- Публикувана: 14 фев. 2024, 15:42 ч.
- Последно мнение: 2 март 2024, 17:02 ч.
Баба Марта носи новини добри, щъркът декември ще ни навести. ~бебеправене 600~
Дух така е и не е така, ако изразяваме само себе и внимаваме какво казваме съм 100% с теб, но тук е тема за подкрепа, нямаме право да пометем всички, за да изразим своята болка. Не е това мястото.
Ако сме там в дъбокото дето другите са сенки, тогава малко повече да говорим само за себе си и да не си мислим, че знаем как е при сенките. На коя сянка и е по-лесно, на коя по-трудно.
Ако сме там в дъбокото дето другите са сенки, тогава малко повече да говорим само за себе си и да не си мислим, че знаем как е при сенките. На коя сянка и е по-лесно, на коя по-трудно.
Аз също много се надявам споменатите по-горе да им се сбъдне щастието по един или друг начин. ❤️
Дух, едно е да споделяш болката си(зависи и по какъв начин), а друго е да не си смирен. Това го научих по трудния начин, защото не една жена ми е споделяла, че се е научила на смирение и след това са се случили нещата. Аз отдавна спрях да споделям тук подробности, предпочитам те да си останат в сянка(поне за сега). ❤️
Дух, едно е да споделяш болката си(зависи и по какъв начин), а друго е да не си смирен. Това го научих по трудния начин, защото не една жена ми е споделяла, че се е научила на смирение и след това са се случили нещата. Аз отдавна спрях да споделям тук подробности, предпочитам те да си останат в сянка(поне за сега). ❤️
Много сте разводнили темата....Нищо не може да се сравни с друго нещо, те са просто коренно различни. Всяка от нас носи болката си, която е значима със същата сила както съвсем различна болка на друга жена. Макар да ме жегват думите, че поне имаме едно дете, наистина е успокояващо знаеш, че имаш прекрасно здраво дете! Вярно въпросът "а, аз защо съм самичък?" направо се забива в сърцето ми, завърта се и ме хваща за гушата. Но ако в книгата е написано, че ще остане самичък все някога ще намеря начин да му обясня.
Не знаех, че Манди се е отказала, явно се е случило във времето когато не пишех в темата.
Ние също вървим към отказване. Макар да имаме две пункция още и да съм готова на всичко да изкараме по 4 читави Я от всяка от тях вътрешно се нагласям, че това няма да стане.
Алисън ме попита по-рано защо дублирам добавки, тогава умишлено не й отговорих. Надявам се сега сама да открие отговорът.
В обобщение - тук сме защото гоним цел. Дали тя ще е за 1,2 или 4то дете няма никакво значение, човек е щастлив тогава когато се чувства завършен,ако ще и куче да роди /тук малко се изхвърлих/.
Пожелавам на всички борещи се в най-скоро време да се похвалят с прекрасни новини.
На момичетата с рекорди в инвитро процедурите и дългите години борба им желая не едно ами по две прекрасни деца, които да ги накарат да забравят дългите години сълзи.
Много дълго стана, извинете ме!
Не знаех, че Манди се е отказала, явно се е случило във времето когато не пишех в темата.
Ние също вървим към отказване. Макар да имаме две пункция още и да съм готова на всичко да изкараме по 4 читави Я от всяка от тях вътрешно се нагласям, че това няма да стане.
Алисън ме попита по-рано защо дублирам добавки, тогава умишлено не й отговорих. Надявам се сега сама да открие отговорът.
В обобщение - тук сме защото гоним цел. Дали тя ще е за 1,2 или 4то дете няма никакво значение, човек е щастлив тогава когато се чувства завършен,ако ще и куче да роди /тук малко се изхвърлих/.
Пожелавам на всички борещи се в най-скоро време да се похвалят с прекрасни новини.
На момичетата с рекорди в инвитро процедурите и дългите години борба им желая не едно ами по две прекрасни деца, които да ги накарат да забравят дългите години сълзи.
Много дълго стана, извинете ме!
Одри 🫶
Шанталче ❤️ Наси 🍀
Аз понеже съм много чувствителна душа и после няколко дни(че и много повече) съвестта ми няма да ме остави намира, искам да се извиня, ако съм засегнала някой. Никога не пиша нещо с цел да обидя някого. ❤️☺️
Дано новата темичка се напълни с хубави новини!
Шанталче, не се отказвай, пожелавам ти направо братче и сестриче да си има бъдещият батко 🫶☺️❤️🍀
2402, Пълнолуние, Мила, Салсера, Петуфин, Емпати, Файонка, Съншайн, S.G.C., Али, АА, Наси, V_gs, Anigo, Голдънче, ВаНиЛа, Jakito и всички останали, стискам ви палци да се похвалите с рожбичка/ки и да дадете надежда на всички нови попълнения, че всичко е възможно и никога не трябва да се отказваш. Пък може и на мен да ми се случи 🫶❤️❤️❤️
Шанталче ❤️ Наси 🍀
Аз понеже съм много чувствителна душа и после няколко дни(че и много повече) съвестта ми няма да ме остави намира, искам да се извиня, ако съм засегнала някой. Никога не пиша нещо с цел да обидя някого. ❤️☺️
Дано новата темичка се напълни с хубави новини!
Шанталче, не се отказвай, пожелавам ти направо братче и сестриче да си има бъдещият батко 🫶☺️❤️🍀
2402, Пълнолуние, Мила, Салсера, Петуфин, Емпати, Файонка, Съншайн, S.G.C., Али, АА, Наси, V_gs, Anigo, Голдънче, ВаНиЛа, Jakito и всички останали, стискам ви палци да се похвалите с рожбичка/ки и да дадете надежда на всички нови попълнения, че всичко е възможно и никога не трябва да се отказваш. Пък може и на мен да ми се случи 🫶❤️❤️❤️
Дух, едно е да споделяш болката си(зависи и по какъв начин), а друго е да не си смирен. Това го научих по трудния начин, защото не една жена ми е споделяла, че се е научила на смирение и след това са се случили нещата.
Ама аз не съм си гледала кефа, затова го казвам: 5+ години страдах по една връзка дето си отиде, после страдах пак за друга, че не се получи, после се намерихме с ММ, страдах че не забременявах, баси. Голямо страдание, горката аз, а можеше абсолютно същите неща да правя с друга нагласа в главата, това искам да кажа 
И после от къде ми се стовари това бебе, не съм адекватна, а то никой нов родтел не е. Боже! Хубаво е повече да говорим
Манди не се е отказала, палцииии да е скоро
п.п. Алисън при мен беше да видя, че не зависи само от мен, контролът таковата
И от там и търпение.
Между другото, Алисън, шапка ти свалям, как излезе от всичко, по-голям "човек"
И после от къде ми се стовари това бебе, не съм адекватна, а то никой нов родтел не е. Боже! Хубаво е повече да говорим
Манди не се е отказала
, палцииии да е скоро п.п. Алисън при мен беше да видя, че не зависи само от мен, контролът таковата
И от там и търпение.
Между другото, Алисън, шапка ти свалям, как излезе от всичко, по-голям "човек"
Дими , специално искам да ти се извиня ако съм те засегнала . Съвсем друго нещо визирах с поста си . Въобще не съм имала предвид жените със загуба 🙁
Дух , не съм искала и теб да засегна .
Това , което имах предвид е , че когато ви стане стане тежко , прегърнете детенцето си , за да ви олекне и продължете напред с нови сили . Понеже за хората , които се борим за първо дете , това да имаш такова е нещо супер голямо и може би затова раздаваме на килограм подобни съвети , без да се усетим , че може би сме нелепи понякога .Аз съм още едно от момичетата , които още не са успели да станат майки , за които говорят Одри и Джулка , ние се знаем с тях от много време от темата . За съжаление и аз няма как да си гледам кефа , след като на 35 год ми заявиха , че съм образувала два фоликула и най-вероятно ще става и по-зле . Не ми е никак леко , но намирам причина да се усмихвам всеки ден .
Ех … за Марго обаче много ми докривя 🙁
Дух , не съм искала и теб да засегна .
Това , което имах предвид е , че когато ви стане стане тежко , прегърнете детенцето си , за да ви олекне и продължете напред с нови сили . Понеже за хората , които се борим за първо дете , това да имаш такова е нещо супер голямо и може би затова раздаваме на килограм подобни съвети , без да се усетим , че може би сме нелепи понякога .Аз съм още едно от момичетата , които още не са успели да станат майки , за които говорят Одри и Джулка , ние се знаем с тях от много време от темата . За съжаление и аз няма как да си гледам кефа , след като на 35 год ми заявиха , че съм образувала два фоликула и най-вероятно ще става и по-зле . Не ми е никак леко , но намирам причина да се усмихвам всеки ден .
Ех … за Марго обаче много ми докривя 🙁
Момичета, всяка от нас страда за това, което все още няма. Тези, които никога не са виждали 2 чертички искат да забременеят. Тези, които са забременявали, но са минали през аборт искат пак да забременеят и да имат здрава и лека бременност. Тези, които вече са забременели искат просто да родят успешно и да им е живо и здраво детето. А когато вече са родили искат то никога да не се разболява, да е щастливо, да могат да поспят, някой да им беше казал как се гледат деца. Както каза онзи ден ММ всеки етап е труден, помниш ли преди как ни се струваше, че е трудно да забременееш, сега ни се струва, че е трудно да имаш здрав ембрион, като забременееш ще трепериш на всеки преглед и ще ти се струва трудна цялата Б, а като родиш бременността ще ти се стори като песен в сравнение с гледането на дете. Е ми, знам, че е така, ама жената е сила, ДАЙ БОЖЕ скоро и до там да стигнем. Пожелавам го на всяка от вас, няма значение с кой номер дете.
Понякога чета по-стари теми, аз съм тук от края на 2021 г и се радвам колко много момичета успяха, някои дори имат второ. А преди да забременея бях в другите теми и четях момичетата, без да пиша. Почти всички родиха, някои от тях имаха по 10-11 години опити инвитро, в БГ, в Турция, къде ли не.
А дано и за нас така говорят новите момичета, които влизат тук след време. Разбира се, дано не се задържат, но ние ще сме им пример, че може. И да се изритваме вече към отчетните теми
Нова тема, нов късмет !
Понякога чета по-стари теми, аз съм тук от края на 2021 г и се радвам колко много момичета успяха, някои дори имат второ. А преди да забременея бях в другите теми и четях момичетата, без да пиша. Почти всички родиха, някои от тях имаха по 10-11 години опити инвитро, в БГ, в Турция, къде ли не.
А дано и за нас така говорят новите момичета, които влизат тук след време. Разбира се, дано не се задържат, но ние ще сме им пример, че може. И да се изритваме вече към отчетните теми
Нова тема, нов късмет !
Благодаря, че все още ме включвате в редиците и ме мислите, момичета. И аз нямам намерение да ви напускам, макар и чакаща си план Б. Мина точно 1 година в списъците. Като има там раздвижване ще сте от първите, които ще разберете ❤️
Момичета доста си поплаках, докато ви чета последните страници! Аз също съм от тези дето никога не са виждали две черти (освен на тест за Ковид) 😀, никога не бих сравнила моята болка с тази на жена която се бори за второ или трето. Щом се бори значи сме равни, това е истината.
Бих се ядосала и се дразня на хора които имат дете/деца и не ги гледат добре. Вчера прибирайки се от работа трябваше да минем до един магазин за добавки и една жена с бебешка количка се опитваше да пресече бул. Ломско шосе( който го знае, ще му стане ясно) в час пик между двете пешеходни. Поне 10 коли щяха да отнесат количката докато тя псуваше, че не я пускат да пресече. Еми мамка му е такива жени могат да ме побъркат. Пешеходната пътека беше на 20 метра, но не тя буквално се чудеше как да навре количката на средата на булеварда. Накрая една друга жена явно и направи забележка и тази се отказа. И аз седях от другата страна на булеварда и се чудех, защо по дяволите аз 5 години се боря за дете, а тази жена го има и се чуди как да го убие( поне отстрани така изглеждаше).
Така че, недейте да сравнявате болката от неуспеха дали ще е първо, второ или трето. Загубата е най-тежка без значение в какъв етап, не съм я изпитала и не искам, но предполагам че от една страна е по-лесно да го нямаш, отколкото да го имаш и да го загубиш. Честно казано повече ме е страх от загубата, отколкото от това да нямам. И ние с ММ сме ги говорили за осиновяване и сме готови на тази стъпка.
Момичета подкрепяйте се, обичайте се и никога не се отказвайте, независимо за какво се борите!
Бих се ядосала и се дразня на хора които имат дете/деца и не ги гледат добре. Вчера прибирайки се от работа трябваше да минем до един магазин за добавки и една жена с бебешка количка се опитваше да пресече бул. Ломско шосе( който го знае, ще му стане ясно) в час пик между двете пешеходни. Поне 10 коли щяха да отнесат количката докато тя псуваше, че не я пускат да пресече. Еми мамка му е такива жени могат да ме побъркат. Пешеходната пътека беше на 20 метра, но не тя буквално се чудеше как да навре количката на средата на булеварда. Накрая една друга жена явно и направи забележка и тази се отказа. И аз седях от другата страна на булеварда и се чудех, защо по дяволите аз 5 години се боря за дете, а тази жена го има и се чуди как да го убие( поне отстрани така изглеждаше).
Така че, недейте да сравнявате болката от неуспеха дали ще е първо, второ или трето. Загубата е най-тежка без значение в какъв етап, не съм я изпитала и не искам, но предполагам че от една страна е по-лесно да го нямаш, отколкото да го имаш и да го загубиш. Честно казано повече ме е страх от загубата, отколкото от това да нямам. И ние с ММ сме ги говорили за осиновяване и сме готови на тази стъпка.
Момичета подкрепяйте се, обичайте се и никога не се отказвайте, независимо за какво се борите!
Много хубави неща сте написали💚
Аз също съм на мнение, че болката и мъката са субективни, дори и двама души да преминават през абсолютно едно и също, ще го усещат по различен начин. Аз гледам да уважавам и приемам болката на приятелките ми, но например имам 2 такива, при които нещата се случиха в рамките на 3-6 месеца напълно естествено и се тръшкаха много повече от мен сега - след 2 години и половина без нито една черта. И сега ми обясняват как ме разбирали, че и те се били чувствали така. Ами в този случай не мога да приема, че ме разбират, но явно аз съм по-силен човек и понеже не се тръшкам, си мислят, че на тях им е било даже по-тежко..
А тук в тази група почти всички сме изстрадали и не трябва да мерим болката. Даже на мен ми е неудобно да се причислявам към изстрадалите в тази група, защото спрямо повечето от вас, аз съм в началото на пътя, само една неуспешна инсеминация и 2 години и половина зад гърба.
Но въпреки това, тук намирам толкова разбиране и приемане! Не трябва да сравняваме, а да приемаме! Това, че някои са по-силни от други, не означава, че не ги боли и не им тежи.
Вярвам, че всички тук ще имаме дечица, защото сме силни, смели и няма да се откажем! 🙂💚
Аз също съм на мнение, че болката и мъката са субективни, дори и двама души да преминават през абсолютно едно и също, ще го усещат по различен начин. Аз гледам да уважавам и приемам болката на приятелките ми, но например имам 2 такива, при които нещата се случиха в рамките на 3-6 месеца напълно естествено и се тръшкаха много повече от мен сега - след 2 години и половина без нито една черта. И сега ми обясняват как ме разбирали, че и те се били чувствали така. Ами в този случай не мога да приема, че ме разбират, но явно аз съм по-силен човек и понеже не се тръшкам, си мислят, че на тях им е било даже по-тежко..
А тук в тази група почти всички сме изстрадали и не трябва да мерим болката. Даже на мен ми е неудобно да се причислявам към изстрадалите в тази група, защото спрямо повечето от вас, аз съм в началото на пътя, само една неуспешна инсеминация и 2 години и половина зад гърба.
Но въпреки това, тук намирам толкова разбиране и приемане! Не трябва да сравняваме, а да приемаме! Това, че някои са по-силни от други, не означава, че не ги боли и не им тежи.
Вярвам, че всички тук ще имаме дечица, защото сме силни, смели и няма да се откажем! 🙂💚
Болката на човек зависи изцяло от неговите възприятия, но това не я прави еднаква.
Не мисля, че фактът, че сега се боря за второ дете, прави моята борба наравна с тази на жена, която няма деца. Не е едно и също просто. Никога няма да е едно и също. Както не е едно и също да загубиш бебе в 8гс и в 38гс.. нещата не са сравними. Казвам го като човек, загубил първата си много желана бременност в почти 9гс. Просто другото е немислимо за мен дори.
С годините човек осъзнава, че всяка една секунда е ценна и е безсмислено да се прекарва в самосъжаление за неща, които не са толкова страшни. Защото страшни се случват и наистина тогава ставаш по-смирен и осъзнаваш, че си се тормозил напразно. Трябва да сме реалисти и да не се оправдаваме (пред себе си) с нашите възприятия, защото има страшни и не толкова страшни неща, и дори най-страшните са реалност за някого.
Не мисля, че фактът, че сега се боря за второ дете, прави моята борба наравна с тази на жена, която няма деца. Не е едно и също просто. Никога няма да е едно и също. Както не е едно и също да загубиш бебе в 8гс и в 38гс.. нещата не са сравними. Казвам го като човек, загубил първата си много желана бременност в почти 9гс. Просто другото е немислимо за мен дори.
С годините човек осъзнава, че всяка една секунда е ценна и е безсмислено да се прекарва в самосъжаление за неща, които не са толкова страшни. Защото страшни се случват и наистина тогава ставаш по-смирен и осъзнаваш, че си се тормозил напразно. Трябва да сме реалисти и да не се оправдаваме (пред себе си) с нашите възприятия, защото има страшни и не толкова страшни неща, и дори най-страшните са реалност за някого.
Виждам нещата точно като черешовото цвете преди мен.
Субекивно е това как всеки приема своята болка, но едва ли има жена бореща се за второ дете да иска да влезе отново в обувките на жена бореща се за първо. Но пък тези, които нямат все още детенце идва ли биха отказали да имат вече такова. Несравними са нещата за мен.
И аз няма да си кривя душата, че сега като имам вече едно дете ми е много по- спокойно. Много ми се иска още едно, но ако не се получи ще съм щаслива да видя как расте синът ми все пак.
Най-тежка за мен беше борбата изобщо да имам дете. Страхът от това никога да не бъда майка беше за мен непоносима болка. Затова и искрено желая на всяко едно момиче от този тема за изпита това щастие! Независимо дари ще роди или осинови!🍀🍀🍀🍀🍀
Много ми докривя и на мен за Марго, и от много време все се надявах да пише отново.
Връщам се обаче да уточня, че случаят на 2402 е нещо по- различно. Затубата на детенце дори не мога да си представя каква болка е. Прегръдки от мен!❤️
Субекивно е това как всеки приема своята болка, но едва ли има жена бореща се за второ дете да иска да влезе отново в обувките на жена бореща се за първо. Но пък тези, които нямат все още детенце идва ли биха отказали да имат вече такова. Несравними са нещата за мен.
И аз няма да си кривя душата, че сега като имам вече едно дете ми е много по- спокойно. Много ми се иска още едно, но ако не се получи ще съм щаслива да видя как расте синът ми все пак.
Най-тежка за мен беше борбата изобщо да имам дете. Страхът от това никога да не бъда майка беше за мен непоносима болка. Затова и искрено желая на всяко едно момиче от този тема за изпита това щастие! Независимо дари ще роди или осинови!🍀🍀🍀🍀🍀
Много ми докривя и на мен за Марго, и от много време все се надявах да пише отново.
Връщам се обаче да уточня, че случаят на 2402 е нещо по- различно. Затубата на детенце дори не мога да си представя каква болка е. Прегръдки от мен!❤️