заболявания, често неясен.
Епилепсия, независимо генетична или не, се диагностицира и лекува, ако се прояви, не ако я има някой от родата.
Можело е тя е имала много рядък вид генетична епилепсия ,която е трябвало да се направи някакво изследване на гените ,но е трябвало контакт в биологични роднини а ние не бяхме .Самият пристъп се е получавал само по време на сън тя не е помниш нищо като се събуди всички изследвания ,които са правени излизат в норма защото е било нещо с гените .
Добре, и какво е щяло да се направи за предотвратяване на пристъпа, който я е убил, ако е имало контакт с биологичните роднини?
Ами ако от тях никой не е имал проява на заболяването?
Не работят точно така нещата според мен. Има епилепсия - лекува се, търси се причина; ако се подозира конкретно, диагностицируемо генетично заболяване, се изследват нейните гени, те са си там. Ако го има проявено у роднина, може просто да се заподозре и изследва по-рано, нищо повече. Всичко е само вероятности.
Дори ако се диагностицира генетично заболяване, не е задължително да има лечение, което да спре пристъпите.
Не обвинявай пазенето на тайна за смъртта и.
Много е тъжно, но не мисля, че има виновен.
Ами ако от тях никой не е имал проява на заболяването?
Не работят точно така нещата според мен. Има епилепсия - лекува се, търси се причина; ако се подозира конкретно, диагностицируемо генетично заболяване, се изследват нейните гени, те са си там. Ако го има проявено у роднина, може просто да се заподозре и изследва по-рано, нищо повече. Всичко е само вероятности.
Дори ако се диагностицира генетично заболяване, не е задължително да има лечение, което да спре пристъпите.
Не обвинявай пазенето на тайна за смъртта и.
Много е тъжно, но не мисля, че има виновен.
На аутопсията има диагноза говорих с един лекар той така ми обясни трябвало е контакт да направят.Сега плачат тъжно им е ама не може това дете от 7 години да има такива пристъпи и на нас не казаха ,може би от страх аз щях да и кажа ,ако е за здравето.Тази тайна за осиновяването трябва да се забрани човек трябва да знае
Не разбирам какво имаш предвид под забрана на тайната.
Тайната е вече премахната и осиновителите имат право на информация, както и осиновеният след пълнолетие, което не променя нито гените, нито здравния статус. Единствено може да повлияе, когато осиновеният изрично знае за генетичен проблем и проследи собствените си деца в ембрионален стадий дали са засегнати и евентуално да вземе мерки за тяхното раждане. Нищо повече.
Тайната е вече премахната и осиновителите имат право на информация, както и осиновеният след пълнолетие, което не променя нито гените, нито здравния статус. Единствено може да повлияе, когато осиновеният изрично знае за генетичен проблем и проследи собствените си деца в ембрионален стадий дали са засегнати и евентуално да вземе мерки за тяхното раждане. Нищо повече.
А може изобщо да не ѝ пука или да почне да притеснява лелята и чичото с обвинения. Или кой знае какво.
Лелята и чичото са родители на момичето и това е. Уважи страданието им. Уважи и решението на биологичната майка, което е било да даде детето си за осиновяване на други хора и да се откаже от него, а може и да е искала да зачеркне тази страница от живота ѝ.
Не е нужно да ровиш в раните на другите хора, за които ти си просто един страничен наблюдател.
Лелята и чичото са родители на момичето и това е. Уважи страданието им. Уважи и решението на биологичната майка, което е било да даде детето си за осиновяване на други хора и да се откаже от него, а може и да е искала да зачеркне тази страница от живота ѝ.
Не е нужно да ровиш в раните на другите хора, за които ти си просто един страничен наблюдател.
А обясни ли ти лекарят дали е можело да я лекуват по-различно, по-добре, ако са били осъществили връзка с биологичните роднини? Това е същественото, намирането им не е лечение. И пак по-точната диагноза не винаги значи много различно лечение, а евентуално по-съобразеното с диагнозата лечение не гарантира, че фаталният пристъп е нямало да се случи.
И дали изобщо пък диагнозата не е била вярна и без контакта с биологичните? Защото и това е възможно.
Аз съм против пазенето на тайни в общия случай, но правиш причинни връзки, каквито не личи да има в действителност.
Отделно не знаеш какво би било желанието на биологичните.
И да, недей да отправяш към чичото и стринката дори намек за обвинение, на тях и без това им е тежко.
И дали изобщо пък диагнозата не е била вярна и без контакта с биологичните? Защото и това е възможно.
Аз съм против пазенето на тайни в общия случай, но правиш причинни връзки, каквито не личи да има в действителност.
Отделно не знаеш какво би било желанието на биологичните.
И да, недей да отправяш към чичото и стринката дори намек за обвинение, на тях и без това им е тежко.
Лекарят не е длъжен да дава обяснения на всички роднини. А и малко ми се струва, че случаят е "като се преобърне колата, пътища много". Тъжно, много тъжно е, когато си отиде толкова млад човек. Но след смъртта й всеки лекар може да казва каквото си иска. Дори и за да покрие собствените си грешки. Xristina 123, ясно е колко ти е мъчно за братовчедка ти, но за съжаление всички губим близки хора. Ти си млад човек, трябва да продължиш напред със собствения си живот, има кой да раздава справедливост. Дори и да намериш биологичната майка на момичето, това може да доведе до непредвидени последици, които да рефлектират и върху теб. Съдбата си знае рабогата, съсредоточи се върху твоя живот.
Тя ме питаше задаваше ми въпроси къде са и снимките от родилното търсеше си акта за раждане и ми казваше мама казва че не го знае къде е .Имам контакт с нейни приятелки те казаха ,че тя е знаела че е осиновена и и е било тъжно ,но аз нищо не казах вечерта преди почине говорихме тя искаше да идва при мен в Германия ,но майка и беше против ,а то какво било аз незнаех за тези пристъпи научих от нейни приятелки ,след смъртта и говорих с доктор той ми обясни ,че е трябвало контакт с биологични роднини .Дали ще намери покой сега тя е знаела истината ,тази тайна я погуби това е казвайте на децата си че са осиновени не крийте защото нашето момиче легнало да спи и не станало така казва майка и а тя е имала от години пристъпи и защо крият
Има неща, за които и да говориш няма да промениш фактите. Епилепсията, която се проявява само с нощни пристъпи също се диагностицира, но за целта се лежи в болница и се приемат лекарства. Контактът с биологичните роднини не лекува епилепсия. Нещо повече, ако човек бъде отхвърлен повторно, това е голям удар.
Как така е нямала акт за раждане и как без него е имала други лични документи?
И да е имала връзка с биологичната си майка, нямало е да оздравее от това. Странно ми е, че лекар изобщо е бил наясно с историята на семейството.
Ами ако ѝ бяха казали, че е осиновена и от стрес беше получила пристъп, пак ли щеше да ги обвиняваш? Или след отхвърлянето от жената, която я е родила, защото повечето реално отказват контакт с децата си?
Отношението ти към роднините ти е грозно, а нещата назад не можеш да върнеш с това ровене, освен да съсипеш и тях, и биологичната майка евентуално.
И да е имала връзка с биологичната си майка, нямало е да оздравее от това. Странно ми е, че лекар изобщо е бил наясно с историята на семейството.
Ами ако ѝ бяха казали, че е осиновена и от стрес беше получила пристъп, пак ли щеше да ги обвиняваш? Или след отхвърлянето от жената, която я е родила, защото повечето реално отказват контакт с децата си?
Отношението ти към роднините ти е грозно, а нещата назад не можеш да върнеш с това ровене, освен да съсипеш и тях, и биологичната майка евентуално.