- Публикувана: 14 фев. 2024, 15:42 ч.
- Последно мнение: 2 март 2024, 17:02 ч.
Баба Марта носи новини добри, щъркът декември ще ни навести. ~бебеправене 600~
Жаки, съжалявам!
Анди, стискам палци!
По последната тема, подкрепям мнението на Кактусчето 🍀
Аз да помрънкам, съжалявам, през телефона май няма скрит текст:
Аз днес бях на второ мнение. Ами освен предписание да пусна всички възможни хормони (включително и хламидия, която никога не ми е била позитивна), защото в другата клиника не държаха много на тях, нямаше никаква разлика. Отново не ми предложиха проследяване на О, преди и след (никой до сега не ме е следил, дори и Ц), а директно “този месец пускаш хормони, следващия правим инсе”.. Не знам, аз ли очаквам нещо нереално или в тях е грешката. Естествено пак ми се каза, че с тази миома, която уж не пречи, не се знае колко време имам и да се забързам.
Много се отчаях след това, общо взето трябва да приема, че ще си избутаме 4те инсеминации, за да направим инвитро и да ни се обърне по-специално внимание тогава. Явно на никой не му се занимава да търси по-дълбоко проблем при неизяснения стерилитет. Тези хормони, които ми искат, преди година като бяха перфектни не стана нищо. Ами явно не е там проблемът, не знам аз ли трябва да им го обяснявам на докторите това.. Ама явно си правят по протоколния ред.
Извинявам се, дълго стана, ама имах нужда малко да излея разочарованието си.
Анди, стискам палци!
По последната тема, подкрепям мнението на Кактусчето 🍀
Аз да помрънкам, съжалявам, през телефона май няма скрит текст:
Аз днес бях на второ мнение. Ами освен предписание да пусна всички възможни хормони (включително и хламидия, която никога не ми е била позитивна), защото в другата клиника не държаха много на тях, нямаше никаква разлика. Отново не ми предложиха проследяване на О, преди и след (никой до сега не ме е следил, дори и Ц), а директно “този месец пускаш хормони, следващия правим инсе”.. Не знам, аз ли очаквам нещо нереално или в тях е грешката. Естествено пак ми се каза, че с тази миома, която уж не пречи, не се знае колко време имам и да се забързам.
Много се отчаях след това, общо взето трябва да приема, че ще си избутаме 4те инсеминации, за да направим инвитро и да ни се обърне по-специално внимание тогава. Явно на никой не му се занимава да търси по-дълбоко проблем при неизяснения стерилитет. Тези хормони, които ми искат, преди година като бяха перфектни не стана нищо. Ами явно не е там проблемът, не знам аз ли трябва да им го обяснявам на докторите това.. Ама явно си правят по протоколния ред.
Извинявам се, дълго стана, ама имах нужда малко да излея разочарованието си.
Жалката истина е, че ние сме си помогнали сами, повече отколкото лекарите. С цялото четене, консултации тук, с други жени, пускане на изследвания. Ако чакахме само на даден АГ половината от изследванията нямаше да сме ги направили.
Когато започнах с опитите всички АГ, при които съм ходила ( изобщооо не са малко + топ имена) казваха " ее нищо не ти трябва да изследваш. Ако до година и половина не стане, тогава". Да бе, ама аз бях на 34г с ендометриоза, защо да си губя времето....
Когато започнах с опитите всички АГ, при които съм ходила ( изобщооо не са малко + топ имена) казваха " ее нищо не ти трябва да изследваш. Ако до година и половина не стане, тогава". Да бе, ама аз бях на 34г с ендометриоза, защо да си губя времето....
V_gs, много съжалявам за разочарованието ти 🥺 ❤️❤️❤️ Вярвам, че нещата ще се развият в положителна посока 🍀☺️
Скрит текст:
2402, аз съм от хората, които използват "поне-то" в положителна посока 😁 например, аз съм с не малко здравословни проблеми и хронично главоболие, понякога умирам от болки идващи от седалищния нерв или главата, което малко ме сдухва. Когато изляза навън и си казвам, "аз поне мога да виждам", "аз поне мога да ходя", "аз поне мога да усещам". Когато ми стане мъчно, че нямам собствен дом си казвам "поне имам квартира", а някои хора са бездомни. Когато ми стане мъчно, че нямам рожба, която да прегърна, казвам "поне имам съпруг, който е най-добрият ми приятел". Аз винаги съм искала поне 2 дечица и ако сега имах поне едно детенце, щях да си казвам "поне имам едно здраво детенце", някои жени и едничко нямат или пък имат детенце с увреждания. Просто човек трябва да осъзнае, че винаги може да е по-зле, винаги! Друг пример, когато си загубих тръбите, еми "поне има ин витро и пак имам шанс". Винаги се успокояваме с това "поне", защото човек трябва да е смирен и да не забравя да благодари, за това което има. Ти имаш 3 процедури, аз имам 9 и няма как да ме разбереш. Иначе аз теб те разбирам, защото при теб това" поне" се е превърнало в травма. Просто е жестоко да кажеш на човек, който е загубил едната си рожба, че "поне" има едно. Бих го разбрала само, ако го каже жена, която е загубила близнаци. Болката от загубата на детенце е огромна и аз ти се възхищавам на куража и силата да се бориш за още едно детенце. Много се надявам и ти мен да разбереш с 9 процедури и още да нямам детенце, да си кажа сама на себе си "тя поне има едно детенце", като не става въпрос лично за теб, а по принцип и това е напълно нормално, защото жените, които имат вече детенце по естествен път или след първата процедура, трудно ще разберат болката на тези, които имат безброй процедури и все още не гушкат рожбата си. Сигурна съм, че ще ме разбереш правилно и всичко това го казвам с най-добри чувства и много съжалявам, че си попаднала на толкова нетактични хора. ❤️🍀🫶
Аз съм от скоро в темата, но допускам, че повечето от нас са тук водени от поне една обща причина и това е някъде болката и тъгата им да бъде приета, уважение и разбрана. Чувах "поне имаш дете", "е какво толкова, имаш време" и все неща в този дух прекалено много време. Лично аз нямам нужда да чувам или чета това. Предполагам никой няма нужда от това.
Наси, съжалявам предполагам, че и на теб ти е много трудно.
Наси, съжалявам предполагам, че и на теб ти е много трудно.
На мене ми е по-леко, имайки едно детенце. Няма да си кривя душата. Преди да забременея и родя, бях на същото мнение с “поне-то”. Толкова ми е различно предишното и сегашното положение и усещане.
Мене първият неуспешен трансфер ме съсипа. Бях изключително зле. Бях убедена, че никога няма да имам биологично дете. Никой не можеше да ме убеди в противното. И мразех да ми казват- ще стане, ще видиш. Ама от къде знаеш- питах аз, да не си Ванга? Тея клишираните изказвания- болезнените.
Но сега аз съм тук, за да ви кажа- момичета, вярвайте, ще стане. Гледайки статистически на нещата, незабременелите момичета от нашите теми се брояха на пръстите на една ръка. Дори и толкова нямаше. Аз бях толкова вманиачена, че се връщах теми назад, години назад, за да видя, какво се е случило с момичетата там, колко са успели. 99.9% бяха бременни или с деца.
И няма смисъл да се сравняваме. Всички изживяваме и чувстваме различно. С поне или без, на края на деня всяка една от нас минава по собствения си път- сама в тялото си и мислите си.
Правете и мислете това, което ви дава спокойствие. И не губете надежда. Самият факт, че сте още тук, пишете и правите необходимото, говори, че вие сте готови да продължите, въпреки перипетиите.
Мене първият неуспешен трансфер ме съсипа. Бях изключително зле. Бях убедена, че никога няма да имам биологично дете. Никой не можеше да ме убеди в противното. И мразех да ми казват- ще стане, ще видиш. Ама от къде знаеш- питах аз, да не си Ванга? Тея клишираните изказвания- болезнените.
Но сега аз съм тук, за да ви кажа- момичета, вярвайте, ще стане. Гледайки статистически на нещата, незабременелите момичета от нашите теми се брояха на пръстите на една ръка. Дори и толкова нямаше. Аз бях толкова вманиачена, че се връщах теми назад, години назад, за да видя, какво се е случило с момичетата там, колко са успели. 99.9% бяха бременни или с деца.
И няма смисъл да се сравняваме. Всички изживяваме и чувстваме различно. С поне или без, на края на деня всяка една от нас минава по собствения си път- сама в тялото си и мислите си.
Правете и мислете това, което ви дава спокойствие. И не губете надежда. Самият факт, че сте още тук, пишете и правите необходимото, говори, че вие сте готови да продължите, въпреки перипетиите.
Момичета, темата е, че баба Марта ще ни донесе добри новини, а не да се отчайваме... Аз съм сигурна, че всеки от нас е имал трудни и болезнени моменти, но вярвам, че след дъжда и мъглата, слънце ще изгрее и след всяка една болка и мъка, все ще има надежда за по-добри дни.
Щъркелите са вече на път
...
Щъркелите са вече на път
... 
Последно, обещавам и млъквам поне за няколко дни:
Скрит текст:
Разбирам от каква гледна точка го пишеш, кактусче, но:
"Бих го разбрала само, ако го каже жена, която е загубила близнаци. "
Ей точно това показва, че не ме разбираш. Членувам в сумати групи да родители, преживели загуба, някои от тях са специално за загуба при многоплодна бременност. Никога никоя жена не е казала нищо подобно на друга, дори тези които са загубили триплодна бременност, които са губили няколко бременности, които са губили няколко бременности с близнаци, които са загубили дете на по-голяма възраст, случаи всякакви. Никога, никоя не е сравнила болката си с друга жена, защото сме хора, които от опит знаят, че болката от загубата на дете е болката от загубата на дете и няма мерене и сравняване. Всички сме счупени.
И точно това написах в предния си коментар - аз няма как да те разбера, и ти няма как да ме разбереш и точно затова не трябва да има подобни сравнения.
"Бих го разбрала само, ако го каже жена, която е загубила близнаци. "
Ей точно това показва, че не ме разбираш. Членувам в сумати групи да родители, преживели загуба, някои от тях са специално за загуба при многоплодна бременност. Никога никоя жена не е казала нищо подобно на друга, дори тези които са загубили триплодна бременност, които са губили няколко бременности, които са губили няколко бременности с близнаци, които са загубили дете на по-голяма възраст, случаи всякакви. Никога, никоя не е сравнила болката си с друга жена, защото сме хора, които от опит знаят, че болката от загубата на дете е болката от загубата на дете и няма мерене и сравняване. Всички сме счупени.
И точно това написах в предния си коментар - аз няма как да те разбера, и ти няма как да ме разбереш и точно затова не трябва да има подобни сравнения.
Така, да счупя малко депресивния Тон и ако го приемате като разтърсване, да ви разтърся! 11 години опити, от които пет години в клиники, никога, никога, никога не съм виждала втората черта, обаче и грам не смятам да се отказвам нищо че вече гоня 43! Всеки носи собствения си кръст и за всеки той е най-тежък, фактите и обстоятелствата са различни затова сравненията смятам са неуместни!
Въпреки че, също смятам че когато имаш вече едно биологично детенце болките от новите неуспехи са по-лесно приемливи. Това е от една страна.
Понякога си задавам въпроса дали не е по-добре да имам и аз поне един аборт за да знам че поне е възможно да имам бременност, и ме обзема ужас. Не знам кое е по-лошо да си претърпял загуба или да се бориш за нещо, което за жалост не зависи от теб да достигнеш. Обаче да не съм чула никоя да се отказва! Всички ще успеем, ще видите!
Въпреки че, също смятам че когато имаш вече едно биологично детенце болките от новите неуспехи са по-лесно приемливи. Това е от една страна.
Понякога си задавам въпроса дали не е по-добре да имам и аз поне един аборт за да знам че поне е възможно да имам бременност, и ме обзема ужас. Не знам кое е по-лошо да си претърпял загуба или да се бориш за нещо, което за жалост не зависи от теб да достигнеш. Обаче да не съм чула никоя да се отказва! Всички ще успеем, ще видите!
И аз последно пиша по темата, за да не спамим ❤️
Скрит текст:
petufin ❤️❤️❤️ Явно и ти не ме разбираш, защото става въпрос за борба за второ детенце, а не за загуба на такова.
Познавам хора, които са загубили рожбите си и е съвсем различно да загубиш всички, от това да имаш едно здраво родено дете. Умишлено изпускам "поне". Просто повтарям СМИРЕНИЕ и благодарност, това е. Една от най-близките жени в живота ми за съжаление загуби и двете си дъщерички(не са близнаци), но те бяха родени и гледани до 7ми-8ми месец... Бях на погребението, емиии това нещо си го страдаш цял живот и страдам с нея 🥺 Има едно детенце и се борят за още едно, но вече ин витро, еми никога не си е позволила да омаловажи моята болка и никога не се е оплакала, напротив. Те си имат "поне" тяхния малък сладур ❤️ Ако беше на мое място (но не си), щеше да ме разбереш и сама щеше всеки ден да си повтаряш " имам здраво детенце", какво повече мога да искам. Сега вече се надявам да ме разбереш ❤️ Болката е различна, не става въпрос за загубата на дете, изобщо това не го слагай тук като фактор. Става въпрос за хора, които имат едно дете и се борят за второ. Естествено, че тези с едно дете много по-лесно ще минат през борбата за второ, защото вече ще са изживели всичко онова, което описа Съншайн. Ти включваш загубата като фактор, което в случая не трябва, защото това е причината да се разминаваме.
ПП всичко това го пиша с огромно УВАЖЕНИЕ към болката ти, 2402 🥺❤️ По никакъв начин на целя спор, а е просто дискусия.
Познавам хора, които са загубили рожбите си и е съвсем различно да загубиш всички, от това да имаш едно здраво родено дете. Умишлено изпускам "поне". Просто повтарям СМИРЕНИЕ и благодарност, това е. Една от най-близките жени в живота ми за съжаление загуби и двете си дъщерички(не са близнаци), но те бяха родени и гледани до 7ми-8ми месец... Бях на погребението, емиии това нещо си го страдаш цял живот и страдам с нея 🥺 Има едно детенце и се борят за още едно, но вече ин витро, еми никога не си е позволила да омаловажи моята болка и никога не се е оплакала, напротив. Те си имат "поне" тяхния малък сладур ❤️ Ако беше на мое място (но не си), щеше да ме разбереш и сама щеше всеки ден да си повтаряш " имам здраво детенце", какво повече мога да искам. Сега вече се надявам да ме разбереш ❤️ Болката е различна, не става въпрос за загубата на дете, изобщо това не го слагай тук като фактор. Става въпрос за хора, които имат едно дете и се борят за второ. Естествено, че тези с едно дете много по-лесно ще минат през борбата за второ, защото вече ще са изживели всичко онова, което описа Съншайн. Ти включваш загубата като фактор, което в случая не трябва, защото това е причината да се разминаваме.
ПП всичко това го пиша с огромно УВАЖЕНИЕ към болката ти, 2402 🥺❤️ По никакъв начин на целя спор, а е просто дискусия.
Аз месец преди първата бременност плаках, защото 2 години и половина не бях виждала положителен тест. Осем месеца и три аборта след това мога да кажа със сигурност, че лично за мен сега е по-добре. Въпреки физическата и емоционалната болка, която преживяхме аз и ММ за толкова кратко време, и многото сълзи, които проляхме, си признавам, че отчасти ни олекна и на двамата, че има някакъв прогрес и за миг не сме помислили, че няма да станем родители - просто остава въпросът кога ще стане.
И не бива да се сравняваме, защото както по-силна болка за мен не е имало тогава, така и сега всяка загуба (била тя и ранна) я усещам много силно. И напоследък си мисля каква късметлийка съм, защото има момичета, които още на 20 и нещо заболяват от рак на яйчниците и още преди и да са си помислили дали биха искали някога да станат майки естествено тази възможност им се отнема.
Така че, момичета, имайте вяра и надежда! Всяка от вас ще извърви пътя, който е трябвало, и ще гушне своето първо, второ, трето.. и да не продължавам нататък.. дете! Просто се заредете със сили и търпение!
И не бива да се сравняваме, защото както по-силна болка за мен не е имало тогава, така и сега всяка загуба (била тя и ранна) я усещам много силно. И напоследък си мисля каква късметлийка съм, защото има момичета, които още на 20 и нещо заболяват от рак на яйчниците и още преди и да са си помислили дали биха искали някога да станат майки естествено тази възможност им се отнема.
Така че, момичета, имайте вяра и надежда! Всяка от вас ще извърви пътя, който е трябвало, и ще гушне своето първо, второ, трето.. и да не продължавам нататък.. дете! Просто се заредете със сили и търпение!
Дими, аз като се опитам да си представя какво ти е - мозъкът ми отказва 
Иначе момичета аз знам за 2 дето не успяха, Маргото се отказаха, по техни си прични, това много трудно го преживях и усетих, че не мога добре да уважа решението им, много харесвам Маргото, сближихме се, виждали сме се на живо. Аз не бих се отказала (бяхме си склонни на осиновяване) и доста се напъвах истински да видя, че не е е само моята гледна точка на този свят. Но още ми е трудно ми е да я отпиша, чакам някакво чудо да и се случи
ей това е.
Манди не я броя за неуспяла, защото отиде на варинат В и вярвам, че там ще станат нещата.
Гледах един филм наскоро от 2013 - https://www.imdb.com/title/tt2194499/ препоръвам го, а в скрит текст яко ще го спойлна, та по-добре направо го гледайте:
п.п. и като си на 2 год и ти се е счупило камиончето и това е трагично, който и да ти каже, че е малък проблем, ами не е.
Та проблемът е толкова голям, колкото е за нас.
п.п.2 дамите без деца, от мен: гледайте си кефа, докато мимоходум забременявате, ще цитирам от темата на осиновителите, която изчетох заради Манди да видя има ли развитие там:
Иначе момичета аз знам за 2 дето не успяха, Маргото се отказаха, по техни си прични, това много трудно го преживях и усетих, че не мога добре да уважа решението им, много харесвам Маргото, сближихме се, виждали сме се на живо. Аз не бих се отказала (бяхме си склонни на осиновяване) и доста се напъвах истински да видя, че не е е само моята гледна точка на този свят. Но още ми е трудно ми е да я отпиша, чакам някакво чудо да и се случи
ей това е.Скрит текст:
На другата дама, мъжът и почина при трудов инцидент. Мега тъжно. Надявам се, че са добре с детето и пак чакам чудо да се намери с някой добър човек след време.
Манди не я броя за неуспяла, защото отиде на варинат В и вярвам, че там ще станат нещата.
Гледах един филм наскоро от 2013 - https://www.imdb.com/title/tt2194499/ препоръвам го, а в скрит текст яко ще го спойлна, та по-добре направо го гледайте:
Скрит текст:
Та там героят може да ходи в собственото си минало си да променя действията си и за което съжалява можеше да ходи да променя, някой път нищо не зависеше от него де и нищо не се променяше
Роди му се дете. Реши да се върне да помогне на друг близък човек по-назад в миналото, помогна, върна се и пак имаше дете, но друго дете, непознато. То може да е по-готино и по-умно, но беше друго. Съответно се върна и поправи промените.
За мен поне е така, вече не съжалявам за нищо преди раждането, защото всичко ме довело точно до това дете дето имам.
Ако бях по чудо забременяла естествено месец по-рано, преди да извадят яйцеклетката дето сега е част от това човече, нямаше да е това човече. Мерси казвам, искам си човечето.
Роди му се дете. Реши да се върне да помогне на друг близък човек по-назад в миналото, помогна, върна се и пак имаше дете, но друго дете, непознато. То може да е по-готино и по-умно, но беше друго. Съответно се върна и поправи промените.
За мен поне е така, вече не съжалявам за нищо преди раждането, защото всичко ме довело точно до това дете дето имам.
Ако бях по чудо забременяла естествено месец по-рано, преди да извадят яйцеклетката дето сега е част от това човече, нямаше да е това човече. Мерси казвам, искам си човечето.
п.п. и като си на 2 год и ти се е счупило камиончето и това е трагично, който и да ти каже, че е малък проблем, ами не е.
Та проблемът е толкова голям, колкото е за нас.
п.п.2 дамите без деца, от мен: гледайте си кефа, докато мимоходум забременявате, ще цитирам от темата на осиновителите, която изчетох заради Манди да видя има ли развитие там:
Скрит текст:
"По въпроса с подготовката: подготви се да нямаш време да се изкъпеш, да нямаш време да ядеш, да нямаш време да се погледнеш в огледалото. Първата сутрин станах рано, седнах и се замислих какво да готвя за този ден. И в едни момент осъзнах, че вече няма "аз", има "ние" и се сринах. Чудех се какво ще правя с това дете 24 часа в денонощието, ще мога ли да го храня /да не вземе да умре от глад/, ще мога ли да се справя? Какво си причиних? Толкова добре си живеех! А не е като да съм направила тази крачка необмислено или спонтанно. Не, детето си беше желано и много чакано с огромна любов. Сега ми е забавно като се сетя, но тогава ми идеше да ревна. Напасването за мен отне повече време, отколкото за нея. Колкото и да си мислех, че съм подготвена и няма какво толкова да ми се случи и да се промени."
И аз последно ще кажа нещо - неможете да рационализирате болката и да вкарвате логика и аргументи в болката. Тя в субективно усещане. В нея няма рационалност, няма аргументи и това кой какво има не работи, защото в края на вечерта и тишината всеки е сам със себе си, с мечтите и с надеждите си. Другите са сенки - може да ги има, може и да ги няма. Всеки намира утеха в нещо, в някого. Дори в мисъл или мечта. Аз не зная какво ви е. И вие не знаете какво ми е, но ни свърва точно тази болка, a да се обясня тя е като да се опиташ да рационализираш и обясниш любовта. Не можеш. Тя просто е в теб.
И честно казано няма нищо лошо някой да говори за болката си. И да не е смирен. И да иска повече от живота. И да не се срамува, че го иска.
И честно казано няма нищо лошо някой да говори за болката си. И да не е смирен. И да иска повече от живота. И да не се срамува, че го иска.
Одри, и още едно от момичетата не е успяла още, но знам, че там ще се получи. Дори още си пишем с нея понякога. Прекрасна е тя, няма как да не стане. Няма да споменавам имена.
Маргото- и аз за нея имам надежда, все си мисля, че има как и ще стане. И ще изскочи от някъде с новините.
Това е момичета, от стотици, само няколко момичета не са успели, но това не значи, че няма да им се случи. Така че- напомняйте си го. Вселената или Господ (в което вярвате), работят по необикновен начин, просто трябва да имаме търпението, или да се научим на него. Пишейки това- аз още не съм се научила.
За загубата на дете- аз за един ембрион щях да се гътна. Другото ми е немислимо и не искам да си причинявам тази мисъл.
Маргото- и аз за нея имам надежда, все си мисля, че има как и ще стане. И ще изскочи от някъде с новините.
Това е момичета, от стотици, само няколко момичета не са успели, но това не значи, че няма да им се случи. Така че- напомняйте си го. Вселената или Господ (в което вярвате), работят по необикновен начин, просто трябва да имаме търпението, или да се научим на него. Пишейки това- аз още не съм се научила.
За загубата на дете- аз за един ембрион щях да се гътна. Другото ми е немислимо и не искам да си причинявам тази мисъл.